Решение по дело №74/2022 на Административен съд - Монтана

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 14 март 2022 г. (в сила от 14 март 2022 г.)
Съдия: Соня Димитрова Камарашка
Дело: 20227140700074
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 18 февруари 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

102/14.03.2022г.

 

гр. Монтана

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Монтана, касационен състав, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

                                                                          Председател: Огнян Евгениев

                                                                                            Членове: Соня Камарашка

                                                                                                            Бисерка Бойчева

 

при секретаря Антоанета Лазарова и с участието на прокурор Галя Александрова при Окръжна прокуратура - Монтана, като разгледа докладваното от съдия Соня Камарашка касационно административно - наказателно дело № 74 по описа на съда за 2022г., за да се произнесе, взе предвид следното

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63в /към ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г./ от ЗАНН.

 

Предмет на касационното административно – наказателно производство е Решение №51 от 21.12.2021г. постановено по АНД № 20211610200208 по описа за 2021г. на Районен съд – Берковица, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ №21-0370-000279 от 21.06.2021г. издадена от Началник РУ Вършец при ОД МВР гр.Монтана надлежно упълномощен със Заповед №8121з-515/14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи. С Наказателното постановление на Г.И.К. ***, за извършено административно нарушение по чл.70, ал.3 от ЗДвП, на основание чл.185 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 20.00лева /двадесет/ и за извършено административно нарушение по чл.103 от ЗДвП, на основание чл.175, ал.1,т.4 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50.00лева /петдесет/ и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец.

Касационният жалбоподател на Г.И.К. ***, редовно призован се представлява от надлежно упълномощения за настоящата инстанция адвокат К.Ч. от САК, като в жалбата и писмени бележки по делото навежда доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението на първата инстанция поради допуснати нарушения при прилагане на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила. Излага конкретни доводи в насока, че съставения АУАН и издаденото НП са постановени от некомпетентен орган поради което се явяват незаконосъобразни до степен на нищожност. Излага съображения, че административно наказаното лице не е извършило виновно вменените му нарушения. Твърди наличието на предпоставките за приложение на чл.28 от ЗАНН. Моли за отмяна на постановеното въззивно решение и издаденото НП, като претендира сторените по делото разноски.

Ответника по касационната жалба РУ – Вършец при ОД МВР гр.Монтана, редовно призован, не се явява, не се представлява и не взема становище по касационната жалба.

Окръжна прокуратура – Монтана, с оглед задължителното участие в настоящето производство, чрез представителя си в съдебно заседание, дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна, тъй като не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, правилно е приложен материалния закон, поради което атакуваното решение на въззивния съд следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК от страна във въззивното производство, за която обжалваното съдебно решение е неблагоприятно, при което същата е допустима.

Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 от АПК във вр. чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН е ОСНОВАТЕЛНА.

В касационното производство не са представени нови писмени доказателства.

За да постанови обжалваното решение, с което е потвърдил издаденото НП въззивния съд е приел, че в хода на административно-наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление. По съществото на спора е счел, че административните нарушения са правилно установени и доказани, а наложените наказания са правилно индивидуализирани. Административно наказателната отговорност на касационния жалбоподател е ангажирана за това, че на 12.06.2021г. в 13,40часа в гр.Вършец на ул.“Дончо Станчев“ при управление на лек автомобил марка „Рено“, модел „Сценик“ с рег. №Е 1571КК собственост на „Конто Експрес“ гр.Разлог е управлявал същият без включени през деня задължителни светлини, както и при подаден ясен сигнал със Стоп палка по образец не е спрял плавно на посоченото място, за което е ангажирана административно наказателната му отговорност за извършени нарушения по чл.70, ал.3 от ЗДвП и чл.103 от ЗДвП.

Настоящият касационен състав, намира, че при разглеждане на настоящето административно наказателно производство е нарушен основен принцип на чл.13 от НПК и по силата на чл. 14, ал. 2 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН в съдебното производство констатациите на административно наказващия орган действително нямат обвързваща доказателствена сила, но съдът е длъжен, разглеждайки делото по същество да установи, чрез допустимите доказателствени средства, дали е извършено административното нарушение и обстоятелствата, при които е извършено (чл. 13 НПК). Принципът означава чрез активните си действия водещият процеса орган да стигне до обективната истина относно всички факти от значение за случая, и то действителните факти, в цялата им пълнота (чл. 7, ал. 1 и 2 АПК), като използва не само фактическия и доказателствен материал, представен от страните, но и този, който сам е издирил. Видно от приложената пред въззивния съд молба от процесуалния представител на касатора са наведени доводи, че „процедурата по наказване е осъществена от лица без комптенетност“, като конкретно е посочено, че НП е нищожно, като издадено от некомпетентен орган, както и съставеният АУАН. По тези възражения на административно наказаното лице от въззивния съд не са изискани и събрани каквито и да са били доказателства, въпреки наличието на отразена в НП Заповед №8121з-515/14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи за упълномощаване издателя на НП. Без да отговори на тези възражения въззивния съд е приел, че установената фактическа обстановка е доказана, правилно е приложен материалния закон при което е потвърдил издаденото НП, без да навежда доводи по отношение компетентността на органа издал АУАН и НП. В настоящето касационно производство касатора навежда същите доводи свързани с компетентността на органите издали АУАН и НП, които възражения настоящият касационен състав се намира в обективна невъзможност да провери, тъй като за тях не са събрани каквито и да са доказателства.

Въз основа на изложеното редът за събиране и преценяване на доказателствата се характеризира с устност и непосредственост за свидетелите и вещите лица, свободна преценка на доказателствата и т.н. Принципът на обективната истина придобива особена важност в административнонаказателния процес, където става дума за осъществяването на пряка принуда и репресия спрямо една от страните в процеса – нарушителя. Той се опира на изписването за пълното покритие на издирванията и констатациите на административнонаказващия орган с обстоятелствата и фактите, свързани с извършеното административно нарушение. В административноназателния процес трябва да бъдат разкрити по възможност всички значими за делото факти и обстоятелства, независимо от това каква ще бъде тяхната роля за вземане на крайното решение. Принципът на обективната истина допринася в максимална степен за правилното и законосъобразно решаване на делата. Съгласно т.7 от Постановление № 10 от 28.IX.1973 г., Пленум на ВС което не е загубило сила „…отразените в акта за констатиране на административното нарушение фактически констатации не се считат за установени до доказване на противното и затова административнонаказателното обвинение следва да се установи с допустимите от закона доказателства“.

С оглед на така установеното, касационната инстанция намира, че решението на въззивния съд следва да бъде отменено, а делото върнато за разглеждането му от друг състав на същия съд от фазата на съдебното следствие, който следва да се произнесе в цялост по законосъобразността на издаденото и обжалвано Наказателно постановление, като събере надлежни доказателства свързани с компетентността на съставителя на АУАН и издателя на НП, каквито възражения са правени и пред въззивния съд с нарочна молба по хода на делото, след което да оцени същите наред с останалите събрани доказателства относно вменените административно наказателни нарушения на касатора, както от обективна, така и от субективна страна.

По разноските касаещи воденото административно наказателно производство ще се произнесе съдът при новото разглеждане на делото по арг. чл.226, ал.3 от АПК.

 

По изложените съображения на основание чл.221, ал.2 от АПК във вр. с чл.63в, ал.1 от ЗАНН, настоящият касационен състав на Административен съд - Монтана,

 

                                                                         Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯ Решение №51 от 21.12.2021г. постановено по АНД № 20211610200208 по описа за 2021г. по описа на Районен съд – Берковица

 

и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

 

ВРЪЩА делото за разглеждане от друг състав на Районен съд – Берковица от фазата на съдебното следствие, при съобразяване с дадените в мотивите на решението указания.

 

              Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: