Р Е
Ш Е Н
И Е № 540
гр.
Пловдив, 21.04.2010 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, VІ граждански
състав, в открито заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди и десета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ БРУСЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ДИЛЯНА СЛАВОВА
при
секретаря Б.А., като разгледа докладваното от съдия Емилия Брусева в. г. д. N 545/2010
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба вх.№4716 от 24.02.2010г. от И.Р.Р.
ЕГН **********,*** - чрез адв. В.П. ***, офис №* против решение №2381 от 05.10.2009г.,
постановено по г. д. N 1008/2009г. по описа на Пловдивския районен съд, ХІV-ти граждански състав, с което
е признато за установено между ищците Ч.Н.Г. ЕГН ********** ***, С.П.Г. ЕГН **********
***, И.Й.Г. ЕГН ********** ***, В.Й.Г. ЕГН ********** *** – от една страна и И.Р.Р.
ЕГН ********** *** – от друга страна, че ответницата Р. не е собственик на основание наследство и придобивна
давност върху 1/10 ид.част от дворно място, находящо
се в гр. П., ***, съставляващо УПИ V-59, кв.35 – нов, 13-стар, целият застроен
и незастроен, с площ 280 кв.м., с което е отменен на
основание чл.537 ал.2 от ГПК нотариален акт за констатиране право на
собственост върху недвижим имот по наследство и давностно
владение №130, том Х, рег. №8993, дело №1602/2007г. на нотариус Д. С. и с което
е осъдена И.Р.Р. да заплати на ищците 562
лева – разноски по производството. Моли обжалваното решение да бъде отменено, а
предявеният иск – отхвърлен – по съображения, развити в жалбата.
Въззиваемите страни Ч.Н.Г. ЕГН ********** ***, С.П.Г. ЕГН **********
***, И.Й.Г. ЕГН ********** *** и В.Й.Г. ЕГН ********** *** – всички чрез адв. А.
Г. изразяват становище, че жалбата е неоснователна.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът
намира за установено следното:
Иск
с правна квалификация чл. 124 от ГПК. Предявен от Ч.Н.Г. ЕГН ********** ***, С.П.Г.
ЕГН ********** ***, И.Й.Г. ЕГН ********** *** и В.Й.Г. ЕГН ********** *** против И.Р.Р. ЕГН **********,***.
Ищците твърдят, че са собственици на дворно място, цялото с площ
280 кв.м., представляващо УПИ V-59 от кв.35 – нов, 13-стар по плана на „М. х.”
– гр. Пловдив, с административен адрес: гр. П., ***, при граници: от север –
ул. „К.”, от изток – УПИ VІ-60, от юг – УПИ ХІІІ-68 и от запад – ІV-58, като твърдят като придобивни
основания – дарения и давностно владение. Твърдят, че
ответницата се е снабдила с нотариален акт за собственост на 1/10 ид. част от това дворно място, позовавайки се на наследство
и давностно владение. Твърдят, че тя не е наследник
на общия на страните наследодател и не е владяла посочената 1/10 ид. част от имота непрекъснато повече от десет години.
Претендират установяване на това обстоятелство – че Р. не е собственик на основание наследство и придобивна
давност върху 1/10 ид.част от дворно място, находящо
се в гр. П., ***, съставляващо УПИ V-59, кв.35 – нов, 13-стар, целият застроен
и незастроен, с площ 280 кв.м., както и отмяна на
основание чл.537 ал.2 от ГПК на нотариален акт за констатиране право на
собственост върху недвижим имот по наследство и давностно
владение №130, том Х, рег. №8993, дело №1602/2007г. на нотариус Д. С..
Ответницата И.Р.Р. не признава предявения иск. Твърди, че
изградената в дворното място едноетажна жилищна сграда по силата на завещателно разпореждане е преминала в патримониума
на съпругата на общия наследодател А. Г., а 1/10 ид.
част от дворното място е станала нейна собственост в качеството и на един от
неговите наследници по закон. Същата е прехвърлила правото на собственост върху
сградата на своята племенница В. П. Р., като същата в качеството и на наследник
по закон е придобила и притежаваната от А. Г. 1/10 ид.част
от дворното място. В. е прехвърлила жилищната сграда на сина на ответницата С.
Б., който е починал на 21.03.1997г. Негов наследник се явява именно
ответницата. Твърди, че след неговата смърт единствено тя владее жилищната
сграда, както и 1/10 ид. част от дворното място,
непрекъснато и необезпокоявано повече от 10 години – обстоятелство, за което се
е снабдила и с нотариален акт за констатиране право на собственост върху недвижим имот по
наследство и давностно владение №130, том Х, рег.
№8993, дело №1602/2007г. на нотариус Д. С..
Видно от представеното удостоверение за наследници на Д. Д. Г.
№018344 от 20.06.2007г. изд. от Община Пловдив, същият е починал на
10.06.1978г. Негови наследници са А. Г. Г. – съпруга, както и низходящите – Н.
Д. Г. – дъщеря, М. Д. Г. – син, П. Д. Г. – син и В. Д. Г. – дъщеря. Приживе на
наследодателя с нотариален акт №125, том 16, дело №7687/1974г. той е дарил на
дъщеря си В. ½ ид. част от втория етаж на
лицевата жилищна сграда с 1/8 ид. част от дворното
място, в което се намира жилищната сграда, цялото от 280 кв.м., находящо се в
гр. П., ***. На същата дата – 08.11.1974г. са изповядани и други три сделки. С
нотариален акт №126, том 16, дело №7688/1974г. Д. Д. Г. е дарил на дъщеря си Н.
½ ид. част от втория етаж на лицевата жилищна
сграда с 1/8 ид. част от дворното място, в което се
намира жилищната сграда, цялото от 280 кв.м., находящо се в гр. П., ***. С
нотариален акт №127, том 16, дело №7689/1974г. Д. Г. е дарил на сина си П.
½ ид. част от първия етаж на лицевата жилищна
сграда с 1/8 ид. част от дворното място, в което се
намира жилищната сграда, цялото от 280 кв.м., находящо се в гр. П., ***. С
нотариален акт №128, том 16, дело №7690/1974г. Д. Г. е дарил на внука си Д. М. Г.
/син на неговия син М./ ½ ид. част от първия
етаж на лицевата жилищна сграда с 1/8 ид. част от
дворното място, в което се намира жилищната сграда, цялото от 280 кв.м.,
находящо се в гр. П., ***. Видно от нотариален акт за дарение на недвижим имот
№183, том 5, дело №2740/1978г. В. дарява своята част от имота - ½ ид. част от втория етаж на лицевата жилищна сграда с 1/8 ид. част от дворното място, в което се намира жилищната
сграда, на племенника си – настоящ ищец С.П.Г.. Ищецът Ч.Н.Г. се явява пряк единствен законен наследник
/син/ на Н. Д. Г. /удостоверение за наследници №032767/30.10.2008г./. Надареният
внук Д. М. Г. е починал на 18.09.2004г. като неженен, без деца. Негов единствен
наследник е неговата майка – ищцата И.Й.Г.. Надареният син П. Д. Г. е починал
на 21.08.1978г. Негови наследници се явяват ищците В.Й.Г. – съпруга и С.П.Г. –
син. Това се установява от представеното удостоверение за наследници
№032767/06.11.2008г. Обстоятелството, че наследодателят Д. Г. е имал сключен
граждански брак с А. Г., който не е бил прекратен чрез развод се установява и
от представената служебна бележка №94006-23894/09.09.2009г. от Община Пловдив –
Отдел „ГРАО” /стр.137 от делото на РС/. Следователно А. е законен наследник на
Д. г. наред с четирите му деца от друг брак.
В имота на *** в гр. П. е била изградена и съществува още една
жилищна сграда – едноетажна, която със саморъчно завещание от 24.09.1975г.
общият наследодател Д. Д. Г. завещава на съпругата си А. Г. /стр.41 от делото
на РС/. След неговата смърт тази сграда преминава в нейния патримониум.
Имуществото, останало след смъртта на наследодателя всъщност е ½ ид. част от описаното дворно място, тъй като с останалата
част от него и с изградените в него две сгради, той се е разпоредил. Тази ½ ид.
част се наследява от съпругата му А. и четирите му деца – всеки от тях
придобива по 1/5 от тази ½ ид. част или по
1/10 от цялото дворно място.
С нотариален акт №165, том 8, дело №2948/1978г. на нотариус при
Районен съд – Пловдив преживялата съпруга А. Г. е призната за собственик на
жилищната сграда, изградена в дворното място. С договор за покупко-продажба
срещу задължение за гледане и издръжка, изповядан с нотариален акт №199, том ІV, дело №1766/1983г. А. Г. Г. прехвърля на В. П. Р. –
нейна племенница едноетажната жилищна сграда, попадаща в дъното на дворното
място, находящо се в гр. П., *** в имот пл.№59 от кв.4 – М. х., ІV градска част, състояща се от две стаи и салонче. Прехвърлителката А. Г. умира на 11.05.1983г. Неин наследник
по закон се явява племенницата и В., чиято дъщеря е ответницата И.Р.. С договор
за дарение, изповядан с нотариален акт №142, том ХІІ, дело №4848/1984г., В. Р.
прехвърля имота на своя внук С. П. Б.. Той е починал на 21.03.1997г. Негови
наследници са родителите му И.Р.Р. и П. С. Б. /удостоверение за наследници от
24.07.2001г. – стр.45 от делото на РС/. Бракът между ответницата И.Р. и П. Б. е
бил прекратен още през 1978г. – съдебно решение от 27.04.1978г. по гр.д.
№14/1978г. на Пловдивски окръжен съд /стр.138 от делото на РС/. Предвид на това
обстоятелство ответницата твърди, че единствено тя е встъпила във владение на
къщата и на 1/10 ид.част от дворното място и го е упражнявала
непрекъснато и необезпокоявано повече от 10 години като след изтичане на 10
години /21.03.1997г. – 01.10.2007г. / се е снабдила с констативния нотариален
акт за собственост както по отношение на едноетажната сграда, така и за 1/10 ид. част от дворното място.
Независимо от обстоятелството, че Анка Г. е прехвърлила само
собствеността върху изградената едноетажна жилищна сграда на племенницата си В.,
то след смъртта на А. нейна наследница по закон е пак племенницата и, която
придобива притежаваната от А. по наследство от съпруга и 1/10 ид. част от цялото дворно място. След смъртта на надарения
от В. С. Б. във владение на имота встъпва ответницата – негова майка. Обстоятелството,
което изтъкват ищците – че тя не живее там, по никакъв начин не аргументира
становище за липса на представителна власт. Свидетелката А. Х. твърди, че от
лятото на 2005г. в малката къща в имота живее сина на И. – В.. От 2006г. той е
адресно регистриран на този адрес – видно от представеното копие от личната му
карта /стр.49 от делото/ като е настанен там от майка си. Същиете
факти се потвърждават и от показанията на свидетелката М. В. Г.. Преди това И.
е настанила в къщата наематели. Свидетелката Р. В. Ц. твърди, че наемателите са
заплащали наем на И.. Всички свидетели посочват, че пред къщата има простор за
дрехи и на него простират В. и жена му. Свидетелката Г. казва за този простор,
че той представлява опънати въжета, захванати за дърветата в двора. Твърди, че
този простор е пред малката къща като дао нея има и шахта за водомер. Същата
свидетелка твърди, че е виждала И. да минава през двора. Никой от разпитаните
свидетели не знае някога да е имало спорове за ползването на двора между
живеещите в малката и голямата къща.
От тези данни по делото може да се направи извод, че И.,
упражнявайки непрекъснато владение в продължение на повече от десет години, е
придобила правото на собственост не само по отношение на едноетажната къща,
изградена в дворното място, но и върху 1/10 ид. част
от него, която никога не е била собственост на ищците, тъй като не е придобита
по наследство от общия им наследодател – както твърдят, а е била на неговата
преживяла съпруга, а впоследствие – по наследство – на нейната племенница В.
/майка на ответницата/. По никакъв начин не се установява през периода 1997г. –
2007г. само и единствено ищците да са осъществявали фактическа власт върху
цялото дворно място и да са отблъсквали претенциите на ответницата да ползва
1/10 ид. част от него. Напротив – тя е изкопала шахта
и е поставила свой водомер, обслужващ къщата и, през цялото това време е
ползвала – чрез настанените от нея наематели и чрез сина си част от двора за да
се простират изпраните дрехи на живеещите в малката къща, безспорно и минава
през двора, за да стигне до малката къща. По никакъв начин ищците не са
демонстрирали по отношение на ответницата, че владеят цялото дворно място и
оспорват нейните права. От смъртта на А. през 1983г. до 2007г. няма
доказателства ищците да са демонстрирали по отношение на нейните наследници
намерението си да своят цялото дворно място, включително и частта, която не са
получили в наследство от общия си наследодател. Напротив – от 1997г.
ответницата е настанила наематели в къщата, в последствие – и сина си, чрез тях
е ползвала част от дворното място за простиране на дрехи, изкопала е шахта и е
поставила отделен водомер за своята къща - отново в дворното място, минавала е
през същото това дворно място.
С оглед на тези данни съдът
намира претенцията на ищците за неоснователна. Не се установяват твърденията,
че ответницата не се явява собственик по наследство и давност на едноетажната
къща и на 1/10 ид. част от дворното място, в което тя
е изградена. Затова установителния иск следва да се
отхвърли. Като такава подлежи на отхвърляне на претенцията за отмяна на нотариален акт за констатиране
право на собственост върху недвижим имот по наследство и давностно
владение №130, том Х, рег. №8993, дело №1602/2007г. на нотариус Д. С..
В
тази връзка следва да се отбележи, и че първоинстанционния
съд е отменил този акт изцяло, а не само по отношение на 1/10 ид. част, за каквато е уважил отрицателния установителен
иск. За едноетажната жилищна сграда в имота ищците нямат претенция. Дори и да е
намерил установителния иск за основателен, то
нотариалния акт би подлежал на отмяна само в частта за 1/10 ид.
част от дворното място. Настоящата инстанция обаче не споделя изводите за
основателност и на установителния иск.
Не до същите правни изводи е
достигнал първоинстанционния съд, поради което
решението му следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
На
основание чл.78 ал.2 от ГПК следва ищците да бъдат осъдени да заплатят на
жалбоподателя И.Р.Р. сумата 404 лева – разноски по делото пред двете инстанции.
С
въззивната жалба ответницата е направила
искане да бъде отменен нотариалния акт за констатиране право на собственост на
ищците – НА №118, том VІІІ, рег. №8326, дело №1569/2007г. на нотариус Т. Д..
Това искане следва да се остави без разглеждане като недопустимо, доколкото то
е допустимо само във връзка с предявен против ищците иск. То не може да се
прави като част от възражение против предявен иск, а още по-малко едва с
въззивната жалба.
С оглед на изложеното и на основание чл.271 от ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение №2381 от 05.10.2009г., постановено по г.
д. N 1008/2009г. по описа на Пловдивския
районен съд, ХІV-ти граждански състав, с което е признато за установено
между ищците Ч.Н.Г. ЕГН ********** ***, С.П.Г. ЕГН ********** ***, И.Й.Г. ЕГН **********
***, В.Й.Г. ЕГН ********** *** – от една страна и И.Р.Р. ЕГН ********** *** –
от друга страна, че ответницата Р. не е собственик на основание наследство и придобивна
давност върху 1/10 ид.част от дворно място, находящо
се в гр. П., ***, съставляващо УПИ V-59, кв.35 – нов, 13-стар, целият застроен
и незастроен, с площ 280 кв.м., с което е отменен на
основание чл.537 ал.2 от ГПК нотариален акт за констатиране право на собственост
върху недвижим имот по наследство и давностно
владение №130, том Х, рег. №8993, дело №1602/2007г. на нотариус Д. С. и с което
е осъдена И.Р.Р. да заплати на ищците
562 лева – разноски по производството и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за признаване за
установено в отношенията между
ищците Ч.Н.Г. ЕГН ********** ***, С.П.Г. ЕГН ********** ***, И.Й.Г. ЕГН **********
***, В.Й.Г. ЕГН ********** *** – от една страна и И.Р.Р. ЕГН ********** *** –
от друга страна, че ответницата Р. не е собственик на основание наследство и придобивна
давност върху 1/10 ид.част от дворно място, находящо
се в гр. П., ***, съставляващо УПИ V-59, кв.35 – нов, 13-стар, целият застроен
и незастроен, с площ 280 кв.м., както и за отмяна на
основание чл.537 ал.2 от ГПК на нотариален акт за констатиране право на
собственост върху недвижим имот по наследство и давностно
владение №130, том Х, рег. №8993, дело №1602/2007г. на нотариус Д. С..
ОСЪЖДА Ч.Н.Г. ЕГН ********** ***, С.П.Г. ЕГН ********** ***,
И.Й.Г. ЕГН ********** *** и В.Й.Г. ЕГН ********** *** да заплатят на И.Р.Р. ЕГН
********** *** сумата 404 лева – разноски по производството пред двете
инстанции.
Оставя без разглеждане направеното с въззивната жалба на И.Р.Р.
ЕГН ********** *** искане за отмяна по чл.537 ал.2 от ГПК на нотариалния акт за
констатиране право на собственост №118, том VІІІ, рег. №8326, дело №1569/2007г.
на нотариус Т.Д., като недопустимо.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен
срок от връчването му на страните пред Върховния касационен съд, при наличие на
предпоставките по чл.280 от ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: