Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Ловеч,
12.04.2021 год.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, втори състав в публично заседание на двадесет и трети ноември две хиляди двадесет
и първа година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ХРИСТОВ
при участието на
секретаря Наташа Богданова, като разгледа докладваното от съдията НАХ дело № 216
по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази следното :
Производство по реда чл.59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление № 19-0906-001632 от 09.12.2019 г. на Началник
на сектор ПП при ОД на МВР Ловеч е наложено на Д.П.И. ***, административно
наказание на основание чл.183, ал.2, т.1 от ЗДвП – глоба в размер на 20 лева, за
нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП.
Недоволна от постановлението останала жалбоподателката И., която го е
обжалвала моли да бъде отменено изцяло наказателното постановление като
незаконосъобразно. Сочи, че не е извършила вмененото ѝ нарушение, а при
съставянето на АУАН и издаването на НП са допуснати съществени процесуални
нарушения. Излагайки обстоятелството, че АУАН е съставен въз основа на
възражение против съставен ѝ преди това фиш, изтъква, че актът не е
съставен от съставителя на фиша, а от друг служител, като същевременно съставителят
на фиша е вписан като свидетел по акта. Твърди, че АУАН е бил съставен и връчен
на 27.11.2019 г., а не на посочената в него дата 25.11.2019 година. Сочи, че от
съдържанието на обстоятелствената част на акта и наказателното постановление не
става ясно с какви действия какво нарушение е извършила. В тази връзка са
изложени и доводи затова, че между описателната част на НП и квалификацията на
нарушението са налице съществени различия, с което ѝ е било нарушено
правото на защита. Изтъква също така и че са налице различия и несъответствия
между съдържанието на съставения ѝ фиш и АУАН от една страна и
съдържанието на НП от друга, визирайки отразените в първите знаци В27 и В28.
Подобно са изложени и доводи относно наличието на предпоставки за определяне на
случая като маловажен и приложението на чл.28 от ЗАНН.
В съдебно заседание, редовно призована, жалбоподателката И. не се явява.
Представлява се от адвокат С.С., който поддържа
жалбата с наведените в нея възражения и пледира за отмяна на наказателното постановление,
като незаконосъобразно издадено. Акцентира на допуснатите в хода на административнонаказателното производство съществени
процесуални нарушения и в частност на разминаванията в датата на съставяне на
акта. Сочи, че двамата служители на Пътна полиция са проявили самоинициатива,
като са съставили АУАН без да има за това резолюция от началника на сектора.
Претендира на жалбоподателя да бъдат присъдени направените по делото разноски.
Процесуалният представител на жалбоподателя представя писмени бележки, в
които преповтаря и доразвива наведените с жалбата възражения и доводите в този
смисъл. В допълнение изтъква, че в АУАН и НП липсва описание на това с какво
жалбоподателката е пречила на движението. Счита в тази връзка, че не е
достатъчно в НП да е посочено, че е паркирала превозното средство, а е било
необходимо да се отрази по какъв начин с това си действие е затруднила
движението. В аргументите си изхожда от функцията и предназначението на пътните
знаци В27 и В28. Позовава се също така на част от свидетелските показания и
описаното в АУАН и счита, че от тях може да се подведе извод, че
жалбоподателката най-вероятно е нарушила чл.28 от ЗДвП. Развити са и доводи
относно значението на датата на съставяне на АУАН и че същата е задължително
условия за законосъобразното протичане на производството по издаване на НП. Изтъкнати
са аргументи по същество, тъй като според процесуалния представител въобще няма
данни жалбоподателката И. да е извършила вмененото ѝ нарушение.
Въззиваемата страна, редовно призовани,
не изпращат представител и не изразяват становище по делото. Писмено, в съпроводителното
писмо молят жалбата да бъде оставена без уважение и се потвърди наказателното
постановление.
От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите
Й.К.П. и С.Н.Д., както и от изложеното в жалбата и в съдебно заседание, съдът
прие за установена следната фактическа обстановка :
На 25.11.2019 г., около 11:41 часа служители на сектор „Пътна полиция“ при
ОД на МВР Ловеч, между които и свидетелят Й.П. установили паркиран лек
автомобил „П.П.“ с рег.№ ******в гр.Ловеч, на ул.„Д.П.“,
до аптека „М.“. Автомобилът бил паркиран върху пътното платно, в зоната на
действие на знак В27 „Забранени са престоят и паркирането“. На място бил
установен и водачът на автомобила – Д.П.И.. Свидетелят П. ѝ съставил фиш
серия GT
№ 190027 /л.30/, с
който ѝ наложил глоба в размер на 20 лева за нарушение на разпоредбата на
чл.6, т.1 от ЗДвП.
На 27.11.2019 г. Д.И. депозирала до началника на сектор ПП при ОДМВР Ловеч
жалба /л.29/, в която оспорила нарушението и размера на глобата, и поискала да
ѝ бъде съставен АУАН. На 29.11.2019 г. свидетелят С.Д. съставил на Д.И.,
в нейно присъствие АУАН серия GА № 110626 /л.8/, в
който посочил, че като паркирала лекия автомобил в гр.Ловеч, на ул.„Д.П.“, до
аптека „М.“, И. не съобразила поведението си с пътен знак В27 и нарушила
разпоредбата на чл.6, т.1 от ЗДвП. Като свидетел по акта бил посочен Й.П..
По така съставеният ѝ акт жалбоподателката посочила, че има
възражения.
Видно от писмо рег.№ 906000-6750/03.08.2020 г. на сектор „Пътна полиция“
/л.39/ и разпечатката от дневника за съставени актове /л.40-41/, както и от
показанията на свидетеля Д., съставеният на жалбоподателката И. АУАН бил
разпечатан през АИС – Пътен контрол, поради което системата възприемала датата
на извършване на нарушението, като дата на съставяне на АУАН. Този факт
обяснява, че като дата на съставянето му в акта е отразен денят 25.11.2019 г.,
а не действителната дата на съставянето му – 29.11.2019 година.
Няма данни по делото, в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН И. да е представила
писмени възражения.
Въз основа на акта за нарушение, на 09.12.2019 г. било издадено обжалваното
наказателно постановление, като описаната в акта фактическа обстановка изцяло
била отразена и в него. Наказващият орган преценил, че с действията си
жалбоподателката И. не съобразила поведението си с пътен знак В27, с което
виновно е нарушила разпоредбата на чл.6, т.1 от ЗДвП. Наложил ѝ предвидената
в чл.183, ал.2, т.1 от ЗДвП санкция „глоба“ в размер на 20 лева.
От тази фактическа обстановка и разглеждайки жалбата от правна страна съдът
прие следното :
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от надлежно легитимирано
лице, поради което е допустима за разглеждане.
Атакуваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, въз
основа на АУАН, съставен от оправомощено за това
лице, съгласно Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните
работи /л.11-12/.
След внимателна преценка на доказателствата по делото и доводите на
страните съдът прие, че обжалваното постановление е законосъобразно издадено,
при спазване на материалния и процесуален закон, поради което не могат да бъдат
споделени наведените с жалбата и в хода на съдебните прения възражения.
Не е процесуално нарушение фактът, че АУАН е бил съставен от свидетеля Д.,
а не от съставителя на фиша Й.П.. Такова изискване няма в закона (ЗАНН и
специалният по отношение на него ЗДвП). В случая жалбоподателката И. не е
оспорила нарушението в момента на съставянето на фиша, а в един по-късен момент,
като това се е случило в сградата на сектор „Пътна полиция“ гр.Ловеч, където е
и бил съставен акта. Независимо, че актосъставителят Д. не е присъствал при
установяване на нарушението, то същият е бил надлежно легитимиран да съставя
АУАН за нарушения по ЗДвП, съгласно разпоредбата на чл.37, ал.1, б.„б“ от ЗАНН
и цитираната по-горе заповед на МВР. Актът е съставен въз основа на данните
посочени в съставения преди това по реда на чл.39, ал.2а от ЗАНН фиш, поради
което надлежно е бил посочен в АУАН като доказателство. Като свидетел очевидец
на нарушението е бил посочен и установилия го Й.П.. При това положение, по
никакъв начин не е било нарушено правото на защита на наказаното лице. Свидетелските показания са част
от доказателствата, на които се основава едно административнонаказателно
производство и преценка на наказващия орган
е как ще обоснове тезата си за обоснованост
и законосъобразност на наказателното постановление, стига обаче тези
доказателства да са посочени в постановлението,
респективно да са станали известни
на наказаното лице. Неизпълнението на последното вече би било
съществено процесуално нарушение, ако доказателства, които са били налични
и известни до издаването на НП, се посочат едва
в хода на съдебното следствие, в случаите когато постановлението е атакувано пред съд. Не такъв обаче е настоящият случай. В тази връзка, доводите на процесуалния представител на
жалбоподателя, че служителите на Пътна полиция са проявили самоинициатива и са
съставили АУАН без резолюция на началника на сектора и че това също е
процесуално нарушение водещо до незаконосъобразност на НП не могат да бъдат
споделени и възприети. Разпоредбата на чл.39, ал.3 от ЗАНН не визира подобно
изискване като задължителен елемент от процедурата, за разлика от нормата на
чл.54, изр.1-во от ЗАНН например. Достатъчно е нарушителят да е оспорил
нарушението, като това може да стане и устно, за да е налице основание
съответният контролен орган, овластен да съставя АУАН,
да пристъпи към съставянето му. И ако въобще може да се говори за някакво
нарушение в случая, то евентуално би било в сферата на вътрешната организация
на работа в сектор ПП, но по никакъв начин не касае законосъобразното започване
на административнонаказателното производство.
Не е процесуално нарушение и то до степен, че да опорочава цялото административнонаказателно производство, т.е. съществено
такова обстоятелството, че посочената в АУАН дата на съставянето му (25.11.2019
г.) не съвпада с действителната, когато е съставен. Безспорно, от
доказателствата по делото се установи фактът, че АУАН е бил съставен на
29.11.2019 г., но предвид обстоятелството, че е бил отпечатан през АИС – Пътен
контрол, то като дата на съставяне системата е възприела датата на извършване
на нарушението – 25.11.2019 г., което е техническо несъвършенство на системата,
а не пропуск на контролния орган. Безспорно също така, датата на съставяне на
АУАН има съществено значение в административно наказателното производство и
най-вече за проверка спазени ли са били давностните
срокове по чл.34 от ЗАНН. В тази връзка, от формална страна, актът съдържа
реквизита по чл.42, т.2 от ЗАНН, а дали това е действителната дата, при
съмнения, това обстоятелство подлежи на доказване с всички допустими
доказателствени средства, и което в разглеждания случай се установи по несъмнен
начин от доказателствата обсъдени по-горе в приетата фактическа обстановка. Това
от своя страна позволява да бъде направена преценката относно давностните срокове по чл.34 от ЗАНН и в контекста на
обсъждания казус съдът установи, че същите са спазени. Следва да се отбележи,
че за да е
съществено едно процесуално нарушение, то следва да
е довело до нарушаване правото на защита на
наказаното лице в степен, че то
да не е могло
да упражни права, които законът
му предоставя в административнонаказателното производство
или тези му права да
са се преклудирали,
и този пропуск да не може
да бъде саниран
при по-нататъшния ход на производството. Такива обстоятелства обаче, в разглеждания случай не бяха установени, вкл.
и що се касае до факта на неточно отразената дата на съставяне на АУАН.
Гореизложената фактическа обстановка изцяло се доказва от писмените
доказателства по делото и показанията на разпитаните свидетели, които са
последователни, непротиворечиви и взаимно допълващи се. Свидетелят Д. е
съставил акта за нарушение на разпоредбата на чл.6, т.1 от ЗДвП по информация
на колегата му свидетеля П. и по данните отразени в съставения от последния фиш
за това, че жалбоподателката И. не съобразила наличието на знак В27 „Забранени
са престоят и паркирането“ и паркирала управлявания от нея автомобил в зоната
му на действие. Последното не се и оспорва по същество от жалбоподателя.
Твърденията ѝ, че само е спряла на аварийни и е отишла да види дали
работи аптеката, дори и безспорно установени не променят извода за осъществено
нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП, тъй като в зоната на действие на знак В27 освен
паркирането е забранен и престоя, като е без значение времето, през което
автомобилът престоява. В този смисъл, не могат да бъдат кредитирани доводите на
жалбоподателя за това, че в обстоятелствената част на обжалваното НП липсва
описание и посочване с какво паркирания от И. автомобил е пречел на движението.
Такова отразяване ще е необходимо ако се касае за нарушение на разпоредбата на
чл.98, ал.1, т.1 от ЗДвП, но не такъв е настоящият случай. Въведените с текста
на чл.98, ал.1 от ЗДвП правила визират хипотези, които забраняват на водачите
на ППС престой и паркиране на места, на които биха създали затруднения и
опасност за останалите участници в движението, но които места не са регулирани
със знак В27. Докато в обсъждания случай жалбоподателката е паркирала
автомобила в зоната на действие на знак В27, т.е. не се е съобразила със
забраната да не паркира в този участък от пътя, поради което правилно, както
актосъставителят, така и наказващият орган са квалифицирали деянието като
нарушение на разпоредбата на чл.6, т.1 от ЗДвП. Нарушението е формално, на
просто извършване, за осъществяването му е достатъчно водачът да престоява или
да е паркирал в зоната на действие на забранителния знак, като е без значение
дали реално е затруднил или попречил на останалите участници в движението.
Ето защо, съдът приема, че описаната в АУАН, възпроизведена и в
наказателното постановление фактическа обстановка е обективно и правилно
установена. Нарушението е описано по ясен начин, даващ възможност на нарушителя
да разбере в какво се състои и да организира адекватно защитата си. При
описание на нарушението по чл.6, т.1 от ЗДвП е посочен вида на знака, с който
нарушителят не се е съобразил при управлението на МПС. Обстоятелството, че в
предхождащият съставянето на АУАН фиш, освен знак В27 е посочен и В28 по
никакъв начин не влияе на коректността на словесното описание на нарушението в
акта и наказателното постановление. По реда на въззивното
обжалване пред съда, на проверка подлежи наказателното постановление, тъй като то е актът очертаващ пределите на предмета
на доказване, поставяйки край на администативнонаказателното производство чрез обективирането по окончателен начин на административното обвинение и ангажирането отговорността на нарушителя.
Съответно, на проверка подлежи и АУАН въз основа на който е било издадено НП,
тъй като със съставянето му започва административнонаказателното
производство. Това принципно положение се отнася и когато съставянето на АУАН
се е предхождало от процедурата по чл.39, ал.3 от ЗАНН. В тази хипотеза
издаденият фиш е само доказателство, значението и тежестта на което следва да
се разглежда в взаимодействие с цялата доказателствена съвкупност, но не и като
акт, законосъобразността на който подлежи на проверка.
С оглед на тези съображения, настоящият състав счита, че вмененото на
жалбоподателката И. нарушение на разпоредбата на чл.6, т.1 от ЗДвП е
категорично установено от обективна страна.
От субективна страна нарушението е извършено виновно, при пряк умисъл. Жалбоподателката е правоспособен водач на МПС и като такава
се предполага, че познава значението на съответните пътни знаци, и в частност
знак В27, който въвежда забраната за престой и паркиране, но въпреки това е
паркирала управлявания от нея автомобил в обсега му на действие.
По безспорен начин е установена и самоличността на нарушителя, като в НП
жалбоподателят е идентифициран с трите си имена и ЕГН.
Ето защо, при тези данни, съдът намира, че по безспорен начин е доказано
извършеното от жалбоподателката Д.П.И. нарушение на нормата на чл.6, т.1 от ЗДвП, поради което наказателното постановление следва да се потвърди изцяло,
като законосъобразно.
Правилно наказващият орган е приложил за това нарушение санкционната норма
на чл. 183, ал.2, т.1 от ЗДвП и е наложил глоба в размер на 20 лева. Същата е с
фиксиран размер и не подлежи на ревизиране. В тази връзка, не могат да бъдат
споделени доводите за маловажност на нарушението, тъй като същото не се
различава по степента си на обществена опасност от обичайните за този вид.
Обстоятелството, че липсват вредни последици не е достатъчно да обоснове извод
за маловажност на деянието, а и както се посочи по-горе в изложението
нарушението е формално, на просто извършване и вредните последици не са елемент
от състава му.
При този изход на делото, претенцията на жалбоподателката да ѝ бъдат
присъдени направените по делото разноски следва да бъде оставена без уважение,
като неоснователна.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА
НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 19-0906-001632 от 09.12.2019 г. на Началник сектор
ПП към ОД на МВР Ловеч, с което е наложено на Д.П.И. ***, ЕГН
: **********, административно наказание на основание чл.183, ал.2, т.1 от ЗДвП
– глоба в размер на 20 лева, за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Оставя
без уважение претенцията на Д.П.И. ***, с горните данни, да ѝ
бъдат присъдени направените по делото разноски, като неоснователна.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Ловеч
в 14 - дневен срок от съобщението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :