НЧХД № 2553/2008г.
МОТИВИ :
Обвинението е против подсъдимия П.П.П. *** за престъпление по чл.130
ал.1 от НК, за това, че на 06.11.2008г. в с.Мененкьово, обл.Пазарджик е причинил
лека телесна повреда на А.А.Д. ***, изразяваща се в разкъсноконтузна рана, оток
и кръвонасядане на долната устна, охлузвания в областта на двете слепоочия и
носа.
Производството по делото е в отсъствие на
подс.П.П., който е в чужбина и местоживеенето му не е известно при условията на
чл.269 ал.3 т.3 б.”а” от НПК с участието на защитник.
Повереникът на тъжителя пледира за
осъдителна присъда и уважаване на предявения граждански иск .
Защитата пледира за оправдателна присъда
и отхвърляне на предявения граждански иск.
По делото е приет за съвместно
разглеждане в настоящия наказателен процес граждански иск предявен от
пострадалия А.А.Д. против подс.П.П.П. за сумата 3000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на деянието, ведно със
законната лихва от 06.11.2008г. до окончателното изплащане на сумата и е конституиран пострадалия А.А.Д. като
граждански ищец по делото .
Пазарджишкият районен съд, като
обсъди събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа
страна следното :
Синът
на тъжителя А. Д. имал висящо дело за развод със св.Л. Д., която преди известно
време напуснала дома им в с.Мененкьово и се прибрала при родителите си, които
живеели в същото село, заедно с малолетното си дете. Тъй като част от личните и
вещи останали в дома на тъжителя, св.Л. Д. поискала от бившия си съпруг да и ги
занесе. На 06.11.2008г. около 18.30 часа тъжителя и сина му събрали исканите
вещи и с лекия си автомобил ги превозили до дома на родителите на св.Л.Д.
семейство К.. Когато пристигнали в техния дом там се намирали родителите на
св.Д., подс.П.П., жена му св.К. С., чичото на св.Д. св.Г. К.. След като
разтоварили багажа синът на тъжителя св.А.р Д. взел детето си на ръце и седнал
на предната седалка на автомобила си, до него се намирала св.Л. Д., която
чакала да и върне детето. Вместо това св.Д. потеглил с колата заедно с детето в
неизвестна посока, при което св.Д.се опитала да го спре, но не успяла. Тъжителя
А.Д. останал сам пред дома на семейство К., които били афектирани от случилото
се с детето. Всички се насочили към тъжителя и започнали да го обвиняват за
отвличането на детето от сина му. В този момент подс.П.П. започнал да удря
тъжителя с юмруци в областта на лицето, при което тъжителя А.Д. получил
наранявания. Ударите на подсъдимия по тъжителя били видени от св.А. Д., който
по това време се връщал с колата. След като видял, че роднините се насочват към
него, отново избягал с автомобила си. Същевременно подсъдимия П. продължил да
удря тъжителя и последния паднал на земята, при което подсъдимия го ритнал в
областта на гръдния кош. В резултат на ударите от подсъдимия тъжителя получил
наранявания и изпитал болка . Подсъдимия го хванал за ръката и започнал да го
тегли към центъра на селото, за където всички тръгнали да посрещнат повиканите
полицаи. Когато подсъдимия дърпал тъжителя по улицата минала св.М.Б., която
видяла как подсъдимия дърпа тъжителя . На центъра на селото пристигнали
полицаите В. Магаранов и В.П. ***, на които тъжителя А.Д. казал, че подс.П. го
е набил. На другия ден тъжителя посетил съдебна медицина в Пазарджик и бил
прегледан от съдебен лекар, който издал съдебно медицинско удостоверение от
което е видно, че на тъжителя А.Д. на 57 години е била причинено разкъсноконтузна
рана, оток и кръвонасядане на долната устна, охлузвания в областта на двете
слепоочия и носа . По повод на случилото се с него пострадалия А.Д. подал тъжба
в съда и било образувано настоящото дело . Видно от свидетелството за съдимост
на подсъдимия е че същия е бил осъждан, но към момента на извършване на
деянието е реабилитиран .
Тази фактическа обстановка възприе съдът
въз основа на показанията на св.А. Д., М.Б., В. М., В.П. и писмените
доказателства – съдебно медицинско удостоверение № 139 - І/2008г., свидетелство
за
съдимост и Удостоверение за родствени връзки. Видно от съдебно медицинското
удостоверение е че на тъжителя е било причинено разкъсноконтузна
рана, оток и кръвонасядане на долната устна, охлузвания в областта на двете
слепоочия и носа. Тези увреждания добре отговарят по време и начин да са
получени така, както съобщава пострадалия, а именно в резултат на нанесен му
побой.
Св.Александър Д. установява в показанията
си, че с неговата съпруга са в развод и
станало така, че с нея се скарали и тя си отишла с детето. Отишли двамата с
баща му тъжителя А.Д. до дома на съпругата му и отнели искания от нея багаж. В
дома и били родителите й, подсъдимия П. П.,
жена му – К. С., чичо й – Г. К., и майка
й на Л. – Атанаска К.. Слезнали до
колата и той взел детето и са качил колата, тогава се скарал с жена си и
тръгнал с детето, като баща му останал . Закарал детето в къщи, оставил го на
майка му и се върнал да забере баща си . На влизане в улицата малко преди да
стигне там, забелязал точно под лампата П.П. да държи баща му и да го удря в
лицето, а баща му си дърпал и плюел кръв и му викал да бяга, крещял да бяга от
там. Около тях били жена му на П., чичо й на Л.и баща й. Всички те тръгнали към
св.Д., с цел някакви посегателства. Запалил колата и направих няколко маневри и
избягал. Оставил колата в къщи, обадил се на чичо му да дойде от Белово с полиция и тръгнал пеша към
центъра. Там заварил вече полицаите – В. М. и П., също и чичо му –Д. Д.,
П.П., който говорел в същото време с полицаите и баща му, който се миел на
чешмата от кръвта. След това отишли в дома му заедно с полицаите и чичо, също и
Л. и баща й, оттам им обяснили каква е цялата работа. След инцидента отишли на
лекар в Белово, баща му имал високо кръвно налягане . Отишли и до съдебна медицина – Пазарджик, там изкарали съдебно медицинско
удостоверение.
Като свидетел по делото е разпитана М.
Б., която в показанията си установява, че на 06.11.2008г. минавайки по улицата
където станал инцидента. Като пристигнала до самата порта и видяла отсреща
по - млад човек тегли към тъмнината по – възрастен човек, тегли го със сила, да не е на
светлината. Другият по - слабият човек се дърпал към светлината. Възрастният
човек бил тъжителят, а младият бил непознат. Тъжителят се бил хванал за
дървото, за да е на светло. Св.Б. казала
– „какво става бе момчета”. При което тъжителя отвърнал – „повикайте
полиция”. Имал кървава струя по лицето . Свидетелката видяла
каква е работата се притеснила и отстъпила.
Те го завели надолу по към центъра и се чували викове от мъж, че нещо за
помощ. Само младият човек го теглел.
По делото е
разпитан като свидетел В. М. който в показанията си установява, че работи в РУ на МВР - Септември, били са нощна смяна с инспектор П. . Някой се е бил
обадил в дежурната на РУ- Септември и дежурния ги изпратил на
центъра в село Мененкьово където ще ги чакат. Отишли с патрулния автомобил с
инспектор П., там ги чакали А.Д., Л. К. и дъщеря му – Л., снаха на А.Д.. Същите
заявили, че синът на А.Д. е взел момичето и с колата го е закарал в дома си. За
да се не карат на центъра ги помолил да отидат в дома на А.Д.. Пред тях никой
не е удрял А., но същият видимо имал по лицето наранявания. Той казал, че са го
набили, казал, че П.П. го е набил.
Свид.В.П. твърди
в показанията си, че било вечерта . На центъра на с. Мененкьово били П.П.
и А.Д., спорели нещо на висок глас. Разбрали, че става въпрос нещо
за детето на Александър. След това
ходили до дома на Д., за да се разберат. А. бил леко беше ожулен по главата и
казали, че са се били . А. казал, че П. го е бил ударил. Не може да кажа дали тъжителят е бил употребил
алкохол, бил ожулен.
Като свидетели по делото е разпитани
Л. Д., К. С., Г. К. и А. К., които твърдят в показанията си, че 06.11.2008г.
около 18.00 часа се били събрали в къщата на семейство К., която пристигнали
тъжителя и сина му. След като предали багажа на св.Д., св.А. Д. избягал с
детето им, като баща му останал. Тъжителя започнал да обижда присъстващите и
побягнал, но паднал в намиращи се там чакъл и се наранил. След това подсъдимия
го хванал и го отвел на центъра на селото при полицаите . Посочените свидетели
твърдят също така, че подсъдимия не е удрял тъжителя и че тъжителя и сина му са
били пияни .
Съдът не дава вяра на показанията на свидетелите Л.Д., К. С., Г.
К. и А. К., тъй като същите са близки на подсъдимия и показанията им са повлияни
от желанието да го оневинят. Също така показанията на посочените свидетели, че
опровергават от показанията на св.А. Д., М. Б., В.П. и В. М. и писменото
доказателство – съдебно медицинско удостоверение. От друга срана показанията на
свидетелите Л. Д., К. С., Г. К. и А. К. взаимно са противоречиви, тъй
като част от свидетелите твърдят, че пострадалия е паднал в чакъла, а други
твърдят, че е паднал в пясъка. Също така нараняванията на тъжителя са от такова
естество, че биха се получили така какво съобщава пострадалия видно от съдебно
медицинското удостоверение . В случая
видно от медицинското удостоверение тъжителя е имал наранявания по двете
слепоочия, които са странични и не биха могли да се получат така както
съобщават посочените свидетели, а именно при падане в пясък или чакъл. Много по
вероятен и достоверен се явява механизма посочен от св.Д. и медицинското
удостоверение, а именно чрез удари с юмруци . Св.А. Д. е очевидец на деянието
извършено от подсъдимия и заявява категорично, че е видял как подсъдимия удря
тъжителя. Тези показания се подкрепят от показанията на св.М. и П., който
заявяват, че тъжителя им е казал, че подсъдимия го е набил. Показанията на
св.Александър Д. се подкрепят и от показанията на св.М. Б., която е видяла как
подсъдимия тегли и влачи тъжителя, който е викал за помощ . Съдът кредитира
показанията на св.А. Д., М.Б., В. М. и В.П., тъй като същите са
непротиворечиви, взаимно се допълват и кореспондират с писменото доказателство
– съдебно медицинско удостоверение. В случая недостоверни се явяват показанията
на св.Д., С. и К., че тъжителя и сина му са били пияни, тъй като св.П. и М.,
които са безпристрастни отричат това. Също така по делото липсват доказателства
тъжителя да е предизвикал по някакъв начин подсъдимия да извърши деянието .
Съдът намира, че по делото е безспорно установено извършването на
престъплението от подсъдимия. В подкрепа на този извод на съда е приетото
писмено доказателство медицинско удостоверение и показанията на св. А. Д., М. Б.,
В. М. и В.П., които взети в своята съвкупност обосновават по несъмнен начин
факта, че подсъдимия е извършил деянието описано в тъжбата.
При така изложената и приета за
установена фактическа обстановка от правна страна съдът намира, че подс.П.П. е
осъществил от обективна и субективна страна признаците на състава на чл.130 ал.1 от НК, като на 06.11.2008г. в
с.Мененкьово, обл.Пазарджик е причинил лека телесна повреда на А.А.Д. ***,
изразяваща се в разкъсноконтузна рана, оток и кръвонасядане на долната устна,
охлузвания в областта на двете слепоочия и носа.
Подсъдимият е съзнавал обществено
опасния характер на деянията си, като е имал представа за всички обективни
елементи на състава и е искал настъпването на обществено опасните последици -
действал е с пряк умисъл . В подкрепа на този извод на съда е поведението на
подсъдимия, който е нанесъл удари по главата на тъжителя, знаейки, че ще му
причини наранявания и е искал това .
Подбудите за извършване на престъплението се
коренят в незачитането на установения в страната правов ред и желанието на
подсъдимия да причини наранявания на пострадалия тъжител .
При това положение съдът намира, че в
конкретния случай по отношение на подс.П.П. са налице предпоставките на чл.78а
ал.1 от НК, тъй като за престъплението по чл.130 ал.1 от НК се предвижда
наказание лишаване от свобода до две години или пробация, при осъществяването
на посоченото деяние не са причинени
имуществени вреди, подс.П. не е осъждан за престъпление от общ характер и не е
освобождаван от наказателна отговорност с налагане на адм.наказание . Ето защо
съдът счита, че подсъдимият П.П. следва да бъде освободен от наказателна
отговорност по чл.130 ал.1 от НК като му се наложи административно наказание .
При определяне вида и
размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимата съдът взе
предвид разпоредбите на чл.27 ал.1 от ЗАНН като отчете тежестта на нарушението
и подбудите за неговото извършване . Като смекчаващо отговорността на подсъдимия
обстоятелство съдът съобрази чистото му съдебно минало. Ето защо съдът при
превес на смекчаващите отговорността обстоятелства определи на подс.П.П. адм.наказание
глоба в размер на 500 лв.
По отношение на предявения граждански
иск от тъжителя А.А.Д. против подс.П.П.П. за деянието по чл.130 ал.1 от НК
съдът счете, че същият е основателен до
размера от 500 лв., тъй като по
делото се установи, че в резултат на деянието извършено от подсъдимият,
пострадалия тъжител А.Д. е претърпял неимуществени вреди –болки и страдания . Видно
от съдебно медицинско удостоверение № 139 - І/2008г. е че в резултат на
деянието извършено от подсъдимия на тъжителя е била причинена разкъсноконтузна
рана, оток и кръвонасядане на долната устна, охлузвания в областта на двете
слепоочия и носа . Съдът взе предвид разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, съгласно
която обезщетенията за неимуществени вреди се определят от съда по справедливост
и като съобрази тежестта и характера на нараняванията посочени в медицинското
удостоверение счете, че справедливия в случая размер на иска е 500 лв. Ето защо
съдът осъди подс.П.П.П. да заплати на тъжителя А.А.Д. сумата 500 лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в резултат на деянието по чл.130 ал.1 от НК, ведно
със законната лихва, считано от 06.11.2008г. до окончателното изплащане на
сумата.
Съдът счете, че предявения граждански
иск от тъжителя А.А.Д. против подс.П.П.П.
за размера от 500 лв. до 3000 лв. е неоснователен и го отхвърли като такъв.
С оглед уваженият срещу него
граждански иск съдът осъди подс. П.П.П. да заплати в полза на държавата
държавна такса върху уважения граждански иск в размер на 50 лв.
С оглед изхода на делото и на
основание чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди подс. П.П.П. да заплати на тъжителя А.А.Д. направените от него деловодни разноски по
делото в размер на 537 лв. – възнаграждения на адвокат и такси .
По изложените
съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :