№ 810
гр. София, 15.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Николай Младенов
Членове:Веселина Ставрева
Теодора Анг. Карабашева
при участието на секретаря С.а Хр. Матеева
в присъствието на прокурора А. Хюсм. К.
като разгледа докладваното от Николай Младенов Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20221100603834 по описа за 2022 година
Производството по делото е с правно основание Глава ХХI от НПК /чл.313-340/”Въззивно
производство”.
Постъпила е Въззивна Жалба/ВЖ/ от защитника на подс.В. П. Л. срещу Присъда от
19.05.2022 г. на СРС,НО,136 - ти състав по НОХД№ 11510/19 г. с която подсъдимия е бил
признат за виновен в извършването на престъпление по чл.129,ал.2,вр.ал.1 от НК, като по реда на
чл.54 от НК му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 8 месеца, чието
изпълнение е отложено по реда на чл.66,ал.1 от НК за изпитателен срок от 3 години. Възложени
са разноските на осъдения от първата инстанция подсъдим.
Във ВЖ на защитника обжалваната Присъда на СРС се определя като неправилна и в
противоречие с фактическата обстановка.Във ВЖ се развиват конкретни оплаквания срещу
обжалваната Присъда.Без да се възразява на факта на познанство,че са колеги/таксиметрови
шофьори/ и приятелство между подсъдим и пострадал/поне от 5 години в текста на самата ВЖ/,
защитата намира ,че достатъчно доказателства за съпричастността на подс. към процесния
инцидент не са налични по делото,макар да са се намирали по това време и място близо един до
друг.Изказват се доводи ,че има две групи свидетели с противоречиви показания, както и се
изразява учудване от разпита на конкретни свидетели/Ю.Н. , В.В. и И.Г./, за които било спорно да
са възприели обстоятелства от инцидента лично и непосредствено.Същевременно тяхната "липса
на възприятия" е в противовес на твърденията на самия пострадал ,че на инцидента имало много
хора, които не са се месили.Въз основа на горното защитата намира ,че на този т.нар. инцидент не
е присъствал никой.Не е вярно и че пострадалия е загубил съзнание, което било подкрепено на
практика от вещото лице /от СМЕ/, според което лице , което е в безсъзнателно съС.ие не може да
се движи , да говори и т.н.Според защитата, налице е едно "преиграване" в стремежа да се
представи инцидента по-сериозен отколкото е.Че не се случил сериозен инцидент е видно и от
записите на охранителната камера,макар образите да не са годни за фотосъпоставително
изследване.Предвид горното защитата иска отмяна на осъдителната присъда и постановяване на
1
нова оправдателна такава.
В Писмен отговор на ВЖ повереникът на частния обвинител намира обжалваната
Присъда за правилна , законосъобразна и добре мотивирана,поради което предлага на СГС да я
потвърди като отхвърли депозираната ВЖ от защитника на подс.Обвинението е безспорно
доказано по един категоричен и несъмнен начин, както относно време и място , така и касателно
действията на подсъдимото лице спрямо ч.обвинител.Това обвинение се подкрепя и от записа на
видеокамерата/неоспорен от подс. и защитата/,тъй като на него е заснет подс.Л. , описан като
"непознато , набито лице".За първи път защитата оспорва описанието на подс. във видеоматериала
в хода по същество.Описанието отговаря на физическата структура на подс.Л. , а за вещото лице е
логично подсъдимия да е "непознато" лице.На св.Г. не е зададен правилно въпроса дали познава
св.М./запитана е дали познава С. М. , а не С. М./.Вещото лице е неправилно цитирано от защитата,
за да конструира своята защитна теза.Макар да са настъпили необратими последици за
пострадалия М./трайни увреждания на слуха и носната кухина/ и наказанието да е
занижено,частното обвинение намира за справедлива така постановената Присъда, която е предмет
на въззивно обжалване.Поради това повереникът предлага в отговор на депозираната ВЖ , СГС да
потвърди първоинстанционния съдебен акт
Прокурорът ,подсъдимият ,защитникът и повереникът на ч.обв. се явяват лично в СЗ
пред въззивния съд.Редовно призован ч.обвинител не се явява.
Съдът прие и прочете писмените доказателства ,като при липсата на други искания от
страните ,намери фактическата обстановка за изяснена и приключи събирането на
доказателства.Бе даден ход на делото по същество.
Защитникът поддържа ВЖ и пледира СГС да я уважи,като към това становище се
присъединява и подсъдимия.
Прокурорът оспорва ВЖ и предлага на съда да я остави без уважение.Счита
обвинението за безспорно доказано с еднопосочни доказателства в подкрепа на обвинителната
теза.Наказанието е правилно индивидуализирано по реда на чл.54 ,поради което предлага на
възз.съд да потвърди Присъдата.
Повереникът на ч.обв. пледира съдът да остави ВЖ без уважение като неоснователна и
с недоказани твърдения.Присъдата е правилна и добре мотивирана, изложени са аргументирани
доводи за авторството на деянието в лицето на подс.Л..Причинените вреди за здравето на ч.обв. са
такива , които ще продължат във времето,както росочват вещите лица от СМЕ.В частност ч.обв.
има затруднено дишане като особена последица от инцидента.Поддържат се доводите в Писмения
отговор на ВЖ за справедливост на наложеното наказание.Претендира се присъждане на
адвокатско възнаграждение за тази инстанция.
Подсъдимият в последна дума иска да бъде оправдан.
Софийският Градски съд намира за установена следната фактическа обстановка :
Подс.В. П. Л. и ч.обв. С. С. М. били таксиметрови шофьори , които се познавали около 5
години преди процесния инцидент, като поддържали приятелски отношения и имали обща
склонност да посещават казина и игрални зали, където да си опитват щастието чрез
залагания.Понякога ч.обв. заемал на подс. дребни суми,за да продължи залозите , когато му
свършвали парите.
Така , към 12.09.2018 г. имало между двамата неуредена сума от порядъка на 50-100 лв,
които подс.Л. дължал на ч.обв.Около 21ч. последният видял ,че подс. се намира на такси С.ка в
гр.София,жк.“Младост-1“,ул.“Д. Моллов“,до пазара на Окръжна болница.М. се приближил до
таксиметровия автомобил на подсъдимия и го попитал кога ще му върне горната сума.Подс.Л.
слязъл от колата си , напсувал М. и му нанесъл юмручни удари в лицевата част на главата.Тъй
като потекла кръв от ударите ,ч.обв. си избърсал с ръка лицето и си изтръскал ръцете след
това.Тръгнал към своя таксиметров автомобил, като пътьом казал на намиращия се наблизо св.В.
,че подс.Л. му нанесъл удари.В. му дал мокри кърпички , за да се избърше.Подсъдимият след
горните си действия се качил в автомобила си и напуснал местопроизшествието в посока
локалното платно на бул.“Цариградско шосе“, като преди това предупредил ,че пак ще го
пребие.М. от своя страна отишъл в близката Окръжна болница/УМБАЛ „Св.Анна“/ , за да потърси
медиц. помощ.Там се оказало ,че има разместено счупване на костите на носа.По-късно било
изготвено Заключение на СМЕ , според което на М. при този инцидент му е нанесена средна
телесна повреда ,изразяваща с поС.но разстройство на здравето, неопасно за живота.Счупване
2
довело до анатомичен дефект – затруднено дишане и особено нощното дишане.Вещото лице
изяснява и механизма на получаване на увреждането, като уточнява че то се дължи на действие на
твърди тъпи предмети ,по механизма на удари с такива,каквито може да са нанесени от свити в
юмруци човешки ръце.
Въззивната инстанция възприема изцяло подробния , прецизно и детайлно аргументиран
доказателствен анализ на първоинстанционния съд в мотивите на обжалваната Присъда, като
същият е протекъл в съответствие с процесуалните правила и формалната логика.Разгледани са
поотделно и анализирани различни признаци на състава на престъплението, по обвинението, за
което подс.Л. е бил признат за виновен.Към този доказателствен анализ въззивната инстанция се
присъединява изцяло.При обсъждането на отделните гласни доказателствени средства е
преценено коректно от СРС кои доказателствени източници съпоставени с останалите имат
несъответствия по несъществени въпроси, което като цяло не се отразява на пълнотата на
изведените от първата инстанция фактически изводи.
Правилно и законосъобразно първоинстанцият СРС в обжалваната Присъда е приел,че с
горното подсъдимия В. П. Л. е осъществил състава на престъплението по чл.129,ал.2,вр.ал.1 от
НК, както от обективна,така от субективна страна. Отделните елементи на състава на
престъплението от обективна и субективна страна са твърде детайлно и прецизно коментирани от
първоинстанционния съд в Мотивите на обжалвания съд.акт , като въззивната инстанция се
присъединява към този анализ .Няма никакво съмнение ,че подсъдимият е осъществил всички
елементи от състава на това престъпление от Особената част на НК.Ето защо ,поради съображения
от процесуална икономия не следва да се излагат нови аргументи от въззивния съд в това
отношение.
Доколкото основния спор във въззивното производство между защитата и прокурора е
касателно авторството на извършеното престъпление,то освен казаното по този въпрос в
Мотивите на СРС/към което въззивната инстанция се присъединява/,следва да се добави следното
: подсъдимия и ч.обв. се познават от 5 години,което обстоятелство не се оспорва нито от защитата
, нито от подсъдимия.Следователно , на тази база не може да става въпрос за грешка от страна на
пострадалия кой точно и какво му е причинено на процесната дата и място,посочени в
обв.акт.Доколкото не е поставена под съмнение свидетелската годност на С. М.,то правилно
първата инстанция се е доверила на неговите показания като свидетел.Качеството му на пострадал
свидетел не е довела до някаква специална тенденциозност, която да постави под съмнение
достоверността на заявеното като свидетел от негова страна.Частичните несъответствия по
несъществени въпроси /кой към кого се е обърнал/ между показанията на св. М. и св.В., не се
отразяват по никакъв начин на показанията на пострадалия по основните въпроси на процеса
,относими към понятието главен факт на наказ. производство/извършеното престъпление и
участието на подсъдимия в него/.По същия начин,не е толкова съществено дали образите от
охранителната камера позволяват фотосъпоставително изследване,тъй като в крайна сметка за
пострадалия подс. не е бил неизвестен и непознат дотогава човек.Следователно, неоснователен е
доводът на защитата ,че нямало категорични доказателства подс. да е съпричастен към вмененото
му деяние, което да предполага отмяна на осъдителната Присъда на СРС.
С оглед горните си доводи и аргументи въззивната инстанция намери ВЖ на защитата за
неоснователна,тъй като не са налице основания за отмяна на осъдителната присъда и
постановяване на нова оправдателна такава.
Въз основа на гореизложеното СГС при служебната проверка не намира да са налице
основания за изменение на наказанието по обжалваната Присъда,то следва последната да се
потвърди изцяло.
С оглед гореизложените си фактически и правни съображения ,Софийският Градски съд
на основание чл.338 от НПК,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъдата на СРС,НО,131-ви състав по НОХД№ 11510/19 г.,тъй
като е правилна и законосъобразна , а депозираната ВЖ е неоснователна.
3
ОСЪЖДА подс.В. П. Л. на основание чл.189,ал.3 от НПК да заплати разноските на
ч.обв.С. М. за ангажиране на повереник в хода на въззивното производство в размер на 1000 лв ,
както и 5 лв. държ. такса за служ. издаване на изпълнителен лист.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране и е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4