Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 26.11.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско
отделение, IV-Г с-в, в публичното заседание на втори
юни през 2020 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА
СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ
при секретаря А.Петрова,
като разгледа докладваното от съдия Александрова гр.д.№ 9806 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258-273 ГПК.
С решение от 02.10.2018
г. СРС, 143 с-в, по гр.д.№ 71572/16 г. е осъдил на основание чл.226, ал.1 КЗ
/отм./ З. „А.Б.“ АД да заплати на М.А.К. на основание сумата от 10 000 лв.-застрахователно
обезщетение за настъпили допълнителни вреди вследствие на ПТП от 24.08.2008 г.
в района на гр.Ботевград-болки, физически и психически страдания, причинени от
влошаване на здравословното състояние на ищеца към 18.11.2014 г., както и
законната лихва върху тази сума от 18.11.2014 . до изплащане на вземането.
Срещу решението от 13.10.2018 г. е постъпила въззивна жалба от ответника- З.
„А.Б.“ АД с оплаквания, че същото е неправилно и несъобразено със съдебната практика.Твърди,
че с изплатеното обезщетение, определено от експертната комисия на дружеството
в размер на 6 000 лв., ищецът е изпълнил задължението си и сумата напълно
репарира вредите от усложненията в здравословното му състояние, и че в случай,
че не е бил съгласен с платеното обезщетение, е следвало да го върне на
застрахователя.Твърди, че от приетата по делото медицинска експертиза е
установено, че ищецът ще се възстанови в пълна степен от мускулната херния.Излага
доводи, че присъждането на по-висок размер на обезщетението би било в разрез с
принципа на справедливостта, заложен в чл.52 ЗЗД и би довел до неоснователно
обогатяване на пострадалия.Твърди, че в практиката на СГС и САС за подобни
увреждания се присъждат суми, равни или много близки до изплатената от
застрахователя сума от 6 000 лв.Моли съда да отмени изцяло обжалваното
решение и да отхвърли иска.Претендира разноски.Прави възражение за прекомерност
по чл.78, ал.5 ГПК.
Ответникът по въззивната жалба- М.А.К. оспорва същата.Поддържа становище,
че първоинстанционното решение е правилно, и че събраните по делото
доказателства обосновават присъдения размер за претърпените увреждания от
влошаване на здравословното състояние.Излага доводи, че понятието
„справедливост“ не е абстрактно, а е свързано с преценката на обективно съществуващи
конкретни обстоятелства, и че първоинстанционният съд е преценил комплексно и в
пълен обем значението на релевантните за определяне на обезщетението факти.Оспорва
твърдението на ответника, че в случай на несъгласие с определения размер на
обезщетение е трябвало да върне сумата, тъй като липсва такова законово
изискване.Моли съда да потвърди обжалваното решене.Претендира разноски.
Съдът, като
прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
Районният
съд е бил сезиран с иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./.Ищецът- М.А.К. твърди, че е
пострадал при ПТП на 24.08.2008 г. реализирано в района на гр.Ботевград, главен
път 2-17, I-ви км, като водач на мотоциклет „Honda
CBR 1000“ с ДК№ *******.По случая е образувано
н.о.х.д.№ 694/10 г. по описа на РС-Ботевград, III
с-в, което е завършило с одобрено от съда споразумение от 26.07.2010 г., с
което обвиняемият Ц.Г.Ц.-водач на л.а. „Сеат Толедо“ с ДК№ *******е признат за
виновен за това, че на 24.08.2008 г. в района на гр.Ботевград в посока към
гр.Враца, на главен път 2-17, I-ви км е нарушил
правилата за движение по пътищата при управлението на посочения лек автомобил,
с което е причинил по непредпазливост на пострадалия М.А.К. следните телесни
повреди: оток на мозъка, клинично проявен със сопорозно към коматозно
състояние, изразяващо се в разстройство на здравето, временно опасно за живота;
счупване на дясната раменна кост, изразяващо се в трайно затруднение в
движението на десния горен крайник за срок, по-голям от 30 дни; счупване на
главата на дясната бедрена кост, изразяваща се в трайно затруднение в
движението на десния долен крайник за срок 7-9 месеца; анемия, изразяваща се в
разстройство на здравето, временно опасно за живота.За л.а. „Сеат Толедо“ с ДК№
*******има сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в З.
„А.Б.“ по полица № 01/1/900056/141/0 от 26.10.2007 г., валидна до 25.10.2008 г.
и за настъпилото застрахователно събитие е образувана щета № 100010217500083.С
решение от 09.01.2013 г., влязло в сила на 04.02.2016 г. СГС, I-16
с-в, по гр.д.№ 13831/11 г. З. „А.Б.“ е осъдено да му заплати застрахователно
обезщетение за имуществени и неимуществени вреди.След приключване на устните
състезания пред САС, 2 с-в по в.гр.д.№ 1800/13 г. състоянието на ищеца се е
влошило и той е постъпил в Ортопедично отделение на МБАЛ-Вива М., гр.Враца за
оперативно лечение по повод мускулна херния по задна повърхност на дясна
мишница, датираща от около една година, получена след операция в същата област-изваждане
на остеосинтезен материал.Твърди, че преди това е проведено консервативно
лечение с НСПВС, аналгетици, ортези и превръзки без особен ефект, а преди постъпване
в клиниката мускурната херния е нараснала и е станала болезнена.Извършена е и
фасциопластика регио брахии декстра постериор, операцията е изисквала предна
обща анестезия и е причинила нови страдания на пострадалия.След операцията на
ищеца е предписано частично отбременяване на десен горен крайник за срок от 15
дни с последващо постоперативно натоварване и рехабилитация.На 16.02.2015 г.
ищецът е постъпил в Отделение по физикална терапия и рехабилитация при МБАЛ
„Хр.Ботев“, гр.Враца с оплакване за ограничени движения в дясна мишница и
предмишница, затруднено самообслужване, проведена е и рехабилитационна програма
за срок от 8 дни.С ЕР № 1758 от 043/21.03.2014 г. на ищеца е определена трайна
неработоспособност в размер на 74% за период от три години.Ищецът е уведомил
ответното дружество за настъпилото влошаване в здравословното му състояние с
молба с вх.№ 310-01-1468 от 31.03.2016 г.С писмо изх.№ 310-01-2976/18.05.2016
г. ответникът го е уведомил, че застрахователната експертна комисия е приела за
екцес необходимостта от оперативна намеса за отстраняване на херния на
триглавия мускул на дясна предмишница и е определила сумата от 6 000 лв.
като справедлив размер на претърпените от пострадалия имуществени и
неимуществени вреди.Въпреки отправената молба с вх.№ 200-00-2379/26.05.2016 г.
за преразглеждане становището на застрахователя е останало непроменено и на
ищеца е изплатена посочената сума.Ищецът излага твърдения, че описаните болки и
страдания са непрекъснати повече от една година, особено интензивни в периода
на проведеното оперативно лечение до последвалата рехабилитация, а ограниченото
самообслужване с дясната ръка и непълноценност са съчетани със силна
емоционална травма, породена от връщането в съзнанието на пострадалия на
спомена от преживяното произшествие и последвалите множество хирургични
интервенции, страха от инвалидизиране за цял живот му е създал усещане за
безнадежност по отношение на пълното му възстановяване като здрав, енергичен и
пълноценен млад човек.Посочените вреди не са били обезщетени, тъй като са се
проявили впоследствие и не са включени в обхвата на определеното от съда
обезщетение.Същите са в причинно-следствена връзка с посоченото ПТП, а с
извършеното доброволно частично обезщетяване ответникът е признал наличието на
основание за ангажиране на отговорността му.Моли съда да постанови решение, с
което да осъди ответника да му заплати сумата от 10 000 лв.- обезщетение за
претърпените неимуществени вреди вследствие влошаване на здравословното му
състояние със законната лихва от 18.11.2014 г. до окончателното плащане.
Видно
от представения протокол по нохд № 694/10 г. на Ботевградски РС с определение
от 26.07.2010 г. е одобрено споразумение, с което Ц.Г.Ц. се е признал за
виновен в това, че на 24.08.2008 г. в гр.Ботевград, на главен път 2-17 първи км
в посока гр.Ботевград-гр.Враца при управление на МПС-лек автомобил марка
„Сеат“, модел „Толедо“ с ДК№ *****, е нарушил правилата за движение по
пътищата: чл.25, ал.1 ЗДвП, с което е причинил по непредпазливост на пострадалия
М.А.К. средни телесни повреди, както следва: 1.оток на мозъка, клинично проявен
със сопорозно към коматознокъм коматозно състояние, изразяващо се в
разстройство на здравето, временно опасно за живота; 2.счупване на дясната
раменна кост, изразяващо се в трайно затруднение в движението на десния горен
крайник за срок, по-голям от 30 дни; 3.счупване на главата на дясната бедрена
кост, изразяваща се в трайно затруднение в движението на десния долен крайник
за срок 7-9 месеца; 4.счупване на външния кондил на дясната бедрена кост,
изразяващо се в трайно затруднение в движението на десния долен крайник за срок
от 4-6 месеца; 5.анемия, изразяваща се в разстройство на здравето, временно
опасно за живота, за което и на основание чл.343, ал.1, б. „б“, пр.2 НК вр.
чл.342, ал.1 НК и чл.55, ал.1, т.2, б. „б“ НК вр. чл.42а, ал.1, ал.2, т.1 и т.2
и ал.3, т.1 НК и чл.42б, ал.1 НК му е наложено наказание-пробация, включващо
следните пробационни мерки-задължителна регистрация по настоящ адрес с явяване и
подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице с
периодичност два пъти седмично за срок от една година и задължителни периодични
срещи с пробационен служител за срок от една година.
С
решение от 09.01.2013 г. СГС, I-16 с-в, по гр.д.№
13831/11 г. е осъдил З. „А.Б.“ да заплати на М.А.К. на основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ сумата от 35 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение
за претърпени неимуществени вреди от пътно-транспортно произшествие, станало на
24.08.2008 г. със законната лихва върху тази сума от 19.10.2011 г. до
окончателното й изплащане и мораторна лихва върху обезщетението за периода
19.10.2008 г.-19.10.2011 г. в размер на 14 739,49 лв., както и сумата от
4 359,33 лв.-застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди
със законната лихва от 19.10.2011 г. до окончателното й изплащане и мораторна
лихва върху нея за периода от 19.10.2008 г. до 19.10.2011 г. в размер на
1 499,59 лв.Съдът е отхвърлил възражението на ответника за съпричиняване
на вредоносния резултат.
С
решение от 14.02.2014 г. САС, по гр.д.№ 1800/13 г. е отменил решението на СГС
по гр.д.№ 13831/11 г. в частта, с която са отхвърлени исковете с правно
основание чл.226 КЗ и чл.86 ЗЗД, предявени от М. Н. К. срещу З. „А.Б.“ между
присъдените 35 000 лв. и дължимите 55 000 лв.-обезщетение за
неимуществени вреди със законната лихва върху главницата от още 20 000 лв.
от 24.08.2008 г., и е осъдил З. „А.Б.“ да заплати на М. Н. К. на основание
чл.226 КЗ и чл.86 ЗЗД и сумата от 20 000 лв.-обезщетение за неимуществени
вреди със законната лихва от 24.08.2008 г. до изпълнение на задължението.Видно
от приложеното дело устните състезания по посоченото дело са приключили на
05.02.2014 г.
С
определение от 24.06.2015 г. ВКС, ТК, I отд., по т.д.№
2339/14 г. не е допуснал касационно обжалване на решението от 14.02.2014 г. на
САС по гр.д.№ 1800/13 г. в частта, с която е уважен иска за неимуществени вреди
в размер на 55 000 лв.
С
решение от 03.11.2016 г., влязло в сила на 12.12.2016 г. СРС, 49 с-в, по гр.д.№
40658/12 г. е осъдил „А.Б.“ АД да заплати на М.А.К. на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 5 548,01 лв.-лихви за забава за периода 29.08.2009 г.-20.07.2011
г. върху главница в общ размер на 27 016,80 лв., представляваща изплатено
на М.К. застрахователно обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени
вреди от настъпило на 24.08.2008 г. пътно-транспортно произшествие в района на
гр.Ботевград, Главен път 2-17, I-ви км.
Видно
от представената епикриза изх.№ 3351/2014 г. на МБАЛ „В.М.“ М.К. е приет на
18.11.2014 г. и е изписан на 21.11.2014 г. с окончателна диагноза: херния
мускули триципитис брахий декстра постоператива, като е проведено хирургично
лечение на датата на постъпване в болницата.В анамнезата е посочено, че
мускулната херния датира от около една година, получена след операция в същата
област-изваждане на остеосинтезен материал, проведено е консервативно лечение с
НСПВС, аналгетици, ортези и превръзки без особен ефект.Напоследък мускулната
херния е нараснала и е станала болезнена.След операцията е предписано частично
отбременяване на десен горен крайник за срок от 15 дни с последващо постепенно
натоварване и рехабилитация.
Представена
е и епикриза от МБАЛ „Хр.Ботев“ АД-гр.Враца изх.№ 7480/23.02.2015 г., от която
е установено, че ищецът е постъпил на 16.02.2015 г. за провеждане на
рехабилитация и е изписан на 23.02.2015 г. с окончателна диагноза-Т92.5-последици
от травма на мускул и сухожилие на горен крайник и с препоръки да провежда ЛФК
у дома и да спазва ХДР.
С
ЕР № 1758 от 043/21.03.2014 г. М.К. е
преосвидетелстван и му е определена 74% намалена работоспособност за срок от
три години с водеща диагноза: счупвания, обхващащи няколко области от тялото.В
мотивите на решението е описано състоянието на ищеца и получените увреждания
след ПТП от 2008 г., като е посочена водеща диагноза-счупвания, обхващащи
няколко области на тялото.
От
заключението на вещото лице по медицинската експертиза- Владимир Виденов е
установено, че влошаването на здравословното състояние на ищеца датира от една
година след премахването на металната остеосинтеза в „Пирогов“, което е станало
през м.ноември 2013 г.Тогава ищецът е получил усложнение-мускулна херния на
дясната мишница, което е в причинно-следствена връзка с ПТП от 24.08.2008 г.Направената
пластика на мускулната фасция /обвивка на мускула/ води до стабилизиране на
състоянието на увредения горен крайник.Предвижданията от медицинска гледна
точка са за пълно възстановяване на увредения крайник по повод мускулната
херния.След всяка оперативна интервенция се провежда рехабилитация на
съответния крайник, което е необходимо условие за по-бързо възстановяване на
пострадалия след операцията.След такава операция крайникът се обездвижва с мека
имобилизация за 30 дни.През този период ищецът не е могъл да използва дясната
си ръка.Към момента на получаване на усложнението-м.ноември 2013 г. дясната
ръка на ищеца не е била възстановена, тъй като е получена мускулна херния,
която се установява палпаторно и видимо.Ищецът е лекуван оперативно, като
крайникът след това се имобилизира за 30 дни.
Разпитаната
по делото свидетелка П.П. твърди, че през 2013 г. е махната платка от дясната
ръка на ищеца, след което са се появили проблеми, ръката е била подута и трудно
подвижна.Установило се е, че има херния и се е направила операция през 2014 г.В
продължение на 30 дни след операцията ръката му е била обездвижена, наложило се
е провеждането и на рехабилитация.По време на лечението ищецът се е притеснявал
и се е страхувал дали няма да се наложи последваща операция, да изпитва болка,
било му е трудно да извършва нормалните битови нужди като храна и тоалет.През
това време са му помагали родителите му, както и свидетелката.След операцията
личните му контакти са били ограничени, преживявал е катастрофата и операцията,
в момента също изпитва болка в ръката особено при застудяване на времето,
налице е и голям белег от горната част до лакътя на дясната ръка.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Между страните не се спори относно наличието на предпоставките за заплащане
на обезщетение за неимуществени вреди на ищеца, възникнали от влошаване на
здравословното му състояние към 18.11.2014 г.Спорен пред настоящата инстанция е
въпросът за размера на дължимото обезщетение за претърпените неимуществени
вреди.
Настоящият съдебен състав счита, че при съвкупната преценка на всички релевантни критерии справедливият
размер съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД на обезщетението за претърпените от
ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания,
притеснения и неудобства при ежедневното обслужване, възлиза 12 000 лв.При
определяне размера на обезщетението съдът съобрази характера и тежестта на полученото
влошаване на здравословното състояние /мускулна херния на дясната мишница/ интензивността
и периода на претърпените болки и страдания, както и периода на имобилизация
/около 30 дни/; извършената оперативна интервенция и проведената рехабилитация,
която е допринесла за по-бързото възстановяване; благоприятната прогноза за
пълно възстановяване на увредения крайник.Съдът отчита и обстоятелството, че
продължаването на срока на намалената работоспособност с още три години не се
дължи само на настъпилото влошаване на здравето на ищеца, а на всички
увреждания, настъпили от процесното произшествие.
С оглед изложеното и при съобразяване на извършеното
плащане от 6 000 лв. от застрахователя преди завеждане на делото искът се
явява основателен за сумата от 6 000 лв.
Поради частично
разминаване на крайните изводи на двете инстанции обжалваното решение следва да
се отмени в частта, с която е уважен иска по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за сумата
над 6 000,00 лв. до 10 000 лв., както и в частта, с която ответникът
е осъден да заплати на ищеца разноски по чл.78, ал.1 ГПК над сумата от 498 лв.,
като вместо него се постанови решение, с което искът в тази част се отхвърли.В
останалата обжалвана част решението следва да се потвърди.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 и 8 ГПК въззиваемият следва да бъде осъден да заплати на въззивника сумата от 120 лв.-разноски
за настоящата инстанция за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение,
както и 120 лв.-разноски за първата инстанция /за юрисконсултско възнаграждение
и за държавна такса/ или общо 240 лв.С оглед разпоредбата на чл.25, ал.1 от Наредбата
за заплащането на правната помощ съдът определя размера на юрисконсултското
възнаграждение, претендирано от въззивника на 100 лв.Съдът намира, че не са
налице предпоставките на чл.25, ал.3 от цитираната наредба, тъй като пред
настоящата инстанция не са проведени три и повече съдебни заседания, нито
материалният интерес е над 10 000 лв.На основание чл.78, ал.1 ГПК въззивникът
следва да заплати на въззиваемия разноски за адвокатско възнаграждение за
настоящата инстанция.По делото е представен договор за правна защита и
съдействие с уговорен и платен размер на адвокатско възнаграждение-830 лв.Съдът
намира за основателно своевременно направеното възражение за прекомерност от
въззивника за размера на адвокатското възнаграждение на пълномощника на
въззиваемия.С оглед обема на извършените процесуални действия пред настоящата
инстанция и липсата на фактическа и правна сложност на спора размерът на
адвокатското възнаграждение следва да бъде определен съгласно чл.7, ал.2, т.3
от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /в
редакцията към момента на приключване на устните състезания/ в размер на 650 лв.При
това положение с оглед изхода на спора въззивникът следва да бъде осъден да
заплати на въззиваемия разноски за въззивното производство в размер на 390 лв.
Водим от горното
съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решението от 02.10.2018 г. на СРС, 143 с-в, по гр.д.№ 71572/16 г. в
частта, с която е уважен иска на З. „А.Б.“ АД срещу М.А.К. с правно основание
чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за сумата над 6 000,00 лв. до 10 000 лв.,
както и в частта, с която ответникът З. „А.Б.“ е осъден да заплати на ищеца
разноски по чл.78, ал.1 ГПК над сумата от 498 лв., ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.А.К. с ЕГН ********** и с адрес: *** иск с правно
основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ срещу З. „А.Б.“ АД с ЕИК********със седалище и
адрес на управление:*** и със съдебен адрес:*** за заплащане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от ПТП от 24.08.200 г. вследствие влошаване на
здравословното състояние към 18.11.2014 г., за сумата над 6 000 лв. до
10 000 лв., като неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
ОСЪЖДА З. „А.Б.“ АД с ЕИК********и със седалище и адрес на управление:*** и със
съдебен адрес:*** да заплати на М.А.К. с ЕГН ********** и с адрес: *** сумата
от 390 лв. /триста и деветдесет лева/ на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА М.А.К. с ЕГН ********** и с адрес: *** да заплати
на З. „А.Б.“ АД с ЕИК********със седалище и адрес на управление:*** и със
съдебен адрес:*** сумата 240 лв. /двеста и четиридесет лева/ на основание
чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
1-месечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.