№ 6188
гр. С., 12.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-30 СЪСТАВ, в публично заседание
на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Валерия Банкова
при участието на секретаря Яна Огн. Лалова
като разгледа докладваното от Валерия Банкова Гражданско дело №
20241100101706 по описа за 2024 година
Ищцата М. М. А., чрез адв. Н., излага в исковата молба, че на 24.01.2024
г. в гр. С. е претърпяла инцидент на заледен и непочистен участък от
пешеходната зона на бул. „Витоша” . Около 09:50 часа сутринта, движейки се
по бул. „Витоша” в посока от НДК към пл. „Св. Неделя”, ищцата се
подхлъзнала и паднала пред магазин „Дика” поради непочистен лед. При
падането получила закрито счупване на пателата на коленната става на десния
крак. Спешна медицинска помощ ищцата получила в УМБАЛСМ „Н. И.
Пирогов“, където на 25.01.2024 г. претърпяла операция. Твърди, че по
лекарска препоръка 6 месеца след операцията не трябва да натоварва крака си,
поради което се придвижва с патерици и има непрекъсната нужда от чужда
помощ в ежедневието си. Във връзка с процесния инцидент ищцата е
претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в изключително интензивни
болки и страдания, продължаващи и към датата на исковата молба.
Счита, че претърпените от нея вреди са причинени от бездействието на
длъжностни лица на Столична община при или по повод изпълнението на
възложената им работа. Ето защо предявява иск за осъждането на ответника
Столична община да й заплати сумата от 40 000 лева за обезщетяване на
претърпените от нея неимуществени вреди – болки и страдания, ведно със
законната лихва от датата на увреждането – 24.01.2024 г. Претендира
1
разноски.
Ответникът Столична община, чрез процесуалния си представител юрк.
П., в законоустановения срок е депозирал писмен отговор, с който оспорва
изцяло исковата претенция на ищцата като изтъква доводи за нейната
недопустимост, алтернативно - за неоснователност и недоказаност.
Ответникът излага доводи, че Столична община не е материалноправно
легитимирана страна и респ. липсва бездействие от страна на ответника по
отношение на почистването на леда на процесния участък, поради сключен
договор по реда на ЗОП, по силата на който е възложила на ДЗЗД „Т. С.
Център 1“ дейностите по събиране и транспортиране на отпадъци, почистване
и поддържане на улици и места за обществено ползване на територията на
Столична община – район „Средец", район „Лозенец" и район „Студентски".
Сочи, че в изпълнение на задълженията си по договора, дружеството е
извършило всички необходими дейности по почистване на процесното трасе,
за което са съставени съответните ежедневни констативни протоколи. Твърди,
че на 24.01.2024 г. фирмата-изпълнител не е извършила дейности по ръчно
почистване от сняг и стъргане на отъпкан сняг и лед на тpoтoаpu, както и
механизирано почистване от сняг на тpoтoapu, пешеходни зони, велоалеи и
други места за обществено ползване със специална малогабаритна техника с
плуг на пешеходната зона на бул. „Buтoшa“ от ул. „Алабин“ до бул. „Патриарх
Евтимий“, поради липса на необходимост . Предвид изложеното моли съда, на
основание чл. 219 от ГПК, да конституира като трети лица-помагачи
„Търговски център Тракия” АД и „БКС Чистота“ ЕООД, съставляващи ДЗЗД
„Т. С. Център 1“.
На следващ място, позовава се и на разпоредбата на чл. 67, ал. 1, т.2 от
Наредбата за управление на отпадъците и поддържане и опазване на чистотата
на територията на Столична община, съгласно която „всички собственици,
ползватели, лица, които фактически владеят или държат недвижими имоти
или части от тях, са длъжни да почистват тротоарите пред и около сградите на
имотите от сняг и лед, а така също и ледените висулки от сградите, нарушена
мазилка и други застрашаващи живота и здравето на преминаващите до
сградите;“. В тази връзка счита, че ползвателите/собствениците на
помещението, в което се помещава процесния магазин, пред който е
пострадала ищцата, са отговорни за почистването на площите пред него и с
2
този аргумент, моли съда да конституира като трето лице-помагач търговското
дружество „Е.М.“ ЕАД, което според ответника е собственик на търговската
марка, под която работи магазин „Дика“. Оспорва наличието на причинно-
следствена връзка между твърдяното от ищеца фактическо състояние на
мястото на инцидента и настъпилия вредоносен резултат. Сочи, че не са
ангажирани никакви доказателства за твърденията на ищцата в исковата
молба относно механизма на увреждането, както и за наличие на заледен
участък на процесното трасе. Поддържа, без да излага доводи в подкрепа на
твърдението си, че ищцата е допринесла за настъпването на вредоносния
резултат.
Навежда възражение за прекомерност на претендираното обезщетение.
Моли искът да бъде отхвърлен изцяло като недопустим или алтернативно -
като неоснователен и недоказан. Претендира разноски и юрисконсултско
възнаграждение. Възразява срещу дължимостта и прекомерността на
адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищцата.
С определение на съда от 04.06.2024г. по делото са конституирани трети
лица – помагачи на страната на ответника - "Търговски център“ ТРАКИЯ" АД
с ЕИК: *******, "БКС Чистота" ЕООД с ЕИК: ******* и „Е.М.“ ЕАД с ЕИК
*******.
В становище по делото от 25.06.2024г. третото лице – помагач „Е.М.“
ЕАД с ЕИК ******* оспорва претенцията по основание и размер и моли
предявените искове да бъдат отхвърлени. Извън горното, счита, че с
поведението си не е допринесъл за настъпването на евентуален вредоносен
резултат, като отговорността за поддържането на пешеходните зони и
тротоарите във вид, съответен на тяхното предназначение, а именно – за
безопасно придвижване на пешеходци, е изцяло на Столична община.
В о.с.з., проведено на 18.10.2024г. третите лица помагачи "Търговски
център“ ТРАКИЯ" АД с ЕИК: *******, "БКС Чистота" ЕООД с ЕИК:
*******, чрез адв. Д., заявяват, че оспорват предявените искове, като
поддържат писмения отговор, депозиран от Столична община.
Съдът обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства, след което приема за установено от фактическа страна
следното:
За установяване механизма на процесното увреждане по делото е
3
проведен разпит на свидетеля Г.П.А. – съпруг на ищцата. Същият заявява, че
сутринта на процесната дата между 09:30 и 09:40 ч. с ищцата отивали на
работа, като се придвижвали по пешеходната зона на бул. Витоша – от
спирката на метрото на НДК с посока на движение към ул. „Ангел Кънчев“.
Вървели бавно, тъй като било много заледено. Движели се близо един до друг,
на разстояние не повече от метър. Било много студено и навсякъде било
заледено. Внезапно, в участъка от тротоара пред магазин Дика, ищцата
паднала надясно и започнала да пищи „Капачката ми!“. Събрали се хора,
викнали линейка и я откарали в Пирогов, където свидетелят я последвал.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля, който е очевидец на
описаните събития и макар да е заинтересован от изхода на спора, дадените
показания са логични, последователни и вътрешно непротиворечиви. Същите
не се опровергават от останалите събрани по делото доказателства. Приетата
по делото справка от НИМХ показва, че в деня преди инцидента минималната
температура на въздуха е спаднала до -15,3 градуса, а в деня на инцидента се е
покачила до 0,6 градуса, при вятър запад-северозапад със скорост от 4м/s. От
справката, която обхваща периода 20-25.01.2024г. е видно, че в предходните
дни е имало и валежи от сняг, а в деня преди инцидента – сняг и дъжд. В
писмото на НИМХ е изрично посочено, че в периода от 05:00 часа на 20.01. до
12:00 часа на 24.01.2024г. метеорологичните условия /ниска температура на
въздуха, висока относителна влажност на въздуха, наличие на валежи/ са
предпоставка за образуване на поледици в района на гр. С.. Изложеното
кореспондира с показанията на свидетеля за това, че „навсякъде“ е било
„заледено“, поради което съдът ги кредитира.
В този смисъл, не може да бъде споделено становището на ответника,
основано на ежедневния констативен протокол за извършени дейности от
третите лица-помагачи, включени в състава на ДЗЗД „Т. С. Център 1“, а
именно, че дейност по ръчно или механизирано почистване на лед от
пешеходната зона на бул. „Витоша“ в участъка от ул. „Алабин“ до бул.
„Патриарх Евтимий“ на процесната дата не е била извършена поради липса на
необходимост. Необходимост очевидно е имало, а причините поради които
дейността не е била осъществена своевременно, са въпрос на отношения
между страните по договора за възлагане на обществена поръчка, на който се
позовава ответника, и са извън предмета на настоящото дело.
4
От приетите по делото медицински документи и заключението на
изслушаната съдебно-медицинска експертиза на вещото лице д-р М. М. се
установява, че при процесния инцидент ищцата е получила
„Многофрагментно счупване на дясното колянно капаче“. Била е
хоспитализирана по спешност, извършено е открито наместване и фиксация с
два винта и три броя серклажи, възстановяване на екстензорния апарат, кожен
шев, стерилна превръзка и е поставена имобилизация с шина. Проведена е и
медикаментозна терапия с антибиотик, антикоагулант, аналгетици, водно-
солеви разтвори. Изписана е на 29.01.2024г. в подобрено общо състояние за
продължаване на лечението в амбулаторни условия с назначени контролни
прегледи.
След свалянето на имобилизиращата шина /след 30 дни/ е провела три
курса рехабилитация. Към датата на прегледа за нуждите на изготвянето на
СМЕ е предстояло продължаване на лечението с отстраняване на металните
импланти и рехабилитация, а в о.с.з, проведено на 18.10.2024г. ищцата е
ангажирала писмени доказателства – епикриза от клиниката по Ортопедия и
травматология към МБАЛ „Света С.“, от която се установява, че вече е
извършено оперативно отстраняване от костта на имплантирани уреди от
патела – екстракция на 2 бр. винтове и телен серклаж.
Целта на оперативного лечение при ищцата е била да се намести
анатомично фрактурата и да се възстанови екстензорния апарат, да зарасне
счупването за средно определените срокове за възрастовата група на
пострадалата и да се възстанови функцията най - близко до нормата и за най -
кратки срокове. Патоморфологично счупването е многофрагментно с
дислокация и с прекъсване на екстензорния апарат на коляното. Вътреставно
се наблюдава кръвоизлив, посттравматичен оток и функционална немощ на
коляното (невъзможно е разгъването на ставата). Основната функция на
четириглавия бедрен мускул е да поддържа изправената стойка на човека и
колянното капаче увеличава силата му. Пациенти с такава фрактура на
пателата не могат да контролират колянната си става и са с функционален
дефицит. Този тип счупвания се получават при директен механизъм при
падане или удар и имат раздробен характер с разместване на костните
фрагменти.
Към момента на медицинския преглед /01.10.2024г./ пострадалата е в
5
добро общо състояние, със самостоятелна походка, с леко накуцване при
ходене само на пръсти или само на пети по време на опорната фаза с десния
крак. Установено е ограничение във флексията на дясната коленна става с
около 15 градуса спрямо флексията на лявата и лека хипотрофия на
четириглавия бедрен мускул. Ищцата не може да заеме клекнало положение в
пълен обем. Анатомично фрактурата е зараснала добре. Вещото лице е
посочило, че целта на лечението е постигната. При изслушването в о.с.з.
пояснява, че по време на рехабилитацията, един от серклажите се е разкъсал,
но това не е изключение и се случва понякога в рехабилитационния период,
което налага изваждането на винтовете и серклажите по-рано. Прогнозата за
пълно възстановяване е добра и вещото лице счита, че за бъдещ период няма
да има последствия от процесното счупване.
По отношение на търпените от ищцата болки и страдания, вещото лице
е посочило, че в острата фаза болките са били много силни поради
многофрагментния разместващ характер на счупването, нарастващата
хемартоза и посттравматичния оток. Следоперативно, болковият синдром е
бил интензивен и се е дължал на хирургичното проникване през меките
тъкани, наместването и фиксирането на счупването, посттравматичните
хематом и оток. През периода на рехабилитация болките са се дължали на
преодоляване на ставната контрактура (ограничени движения),
възстановяване на силата и обема на четириглавия бедрен мускул, и
нормализиране на походката.
По отношение произхода на увреждането, вещото лице е категорично,
че същият е травматичен, като в структурата на костта не се установяват
патологични процеси.
Експертизата е компетентно изготвена, пълна и неоспорена от страните,
поради което съдът я кредитира изцяло.
Като обсъди заключението на СМЕ и показанията на разпитания
свидетел заедно и поотделно, съдът намира за установено по делото от
фактическа страна, че на процесната дата – 24.01.2024г., в посочения час –
около 9:30-9:40 часа, пешеходната зона на бул. „Витоша“ в участъка около
№65, където понастоящем се намира магазин „Дика“, е била заледен, което е
довело до падане на ищцата поради подхлъзване, което на свой ред е довело
до описаното подробно в заключението на СМЕ счупване на дясното й
6
коленно капаче.
Конкретните претърпени от ищцата неимуществени вреди се
установяват от разпита на свидетеля А.. Същият заявява, че веднага след
инцидента съпругата му била откарана в болница Пирогов, където направили
снимка и казали, че има счупване на пателата. На следващия ден извършили
операция – сложили два винта и тел. Престоят в болницата първият път бил
около 5 дни. След изписването ищцата била обездвижена, с шина, на легло.
Не можела да ходи сама до тоалетна или да се обслужва, ползвала памперси и
подлога. С шината била около 40 дни и през този период била на легло. Имала
нужда от чужда помощ и тъй като свидетелят пътувал, една съседка идвала да
гледа ищцата и да я обслужва, поне докато започнала сама да ходи до
тоалетна, което се случило след 40-50 дни. През това време имала нужда и от
помощ с къпането. Пригодили специално за нея повдигната тоалетна, тъй като
не можела да си сгъва крака и се налагало да я ползва почти права. До 4-5-я
месец ползвала постоянно помощни средства за ходене – проходилка и
патерици. После започнала леко да се отпуска да си стъпва на крака. На
рехабилитации ходела след третия месец два пъти по седем дни, но при
раздвижванията телта в коляното й се скъсала, започнало да се възпалява, да
се зачервява, отича и да я боли, поради което преустановила рехабилитацията.
Няколко дни преди провеждането на разпита на свидетеля била извършена
втората операция - по отстраняване на металните импланти.
Инцидентът й се отразил психически. Имала страх да не падне отново,
не смеела да слиза и да се качва по стълби. Казвала, че болката е била ужасна
и не желае това да се повтори. Приемала болкоуспокояващи, тъй като болките
били много силни, а заради възпалението започна да пие и
противовъзпалителни. От инцидента не е ходила на работа, тъй като не може
да стои права повече от два часа. Очаквала тепърва да види резултата и
възстановяването след новата операция.
Съдът кредитира показанията на свидетеля, които са непосредствени,
последователни и макар да отчита възможната му заинтересованост от изхода
на спора - същите се подкрепят от останалите събрани по делото
доказателства.
При така установените факти, съдът намира от правна страна
следното:
7
Съгласно чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква
работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод
изпълнението на тази работа. В тежест на ищеца по исковете за ангажиране на
безвиновната гаранционно-обезпечителна отговорност на ответника по чл. 49
ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД е да проведе пълно доказване на елементите от
фактическия й състав - противоправно деяние на лице, на което е възложена
работа от ответника по трудов или друг договор, причинени вреди при или по
повод изпълнението на възложената работа и причинна връзка между
противоправното поведение и причинения вредоносен резултат.
Ответникът Столична община, в качеството си на юридическо лице (чл.
14 ЗМСМА) е правен субект, на когото е възложено по силата на закона - чл.
30, ал. 4 и чл. 31 Закона за пътищата, задължението да осъществява чрез
съответните служби за контрол дейностите по ремонт, поддръжка в изправно
състояние на общинските пътища, подземните съоръжения, тротоарите,
велосипедните алеи, паркингите, пешеходните подлези, осветлението и
крайпътното озеленяване по републиканските пътища в границите на
урбанизираните територии, сигнализиране за препятствията по тях, както и
отстраняването на препятствията и неизправностите във възможно най-
кратък срок, а съгласно чл 48, ал. 1, т. 2 б. "б. " от ППЗП организирането на
дейностите по поддържане на тротоарите, подземните съоръжения,
велосипедните алеи, паркингите, пешеходните подлези, осветлението и
крайпътното озеленяване извън платното (платната) за движение на
републиканските пътища в границите на селата и селищните образувания е на
съответната община.
Пешеходната зона на бул. “Витоша“, където е настъпил инцидента, е
общинска собственост и съгласно цитираната нормативна уредба,
задължението за поддържането му е на общината. Следователно ответникът
има задължение да осигурява снегопочистването и премахването на заледени
участъци на пътната настилка, чрез свои служители или чрез трети лица.
В случая, натоварените лица не са извършили необходимите действия за
привеждане на настилката на процесния участък от пешеходната зона в
състояние, годно за безопасно придвижване и от това тяхно бездействие са
настъпили доказаните, съобразно приетото по-горе неимуществени вреди в
правната сфера на ищцата. От съвкупната преценка на събраните по делото
8
доказателства, съдът намира, че причината за падането на ищцата е
подхлъзването й на непочистен от лед участък от пешеходната зона на
процесния булевард.
Предвид изложеното, съдът намира, че са осъществени всички елементи
от фактическия състав на нормата на чл. 49 ЗЗД, което налага ангажиране на
обективната гаранционно-обезпечителна отговорност на
ответната община към ищцата. Установяването на вината на конкретни
длъжностни лица не е необходимо.
Възражението на ответника, че не е пасивно материално-правно
легитимиран да отговаря по предявения иск, основано на нормата на чл. 67,
ал. 1, т. 2 от Наредба за управлението на отпадъците и поддържане и опазване
на чистотата на територията на Столична община и твърдението, че
задължение на третото лице-помагач „Е. М.“ ЕАД, пред чийто търговски
обект е настъпило падането, е било почистването на тротоара от лед и сняг,
съдът намира за изцяло неоснователно. Действително, с цитираната
разпоредба е възложено на собственици и ползватели на недвижими имоти
или част от тях да почистват прилежащи на тези имоти територии от лед и
сняг, но от една страна, съдебната практика трайно приема, че това
задължение касае само съответните прилежащите територии, определени със
скица, изготвена от кмета на района и връчена на
собствениците/ползвателите, съгласно чл. 62, т. 2 от посочената Наредба. Не
са ангажирани никакви доказателства по делото за наличие на такава скица,
определяща процесният участък от пешеходната зона като прилежаща площ
към търговския обект на третото лице помагач.
От друга страна, настоящият съдебен състав намира, че дори горният
факт да беше установен по делото, това не освобождава ответника от законово
възложеното му задължение да поддържа в изправно състояние общинските
пътища и тротоари. Адресат на законовото задължение е ответникът, поради
което той отговаря и за липсата на осъществен контрол върху изпълнението на
дейностите по поддръжка от третите лица. Последните могат да носят
административно-наказателната отговорност по глава осма от Наредбата, но
спрямо увреденото лице отговорността е на общината.
Размерът на обезщетението за неимуществените вреди, определен от
съда в съответствие с правилото на чл. 52 от ЗЗД при съобразяване с вида на
9
увреждането, установено по-горе, съгласно заключението на СМЕ; силата,
продължителността и интензивността на болките и страданията – особено
интензивни в периода непосредствено след инцидента и след извършената
операция, както и в периода на проведените рехабилитации;
продължителността на лечебния и възстановителен период – който
продължава и към момента; неудобството от постелния режим и свързаната с
него необходимост от чужда помощ за елементарни битови нужди за период от
около 40 дни; необходимостта от ползване на проходилка и патерици в
продължение на 4-5 месеца; възрастта на пострадалата – 40 години;
необходимостта от извършване на втора операция за изваждане на металните
импланти; констатираната от свидетелските показания промяна в
емоционалното й състояние - изпитва страх от ново падане, от слизане и
качване по стълби, претърпяла съществена промяна в начина си на живот – не
е работила от инцидента, т.к. не може да стои права повече от 2 часа
/ангажирани са писмени доказателства за ползване отпуск по болест/, но
същевременно и благоприятната прогноза за пълно възстановяване от
травматичното увреждане и като съобрази социално-икономическите условия
към момента на настъпване на ПТП и към настоящия момент, възлиза на 30
000 лв. Предявеният иск с правно основание чл.49 от ЗЗД за неимуществени
вреди е основателен за тази сума, като достатъчна да компенсира причинените
от увреждането болки и страдания, а за горницата следва да се отхвърли като
неоснователен.
По разноските:
На процесуалния представител на ищеца следва да се присъди
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ, съразмерно с
уважената част от иска. След постановяването на Решение от 25.01.2024 г. по
дело № С-438/22 на СЕС, съдебната практика трайно приема, че когато
определя адвокатско възнаграждение при предоставена от адвоката безплатна
правна помощ, съдът следва да съобразява единствено вида на спора,
материалния интерес, обема на предоставената защита и преди всичко
фактическата и правна сложност на делото. Минималните размери на
адвокатските възнаграждения, съгласно Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения не обвързват съда и
10
могат да бъдат ползвани само като ориентир. Като взе предвид всичко
изложено, съдът намира, че справедливо и адекватно на фактическата и
правна сложност на конкретното дело, интереса и обема на свършената
работа, е адвокатско възнаграждение от 3 500 лв. Съразмерно с уважената част
от иска, на адв. Н. следва да се присъди възнаграждение по чл.38 от ЗА в
размер на 2 625 лв.
На ответника се следват разноски, съгласно приложения списък и
съразмерно с отхвърлената част от иска, както и юрисконсултско
възнаграждение (на осн. чл.78, ал.8 съдът определя размер от 300 лв.), или
сума в общ размер на 127,50 лв.
На осн. чл.78, ал.6 ответникът следва да заплати по сметка на съда
държавна такса в размер на 1 200 лв. и разноските за експертиза в размер на
150 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Столична община, БУЛСТАТ ******* с адрес гр. С., ул.
*******, представлявана от кмета В.Т., да заплати на М. М. А., ЕГН
********** от гр. С., ж.к. „******* сумата от 30 000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и
страдания от увреждане на здравето, настъпило на 24.01.2024г. в гр. С., ведно
със законната лихва от 24.01.2024 г. до окончателното плащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от 30 000 лв. до пълния
предявен размер от 40 000 лв.
ОСЪЖДА Столична община, БУЛСТАТ ******* с адрес гр. С., ул.
*******, представлявана от кмета В.Т., да заплати на адв. С. К. Н. от САК
сумата от 2 625 лв. - адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Столична община, БУЛСТАТ ******* с адрес гр. С., ул.
*******, представлявана от кмета В.Т., да заплати по сметка на СГС 1 350 лв.
- разноски по делото.
ОСЪЖДА М. М. А., ЕГН ********** от гр. С., ж.к. „******* да
заплати на Столична община, БУЛСТАТ ******* сумата от 127,50 лв. –
разноски по делото.
11
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трети лица помагачи на
страната на ответника: "Търговски център“ ТРАКИЯ" АД с ЕИК: *******,
"БКС Чистота" ЕООД с ЕИК: ******* и „Е.М.“ ЕАД с ЕИК *******.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
12