№ 556
гр. Русе, 23.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Милен Ив. Бойчев
при участието на секретаря Антоанета П. Х.а
като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело №
20234520102487 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл. 357 вр. чл. 188 т.2 от КТ.
Постъпила е искова молба от Х. Т. Х., в която твърди, че с ответното
дружество „А.Есерс Транспорт Къмпани България” ЕООД е бил в трудови
правоотношения по силата на трудов договор от ***г., изменян и допълван
многократно с допълнителни споразумения, последното от които е от ***г.
Ищецът заемал в ответното дружество длъжността „Шофьор, товарен
автомобил /международни превози/“, с работно време 8 часа на ден и
уговорено основно трудово възнаграждение от 800лв. и допълнително такова
за трудов стаж и професионален опит.
На ***г. му била връчена заповед на работодателя от ***г., с която на
основание ч. 188, т.2, във връзка с чл. 187, ал. 1 от КТ му налагал наказание
„Предупреждение за уволнение“ с посочено нарушение на трудовата
дисциплина – неявяване на работа. Ищецът счита заповедта за
незаконосъобразна. Твърди, че считано ***г. до налагане на наказанието
работодателят преустановил да му възлага извършването на международни
превози, като първоначално му било обяснено, че няма свободни камиони.
Въпреки, че през този период той се обаждал и питал какъв е проблемът му
било разяснено, че предвид скорошното му пенсиониране работодателят
желаел да прекрати трудовото правоотношение, за да не възниквало
1
задължение да му изплаща обезщетение при пенсиониране.
На ***г. по покана на прекия си ръководител Д.М., ищецът се явил в
офиса на дружеството в гр. София, с надежда да му бъде възложена работа, а
му било заявено, че деспонентите не желаели да работят с него, поради което
било добре да си подаде молбата за напускане по взаимно съгласие на което
предложение той отказал. В резултат на това му било казано, че на ***г.
следва да се яви в 8.00 часа пред офиса и да чака да му бъде възложена
работа. На ***г. се явил в уговорения час, като бил държан на улицата и
въпреки това не му била възложена никаква работа. Бил подложен на
унизително отношение. Отново му предложили да подаде молба за напускане
по взаимно съгласие. На същата дата той депозирал в канцеларията на
дружеството изявление, с което заявил, че е на разположение да изпълнява
трудовите си задължение така както го е правил през изминалите 10 години.
Дори и след това изявление работодателят продължил да не му възлага
работа, а започнал да го кани да се явява на адреса на управлението на
дружеството в гр. София, за да е на разположение, въпреки че ясно знаел, че
живее в гр. Русе и не може да си позволи да живее в гр. София където няма
жилище.
Счита, че наложеното му наказание е недопустимо, че ответникът се
опитва да черпи права от собственото си недобросъвестно поведение и моли
да бъде постановено съдебно решение, с което да се отмени заповедта за
налагане на дисциплинарно наказание от ***г. като необоснована и
незаконосъобразна. Претендират се и направените по делото разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответното дружество изразява становище
за допустимост, но за неоснователност на предявеният иск. Оспорват се
изложените от ищеца твърдения за причината да не му бъде възлагана работа.
Твърди се, че съществували оплаквания от колеги за трудности с
комуникацията с ищеца. Въпреки това с него били провеждани разговори, за
да се обсъди създалата се ситуация, включително бил поканен за явяване на
допълнителни срещи и обучения, които да спомогнат за преодоляване
наличия на проблеми в работния процес и да подобрят комуникацията му с
екипа.Твърди се, че на ***г. ищецът по собствено желание дошъл в офиса на
работодателя около 10.30 ч. и отново провел среща с прекия си ръководител
Д.М., след което е връчил писмо на работодателя и останал още няколко часа
в зоната за отдих на работниците - беседка на територията на предприятието.
2
Не отговаряло на истината твърдението на ищеца, че бил инструктиран да
стои пред офиса на фирмата. Такива инструкции не му били отправяни.
Твърди се, че работникът е заявявал отказа си да се явява по мястото си на
работа. Очаквал да му бъдат възлагани курсове за международни превози
само дистанционно.
На ***г. била съставена докладна записка, с която се констатирало
неявяването на служителя на работа в нарушение на инструкциите на
работодателя, по повод на която било инициирано дисциплинарното
производство, по време на което от ищеца били изискани обяснения. Такива
били получени и със същите той отново изразявал становището си, че е готов
да изпълнява възложена му дистанционно работа. Въпреки настояването на
работодателя да се явява на мястото си на работа, ищецът не изпълнил тези
указания и ясно изразил несъгласието си да се явява в офиса на работодателя.
Дисциплинарното наказание му било наложено поради продължителния
период на неявяване на работа от страна на ищеца и въпреки многократните
покани от страна на работодателя, за което била издадена оспоР.та заповед от
***г. Твърди се, че работодателят е спазил всички изисквания на закона за
провеждане на дисциплинарно производство и по които съображения се моли
предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие
за установено от фактическа страна следното:
По делото не се спори, а и се установява от представените писмени
доказателства, че между страните е възникнало трудово правоотношение на
основание трудов договор от ***г., по силата на който ищецът е заемал
длъжността „шофьор международен товарен автомобил“, с посочено място на
работа „А.Есерс Транспорт Къмпани България“ ЕООД гр. София, район
„Искър“, ул. „Неделчо Бончев“ №6. Последното допълнително споразумение
към трудовия договор е от ***г., от което е видно, че длъжността и мястото
на работа на ищеца не са променяни.
Няма спор по делото, а и се установява от изявленията на страните и от
разпитания свидетел , че до месец август 2022г. на ищеца е възлагана работа
– извършване на курсове с товарен автомобил, като за тази цел му е било
съобщавано да се яви в гр. София, получавал е документи и товарен
автомобил, като след завършване на курса е връщал камиона в базата на
3
дружеството в гр. София и се е прибирал в гр. Русе където живее, докато му
бъде възложен нов транспорт.
С писмо от ***г., ищецът уведомил работодателят си, че е на
разположение да изпълнява трудовите си задължения, така както го е правил в
рамките на изминалите десет години и е възразил да се прекрати трудовото
му правоотношение „по взаимно съгласие“, както и да се явява всеки работен
ден в офиса на дружеството в гр. София.
На ***г. ищецът е получил от работодателя си уведомление, че е
констатирано неговото неявяване на работа и неизпълнение на възложени
трудови задължения и отговорности в работните дни след ***г., с което е
допуснал нарушение на трудовата дисциплина и е поканен на основание чл.
193, ал.1 КТ да представи писмени обяснения за извършеното нарушение.
С писмо от ***г., получено от работодателя на следващия ден, ищецът
е заявил, че предвид характера на работата му никога за него не е
съществувало задължение да се явява в офиса на дружеството в гр. София, а
работата винаги му е била възлагана дистанционно.
С второ уведомление от ***г., получено от ищеца на следващия ден,
той е уведомен от работодателя „че му е предоставен последен шанс да се яви
по мястото си на работа“, като е пояснено, че съгласно трудовия договор
между страните, могат да му бъдат възлагани и други задачи, свързани с
работата му, част от които могат да изискват явяване в офис на работодателя.
С последващо писмо от ***г. ищецът е потвърдил позицията си, че
работодателят не може да изисква от него да се явява в офиса му
Със заповед №******г., работодателят е наложил дисциплинарно
наказание на Х. Т. Х. – „предупреждение за уволнение“. В заповедта като
нарушение на трудовата дисциплина е посочено – неявяване от ищеца на
работа след ***г., включително и след като е получил второто уведомление,
което е нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 187, ал.1 т.1
пр. 3 КТ, поради което на основание чл. 188, т.2 КТ вр. чл.187, ал.1 т.1 пр.3
КТ му се налага посоченото дисциплинарно наказание.
Видно и от показанията на свидетеля Д.Б.М., пряк ръководител на
ищеца в ответното дружество, отговарящ за наемане и контролиране на
водачите и провеждането на необходимите им обучения, в дружеството са
били наети шофьори от различни населени места, които са пътували до гр.
София, когато трябва да започнат съответния курс, който също завършвал в
4
гр. София. Поначало когато възниквала необходимост от преместване на
товарни автомобили или извършване на товаро-разтоварна дейност в гр.
София и околностите, шофьорите от провинцията били „щадени“, не били
викани извънредно, а се ползвали шофьори от гр. София. Причина според
свидетеля след месец август 2022г. да не бъдат възлагани курсове на ищеца
били получени оплаквания от неговата работа от колеги от Белгия и Румъния,
че не изпълнява графици. Също така работата се ориентирала повече към
извършване на транспорт до и от Западна Европа, а ищецът имал притеснения
при пътуването си там. Тъй като работодателят не искал да прекратява
трудовото правоотношение на ищеца, виждал разрешение на проблемите с
него в провеждането на разговори и допълнителни обучения, включително
наложени и от въвеждането в експлоатация на нов модел товарни автомобили
в дружеството. В началото на 2023г. от дружеството по този повод започнали
да призовават ищеца да се явява в офиса в гр. София. Изненадващо той се
явил на ***г., като нямало възможност без предварителна подготовка да му
бъдат организирани и проведени съответните обучения.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Искът за отмяна на наложеното дисциплинарно наказание
„предупреждение за уволнение” е предявен в двумесечния преклузивен срок
по чл. 358, ал.1 т.2 от КТ, поради което се явява допустим.
В тежест на работодателят при оспорване законосъобразността на
наложено дисциплинарно наказание е да установи процесуалната и
материалната законосъобразност на издадената заповед.
Дисциплинарното наказание се налага с мотивирана заповед, която
трябва да съдържа описание на нарушението с обективните и субективни
признаци, времето на извършването му, вида на наказанието и правното
основание /законовия текст/ - чл. 195, ал. 1 КТ. Това е предвидено с оглед
възможността за осъществяване правото на защита на работника /служителя и
на съдебния контрол за законност на наказанието, какъвто се извършва само в
рамките на изявленията на работодателя в заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание. Неспазването на предписаната от закона форма и
съдържание на заповедта води до незаконосъобразност на дисциплинарното
наказание.
В случая не се констатира да е налице процесуална
5
незаконосъобразност на издадената заповед и същата да съдържа пороци
обосноваващи отмяна на наказанието на формално основание. В заповедта е
посочено цифром и словом констатираното нарушение и наложеното
наказание, обсъдени са дадените от работника обяснения и въпреки, че
според работодателя са били налице предпоставки за налагане на най-
тежкото дисциплинарно наказания „уволнение“, на ищеца е наложено по-
леко такова – „предупреждение за уволнение“.
Съгласно чл. 186 от КТ, виновното неизпълнение на трудовите
задължения е нарушение на трудовата дисциплина. Следователно
дисциплинарно нарушение е само неизпълнението с дължимата грижа /т.е.
виновно/ на задължение по трудов договор. Безспорно в случая, с оглед
заеманата от ищеца длъжност в ответното дружество и естеството на
трудовите му функции, не е налагало ежедневното му явяване в офиса на
дружеството в гр. София. Няма основание да се приеме, независимо от
посочването в трудовия договор, че мястото на работа на ищеца през цялото
времетраене на трудовото му правоотношение е било в офиса на ответното
дружество. Поради това изпълнението на трудовите му задължения в
продължение на почти десет години е протичало безпроблемно за страните
без ежедневното му явяване в офиса, а само при започване и завършване на
възложен транспорт (курс с товарен автомобил) и по изключение по други
поводи, като провеждане на обучения. Очевидно е, че по този въпрос, как ще
протичат отношенията им страните те са имали съгласие. След месец август
2022г. работодателят е преустановил да възлага на ищеца курсове, като
причините за това са ирелевантни за настоящото производство, с оглед
предмета на същото. Няма данни обаче по делото, работодателят да е изискал
от ищеца да се яви на конкретна дата и по конкретен повод в офиса на
дружеството. В двете приложени по делото уведомления просто е посочено,
че той следва да се явява по мястото му на работа, т.е. всеки работен ден, след
като не е конкретизиран такъв. Не е посочена и причината за това изискване
на работодателя, прим. провеждане на обучение, даване на инструкции или
каквото и да е друго свързано с работата на ищеца. При неговото явяване в
офиса на дружеството на ***г. не му е било възложена работа, а
работодателят очевидно не е бил подготвен не само да му възложи такава, а и
да проведе евентуално обучения на ищеца каквито се твърди, че е било
необходимо да премине. Анализът на развилите се отношения между
6
страните и разменената между тях кореспонденция не дава основание да се
приеме, че работодателят е изискал явяването на ищеца в офиса му по
конкретен повод и за изпълнение на трудовите му задължения, а с цел да му
създаде неудобства, които да го „принудят“ да предприеме действия
противно на волята си, включително и да бъде прекратено трудовото му
правоотношение по облекчен ред. С оглед на това в конкретния случай не би
могло да се приеме, че неявяването на ищеца в офиса на ответното дружество
след ***г., без да е установена конкретна необходимост за това, представлява
виновно неизпълнение на трудовите му задължения и съответно нарушение
на трудовата дисциплина, за каквото е бил наказан.
Ако работодателят счита, че ищецът не е изпълнявал съвестно и
качествено трудовите си задължения (не спазва графици при изпълнение на
курсовете си, както сочи разпитания свидетел), или пък квалификацията му е
недостатъчна, е разполагал с друга възможност да прекрати трудовото му
правоотношение. В случая тези обстоятелства са ирелевантни по отношение
преценката за законосъобразността на оспоР.та заповед и не следва да бъдат
обсъждани. Независимо от съображенията на работодателя, основанието на
което се е позовал в конкретния случай за налагане на оспореното
дисциплинарно наказание не представлява нарушение на трудовата
дисциплина, който извод се подкрепя и от обстоятелството, че такова е било
и становището на работодателя през изминалите почти десет години от
трудовото му правоотношение с ищеца.
По изложените съображения предявеният иск следва да бъде уважен и
оспоР.та заповед за налагане на дисциплинарно наказание отменена като
незаконосъобразна.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, ответното
дружество следва да заплати на ищеца направените от него разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 400лв.
На основание чл. 78, ал.6 от ГПК, ответното дружество следва да
заплати по сметка на Русенския районен съд държавна такса за уважения иск
в размер на 80лв.
Така мотивиран, районният съд
РЕШИ:
7
ОТМЕНЯ като незаконосъобразна Заповед №***/***г. на В.С.,
пълномощник на работодателя „А.Есерс Транспорт Къмпани България“
ЕООД, ЕИК201733235, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„Неделчо Бончев“ №6, ет.3, с която на Х. Т. Х. с ЕГН********** с адрес гр.
Русе, ул. „***“ ***, вх.1 е наложено дисциплинарно наказание
„предупреждение за уволнение”.
ОСЪЖДА „А.Есерс Транспорт Къмпани България“ ЕООД,
ЕИК201733235, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Неделчо
Бончев“ №6, ет.3, представлявано от управителите Ноел Ламберт Мария
Корнелиус Есерс, Анна Джи Есерс и Герт Мари-Луиз Джей Бервуст да
заплати на Х. Т. Х. с ЕГН********** с адрес гр. Русе, ул. „***“ ***, вх.1
сумата от 400лв. разноски за настоящото производство.
ОСЪЖДА „А.Есерс Транспорт Къмпани България“ ЕООД,
ЕИК201733235, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Неделчо
Бончев“ №6, ет.3, представлявано от управителите Ноел Ламберт Мария
Корнелиус Есерс, Анна Джи Есерс и Герт Мари-Луиз Джей Бервуст да
заплати по сметка на Районен съд - Русе сумата от 80лв. държавна такса.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
8