№ 82
гр. Варна , 16.04.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в закрито заседание на
шестнадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Мария К. Маринова
Росица С. Станчева
като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно частно
гражданско дело № 20213000500180 по описа за 2021 година
като разгледа докладваното от съдия М. Славов ч.гр.д. № 180 по описа за 2021г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано по частна жалба, подадена от Е. К. М. от гр.
Търговище чрез адв. В. Г. от АК-Варна, насочена против определение № 260042/08.02.21г.,
постановено по в.гр.д. № 24/21г. на ОС-Търговище, с което е била оставена без разглеждане
негова жалба срещу действията на ЧСИ А.З. от гр. Търговище по изп.д. № 20207690401146,
изразяващи се в определяне размера на разноските, и производството по делото е било
прекратено. Счита се, че определението е неправилно, тъй като съдът не е разгледал
искането на жалбоподателя за разглеждане на размера на разноските в изпратеното му
съобщение от ЧСИ на 03.12.20г. по цитираното изпълнително дело. Счита се, че е право на
длъжника ако не е съгласен с посочените от СИ разноски да поиска тяхното изменение и
съответно намаление. И именно този акт на СИ по молбата на длъжника подлежи на
обжалване пред съда, какъвто е и настоящия случай. Този извод се подкрепя с аргумент
относно същността на производството по обжалване действията на СИ – като контролно-
отменително /съгласно ТР № 3/12.07.05г. по т.д. № 3/05г. на ОСГТК на ВКС/. Ирелевантно в
случая е, че длъжникът е изпълнил задължението си съобразно посоченото му в поканата за
доброволно изпълнение /ПДИ/, както и преждевременното приключване на изпълнителното
дело с постановление на ЧСИ от 13.11.20г. Претендира се отмяна на обжалваното
определение и връщане на делото на въззивния съд за произнасяне по същество, ведно с
присъждане на разноските пред настоящата инстанция.
В предвидения срок е депозиран отговор на частната жалба от насрещната страна
„Енерго-Про Продажби” АД, гр. Варна, подаден чрез надлежно упълномощения адв. Н. Б. от
АК-Варна. Поддържа се, че частната жалба е допустима, но е неоснователна, тъй като
1
разноските са били определени с поканата за доброволно изпълнение и в предвидения срок
същите не са били обжалвани пред съда. Не се споделя становището на жалбоподателя, че е
необходимо СИ да се произнася повторно по вече определените в ПДИ разноски, за да може
длъжникът да обжалва това негово действие. Допълнителен аргумент за недопустимостта на
жалбата пред окръжния съд е и, че изпълнителното производство вече е било приключило и
СИ не може да внася промени в размера на дължимите за разноски суми. Претендира се
потвърждаване на определението и присъждане на разноските за настоящата инстанция.
Частната жалба е редовна, подадена е в срок и от страна с правен интерес от
обжалването на обжалваем съдебен акт, при наличието на доказателства за надлежна
представителна власт, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е и
основателна по следните съображения:
Изпълнително дело № 20207690401146 по описа на ЧСИ А.З., рег. № 769 на КЧСИ, с
район на действие – съдебния район на ОС-Търговище, е било образувано на 09.11.20г. по
молба на „Енерго-Про Продажби” АД, гр. Варна за събиране на присъдените в полза на
дружеството парични суми по изпълнителен лист№ 227/22.02.20г. по гр.д. № 1383/19г. на
РС-Търговище, дължими от Е. К. М. от гр. Търговище, а именно: 1047.05 лв. – платено
адвокатско възнаграждение, 200 лв. – разноски по делото и 5 лв. – ДТ за издаване на
изпълнителен лист. В молбата на взискателя е било отбелязано, че сумата от 200 лв.
длъжникът е заплатил преди образуване на изпълнителното дело. С молбата си взискателят
е претендирал и заплащане от длъжника на направените в изпълнителното производство
разноски, вкл. и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 432 лв. с ДДС.
Взискателят е бил уведомен със съобщение от 09.11.20г. от ЧСИ да внесе дължимите
по изпълнителното дело такси в общ размер на 80.50 лв. /л. 10 и л. 18/. В деня на образуване
на изпълнителното дело /09.11.20г./ ЧСИ е съставил протокол за извършеното плащане на
сумата от 200 лв., за което е начислил дължими такси от 84.70 лв. Приел е неплатен
остатък след извършеното разпределение в размер на 1568.75 лв. /л. 17 /.
На 11.11.20г. на длъжника е била връчена ПДИ, в която е отбелязано, че дължи общо
сумата от 1 754.41 лв., от които 1 136.75 лв. присъдени разноски, 432 лв. разноски по
изпълнителното дело, 185.66 лв. такси по ТТРЗЧСИ, дължими към 23.11.20г. /л. 21-22/. На
12.11.20г. длъжникът е извършил плащане на сумата от 1 754.41 лв. по указаната му от ЧСИ
сметка /л. 24/. С протокол от същата дата ЧСИ е констатирал погасяването на дължими по
изпълнителното дело суми /л. 25/, а с постановление от 13.11.20г. е приключил
изпълнителното производство на осн. чл. 433, ал. 2 от ГПК /л. 27/.
В срока за обжалване на разноските с молба от 24.11.20г. длъжникът посочил, че в
ПДИ дължимото вземане е било неправилно определено, тъй като неолихвяемото вземане
на взискателя по изпълнителния лист е в общ размер от 1 052.05 лв., а не както е било
посочено 1 136.75 лв., т.е. сумата от 84.70 лв. като такси е недължима. Освен това е
релевирано възражение за прекомерност на заплатеното от взискателя адвокатско
2
възнаграждение съобразно извършените по изпълнителното дело процесуални действия,
както и съобразно удовлетворяването на взискателя непосредствено след получаването на
ПДИ. Отправеното до ЧСИ искане е било да се възстанови сумата от 84.70 лв., както и да се
редуцира размера на адвокатското възнаграждение на взискателя от 432 лв. на 240 лв. с
ДДС.
След изразяване на становище от взискателя с молба от 02.12.20г. /л. 35-37/, ЧСИ със
съобщение от 03.12.20г., получено от длъжника на 15.12.20г. /л. 42/ го е уведомил, че
молбата му от 24.11.20г. е неоснователна по изложени съображения.
Настоящият състав на съда намира, че нормата на чл. 248 от ГПК е неприложима от
СИ в изпълнителното производство, тъй като разглеждането на въпроса за изменение на
разноските по изпълнителното дело от съда не е предпоставено от отправяне на молба от
длъжника до СИ в този смисъл. Същевременно обаче СИ е компетентен сам да промени
размера на приетите разноски и всеки негов акт по разноските в изпълнението подлежи на
обжалване от длъжника на осн. чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК, като това оспорване обаче не го
лишава от възможността да изпълни задължението си по изпълнителния лист в срока за
доброволно изпълнение – т. 2 от Тълкувателно решение № 3 от 10.07.2017 г. на ВКС по т. д.
№ 3/2015 г., ОСГТК.
След като жалба с вх. № 17196/23.12.20г. по вх. рег. на ЧСИ е била подадена от
длъжника в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК и е била насочена към акт на ЧСИ от 03.12.20г., с
който същият се е произнесъл по разноските /в случая чрез отказ същите да бъдат изменени
чрез тяхното намаляване и връщане на надплатеното/, жалбата се явява допустима, тъй като
е подадена в срок и е насочена срещу обжалваемо действие на СИ.
Горното налага извода за незаконосъобразност на обжалваното определение и
неговата отмяна и връщане на делото на въззивния съд за произнасяне по съществото на
жалбата. Разноски в настоящото производство не следва да се присъждат, тъй като това
следва да стане от въззивния съд съобразно решението по съществото на делото.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 260042/08.02.21г., постановено по в.гр.д. № 24/21г. на ОС-
Търговище, И ВРЪЩА делото на ОС-Търговище за произнасяне по подадената от Е. К. М.
от гр. Търговище чрез адв. В. Г. от АК-Варна жалба вх. № 17196/23.12.20г. по вх. рег. на
ЧСИ.
Определението не подлежи на обжалване.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4