Р Е Ш
Е Н И Е
№ 484/02.11.2020 г.
гр.
Монтана
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, касационен състав, в публично заседание на тридесети
октомври през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател:
Огнян Евгениев
Членове: Соня Камарашка
Бисерка
Бойчева
при секретаря Петя
Видова и с участието на прокурор Галя
Александрова при Окръжна прокуратура - Монтана, като разгледа докладваното от
съдия Соня Камарашка касационно административно - наказателно дело № 448 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе, взе предвид
следното
Производството е по реда на чл.208 и
сл. от АПК във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН.
Предмет на касационното административно – наказателно
производство е Решение от 25.08.2020г. по АНД № 156 по описа за 2020г. на
Районен съд – Берковица, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/
№19-0243-001480 от 17.12.2019г. издадена от Началник РУ Берковица при ОД МВР
гр.Монтана надлежно упълномощен със Заповед №8121з-515/14.05.2018г. на министъра
на вътрешните работи. С Наказателното постановление на Б.Л.П. ***, на основание
чл.175, ал.3 предл. първо от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба”
в размер на 300.00лева /триста/ и лишаване от право да управлява МПС за срок от
шест месеца, за извършено административно нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП. На
основание Наредба №Iз-2539 на МВР са отнети общо 10 контролни точки.
Касационният жалбоподател Б.Л.П. ***,
редовно призован се представлява от надлежно упълномощения за настоящата
инстанция адвокат Ц.С. - Т. от МАК, като в жалбата навежда доводи за
неправилност и незаконосъобразност на решението на първата инстанция поради
допуснати нарушения при прилагане на материалния закон и съществени нарушения
на процесуалните правила. Излага конкретни доводи в насока, че не е налице
твърдяното нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, тъй като П. е ползвател на
автомобила и че не е имало как да знае факта, че МПС-то е с прекратена
регистрация, а на същото са поставени рег. табели. Моли за отмяна на въззивното
решение и издаденото НП. Претендира сторените по делото разноски.
Ответника по касационната жалба
Директора на ОД МВР гр.Монтана, чрез надлежно упълномощения процесуален
представител главен юрисконсулт К*** Д*** оспорва жалбата, твърди, че при
постановяване на въззивното решение не са допуснати нарушения на процесуалните
правила и материалния закон, тъй като дерегистрирането на МПС-то настъпва по силата
на закона и управлението му винаги представлява виновно извършено нарушение. Моли
да се остави в сила решението на Районен съд – Монтана, като прави възражение
за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
Окръжна прокуратура – Монтана, с
оглед задължителното участие в настоящето производство, чрез представителя си в
съдебно заседание, дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна,
поради което атакуваното решение на въззивния съд следва да се потвърди като
правилно и законосъобразно.
Касационната жалба е подадена в
срока по чл.211, ал.1 АПК от страна във въззивното производство, за която
обжалваното съдебно решение е неблагоприятно, при което същата е допустима.
Разгледана по същество и в пределите
на касационната проверка по чл.218 от АПК във вр. чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН е ОСНОВАТЕЛНА.
В касационното производство не са
представени нови писмени доказателства.
За да постанови обжалваното решение,
с което е потвърдил издаденото НП въззивния съд е приел, че в хода на административно-наказателното
производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са
самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление. По съществото
на спора е счел, че административното нарушение е правилно установено и доказано,
а наложеното наказание е правилно индивидуализирано. Административно наказателната
отговорност на касационния жалбоподател е ангажирана на база постановление на РП
– Берковица и съставен АУАН за това, че на 08.10.2019г в 12,55часа гр. Берковица
на ул.“А*** “ е управлявал лек автомобил марка “Ф*** “, модел „Т*** “ с рег. №М***
за който административно наказващият орган е установил, че е моторно превозно
средство със служебно прекратена регистрация от 28.09.2019 г. на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, т. е. е МПС, чиито
регистрационно табели са невалидни и което не е регистрирано по надлежния ред. Установено
е, че е налице нотариално заверен договор за покупко-продажба на МПС - то в
системата на ответника с нов собственик, без да са събрани писмени
доказателства кое е лицето закупило автомобила и настоящия касатор ли е това
лице, за да се приеме, че по отношение на него следва да се реализира
административно наказателната отговорност за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
Разпоредбата на чл. 145, ал. 2 от ЗДвП вменява задължение на приобретателя на регистрирано пътно превозно
средство в срок до един месец да регистрира придобитото превозно средство в
службата за регистрация на пътни превозни средства по постоянния адрес или
адрес на регистрация на собственика, освен когато пътното превозно средство е
придобито от търговец с цел продажба. В случая по делото не са събрани именно
тези доказателства, за да се установи, че касатора не е изпълнил вменените му
по ЗДвП задължения, а оттук и да се счете нарушението за съставомерно по
чл. 140, ал. 1 от ЗДвП „ МПС
–то не е регистрирано и е без табели с рег. номера“. За касатора следва да е възникнало
задължение да регистрира евентуално закупения от него автомобил, което той да
не е изпълнил в законоустановения срок, с оглед на което регистрацията на
автомобила както в случая да е прекратена от административния орган на
основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП.
Съгласно посочената разпоредба, прекратяването на регистрацията се извършва с
отбелязване в автоматизираната информационна система, като не е предвидено
задължението да се уведомява новият собственик на автомобила, да се отнеме
свидетелството за регистрация и да се свалят регистрационните табели, но тези
разписани правила касаят именно собственика на автомобила, каквито доказателства
не са събрани в настоящето производство.
При разглеждане на настоящето
административно наказателно производство е нарушен основен принцип на чл.13 от НПК и по силата на чл. 14, ал. 2 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН в съдебното производство
констатациите на административно наказващия орган действително нямат обвързваща
доказателствена сила, но съдът е длъжен, разглеждайки делото по същество да
установи, чрез допустимите доказателствени средства, дали е извършено административното
нарушение и обстоятелствата, при които е извършено (чл. 13 НПК). Принципът
означава чрез активните си действия водещият процеса орган да стигне до
обективната истина относно всички факти от значение за случая, и то
действителните факти, в цялата им пълнота (чл. 7, ал. 1 и 2 АПК), като използва
не само фактическия и доказателствен материал, представен от страните, но и
този, който сам е издирил. Редът за събиране и преценяване на доказателствата
се характеризира с устност и непосредственост за свидетелите и вещите лица,
свободна преценка на доказателствата и т.н. Принципът на обективната истина
придобива особена важност в административнонаказателния процес, където става
дума за осъществяването на пряка принуда и репресия спрямо една от страните в
процеса – нарушителя. Той се опира на изписването за пълното покритие на
издирванията и констатациите на административнонаказващия орган с
обстоятелствата и фактите, свързани с извършеното административно нарушение. В
административноназателния процес трябва да бъдат разкрити по възможност всички
значими за делото факти и обстоятелства, независимо от това каква ще бъде
тяхната роля за вземане на крайното решение. Принципът на обективната истина
допринася в максимална степен за правилното и законосъобразно решаване на
делата. Съгласно т.7 от Постановление № 10 от 28.IX.1973 г., Пленум на ВС което
не е загубило сила „…отразените в акта за констатиране на административното
нарушение фактически констатации не се считат за установени до доказване на
противното и затова административнонаказателното обвинение следва да се
установи с допустимите от закона доказателства.
С оглед на така установеното,
касационната инстанция намира, че решението на въззивния съд следва да бъде
отменено, а делото върнато за разглеждането му от друг състав на същия съд от
фазата на съдебното следствие, който следва да се произнесе в цялост по
законосъобразността на издаденото и обжалвано Наказателно постановление, като събере
надлежни доказателства свързани с покупко – продажбата на управляваното МПС и
оцени същите наред с останалите събрани доказателства относно съставомерността
на вмененото административно наказателно нарушение на касатора, както от
обективна, така и от субективна страна.
По разноските касаещи воденото
административно наказателно производство ще се произнесе съдът при новото
разглеждане на делото по арг. чл.226, ал.3 от АПК.
По изложените съображения на основание чл.221, ал.2 от АПК
във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН, настоящият касационен състав на Административен
съд - Монтана,
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение
от 25.08.2020г. по АНД № 156 по описа за 2020г. на Районен съд – Берковица
и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ВРЪЩА делото
за разглеждане от друг състав на Районен съд – Берковица от фазата на съдебното
следствие, при съобразяване с дадените в мотивите на решението указания.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: