РЕШЕНИЕ
№ 276
гр. Силистра, 12.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на осми ноември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Галина Д. В.а
при участието на секретаря П. Г. Т.
като разгледа докладваното от Галина Д. В.а Административно наказателно
дело № 20223420200312 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 – чл.63 ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Т.“ ООД, ЕИК , със седалище и адрес на управление гр.Д.,
представлявано от управителя Д. В. Д., чрез адвокат М. Я. при АК – Д., против Наказателно
постановление № 19-2200055/18.05.2022г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция
по труда” гр.С., с което на ТД - жалбоподател, на основание чл. 416, ал.5 от Кодекса на
труда вр. чл.55 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд вр. чл.413, ал.2 от
Кодекса на труда е наложена имуществена санкция в размер на 2000 (две хиляди) лева за
нарушение на чл. 206, ал.2, т.3 от Наредба № 7 от 23.09.1999г. за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на
работното оборудване.
В жалбата се изтъкват доводи за неправилност и незаконосъобразност на
наказателното постановление поради издаването му при съществени нарушения на
процесуалните правила. Посочва се, че е налице неправилно определяне от контролните
органи на мястото, където е извършена проверката като е посочено - обект „Реконструкция
и доизграждане на В и К мрежи в с.А.“, а самият обект е склад, намиращ се в гр.С., в който
доставчик на материали е ТД-жалбоподател. Счита се, че в протокола, АУАН и НП са
отразени различни от действителността факти, като не е налице и пълно фактическо и
правно единство на издадените в адм.производство актове, както и не е налице
съставомерност на вмененото нарушение. Подчертава се, че товарозахващащото
приспособление на крана на т.а. „Мерцедес“ с рег. № ТХ 2199АР в пълна степен е
отговаряло на разписаните в нормата на чл.206, ал.1, т.3 от Наредба №7 от 23.09.1999г.
1
изисквания, включително отговаря и на техническата документация, и е било изправно.
Акцентира се и на това, че от съдържанието на АУАН не става ясно защо се приема, че ако
такова приспособление е било налично не би се стигнало до настъпването на нежеланите
последици.
Обръща се внимание, че между ТД-жалбоподател и лицето С. И. са били налице
граждански правоотношения с оформен граждански договор за услуга, а не е имало
елементи на трудово правоотношение и поради това наказаното дружество не се явява и
работодател спрямо посоченото лице. Иска се отмяна на наказателното постановление,
което искане се поддържа пред съда чрез представител по пълномощие, изразяващ позиция
за нарушение на материалния закон и допуснати груби процесуални нарушения, за
неразумно и несправедлИ. наложено наказание. Претендира присъждане на разноски с
представяне списък на същите.
Административно-наказващият орган, чрез процесуален представител, оспорва
жалбата като неоснователна. Визира, че са спазени всички изисквания на процесуалните
правила и правилно е определен субекта на административно-наказателна отговорност –
„Т.“ ООД, който има и качеството на работодател. Намира материалния закон за правилно
приложен на база анализ на изяснените по случая факти. Счита, че не са било налице
основания за приключване на делото със споразумение. Моли за потвърждаване на
наказателното постановление и присъждане на разноски за процесуално представителство
по делото.
Районна прокуратура - Силистра, при редовност на призоваване, не се представлява,
не е депозирано становище.
Жалбата е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, предвид което
се явява процесуално допустима.
Съдът, след запознаване с доказателствата по делото, обсъдени поотделно и в тяхната
взаимовръзка, преценка доводите на страните, въз основа на закона и по вътрешно
убеждение, намира за установено следното:
На 15.03.2022г. св.М. Г. – главен инспектор и св.Д. Т. – старши инспектор, и двете
служители в Дирекция „Инспекция по труда“ – С., извършили проверка относно спазване на
трудовото законодателство и осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в
склад за съхранение на строителни материали в гр.С., Промишлена зона „Запад“, ул. „Р.“ –
между № и Кислородна станция, ползван от „Т.“ ООД гр.Д., ЕИК . Дружеството било
изпълнител на строителен обект „Реконструкция и доизграждане на В и К мрежа в с.А.,
общ.С.“ при условията на обществена поръчка и ползвало съхраняваните в склада
материали. Повод за проверката бил настъпил на същата дата в 11.30ч. инцидент с лицето С.
Г. И., ЕГН **********, ангажиран при товарене на цилиндрични бетонови пръстени –
заготовки за шахти за канализация, с размери височина 75см., външен диаметър Ф 120 см. и
вътрешен диаметър Ф 100, с тегло около 500 кг. При пристигането на мястото контролните
органи установили, че пострадалият вече е отведен от екип на ЦСМП в МБАЛ - С. (починал
2
там впоследствие на 22.03.2022г.) и установили св.В. И. В. от гр.Д., работещ към „Т.“ ООД
като шофьор от 2019 г. Възприели на място товарен автомобил „Мерцедес“ с рег. № ТХ
2199АР, с монтиран кран между кабината и каросерията, в края на който кран имало кука за
закачане на товар посредством въже, натоварени на камиона бетонови пръстени и и такива
извън него, намиращо се на земята въже. За да изяснят обстоятелствата по случая,
предоставили на св.В. да даде писмени обяснения, в които той посочил, че на него и на С. И.
било възложено да натоварят бетонните елементи за шахтите, че той бил оператор на крана,
а С. помагал като закачал елементите с колан и фусове. При товаренето св.В. поставял
бетоновия елемент в каросерията, след което С. се качвал в нея и откачал колана от
елемента. Визирал, че работил с пострадалия от месец февруари 2022г., който му помагал и
друг път при същата дейност. Преустановил писането на посочените обяснения след
получаване на телефонно обаждане, като отразил, че отказва да даде повече показания.
Последното било удостоверено с подписа на намиращия се на мястото началник на ПУ –
с.А. старши инспектор Т. Г.
На база тези обяснения и пряко възприетото като фактическа обстановка
проверяващите установили, че цилиндричният бетонов пръстен има два отвора от двете си
страни (срещуположни), през които се прокарвали железни пръти (посочени като фусове) с
размери Ф 3 см. и дължина 35 см., на тези фусове са закачали „ушите“ на текстилното въже
с дължина 4м., въжето се закачало на куката на крана, с който се повдигал товара и се
натоварвал в каросерията на камиона. Дейността по поставяне на прътите в отворите на
пръстените, закачането на въжето за тях и окачането му на куката се извършвало от
пострадалия С. И., който следвало да изчака св.В. да спусне товара в каросерията и едва
след това да се качи в нея, да откачи въжето и премахне железата от пръстена.
В конкретната ситуация, след като вече натоварили 8 пръстена в камиона, двамата
работници решили, че дейността им ще върви по-бързо, ако се товарят по два пръстена
наведнъж – разположени един върху друг. За тази цел С. И. прокарал арматурите през
отворите на долния пръстен (намиращ се на земята), закачил въжето (колана) за тях и за
куката на крана, горният пръстен останал на собствена тежест върху долния, без да е
закачен за въжето, като при вдигането на товара текстилното въже (колана) се изпъвало и
обхващало отстрани и горния пръстен. С. И.не изчакал св.В. да спусне пръстените в
каросерията, а се качил в нея преди това, въпреки, че бил предупреждаван от св.В. да не
прави така, а да изчака спускането на товара понеже вниманието му е ангажирано със
проследяване състоянието на същия по време на движението на крана. При надвисването на
пръстените с изпънатото въже над каросерията, горният, незакачен за въжето пръстен, се
изплъзнал и паднал като затиснал С. И. в камиона.
Контролните органи установили, че приспособлението (пластина с пружина) за
закачване и откачване на куката на крана (намиращо се на вътрешната страна на куката
преди извивката на дъгата), монтирано с цел въжето да не се изплъзне и да не излезе от
крана и респ. куката да се откачи, било повредено към момента на настъпване на инцидента.
Св.В. – по нареждане на ръководителя си – св.М., продължил да работи с неизправното
3
съоръжение въпреки, че уведомил за това няколко дни по-рано.
В съставения на ТД – жалбоподател – в качеството му на работодател, АУАН № 19-
2200055/27.04.2022г. за фактическа рамка на административното обвинение са отразени
горепосочените обстоятелства, като накрая само е посочено, че „товарозахващащото
приспособление на крана на товарен автомобил „Мерцедес“ с рег. №ТХ 2199АР не е
осигурено с приспособление за самооткачване“, с дадена квалификация за нарушение на чл.
206, ал.2, т.3 от Наредба № 7 от 23.09.1999г. за минималните изисквания за здравословни и
безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване.
Последвалото акта възражение от страна на „Т.“ ООД било оставено без уважение от
страна на АНО и с издаденото на база АУАН наказателно постановление на ТД е наложена
имуществена санкция в размер на 2000 лева, на основание чл. 413, ал.2 КТ.
С Постановление от 27.04.2022г. на Д „ИТ“ – С. по чл.405а, ал.2 КТ е обявено
съществуването на трудово правоотношение между ТД-жалбоподател, в качеството му на
работодател, и С. И. Г., ЕГН **********, в качеството на работник товаро-разтоварни
дейности, считано от 14.03.2022г. С Решение № 326/18.10.2022г. на Административен съд –
Д., жалбата на „Т.“ ООД срещу визираното постановление е оставена без уважение.
Съдът намира, че АУАН и НП са издадени в установените от закона срокове, от
компетентни длъжностни лица и при съобразяване на изискуемите от закона реквизити, като
тяхно задължително съдържание. Мястото на посочване на инцидента е правилно отразено в
акта и в НП, като следва да се отбележи, че протоколът от проверката се издава извън
рамките на адм.наказателното производство, чието начало в настоящия случай се явява
положено със съставянето на акта за установяване на административно нарушение.
Фиксираното в адм.обвинение - склад за съхранение на строителни материали в гр.С.,
използвани за обект „Реконструкция и доизграждане на В и К мрежа в с.А., общ.С.“ от „Т.“
ООД, съответства на фактическото местоположение на развилите се събития, свързани с
настъпил злощастен край за единия от работещите по натоварване и разтоварване на
бетоновите пръстени С. И.. Естеството на наличните между него (приживе) и наказаното
дружество правоотношения е било свързано с престиране на работна сила срещу заплащане,
установено и със съдебен акт, с който е признато обявяване на трудово правоотношение
между посочените страни към датата на описаното като нарушение в процесните акт и НП,
и настоящият съдебен състав не следва да ревизира позицията на съда, произнесъл се по
този въпрос. Предвид това ТД-жалбоподател се явява в качеството на работодател и попада
в обхвата на действието на нормите на КТ във връзка с осигуряване на безопасни и
здравословни условия на труд.
Събраните по делото доказателства посредством показанията на св.В., св.М., св.К.,
еднопосочно и безпротИ.речИ. изясняват, че няколко дни преди датата на инцидента със С.
И. – 15.03.2022г., куката на крана, с който се повдигали бетоновите пръстени, била с
неизправно приспособление за препятстване самооткачването на въжето и респ. на товара –
контра с пружина, която се била повредила и бригадира св.М. го махнал. Показанията на
същите свидетели поясняват, че работата с посочения кран продължила, тъй като
4
процесното приспособление имало роля да не се откачи въжето докато не опънато преди
повдигането на товара и не влияело практически на възможността въжето да се изхлузи след
като товара вече е вдигнат, тъй като тежестта му водела до изпъване на въжето (колана).
От показанията на св.Г., св.Т. и св.В., депозирани пред съда, се изяснява механизма
на подготовката и процеса на натоварване и разтоварване на бетоновите пръстени, отразено
в обстоятелствената част на адм.обвинение. Ключови в тази насока са показанията на св.В.,
като съдът проследи не само депозираните по настоящото дело, но и тези дадени пред
контролните органи на 30.03.2022г. и пред разследващ полицай на дата на инцидента -
15.03.2022г. по ДП № 1886 ЗМ – 148/2022г., приобщени чрез представените документи като
писмени доказателства по делото. Съдът констатира, че те са еднопосочни и не си
протИ.речат по отношение на обстоятелството, че злополуката е станала поради изплъзване
на горния, втори пръстен, сложен над първия, който горен пръстен починалия работник И.
не е закрепил с арматури към въжето, натоварил е двата бетонови пръстена наведнъж по
негова и на св.В. самоинициатива (показанията от 15.03.2022г.), като самото текстилното
въже, опънато при вече вдигнатия товар, не се е изхлузило от куката, а горният бетонов
пръстен (който не е бил закрепен за въжето) се е изплъзнал и паднал. Вследствие това е
настъпил и вредоносния за С. И. резултат. В тази връзка съдът намира, че от съществено
значение е и поведението на С. И., свързано с настъпилия злополучен за него край,
обвързано с нарушаване на инструкции за безопасност в неговата работа.
Установените по случая факти разкриват, че не е налице причинна връзка между
неизправността на съоръжението на куката на крана и изплъзването на бетоновия пръстен.
Административно обвинение съдържа визираното по-горе фактическо отразяване на
обстоятелствата по случая, но изначално е неясна връзката му със сочената за нарушена
разпоредба на чл. 206, ал.2, т.3 от Наредба № 7 от 23.09.1999г. за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на
работното оборудване. Посочената т.3 съдържа две хипотези - използване на непредвидени
в техническата документация или неизправни товарозахващащи приспособления. Макар да
не e налице конкретизация, посоченото в края на адм.обвинение разкрива, че се има предвид
неизправно товарозахващащо приспособление, но фактите по случая визират, че
състоянието на същото не е в причинно-следствена връзка с инцидента. Същият е настъпил
поради неспазване правилата за безопасна работа от самите работещи, което визира състав
на друго нарушение. Показанията на св.Г. разкриват, че инспекторите не са изяснили дали
има връзка между липсата на приспособлението за самооткачане и настъпилия инцидент,
тъй като свидетелката заявява, че е възможно да е налице такава връзка, но какво точно се е
случило е въпрос на догадки. Адм. обвинение не може да почива на предположения, тъй
като същото се явява основа за налагане на наказание на конкретен правен субект.
Вниманието на АНО е било насочено към това положение още с възражението на ТД-
жалбоподател, отразено и в жалбата – „защо се приема, че ако такова приспособление е било
налично не би се стигнало до настъпването на нежеланите последици“.
Предвид горното, съдът намира, че административно-наказателната отговорност на
5
ТД-жалбоподател е незаконосъобразно ангажирана и налага отмяна на наказателното
постановление.
С оглед изхода на делото, за осъщественото процесуално представителство пред
настоящата инстанция от упълномощен адвокат, съгласно чл.63д, ал.1 ЗАНН вр. 144 АПК
вр. чл.78, ал.1 ГПК, на жалбоподателя следва да се присъдят изцяло направените по делото
разноски в размер на 444.00 (четиристотин четиридесет и четири) лева, за които до
приключване на последното заседание е представен документ за заплащането и списък по
чл.80 ГПК.
По изложените съображения и на основание чл.63, ал.2, т. ЗАНН и чл.63д ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-2200055/18.05.2022г., издадено от
директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.С., с което на „Т.“ ООД, ЕИК ., със
седалище и адрес на управление гр.Д., представлявано от управителя Д.В. Д., на основание
чл. 416, ал.5 от Кодекса на труда вр. чл.55 от Закона за здравословни и безопасни условия на
труд вр. чл.413, ал.2 от Кодекса на труда е наложена имуществена санкция в размер на 2000
(две хиляди) лева за нарушение на чл. 206, ал.2, т.3 от Наредба № 7 от 23.09.1999г. за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и
при използване на работното оборудване, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Инспекция по труда“ да заплати на „Т.“ ООД, ЕИК , със
седалище и адрес на управление гр.Д., представлявано от управителя Д. В. Д., направените
по делото разноски в размер на 444.00 (четиристотин четиридесет и четири) лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния представител на Дирекция
„Инспекция по труда“ – С. за присъждане на разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
гр.Силистра, по реда на Административно-процесуалния кодекс, в 14-дневен срок от
съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________
6