Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен,
20. 08. 2020 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Плевенският
районен съд, тринадесети състав, в публично заседание на четиринадесети август през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СВЕТЛА ЗАМФИРОВА
при секретаря Наталия Николова, като разгледа докл***аното
от съдията ЗАМФИРОВА гр. д. №
4762 по
описа за 2019 г. за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото
е образувано по подадена искова молба от
*** ***ЕИК/БУЛСТАТ ***против ***., ЕГН **********, с посочено правно основание чл. 415 от ГПК.
В
срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен
отговор от ответника по делото, че признава иска.
В
публичното заседание: *********– редовно призован, не се явява представител. ОТВЕТНИК ***. – не
се явява. Явява се ***. ***
Съдът, като
прецени събраните по
делото писмени доказателства
и съобрази доводите
на страните, намира
за установено следното:
Безспорно
е, че съдът е разпоредил длъжникът ***.,
ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на кредитора
******, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, ***,
представлявано от ***, заедно с ***, пълномощник ***.***., сумата от 221,21
лева главница за потребени, но незаплатени далекосъобщителни услуги; мораторна
лихва за забава в размер на 44,08 лв. за
периода от ***г. до ***г., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението – ***г. до окончателното изплащане на сумата, както и
деловодни разноски в размер на 25 лева
за държавна такса и 180 лева за ******възнаграждение.
Вземането
произтича от следните обстоятелства: неплатено задължение по Договор за
далекосъобщителни услуги от дата ***г. Разпоредбата
на чл. 237 от ГПК предвижда възможността ищецът да поиска от съда да прекрати
съдебното дирене и да поиска постановяването на решение при признание на иска.
В този случай, съдът постановява
решението си, като в мотивите му е достатъчно да се укаже, че същото е
постановено при признание на иска. Съдът намира, че в конкрекния случай са
налице предпоставките за произнасяне с решение по чл.237, ал. 1 от ГПК, тъй
като ответникът с писмена молба и в съдебно заседание е направил
изявление, че признава иска.
Спазени са и изискванията на чл. 237, ал. 3, т. 1 и т. 2 ГПК, тъй като признатото право не
противоречи на закона или на добрите нрави, както и е такова, с което страната
може да се разпорежда. С оглед направеното признание на иска, съдът намира
предявения иск за основателен и доказан и следва да бъде уважен в предявения си размер.
Ето
защо, съдът постановява настоящото решение при признание на иска, като на
основание чл.237, ал. 2 от ГПК, не е необходимо да излага мотиви за това.
Съгласно
Тълкувателно решение № 4 / 2013 г. на
ОСГТК на ВКС, т.12, съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл.415, ал.1 от ГПК, следва
да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора, разпредели отговорността за разноските както в
исковото, така и в заповедното производство. Съдът в исковото производство се
произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното
производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед
за изпълнение. Съдът, като съобрази
задължителната тълкувателна практика на ВКС и основателността на предявените
обективно искови претенции в посочения размер, счита, че ответникът следва да
бъде осъден да заплати направените разноски от ищеца по делото в заповедното
производство, съразмерно с уважената
част на исковата претенция.
На
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца,
направените от него разноски в настоящото производство, съразмерно с уважената част на исковата
претенция.
Водим
от
горното и на основание чл.237 и сл. от ГПК, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422,
ал.1 от ГПК вр. чл. 415 от ГПК, вр . чл.
79 ЗЗД по отношение на ***., ЕГН **********,***,
че ДЪЛЖИ ДА ЗАПЛАТИ на кредитора ******,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, ***, представлявано от ***,
заедно с ***, пълномощник ***. ***., сумата от 221,21 лева главница за
потребени, но незаплатени далекосъобщителни услуги; мораторна лихва за забава в
размер на 44,08 лв. за периода от ***г.
до ***г, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението – ***г. до окончателното изплащане на сумата, както и деловодни
разноски в размер на 25 лева за държавна
такса и 180 лева за ******възнаграждение.
ОСЪЖДА,
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ***., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на
******, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, ***,
представлявано от ***, заедно с ***,
пълномощник ***. ***., сумата от 100 лв. направени разноски в исковото производството за възнаграждение на особен представител.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред ОС - Плевен в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :