О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 53
гр. Сливен, 25.05.2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение в
публично съдебно заседание на двадесет и пети май, през две хиляди и
седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНИЦА ЧЕНАЛОВА
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: Г.П.Р.Б.
при участието на секретар Е.Х. и
Зам.окръжен прокурор ВЕСЕЛИН ГАНГАЛОВ, сложи на разглеждане ЧНД № 229 по описа
за 2017г., докладвано от съдия-докладчик Я.Ченалова.
На
основание чл. 306, ал.1, т. 1 от НПК, вр. чл. 25 вр. чл.23, ал.1 и чл.24 и
чл.27, ал.2 вр. ал.1 от НК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОПРЕДЕЛЯ по отношение на П.Д.Б., ЕГН **********, едно общо наказание, като НАЛАГА най-тежкото измежду наложените
със съдебни актове, постановени по НОХД № 117/2016
г. по описа на Окръжен съд – Сливен и НОХД № 566/2016г. по описа на Окръжен съд
– Сливен, а именно наказание „ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА“ за срок от ДВЕ ГОДИНИ И
ДВА МЕСЕЦА.
На основание чл.24 от НК УВЕЛИЧАВА така определеното общо наказание с ШЕСТ МЕСЕЦА „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“.
ПОСТАНОВЯВА така определеното ОБЩО и УВЕЛИЧЕНО по реда на чл.24 от НК
наказание ДВЕ ГОДИНИ и ОСЕМ МЕСЕЦА „ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА“ да се търпи при първоначален „СТРОГ” режим.
ПРИСЪЕДИНЯВА изцяло, на основание чл.27, ал.2 вр. ал.1
от НК, определеното общо най-тежко и увеличено наказание ДВЕ ГОДИНИ И ОСЕМ МЕСЕЦА „ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА“ по НОХД № 117/2016 г. на ОС – Сливен и НОХД № 566/2016г.
на ОС – Сливен към неизтърпяната част в размер на ЕДНА ГОДИНА ПЕТ МЕСЕЦА И ШЕСТНАДЕСЕТ ДНИ от наказанието „лишаване
от свобода“, наложено по ЧНД № 205/2015 год. на ОС – Сливен, като
общото наказание, което осъденото
лице П.Д.Б. следва да изтърпи е в размер
на ЧЕТИРИ ГОДИНИ ЕДИН МЕСЕЦ И ШЕСТНАДЕСЕТ ДНИ “ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА“.
ПРИСПАДА на основание чл.25, ал.2 НК от така
определено общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“, изтърпяната част от
наказанията „лишаване от свобода“, по който и да е от съдебните актове,
включени в съвкупността.
ПРИСПАДА на основание чл.59, ал.1 от НК от
така определеното общо наказание „лишаване от свобода“, времето, през което
осъдения Б. е бил с мярка за
неотклонение „Задържане под стража” или „Домашен арест“ по която и да е от
присъдите включени в съвкупността.
Определението
може да бъде обжалвано или протестирано пред Апелативен съд гр. Бургас в
15-дневен срок, считано от днес.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:
МОТИВИ
Към
определение № 53/25.05.2017г. по ЧНД № 229/2017 г. по описа на Сливенския
окръжен съд
Производството
е по реда на чл.306, ал.1, т.1 от НПК.
Образувано е
по молба на осъдения П.Д.Б., подадена чрез защитник с искане на основание чл.
306, ал.1, т.1 от НПК, съдът да се произнесе с определение, с което на основание
чл.25, ал.1 във връзка с чл.23 от НК да се определи общо наказание по
осъжданията спрямо П.Д.Б.,
наложени със съдебни актове по НОХД № 566/2016г. на ОС – Сливен и по НОХД № 117/2016
г. на ОС – Сливен. С допълнителна молба осъденият моли определеното по
посочените две дела общо наказание да бъде присъединено към наказанието
„лишаване от свобода“, определено по ЧНД № 205/2015 г. по описа на Окръжен съд
– Сливен на основание чл. 27 от НК.
В съдебно заседание осъденият и назначения служебен
защитник поддържат молбите и направените искания.
Представителят на прокуратурата взема становище за
основателност на искането с правно основание чл.25 вр. чл.23 ал.1 от НК за
групиране и определяне на общо наказание, в съответствие с първоначалната молба.
На основание чл. 24 от НК предлага определеното общо най-тежко наказание две
години и два месеца „лишаване от свобода“ да бъде увеличено с шест месеца. По
искането на осъденото лице на основание чл. 27 от НК намира, че са налице
условията на ал.2 от същия текст за присъединяване изцяло на определеното и
увеличено общо наказание по настоящото дело към неизтърпяната част от предходното
му наказание, наложено по ЧНД № 205/2015 г. на СлОС, тъй като групираните по
настоящем осъждания са за престъпления, извършени преди да е било изцяло
изтърпяно общото наказание по ЧНД № 205/2015 г. на СлОС.
В личната си защита и последната си дума осъденият Б. настоява
да бъдат уважени и двете молби. Моли да не се уважава искането на прокурора за
увеличаване на общото наказание по настоящото дело на основание чл.24 от НК.
Съдът, след като се запозна с приложените по делото
писмени доказателства и становищата на страните, приема за установено следното:
П.Д.Б. с ЕГН
********** е осъждан до момента с влезли в сила съдебни актове, както следва:
1. С присъда
№ 10 от 24.02.1999 г. по НОХД № 22/1999г. по описа на Окръжен
съд – Сливен, влязла в сила на 26.03.1999 г., с която Б. е признат за виновен и
осъден за извършено престъпление по чл. 354а ал.1 от НК и му е наложено наказание „Лишаване от
свобода” за срок от две години, изтърпяването на което на основание чл.66 ал.1
от НК е отложено за изпитателен срок от три години, както и наказание „Глоба“ в
размер на един милион лева;
2.С присъда №
56 от 06.11.2003 г. по НОХД № 378/2003г. по описа на Окръжен съд – Сливен,
влязла в сила на 21.11.2003 г., с която Б. е признат за виновен и осъден за
извършено на 09.05.2003 г. престъпление по чл. 354а ал.2 т.5 вр. ал.1 пр.1 от НК и му е наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от 1 година и 6
месеца, което да изтърпи при първоначален общ режим;
3.С
протоколно определение от 15.10.2008
г. по НОХД № И-3213/2008г. по
описа на Софийския районен съд, влязло в сила на 15.10.2008 г., с което е
одобрено споразумение и Б. е признат за виновен и осъден за извършено на 27.04.2008
г. престъпление по чл. 354а ал.5 вр. ал.3 пр.2 алт.1 пр.1 от НК и му е наложено
наказание „Глоба” в размер на 900лв.;
4.С присъда №
1109 от 16.12.2011 г. по НОХД № 1276/2011г. по описа на Районен
съд – Сливен, влязла в сила на 27.02.2012 г., с която Б. е признат за виновен и
осъден за извършено на 07.04.2011 г. престъпление по чл. 343 ал.1 б. „б“ предл.2
вр. чл.342, ал.1 от НК и му е наложено наказание „Пробация” с двете
задължителни мерки за срок от две години. Със същата присъда на основание
чл.343г от НК осъденият е бил лишен от право да управлява МПС за срок от една
година;
5.С присъда №
302 от 30.05.2012 г. по НОХД № 1395/2012г. по описа на Районен
съд – Варна, влязла в сила на 15.06.2012 г., с която Б. е признат за виновен и
осъден за извършено на 05.08.2009 г. престъпление по чл. 196 ал.1 т.1 вр.
чл.194, ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК и му е наложено наказание „Лишаване от
свобода” за срок от една година, което да изтърпи при първоначален строг режим
в затвор.
С
определение № 1992 от 03.10.2012г. по ЧНД № 3512/2012 г., в сила от 19.10.2012
г. на Районен съд – Варна на осъдения Б. на основание чл. 25 ал.1 вр. чл.23,
ал.1 и ал.2 от НК е определено едно общо най-тежко наказание по НОХД №
1276/2011 г. на РС – Сливен и по НОХД № 1395/2012 г. на РС – Варна, а именно
„Лишаване от свобода“ за срок от една година, както е присъединено наказанието
„Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от една година. Определен е
първоначален строг режим за изтърпяване на общото наказание „Лишаване от
свобода“ в условията на затвор.
6.С
протоколно определение от 20.04.2015
г. по НОХД № 164/2015г. по описа
на Окръжен съд – Сливен, влязло в сила на 20.04.2015 г., с което е одобрено
споразумение, с което Б. е осъден за извършени на 02.07.2014 г. две
престъпления - престъпление по чл. 354а ал.2 изр.2 предл.последно т.4 вр. ал.1
изр.1 предл.1 вр. чл.18, ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК и престъпление по чл. 354а,
ал.2 изр.2 предл.последно т.4 вр. ал.1 изр.2 предл.1 и 3 вр. ал.1 от НК и след
налагане на наказание за всяко от престъпленията, на основание чл.23, ал.1 от НК, му е наложено едно общо наказание „Лишаване от свобода” за срок от две
години, което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор.
7.С
протоколно определение от 22.04.2015
г. по НОХД № 185/2015г. по описа
на Окръжен съд – Сливен, влязло в сила на 22.04.2015 г., с което е одобрено
споразумение и Б. е признат за виновен и осъден за извършено на 16.12.2014 г.
престъпление по чл. 354а ал.2 т.4 вр. ал.1 изр.1 предл.4 и изр.2 вр. изр.1 от
НК и му е наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от две години, което
да изтърпи при първоначален строг режим в затвор.
С
определение № 44 от 04.06.2015 г. по ЧНД № 205/2015 г. на Окръжен съд – Сливен,
в сила от 19.06.2015 г., на осъдения Б. на основание чл. 25 вр. чл.23 от НК е
определено едно общо най-тежко наказание по НОХД № 185/2015 г. на ОС – Сливен и
по НОХД № 164/2015г. на ОС – Сливен, а именно „Лишаване от свобода“ за срок от
две години при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит
тип. На основание чл.59, ал.1 и ал.2 от НК е приспаднато времето, осъденото
лице е било задържано или по отношение на него е била взета мярка за неотклонение
„Домашен арест“. Приспаднати са на основание чл. 25 ал.2 от НК изтърпените
части от наказанията, по която и да е от присъдите, включени в съвкупността.
8.С
протоколно определение от 13.04.2017
г. по НОХД № 117/2016г. по описа
на Окръжен съд – Сливен, влязло в сила на 13.04.2017 г., с което е одобрено
споразумение и Б. е признат за виновен и осъден за извършено на 14.09.2015 г. престъпление
по чл. 354а ал.1 изр.2 предл.1 вр. чл.20, ал.2 от НК и му е наложено наказание
„Лишаване от свобода” за срок от две години, което да изтърпи при първоначален
строг режим.
9. С протоколно определение от 13.04.2017
г. по НОХД № 566/2016г. по описа на Окръжен съд – Сливен, влязло в сила на 13.04.2017г.,
с което е одобрено споразумение и Б. е признат за виновен и осъден за извършено на 22.02.2016 г. престъпление
по чл.354а, ал.2, изр.2 предл. последно т.4 вр. ал.1 изр.2 предл.1 и 3 вр. ал.1
алт.1 предл.4 от НК и му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години и два месеца, което да бъде
изтърпяно при първоначален строг режим.
Съдът съобрази, че предмет на
настоящото производство е групирането на последните две осъждания, тъй като
същите не могат да бъдат кумулирани в условията на чл.23-25 от НК с
предходните, спрямо които се явяват в рецидив. Съдът провери приложимостта на
чл.23 и чл.25 от НК, като съпостави от една страна датите на извършване на
всяко от деянията по посочените осъждания по НОХД № 117/2016 г. на ОС – Сливен
и по НОХД № 566/2016 г. на ОС – Сливен, а от друга страна, датите на влизане в
сила на всеки от съдебните актове.
Деянията по
НОХД № 117/2016г. по описа на Окръжен съд – Сливен /извършено на 14.09.2015 г./
и НОХД № 566/2016г. по описа на Окръжен съд – Сливен /извършено на 22.02.2016
г./, по-късното от които – това по НОХД № 566/2016 г. по описа на ОС Сливен, са
осъществени преди за което и да е от тях да е имало влязла в сила присъда.
Налице са
предпоставките по чл.25, ал.1 във вр. чл.23, ал.1 от НК, посочените осъждания
да бъдат групирани, като на осъдения да бъде наложено едно общо наказание в
размер на по-тежкото от тях. В конкретния случай по-тежко се явява това по НОХД
№ 566/2016г. по описа на ОС Сливен – „лишаване от свобода” за срок от 2 години
и 2 месеца. Именно това общо най-тежко наказание следва да бъде определено на
осъдения Б..
Видно от
справката за съдимост Б. е осъждан общо девет пъти, като седем от осъжданията
касаят престъпления по чл. 354а от НК, извършени на различни дати в периода от
1999 г. до 2016 г. Налице е едно осъждане за престъпление по чл. 343, ал.1 б.
„б“ от НК и едно осъждане по чл. 196, ал.1 т.1 вр. чл.194, ал.1 от НК. Действително
осъжданията, предхождащи тези, по които е направено искане за кумулация, не
биха могли да бъдат групирани с настоящите при условията на чл. 25 вр. чл.23 от НК, тъй като последните две престъпления – предмет на НОХД № 117/2016 г. и НОХД
№ 566/2016 г. и двете на ОС – Сливен, се явяват в рецидив спрямо предходните.
Цялостната съдимост обаче съдът следва да съобрази при реализиране правомощията
си по чл.23-25 от НК, и конкретно предвид разпоредбата на чл. 24 от НК.
Констатацията за многократните осъждания за престъпления по чл.354а от НК, три
от които с квалификация опасен рецидив, при това извършени сравнително скоро –
в периода от 2014 – 2016г., а някои от тях и докато осъденият е изтърпявал
наказание по предходни осъждания, дават основание на съда да приеме, че в
конкретния случай следва да бъде приложена разпоредбата на чл.24 от НК. Системната
престъпна дейност на осъдения мотивира извод за необходимостта определеното
общо наказание се увеличи с шест месеца. Престъпните деяния и техния интензитет
демонстрират установени трайни престъпни навици. Личната обществена опасност на
осъдения е завишена поради явната повторяемост на престъпно поведение и липсата
на корекция, независимо от досега наложените наказания – преобладаващо
редуцирани и снизходителни предвид процедурата, по които са се развили
производствата. Предвид гореизложените обстоятелства, съдът намира, че наложеното
общо най-тежко наказание от 2 години и 2 месеца не е достатъчно за реализиране
целите по чл.36 от НК и се налага увеличаване на същото с шест месеца чрез
приложението на чл.24 от НК.
Определеното
общо и увеличено наказание – 2 години и 8 месеца „лишаване от свобода” следва
да бъде изтърпяно при първоначален строг режим. Този извод следва от разпоредбата на чл.57, ал.1, т.2 б. „б“
от ЗИНЗС. Съдът съобрази, че и двете престъпления, за които е осъден Б. по
горните дела /НОХД № 117/16 г. и НОХД № 566/16 г. на СлОС/ са извършени преди
да е изцяло изтърпяно общото наказание, наложено с влязло в сила на 19.06.2015
г. определение по ЧНД № 205/2015 г. по описа на Сливенския окръжен съд. И двете
престъпления са извършени в периоди на прекъсване изпълнението на наложеното
наказание, видно от справката от Затвора – гр. Бургас и материалите по
приобщените наказателни дела.
Що се отнася
до искането на осъденото лице съдът да приложи разпоредбата на чл.27 от НК и да
присъедини определеното общо наказание по осъжданията по НОХД № 117/2016 г. и
НОХД № 566/2016 г. и двете на СлОС към общото наказание от 2 години „лишаване
от свобода“, наложено по ЧНД № 205/2015 г. по описа на СлОС, и да му определи
едно общо наказание по двете съвкупности, съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата
на чл.27 ал.1 от НК, когато едно лице
извърши престъпление, след като е осъдено с влязла в сила присъда на лишаване
от свобода, но преди да е изтърпяло това наказание, съдът присъединява към
неизтърпяната част изцяло или отчасти наказанието по втората присъда, ако то е
лишаване от свобода. Определеното общо наказание не може да бъде по-малко от
наказанието по втората присъда. Съгласно чл. 27, ал.2 от НК наказанието по
втората присъда се присъединява изцяло, ако е лишаване от свобода повече от пет
години или ако е наложено за престъпление, извършено повторно или
представляващо опасен рецидив. Постоянната, вкл. и задължителна съдебна
практика приема, че размерът на неизтърпяната част от предходно наложеното
наказание, към което се присъединява наказанието по новата присъда или
съвкупност, се определя към момента на извършване на престъплението по втората
присъда. /в този смисъл т.3 от Постановление № 1/8.10.1978 г. по н.д. № 3/78г. на
Пленума на ВС; Постановление № 2/27-29.04.1970г. на Пленума на ВС (изм. и доп. с
постановление № 6/12.04.1983 г. и постановление № 7/26.07.1987 г.) в частта
относно приложението на чл.27 от НК; Решение № 134/07.04.1989 г. по н.д. №
104/89 г., трето н.о.; Решение № 10/29.06.1988 г. по н.д. № 4/88 г. на ОСНК на
ВС; Решение № 521/14.11.1978 г. по н.д. № 534/73 г., второ н.о.; Решение №
7/14.01.1977 г. по н.д. № 658/76 г., първо н.о. и др./. Доколкото при формиране
на съвкупности в хипотезата на чл. 25 вр. чл.23 ал.1 от НК съдебната практика
приема, че отделните присъди загубват самостоятелността си и са равнозначни на
отделни наказателни диспозитиви в един съдебен акт, липсва основание да бъде
отказано приложението на чл. 27 от НК, когато преди да е изцяло изтърпяно общо
наказание, определено на основание чл.25 вр. чл.23 ал.1 от НК, осъденият е
извършил нови престъпления, за които е осъден с влезли в сила съдебни актове, а
последните също формиращи съвкупност при условията на чл. 25, вр. чл. 23, ал.1
от НК. /арг. от Решение № 198/21.07.1993г. по н.д. № 194/93 г. на ВС, решение №
134/7.04.1989 г. по н.д. № 104/1989 г., трето н.о./.
В конкретния
случай е безспорно установено, че двете престъпления, за които Б. е осъден по
НОХД № 117/2016г. и НОХД № 566/2016г. и двете на ОС – Сливен и за които съдът
прие, че формират съвкупност и при условията на чл.23-25 от НК следва да се
определи едно общо и увеличено наказание в размер на 2 години и 8 месеца
„лишаване от свобода“, са извършени преди да е изтърпяно изцяло наказанието,
наложено по ЧНД № 205/2015 г. по описа на СлОС, а именно две години „лишаване
от свобода“. И двете престъпления са
извършени в периоди на прекъсване изпълнението на наложеното наказание по ЧНД №
205/2015 г. на СлОС, но преди да е изцяло изтърпяно това наказание. Видно от
справката от Затвора – гр. Бургас към 14.09.2015 г. /датата, на която е
извършено от осъдения престъплението, предмет на НОХД № 117/2016 г. на СлОС/
изтърпяната част от наказанието по ЧНД № 205/2015 г. на СлОС е в размер на 6 месеца
и 14 дни, а неизтърпяната част – в размер на 1 година 5 месеца и 16 дни. Спрямо
датата на извършване на престъплението по НОХД № 566/2016 г. на СлОС –
22.02.2016 г. изтърпяната част от наказанието по ЧНД № 205/2015 г. на СлОС е в
размер на 10 месеца и 22 дни, а неизтърпяната част – в размер на 1 година 1
месец и 8 дни. Съдът намира, че следва да присъедини общото наказание по
настоящото дело към неизтърпяната част от наказанието по ЧНД № 205/2015 г. на
СлОС към 14.09.2015 г., когато е извършено първото престъпление,
включено в съвкупността, формирана между осъжданията по НОХД № 117/2016 г. на
СлОС и НОХД № 566/2016 г. на СлОС. Този вариант е най-благоприятен за осъденото
лице, тъй като би позволил възможно най-рано да настъпи формалната предпоставка
по чл.70, ал.1, т.2 от НК /фактическо изтърпяване на две трети от наказанието,
тъй като е налице осъждане за престъпление, представляващо опасен рецидив/ при
обсъждане въпроса за евентуално предсрочно освобождаване. Ирелевантно е
обстоятелството, че към настоящия момент изтърпяването на наказанието по ЧНД №
205/2015 г. на СлОС е приключило /видно от справката от затвора/, тъй като
горецитираната съдебна практика задължава настоящия съд да преценява наличието
или отсъствието на предпоставките за приложение на чл.27 от НК не към момента
на произнасяне на присъдата или определяне на общото наказание, а единствено
към датата на престъплението, извършено преди да е изцяло изтърпяно първото
наказание. По изложените съображения, съдът приема, че са налице условията на
чл.27 ал.2 вр. ал.1 от НК за присъединяване на определеното общо и увеличено
наказание в размер на 2 години и 8 месеца „лишаване от свобода“ /определено по
НОХД № 117/2016 г. на СлОС и НОХД № 566/2016 г. на СлОС/ към неизтърпяната към
14.09.2015 г. част от наказанието „лишаване от свобода“ по ЧНД № 205/2015 г. по
описа на СлОС, а именно в размер на 1 година 5 месеца и 16 дни. Определеното и
увеличено общо наказание в размер на 2 години и 8 месеца „лишаване от свобода“,
на основание чл.27, ал.2 от НК, следва да се присъедини изцяло към неизтърпения
остатък от наказанието по ЧНД № 205/2017 г. на СлОС, тъй като едно от
престъпленията, включени в съвкупността по настоящото дело, а именно това по
НОХД № 566/2016 г. на СлОС, е извършено при условията на опасен рецидив. Общият
размер на наказанието „лишаване от свобода“ след присъединяването по чл.27 от НК възлиза на 4 години 1 месец и 16 дни и е с начало 14.09.2015 г. Същото
следва да се изтърпи
при първоначален строг режим на основание чл.57, ал.1, т.2 б. „б“ от ЗИНЗС.
Що се касае до останалите налични в
справката за съдимост данни за предходни осъждания, деянията по тях са
извършени и присъдите постановени в много по-ранен период от престъпленията по
разглежданите по-горе съвкупности.Същите не могат да бъдат кумулирани с
осъжданията, които касае искането, предмет на разглеждане в настоящото дело. Те
са групирани и наказанията изтърпени преди извършване на деянията, предмет на
настоящата кумулация.
Следва
след определянето на общото и увеличено наказание „лишаване от свобода“ и
присъединяването му към неизтърпяната част от наказанието по ЧНД № 205/2015 г. по
СлОС, по реда на чл. 25 ал.2 от НК, да се приспадне изтърпяната част от
наложеното на осъдения Б. наказание „лишаване от свобода”, по който и да е от съдебните
актове, включени в съвкупността. Необходимо е на основание и чл. 59, ал.1 от НК
да се приспадне и времето, през което Б. е бил с мярка за неотклонение
„задържане под стража” или „домашен арест“, по която и да е от присъдите,
включени в съвкупността.
Така
мотивиран съдът постанови съдебния си акт.
Мотивите
са изготвени и предадени на 25.05.2017г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: