РЕШЕНИЕ № 1547

 

гр. Бургас, 18.06.2019 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският районен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на трети юни през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Панайот Атанасов

 

при секретаря Мирослава Енчева, като разгледа докладваното от съдията Панайот Атанасов гр. д. № 6245/2018 год., за да се произнесе, взе предвид:

 

Делото е образувано по повод исковата молба на Б.А.Д., от гр. Бургас, с която претендира осъждане на „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр. София, да й заплати следните суми: 10 100 лева – застрахователно обезщетение по застраховка „Каско +”, съгл. Полица №    .........., за щетите, нанесени на собствения на ищеца лек автомобил марка „...”, модел „...”, рег. № ..., при застрахователно събитие – пожар, настъпил на 21.04.2018 год. в гр. Бургас, за което е образувана Щета № .../2018 год., и 348,58 лева – обезщетение за забава върху главницата за периода 21.04.-26.08.2018 год., ведно с обезщетение в размер на законната лихва върху главницата от 10 100 лева, начиная от предявяване на иска – 27.08.2018 год., до окончателното й изплащане; ангажира доказателства, претендира деловодни разноски.

Правните основания на предявените искове са чл. 79, ал. 1, чл. 84 и чл. 86, ЗЗД във вр. с чл. 405 и чл. 108, ал. 1, КЗ.

Ответникът оспорва исковете, моли за отхвърлянето им и за присъждане на деловодните разноски; ангажира доказателства.

Съдът, след запознаване със становищата на страните, при съвкупна преценка на събрания по делото доказателствен материал, като съобрази приложимите нормативни разпоредби, намира за установено:

 

Видно от представената по делото Полица № ..., на 10.08.2017 год. е бил сключен договор за имуществено застраховане – застраховка „Каско +”, за лек автомобил марка „...”, модел „...”, рег. № ..., собственост на ищеца Б.Д.. В полицата са посочени срокът й – 10.08.2017-09.08.2018 год., и застрахователната сума – 10 100 лева. Ищецът сочи, че на 21.04.2018 год., около 03.50 ч., в гр. Бургас, при управление на автомобила е възникнал пожар, вследствие от който застрахованата вещ изгоряла напълно, т. е. ответникът му дължи заплащане на договореното застрахователно обезщетение от 10 100 лева. Видно от представения препис, регистрацията на автомобила е прекратена на 18.07.2018 год., а вещта е продадена за разкомплектоване – с договор от 12.05.2018 год.

В подкрепа на твърденията на ищеца са показанията на свид. Х.. М.., който сочи, че при настъпване на застрахователното събитие е придружавал водача на процесния автомобил, и видял нещо да просветва под колата, след което двамата спрели на първото подходящо място и опитали да загасят пламъците, но не успели заради дефект на пожарогасителя.

За претенцията на застрахования собственик, депозирана на 23.04.2018 год., е образувана Щета № ......., като с писмо от 22.06.2018 год. застрахователят е отказал изплащане на обезщетението поради несъответствие на твърдения механизъм на увреждане.

По делото е изготвено и прието експертно заключение по пожаро-техническа експертиза, което съдът цени като обективно и компетентно. Вещото лице сочи, че пожарът в автомобила вероятно е възникнал от електрическо късо съединение, което не може да бъде причинено умишлено.

Вещото лице по съдебно-техническата експертиза, неоспорено от страните, сочи, че към датата на пожара стойността на унищожения лек автомобил възлиза на 7656,80 лева.

При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира главния иск за доказан по основание. Представената полица, неоспорена от ответника, мотивира съда да приеме, че към датата на настъпване на застрахователното събитие – 21.04.2018 год., по отношение л. а. „...”, рег. № ..., е съществувало застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „Каско” с ответното АД – чл. 399 и сл., КЗ. Настъпването на застрахователното събитие – пожар, в резултат от който лекият автомобил е бил унищожен, е установено с показанията на разпитаните свидетели, които не са опровергани с насрещно доказване от ответника. С оглед механизма на увреждането – късо съединение в двигателния отсек на автомобила, съдът намира, че не са налице хипотезите по т. 9. 1. от общите условия на застрахователя, изключващи задължението му да заплати дължимото обезщетение. Делото не съдържа данни за неправомерно поведение на ищеца или на водача на автомобила при настъпване на събитието, довело до неблагоприятния резултат – пълното унищожаване на застрахованото имущество. Съдът намира, че водачът на автомобила е положил необходимата грижа за запазване на вещта, тъй като е спрял непосредствено след узнаване за поява на пламъци под автомобила, и е направил опит за угасяването им. Възражението на ответника, че водачът е можел да спре и по-рано, е неоснователно, тъй като огънят под автомобила е бил видим за свидетеля, пътуващ в задния автомобил, едва в района на бензиностанцията след гробищния парк, при навлизане в гр. Бургас. Преди този момент от ауспуха на застрахованата кола е излизал „мазен пушек“, което обстоятелство не сочи наличието на пожар в нормално работещия движещ се автомобил, а и по-ранното спиране също не би предотвратило разгарянето на пламъците (вж. устното пояснение на заключението по пожарната експертиза). По делото няма данни в купето на застрахования автомобил да е прониквал пушек, така че водачът му да е бил информиран за възникнал технически проблем в областта на двигателя. Съдът счита, че невъзможността на потушаване на огъня не е последица от неправомерно поведение на водача или на трети лица (чрез действие или бездействие), а от дефекта на използвания пожарогасител в горящия автомобил, както и от липсата на пожарогасител в полицейския автомобил, пристигнал на мястото на инцидента – вж. показанията на свид. М... Неизправността на наличния пожарогасител е установена при своевременно направения опит за използването му по предназначение; правилното функциониране на тази вещ не може да бъде инцидентно и предварително проверявана, поради което не е налице небрежност на водача за предпазване на застрахованото имущество, или за ограничаване на щетите.

Ответникът не е ангажирал доказателства за неизправно поведение на собственика и/или водача на застрахованата вещ. Предвид изложеното, няма данни за неизпълнено договорно задължение на застрахования, поради което отказът за изплащане на застрахователното обезщетение е необоснован.

Възражението на ответника за премълчаване по чл. 363, ал. 3, КЗ е неоснователно. Делото не съдържа данни за наличие на други факти, имащи отношение към възникване на застрахователното събитие, които да са премълчани или съзнателно неточно съобщени на застрахователя, поради което не са налице условията за отказ от плащане на обезщетението, или за съразмерното му намаляване.

По отношение размера на дължимото обезщетение приложение намира разпоредбата на чл. 390, КЗ за тотална щета, тъй като застрахованото МПС е било изцяло унищожено – видно от писмото на РДПБЗН от 24.04.2018 год. и от приложения снимков материал. В неоспореното от страните експертно заключение е посочено, че стойността на вещта към деня на застрахователното събитие възлиза на 7656,80 лева, т. е. това е размерът на дължимото от ответника обезщетение, съгл. чл. 390, ал. 2, т. 2, КЗ. От посочената сума, обаче, следва да бъде приспадната получената от ищеца цена – 250 лева, от продажбата на лекия автомобил за разкомплектоване, съгл. договора от 12.05.2018 год. Становището на ищеца, че дължимото обезщетение възлиза на 10 100 лева, не може да бъде споделено, тъй като според представената полица това е договорената застрахователна сума, т. е. горната граница, до която отговаря застрахователят – чл. 386, ал. 1 във вр. с чл. 346, КЗ.

Предвид изложеното, съобразно липсата на извършено от ответника частично или пълно плащане, главният иск следва да бъде уважен за сумата от 7406,80 лева, ведно с акцесорното вземане за обезщетение за забава от подаване на исковата молба – 27.08.2018 год., до окончателното й изплащане, а отхвърлен за горницата до 10 100 лева, както и за законната лихва върху нея, начиная от подаване на исковата молба.

Съдът намира за доказан по основание и акцесорния иск за обезщетение за забава. Началната дата на дължимостта й се определя от разпоредбата на чл. 409 във вр. с чл. 405, КЗ. Видно от представеното заявление на ищеца – л. 14 по описа на делото, претенцията на увреденото лице, с писмените приложения към нея, е предявена пред ответника-застраховател на 23.04.2018 год. На същата дата ищецът писмено е уведомен за задължението си по чл. 106, ал. 4, КЗ, за представяне на „пожаротехническа експертиза“ – вж. документа на л. 16 по описа на делото. Съдът намира, че това указание на ответника е незаконосъобразно, предвид забраната по чл. 106, ал. 5, КЗ – налице е правна възможност за ищеца да се снабди с експертно заключение, поради което за ищеца не е възникнало задължението за представяне на допълнителни доказателства. Предвид изложеното, ответникът-АД дължи обезщетение за забава върху главницата от 7406,80 лева след изтичане на 15 работни дни, т. е. считано от 17.05.2018 год. (чл. 409 във вр. с чл. 108, ал. 1, КЗ; чл. 72, ал. 1, изр. трето, ЗЗД). Предвид липсата на данни за размера на дължимата сума, в изпълнение задължението си по чл. 162, ГПК съдът изчислява служебно обезщетението за забава, което възлиза на 209,86 лева за периода 17.05.-26.08.2018 год., т. е. акцесорната претенция следва да бъде частично уважена, а отхвърлена за горницата до 348,58 лева, както и за присъждането й за периода 21.04.-16.05.2018 год.

Частичната основателност на предявените искове налага уважаване молбите на страните за присъждане направените по делото разноски в съответен размер – 1146,52 лева за ищеца, 373,20 лева за ответника (чл. 78, ал. 1 и 3, чл. 81, ГПК).

 

Мотивиран от изложеното, на основание чл. 235, ГПК,

Бургаският районен съд

 

РЕШИ:

 

ОСЪЖДА „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, Район Средец, ул. „Г. Бенковски” № 3, на основание чл. 405, ал. 1 и чл. 409, КЗ, чл. 84, ал. 1 и чл. 86, ЗЗД, да заплати на Б.А.Д., ЕГН **********, с адрес гр. Бургас, ж. к. ....., следните суми: 7406,80 (седем хиляди четиристотин и шест запетая осемдесет) лева – застрахователно обезщетение по Полица № .../2017 год. и съставената при ответника-застраховател Щета № .../2018 год., за уврежданията, нанесени върху собствения на ищеца Б.А. лек автомобил марка „..”, модел „..”, рег. № .., в резултат от пожар, настъпил на 21.04.2018 год. в гр. Бургас, ж. к. ..., и 209,86 (двеста и девет запетая осемдесет и шест) лева – обезщетение за забавено плащане на главницата от 7406,80 лева за периода 17.05.-26.08.2018 год., ведно с обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане на главницата от 7406,80 лева, начиная от предявяване на иска – 27.08.2018 год., до окончателното й изплащане, И ОТХВЪРЛЯ главния иск – за горницата му над 7406,80 лева до 10 100 лева, акцесорния иск за законна лихва върху тази горница, начиная от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, както и иска за обезщетение за забава – в частите му за горницата над 209,86 лева до 348,58 лева, както и за присъждане на това обезщетение за периода 21.04.-26.08.2018 год.

 

ОСЪЖДА „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, Район Средец, ул. „Г. Бенковски” № 3, на основание чл. 78, ал. 1, ГПК, да заплати на Б.А.Д., ЕГН **********, с адрес гр. Бургас, ж. к. .... деловодни разноски в размер от 1146,52 лева.

 

ОСЪЖДА Б.А.Д., ЕГН **********, с адрес гр. Бургас, ж. к. .... ап. 6, на основание чл. 78, ал. 3, ГПК, да заплати на „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, Район Средец, ул. „Г. Бенковски” № 3, деловодни разноски в размер от 373,20 лева.

 

Решението може да бъде обжалвано от страните по въззивен ред пред БсОС в 2-седмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./

Вярно с оригинала: ЕХ