Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 19.08.2020г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І ГО 7-ми състав
на
четиринадесети юли година
2020
В
открито съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Гергана
Христова - Коюмджиева
секретар:
Емилия Кривачкова
като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 11451 по описа за 2017 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предмет на
производството са предявени обективно кумулативно съединени искове с пр. основание чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството
е образувано по искова молба на М.Б.Б., ЕГН **********,
с адрес: ***, чрез адв. Л.Г. и адв.
Р.П., с която са предявени обективно съединени искове с правна квалификация чл.
432, ал. 1 от КЗ вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на З. „Л.И.“ АД, ЕИК: ********,
със седалище и адрес на управление:***, да заплати сумата от 80 000 лв.,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди по повод възникнало
на 20.04.2017 г. ПТП, както и сумата 3 500 лв. обезщетение за имуществени
вреди за закупени ортопедични консумативи, ведно със законната лихва върху тези
суми, считано от 19.08.2017 г. до окончателното изплащане на вземането. Претендират
разноски.
Излагат се
съображения, че на 20.04.2017 г. около 22.05 ч. в гр.Ботевград, на бул.
„България”, вход на ЕПИК -2 ищцата била блъсната от лек автомобил с per. № ********,
управляван от Й.И. Й., който се движел с несъобразена скорост, в нарушение на
чл.20 ал.2 от ЗДвП, навлязъл в насрещното движение и блъснал завършващата
пресичането си пешеходка на обичайното за пресичане място. Посочва се, че
ищцата била приета по спешност в УМБАЛ „ Света Анна” - град София - клиника по
ортопедия и травматология с оплаквания по повод силна болка в дясна подбедрица.
След съответните изследвания било установено, че същата има счупване на тялото
/ диафизата / на тибията, закрито, на десен долен крайник, както и счупване на
костите на подбедрицата и на глезена. След рентгенография е установено и
счупване на тазовите кости. Твърди, че на 24.04.2017 г. е била извършена сложна
по обем оперативна интервенция: открито наместване на фрактура с вътрешна
фиксация, тибия и фибула, за която е заплатена сума в размер от 3500 лева. Посочва, че на 30.04.2017 г. е изписана от
болничното заведение и продължила лечението си в домашни условия на постелен
режим. Посочва, че на 20.07.2017 г. отново постъпила в УМБАЛ „ Света Анна” АД -
София в клиника по ортопедия и травматология, където на 21.07.2017 г. била
извършена нова операция за отстраняване на костта на имплантирани уреди - тибия
и фибула. Образувано било досъдебно производство в РУ на МВР - Ботевград.
Навеждат се доводи, че гражданска отговорност на водача на лекия автомобил е
застрахована при ответното дружество. Посочва, че е предявила пред ответното
дружество писмени претенции за изплащане на обезщетение за причинените й от
процесното ПТП имуществени и неимуществени вреди, но до настоящия момент липсвало
произнасяне по искането. Съобразно изложеното моли исковата претенция да бъде
уважена.
Ответното дружество
- З. „Л.И.“ АД, излага становище за недопустимост на исковата претенция.
Оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва механизма на ПТП,
както и твърдението за наличие на причинно- следствена връзка на претендираните
вреди с пътнотранспортното произшествие. Оспорва твърдението за вина на водача
на лек автомобил „Фолксваген Бора“ с per. № ********- Й.И.Д.. Прави възражение
на съпричиняване. Прави възражение за прекомерност на исковата претенция за
неимуществени вреди. Оспорва предявения иск за имуществени вреди. Оспорва по
основание и размер претендираната законна лихва, както и началната дата.
Оспорва началния момент на изпадане в забава.
В съдебно заседание ищцата, чрез
пълномощника се адв. Г. поддържат
предявените искове. Представят списък на разноски по чл.80 ГПК.
В съдебно заседание ответника чрез юрк. Вучева оспорва
предявените искове. Представят списък на разноски по чл.80 ГПК.
Софийски градски съд, ГО, I-7 състав,
на основание чл.12 ГПК и чл. 235 ГПК, като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
От приетия и неоспорен
Констативен протокол № 80/22.04.2017г. на РУ на МВР Ботевград, се установява,
че на 20.04.2017 г. около 22:05 часа настъпило ПТП между л.а. „Фолксваген Бора"
с per.№ *******, управляван от Й.И.Д. и пешеходец – М.Б.Б.. В протокола е отразено още, че при ПТП е пострадала
ищцата М.Б.. В обстоятелства и причини е отразено, че лекия автомобил се е
движил по път бул. „България“ от гр. Ботевград с посока с. Врачеш и в района на
ЕПИК-2, и поради несъобразена скорост с интензивното движение блъснал
пешеходец. /лист 8-9 от делото/
От приетата Епикриза
по ИЗ № 8612/ 2017г. на УМБАЛ „СВЕТА АННА“ АД, се установява, че ищцата е
постъпила в болничното заведение на 20.04.2017г. с диагноза: фрактура крурис
декстри. РСОСМ кум UNT. Счупване на
тялото /диафиза/ на тибията, закрито. На 22.04.2017г. е извършена операция- открито наместване на фрактура с вътрешна
фиксация, тибия и фибула. Ищцата е изписана на 30.04.2017г., с препоръка за ХДР
и медикаментозна терапия. /лист 12-13 от делото/
Приета е Епикриза по ИЗ № 15460/2017г. на
УМБАЛ „СВЕТТА АННА“ АД, от която се установява, че ищцата е постъпила в
лечебното заведение на 20.07.2017г. с окончателна диагноза: фрактура крурис
декстри. Статус пост РСОСМ. Екстракцио клави. Счупване на тялото /диафиза/ на
тибията, закрито. Извършено е отстраняване от костта на имплантирани уреди –
тибия и фибула. На 24.07.2017г. е изписана от лечебното заведение с подобрение.
Определен е един контролен преглед,
стерилна превръзка през 3 дни и сваляне на конците на 04.08.2017г. /лист 14 делото/
От представеното
в заверен препис Споразумение, обективирано в протокол от 29.03.2018г., по нохд
№ 146/2018г. по описа на Ботевградски районен съд се установява, че Й.И.Д. е
признат за виновен за това, че на 19.04.2017 г. в гр. Ботевград, Софийска
област на бул. „България” при управление на моторно превозно средство – л.а. марка
„Фолксваген", модел „Бора" с регистрационен № ********, нарушил
правилата за движение по пътищата, визирани в ЗДвП, както следва: чл. 21, ал.1
„При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е
забранено да превишава следните стойности на скоростта в km/h:....за пътно
превозно средство от категория В- 50 км/час за населено място ” и чл.116
„Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив
към пешеходците, особено към децата, към хората с трайни увреждания, в частност
към слепите, които се движат с бял бастун, към слепо- глухите, които се движат
с червено - бял бастун и към престарелите хора.... " и по непредпазливост
причинил средна телесна повреда на пешеходната М.Б.Б.
***, изразяваща се в закрито счупване на костите на дясната подбедрица, което
увреждане е причинило на пострадалата трайно затруднение на движението на
десния долен крайник за срок от около 7-8 месеца; счупване на срамната кост
вляво, което е причинило на пострадалата трайно затруднение на движението на
левия долен крайник за срок от около 1,5-2 месеца и счупване на кръстцовата
кост вляво, причинило на пострадалата трайно затруднение на движението не левия
долен крайник за срок от около 5-8 месеца, като
деецът е избягал от местопроизшествието. /лист 93-95 от делото/
Съдът приема
горните факти за доказани, като съобрази обвързващата сила на влязлото в сила
споразумение по нохд № 146/2018г. по описа на Ботевградски районен съд, същото
на основание чл. 300 ГПК установява по задължителен за гражданския съд начин
вината на деликвента и механизма на извършеното деяние, вкл. причинната връзка
между пътно – транспортното произшествие
и причинените телесни увреждания на М.Б..
Представена е и
претенция с вх. № 5722 от 19.05.2017г., съгласно която ищцата М.Б. е предявила
пред ответното застрахователно дружество искане за изплащане на обезщетение за претърпените
от нея имуществени и неимуществени вреди, вследствие процесното ПТП. /лист 6-7 от делото/
За установяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди и причинно-
следствената им връзка с пътнотранспортното произшествие на основание чл. 195 ГПК е изслушана СМЕ, изготвена от вещо лице д-р Д.К. - ортопед, оспорена от
ищцовата страна. СМЕ сочи, че на 05.05.2018г. е извършен личен преглед на
ищцата. Същата е получила счупване - Фрактура на дясната подбедрица в нейната
средна част, раздробена, с трети фрагмент от тибията. Вещото лице сочи, че това
е тежко счупване, налагащо спешна специализирана медицинска помощ и оперативно
лечение. Заявява, че споменатите в епикриза от 20.04.2017 г., като резултати от
рентгеновото изследване на таз и КТ (скенер) на лумбален отдел на гръбначен
стълб други диагнози, а именно - „Ф-ра рамус супериор ет инфериор осис пубис
декстра ет синистра“ и „Данни за фрактура на лявото крило на сакралната кост“,
не може да се приеме като относими към процесната травма на дясната подбедрица предвид
механима на ПТП- „...Пешеходната е била с левия крак върху тротоара, когато
лекият автомобил я е блъснал с предна дясна част в областта на десния крак“, като
счита, че това не може да бъде и механизъм на тазовите счупвания. По отношение
на лечението е прослено, че след ПТП по спешност ищцата е била хоспитализирана
за 10 дни в УМБАЛ „Св. Анна“, където след проведените изследвания и консултации
е извършена операция - кръвна репозиция
на костните фрагменти от фрактурата на дясната подбедрица и фиксирането им с
импланти - интрамедуларен костен пирон общо 5 застопоряващи винта.
Следоперативният период е протекъл при спокойна оперативна рана и без данни за
съдово-неврологичен дефицит. Приложени са били водно-солеви разтвори,
антибиотици и обезболяващи по терапевтичната схема. На 20.07.2017 г. или 3
месеца след оперативното лечение, ищцата отново е била хоспитализирана за 3 дни
в УМБАЛ - „Св.Анна“ за отстраняване на един от застопоряащите винтове от
интрамедуларния пирон. Сочи се, че по делото липсват медицински документи
обективизиращи хода на лечебно- възстановителния период при ищцата. Пояснено е,
че медицинските критерии за пълното възстановяване от конкретната фрактура на дясната подбедрица при ищцата, при
навременно и адекватно лечение и липса на
усложнения, с оглед възрастта са следните: ходене с помощни средства и щадене
на крайника - 3 месеца; възстановяване до ниво на работоспособност - за около
4-5 месеца; пълно възстановяване - около 6-ия месец след травмата.
При изслушването му в о.з. на 23.10.2018г. д-р К. допълва, че в рентгеново изследване в епикризата на „Св.
Анна“, са изброени фрактури на четири места от тазовия пръстен, касаещи
пубисната и седалищната кости. В компютърно-томографското изследване се говори
за фрактура на сакралната кост в лявото й крило. Счита, че тези фрактури или са
със стара давност или просто са сгрешени, не са разпознати като такива.
Предвид оспорването на СМЕ по реда на ч.201 ГПК, по почин на ищцата е допусната
допълнителна двучленна СМЕ, изготвена от в.л. д-р В.В.
и д-р Б.Б. – специалисти травматолози. В заключението
на Допълителната СМЕ е обосновано, че в медицинската документация по делото са
описани следните счупвания: счупвания на горните и долни рамена на срамните
кости, двустранно; счупване на телата на десните голям и малък пищял в средна
трета; счупване на лявото крило
на кръсцовата кост. Вещите лица посочват, че механизмът на счупването на телата
на десните голям и малък пищял в средна трета е от директен удар от бронята на
МПС/ т.нар. bumper -fracture/. Механизмът на двустранното счупване на горните и
долни рамена на срамните кости, и лявото крило на кръсцовата кост е т.нар.
странична компресия на таза е най-вероятно при падането върху страничната част
на таза . Обосонаван е извод, че това са
травматични увреди тип LC III/латерална компресия - странична компресия/ по
класификацията на счупванията на таза и е характерна за ПТП: пешеходец -
автомобил. Сочи се в ДСМЕ, че при ищцата е проведено болнично лечение от
20.04.2017г. до 30.04.2017г. - 10 дни и от 20.07.2017 г. до 24.07.2017 г. - 4
дни или общо 14 дни; домашно-амбулаторно от 30.04.2017 г. до 19.07.2017 г. - 81
дни и от 24.07.2017 г. до 03.03.2018 г. - 223 дни или общо 304 дни. Заявяват,
че общият възстановителен период, който може да бъде изведен от медицинската
документация е 318 дни. Последиците от травматичните увреди на ищцата са
оперативни белези по предната повърхност на дясна колянна става с дължина 7см.
и пет малки белега по дясната подбедрица от поставяне на заключващи пирона
винтове и междуфрагментен винт. Заявяват, че данните от извършения на 07.02.2019г. преглед
на ищцата, сочат, че получените травматични увреждания не дават съществено отражение
върху ежедневния живот на ищцата.
В обясненията си дадени в о.с.з. на 12.03.2019г. вещото лице д-р Б.
допълва, че има обективна образна диагностика с данни за получените травми. Вещото
лице сочи, че се е запознал с изследването на скенер и рентгеновите снимки и счита,
че има ясни данни за фрактури и на сакрума, и двустранно на пубиса.
Заключението на СМЕ изготвено от д-р В. и д-р Б., съдът възприема, като
обективно, компетентно и пълно.
От заключението на приетата
съдебно-автотехническа експертиза, изготвена от вещо лице инж. К.Г., се
установява, най-вероятен механизъм на произшествието: на 20.04.2017 год., около
22:05 ч, в гр. Ботевград, по бул. „България“ в посока изхода от града към с.
Врачеш, се е движил лек автомобил „Фолксваген Бора” с регистрационен № *******
управляван от Й.И.Д. в дясната пътна лента със скорост около 60 км/ч,
приближавайки района на фирма ЕПИК-2 /фирма „Е.“/ вдясно по посоката на
движение на автомобила. Пешеходката
М.Б.Б. на 47 години от десния тротоар на около 5-10 м
след портала на фирмата, е навлязла в пътното платно със „спокойно бягане“ и
достигнала до края на дясната лента, считано в посока с. Врачеш. Същата се е
огледала и предприела връщане в обратна посока - към десния тротоар /затревена
площ/ от където е тръгнала. Водачът е възприел действията на пешеходката и
преценил, че може да извърши заобикаляне отдясно и насочил автомобила на дясно.
След изминаване на пешеходката на около 1,0 м в обратна посока - към десния
тротоар, е настъпил сблъсък с автомобила. Вещото лице посочва, че пешеходката
се удря с десен опорен крак в този момент по предния ляв край на предната
броня, при което са получени описаните счупвания. В следващия момент, тялото на
пешеходката се опира до предния ляв калник и с приплъзване на тялото и до
лявото странично огледа и го счупва, след което е отблъсната и пада на терена. При
тези последващи удари по тялото на пешеходката са получени и други травми,
описани в СМЕ. Експертизата сочи, че водачът е продължил без да спира. Лекият
автомобил се е движил по бул. „България“ в посока с. Врачеш със скорост от
порядъка на 60 км/ч. На пътното платно не е имало други ПС участници в
трафика, освен паркирани автомобил в пътната лента за насрещно движение. ПТП е
настъпило при тъмно време и слаб дъждовалеж - условия за намалена и ограничена
видимост от часа на денонощието и атмосферните условия. Лекият автомобил е
отклонен надясно с оглед извършване на маневра заобикаляни от дясно на навлязлата
пешеходка в пътното платно. Към момента на произшествието на пътното платно не
е имало други ПС. Сочи се, че пешеходката е предприела пресичане на пътното платно на бул. „България“ на
около 5 - 10 м. след портала на фирма „ЕПИК 2“. Пешеходна пътека тип М 8.1 -
„зебра“ е обозначена преди портала на фирмата, което е на около 20 - 25 м от
мястото на ПТП по дължина на пътното платно.
Заключението на САТЕ изготвено от инж. Г., съдът възприема, като обективно
и компетентно дадено
По искане на ищцовата страна е допусната допълнителна САТЕ, изготвена от
вещо лице инж. М. М.. Вещото лице
посочва, че на 19.04.2017 г. около 22:05 часа, в гр. Ботевград, по бул.
„България“ в посока към с. Врачеш, изцяло или частично в средната пътна лента,
се е движел със скорост около 60 km/h, л. а. „Фолксваген“, модел „Бора“ с per.
№ *******, управляван от Й.И.Д.. При приближаване района на фирма ЕПИК 2,
водачът забелязал пешеходката М.Б. на тротоара пред портала на фирма ЕПИК 2,
която предприела пресичане на платното за движение в посока отдясно наляво
спрямо посоката на движение на л. а. „Фолксваген“ на място без наличие на
пешеходна пътека. При така създадената опасна ситуация, без да предприема
екстремно спиране, Й.Д. отклонява траекторията на движение на автомобила
вдясно. При пресичане траекториите на движение на процесния лек автомобил и на
пострадалата пешеходка е последвал удар, при който л. а. „Фолксваген“ с
предната си лява част в областта на предна броня удря пресичащата пешеходка в
долен десен крайник. Пояснено е, че ударът е реализиран под масовия център на
пешеходката от превозно средство, което не е в процес на спиране и скоростта му
в момента на удара е около 60 km/h, тялото й придобива кинетичен момент и се
завърта попадайки върху предния капак, приплъзва се към левия му край след
което изпада от лявата страна на автомобила, деформирайки преден ляв калник и
счупвайки ляво странично огледало за обратно виждане. След падането върху
пътната настилка тялото е продължило своето движение като се е плъзгало
и/или търкаляло, до установяването му в покой. След произшествието лекият
автомобил е продължил движението си без да спира.
В проведеното на 14.07.2020г. о.с.з. вещото лице М. пояснява, че при така
определеното място на удара, ако водачът на лекия автомобил се беше движил
плътно в дясно, е имало възможност да се избегне удара.
Заключението на САТЕ и ДАТЕ, съдът възприема, като обективни и компетентно
дадени.
По почин на ответника е допуснато изслушването на свидетеля Й. И.Д..
Свидетелят посочва, че на 19.4.2017 г. управлявал
л.а. „Фолксваген Бора“. Стигнали фирма „Епика“, имало хора, валяло дъжд. Малко
след портала видял жена, която стояло отстрани в дясното платно, тръгнала да пресича
внезапно и за да я избегне свил надясно, но тя се върнала и се ударила
странично в калника и в огледалото. Свид. Д. *** по пътя за Врачеш, в дясното
пътно платно, което и широко, а отстрани имало тротоар. Сочи, че наблизо нямало
пешеходна пътека. Случило се вечерта към 22 ч. на прав участък. Жената тръгнала
да пресича от дясно на ляво и побягнала. Ударът настъпил в момента на връщането
и. Д. твърди, че искал да я избегне удара и свил леко надясно и в този момент
тя се върнала. Ударът настъпил в калника и в огледало. Движел се с около 60
км/ч., а ограничението на скоростта пред фирмата е 40 км/ч.
По искане на ищцата за
неимуществените вреди е допуснати разпит на свидетеля В.В..
Свид. В.сочи в показнията си, че ПТП станало късно
вечерта, чул викове. На другата сутринта му се обадил приятел и му казал, че
бласната от кола е жена на техен приятел С.. Свид. В.сочи, че видял ищцата след
операцията, която била на четвъртия или петия ден. Счупванията били няколко - на
крака и на таза. При изписването от болничното заведение било обездвижена, с
памперси. Обездвижването било заради таза, защото той не се гипсира. Кракът и бил
опериран и близо до глезена и имал 4-5 пирона, планки. Свидетелят заявява, че М.
била 2-3 месеца на легло,след което започнала да става с инвалиден стол. Притеснявала
се от инвалидния стол, когато я изкарат на вън. След това излизала на двора с
помощни средства и след повече от половин година, есента я видял за първи път с
патериците на центъра. Св. В.си спомня, че вкъщи се грижел съпругът й, но
идвали и жени да помагат да я изкъпят. Това продължило повече от година, наложило
се да напусне работа, тъй като работата й е свързана със седене, кракът й отичал.
Съдът дава вяра на показанията на свидетелят В.Х.В., тъй като възприятията
на свидетеля са лични, вътрешно непротиворечиви и не се опровергават от
събраните по делото доказателства.
Страните не спорят, че към датата на
ПТП – 20.04.2017 г. е било налице валидно застрахователно правоотношение с
ответника З. „Л.И.“ АД, възникнало по застрахователна полица № BG/22/117001022818/18
година, със срок на действие от 03.04.2017г. до 03.04.2018г., сключена за л.а.
„Фолксваген Бора“, рег. № ********,
управляван от Й. Й.. В приетия и неоспорен по делото КП за ПТП с
пострадали лица от 22.04.2017г. е отразено, че за лек автомобил „Фолксваген
Бора“ е налице застраховка „ГО“ в З. „Л.И.“ АД.
Представена е претенция до ответника
от 19.05.2017г., с която ищцата е сезирала ответното застрахователно дружество
- З. „Л.И.” АД да й изплати обезщетение за търпените неимуществени вреди.
Срокът по чл. 496 КЗ / в сила от
01.01.2016 г./, който е тримесечен е изтекъл на 19.08.2017 г. (лист 6-7 от
делото)
При така установената фактическа обстановка,
съдът достига до следните правни изводи:
По
допустимостта:
Предявените обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ/ в сила от 01.01.2016 г./
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД са допустими. Съгласно
нормата на чл. 498 КЗ /в сила от 01.01.2016 г./, установяваща абсолютна
положителна процесуална предпоставка за допустимост на прекия иск на
пострадалия от настъпило застрахователно събитие срещу застраховател,
увреденото лице, което желае да получи застрахователно обезщетение, следва да
отправи първо към застрахователя писмена
застрахователна претенция по реда на чл. 380 КЗ. Ако застрахователят не е
платил в срока по чл. 496, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице
не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение
пострадалият може да предяви претенцията си пред съда. Установи се по делото,
че сочените предпоставки са налице – писмена претенция на л. 6-7 от дата 19.05.2017
г. и липса на възражения и ангажирани доказателства
от страна на ответника, които да изключват допустимостта на процеса. Не е
оспорена и материално – правната легитимация на ответника.
По същество:
Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност”. Основателността на прекия иск
предполага установяване при условията на пълно и главно доказване в процеса на следните факти: 1/.настъпилото
ПТП и неговия механизъм, 2./ противоправното поведение на виновния водач,
3./ претърпените неимуществени вреди и
4./ наличието на пряка причинна връзка между вредите и настъпилото ПТП, 5./
ответникът да е застраховател на гражданската отговорност на причинилия
произшествието водач. Вината съгласно установената с нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД законова
презумпция се предполага.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните
доказателства намира, че е налице кумулативното наличие на елементите от
фактическия състав на деликта.
От приетото по делото влязло в сила споразумение по нохд № 146/2018г. по
описа на Ботевградски районен съд, безспорно се установи настъпването на
пътно-транспортно произшествие на 20.04.2017г. Съвкупния анализ на приетите
неоспорени писмени доказателства, сочи че е налице противоправно деяние от
страна на деликвента, изразяващо се в нарушаване на правилата на чл. 21, ал.1
„При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е
забранено да превишава следните стойности на скоростта в km/h:....за пътно
превозно средство от категория В- 50 км/час за населено място ” и чл.116
„Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив
към пешеходците, особено към децата, към хората с трайни увреждания, в частност
към слепите, които се движат с бял бастун, към слепо- глухите, които се движат
с червено - бял бастун и към престарелите хора.... " и по непредпазливост
причинил средна телесна повреда на пешеходката М.Б.Б..
Деянието му е виновно, при форма на вината – съзнавана непредпазливост. Това му
нарушение е в пряка причинна връзка с настъпилия удар и причинените увреждания
на ищеца.
Предвид
на горното, съдът приема за безспорно установени в производството елементите от
фактическия състав за пораждане на деликтната отговорност по смисъла на чл. 45
от ЗЗД на прекия причинител на вредата. Поради изложеното, съдът приема, че е извършено
противоправно деяние от водача на л.а. „Фолксваген Бора“ Й.Д..
По отношение на останалите предпоставки за ангажиране
отговорността на ответното дружество: не е спорно между страните, че З. „Л.И.“
АД е застраховател по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” за
процесния период на водача на автомобила, с който е причинено ПТП, с оглед на
което исковете с правно основание чл.432 , ал.1 от КЗ за доказани по основание.
Установени са поделото (СМЕ, ДСМЕ, медицински документи, гласни доказателства,)
и неимуществените вредите, както и пряката им причинна връзка с процесното ПТП.
По размера:
Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Съдът отчита възрастта
на ищцата към момента на настъпване на увреждането – 47 година,
обстоятелствата, при които е настъпило произшествието, вида, броя и тежестта на
травмите, счупвания на горните и долни рамена на срамните кости, двустранно; счупване
на телата на десните голям и малък пищял в средна трета; счупване на лявото
крило на кръсцовата кост извършената оператвина намеса, които са причинили
значителни по интензитет и продължителност болки и страдания, проведеното
болнично и домашно лечение в продължение на 304 дни, изживения шок от
инцидента, претърпените неудобства от личен, битов и социален характер,
отражението на произшествието върху психо-емоционалното й състояние, останалите
оперативни белези по предната повърхност на дясна колянна става с дължина 7 см.
и пет малки белега по дясната подбедрица, както и че към днешна дата ищцата е
напълно възстановена, обществено икономическите условия към 2017г., съдът
намира, че сумата от 50 000 лв.,
представлява справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД за репариране
на вредите. Обезщетението в този размер съответства както на установения в чл.
52 от ЗЗД принцип за справедливост, така и да възмезди неблагоприятните последици,
настъпили за ищеца в резултат на непозволеното увреждане. При определяне на
размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се основава на доказателствата по делото и на
Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на ПВС на ВС на НРБ съгласно което понятието
„справедливост“ не е абстрактно понятие и то е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред
вид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обстоятелства при
телесните увреждания са характерът на увреждането, начинът на извършването му,
обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на
здравето, причинените морални страдания. Освен цитираното постановление съдът е
взел пред вид и практиката по чл. 290 от ГПК на ВКС по отношение на преценката
на неимуществените вреди, като съобразно Решение № 27/ 15.04. 2015 г. по т.д. №
457/ 2014 г., ІІ т.о., ТК на ВКС следва да се съобрази в достатъчна степен
характера, силата, интензитета и продължителността на търпените от ищеца болки
и страдания, общественото възприемане на справедливостта на всеки етап от
развитието на обществото, както и икономическата конюнктура в страната.
По
възражението за съпричиняване по см. на
чл.51, ал.2 ЗЗД.
За да е налице съпричиняване по смисъла на
чл.51, ал.2 ЗЗД, пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния
резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото
настъпване, независимо дали е действал или бездействал виновно. Релевантен за
съпричиняването и за прилагането на посочения законов текст е само онзи
конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало, наред с
неправомерното поведение на деликвента, до увреждането като неблагоприятен
резултат. Съпричиняването подлежи на доказване от ответника, който с позоваване
на предпоставките по чл.51, ал.2 ЗЗД цели намаляване на отговорността си към
увреденото лице. Не всяко поведение на пострадалия, дори и такова което не
съответства на предписано в закона, може да бъде определено като съпричиняване
на вреда по смисъла на закона. Само това поведение на пострадал, което се явява
пряка и непосредствена причина за произлезли вреди би могло да обуслови извод
за прилагане на разпоредбата за съпричиняването. Принос ще е налице винаги,
когато с поведението си пострадалия е създал предпоставки за възникване на
вредите.
В
конкретния случай, ответникът своевременно с писмения отговор е навел
възражение за съпричиняване по см. на
чл.51, ал.2 ЗЗД, доколкото пострадалата е нарушила разпоредбата на чл.
113, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от Закона за движение по пътишаща, а именно: при
пресичане на платното за движение пешеходците са длъжни да преминават по
пешеходните пътеки при спазване на следните правила: преди да навлязат на платното
за движение, да се съобразят с приближаващите се пътни превозни средства; да не
удължават ненужно пътя и времето за пресичане, както и да не спират без
необходимост на платното за движение; да спазват светлинните сигнали и
сигналите на регулировчика, както и чл. 114, т.1 и т.2 от 3 от Закона за
движение по пътищата, а именно: На пешеходците е забранено: да навлизат внезапно
на платното за движение; да пресичат платното за движение при ограничена
видимост.
В приетата по делото САТЕ с вещо лице инж. Г., както и
в приетото и неоспорена от страните САТЕ с вещо лице инж. М., се установи, че
ищцата е предприела пресичане на
платното за движение в посока отдясно наляво спрямо посоката на движение на л.
а. „Фолксваген“ на място без наличие на пешеходна пътека. Същевременно в
показанията си свид.Д. сочи, че в билзост няма пешеходна пътека.
Предвид
изложеното са налице предпоставките на
чл. 51, ал. 2 от ЗЗД за намаляване на определеното обезщетение, като процентът
на съпричиняване от страна на ищеца, съдът възприема да е 20%. При отчитане на приетото съпричиняване от 20%
като причинен принос, обезщетението за неимуществени вреди от 50 000лследва
да бъде редуцирано на 40 000 лв.
По
имуществените вреди:
С
исковата молба се претендира заплащане на обезщетение за претърпени от ищцата
имуществени вреди в размер на 3 500 лева, представляващи заплатени разходи
за закупуване на остеосинтезен материал на 23.04.2017г., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 19.08.2017г. до окончателното изплащате.
Съдът намира заявената искова
претенция за недоказана по основание и размер, доколкото по делото не са
представени платежни документи, установяващи заплащане на претендираната сума. По
делото не са ангажирани доказателства, установяващи плащане на претендираната
сума.
С оглед
на така изложеното, искът за имуществени вреди по чл. 432, ал.1 от КЗ следва да
бъде отхвърлен като недоказан.
По предявения иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД
Предвид основателността на главната претенция,
основателен е акцесорния иск с правно основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД за
заплащане на законна лихва.
Съобразно
нормата на чл. 497, ал.1, т.2 от КЗ, застрахователят дължи законната лихва за
забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и
изплатил в срок, считано от изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 освен в
случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от
застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3.
В конкретния
случай претенцията е предявена пред ответното дружество на 19.05.2017г., като
3-месечният срок е изтекъл на 19.08.2017 г. и от тази дата застрахователят е
изпаднал в забава и дължи законната лихва върху присъденото обезщетение, поради
което искът за лихва върху обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде
уважен, считано от 19.08.2017г. до окончателното изплащане.
По разноските:
При този изход на спора, право на разноски
имат и двете страни в процеса, ищеца съразмерно уважената част, ответникът
съответно на отхвърлената. Ищецът е освободен от държавна такса и разноски,
съгласно чл. 83, ал.1, т.4 ГПК.
С
оглед частично уважените искове, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за
адвокатурата, на упълномощения от ищеца, чрез законния му представител адв. Г.
и адв. П. - САК, следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение съобразно
уважената част от иска в размер на 1453, 30 лева.
С оглед изхода на спора по главния иск
и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищецът следва да бъдат осъден да заплати
на ответника сторените разноски съразмерно отхвърлената част от исковете. Съдът
намира, че на ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер на 325лв., съразмерно
отхвърлената част, като общо сторените разноски са 650 лв., от които 150лв. за юрисконсултско възнаграждение, 450 лв. депозити за експертизи и 50лв. депозит за свидетел./съгл.
списък по чл.80 ГПК на л.232 /
При този изход на делото застрахователното дружество
следва да заплати по сметката на СГС държавна такса в размер на 1600 лв., на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, както и 525 лв. разноски,
платени от бюджета съразмерно уважената част от иска.
Водим от горното, Софийски градски съд, ГО, I- 7 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З. “Л.И.”, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление:***, да заплати на М.Б.Б., ЕГН **********,
на основание чл. 432, ал.1 КЗ, във вр. с чл.45, ал.1 ЗЗД, сумата от 40 000 /четиридесет хиляди/лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от травматични увреди в резултат на ПТП,
реализирано на 20.04.2017 г. по вина на водача на л.а. „Фолксваген бора“ с рег.
№ ********, чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 19.08.2017г.
до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска по чл. 432, ал.1 КЗ за неимуществени вреди за разликата от присъдения до размера от 50 000лв.,
поради установено съпричиняване, а до пълния предявен размер от 80 000 лв.,
като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.Б.Б., ЕГН ********** срещу З. “Л.И.”, ЕИК ******** иск с
правно основание чл. 432, ал.1 КЗ за
сумата от 3 500 /три хиляди и петстотин/
лв., представляващи заплатени разходи за закупуване на остеосинтезен
материал на 23.04.2017г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
19.08.2017г. до окончателното изплащате, като недоказан.
ОСЪЖДА З. “Л.И.” ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:***, да заплати на адв. Г. и
адв. П. - САК, на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, сумата от 1453,
30 лв. адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА М.Б.Б., ЕГН ********** да
заплати на З. “Л.И.” ЕИК ********, разноски
по делото в размер на 325 лв.
ОСЪЖДА З. “Л.И.” ЕИК ********, да заплати на Софийски градски съд, на
основание, чл.78, ал.6 ГПК, държавна такса в размер на 1600лв., както и 525лв. разноски, платени от бюджета
съразмерно уважената част от иска.
Присъдените
на ищеца суми могат да се преведат по сметка с IBAN ***.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия: