РЕШЕНИЕ
№ 1119
гр. Бургас, 30.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Нася Ив. Япаджиева
Тихомир Р. Рачев
при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от Нася Ив. Япаджиева Въззивно гражданско
дело № 20232100501417 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК и е образувано по въззивната жалба
подадена от Н. Ц. Д. чрез адв. Петко Тодоров против Решение № 226/19.05.2023г.
постановено по гр.дело № 695/2022г. по описа на РС гр.Несебър с което съдът е отхвърлил
като неоснователен предявеният от Н. Ц. Д. иск за признаване за установено, че
„Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: град Пловдив, булевард Шести септември № 250, представлявано от управителя
Огнян Цветанов Кулишев, няма право на принудително изпълнение за сумата в общ размер
на 10 791,70 лв., от които: 2 056,11 лева – неолихвяеми вземания, 3 877,31 лева – неплатена
сума за консумирана питейна и отведена канална вода за обект, находящ се в град Пловдив,
за периода от 03.04.2006г. до 04.11.2010г., законната лихва върху главницата от 29.05.2013г.
до 10.11.2021г. в размер на 3 327,07 лева, 85,40 лева – присъдени разноски, 204 лева –
разноски по изпълнителното дело, такса по чл.26 от ТТРЗЧСИ в размер на 941,81 лева с
ДДС и допълнителни разноски в размер на 300 лева, за която сума в полза на ответника е
издаден изпълнителен лист от 27.06.2013г. по ч.гр.д.№ 8805/2013г. по описа на Районен съд
– Пловдив, поради погасено по давност право на принудително изпълнение, въз основа на
който изпълнителен лист е било образувано ч.гр.д.№ 227/2022г. по описа на ЧСИ Минка
Станчева-Цойкова с рег.№ 822 на КЧСИ и район на действие Окръжен съд Пловдив.
Въззивницата изразява недоволство от решението, като на първо място счита, че
решениeто е недопустимо, тъй като след предявяване на иска, изпълнителното производство
е прекратено, поради събиране на дължимата сума по принудителен ред и за ищеца е
липсвал интерес от предяване на иск по чл. 439 ГПК, а е имал интерес от предявяване на
такъв по чл. 124 от ГПК във вр. с чл. 55, ал.1 от ЗЗД и съдът е следвало да остави исковата
1
молба без движение, за да уточни ищцата правния интерес от придявения иск и ищцата да
премине към осъдитилен иск. В тази връзка моли съдът да обезсили решението на НРС и да
върне делото на РС Несебър за разглеждането му от друг състав. В случай, че съдът приеме,
че решението е допустимо, то моли да го отмени като неправилно и незаконосъобразно
постановено в противоречие с материалния закон. Сочи, че давността е изтекла и ищцата не
дължи претендираните суми, тъй като последното валидно изпълнително действие по
изп.дело е било извършено на 13.10.2015г. когато е наложена възбрана върху недвижими
имоти. Счита, че тъй като се касае за периодична плащания приложима е разпоредбата на
чл.111, б. „в“ ЗЗД предвиждаща тригодишна давност. Претендира направените разноски по
делото.
Въззивната жалба е допустима, подадена в законовия срок и отговаряща на
изискванията на чл.260-261 от ГПК.
Въззиваемият – ответник чрез пълномощника юрисконсулт Розалия Христова в
срока по чл. 263 от ГПК, представя отговор като оспорва изцяло въззивната жалба. Счита,
че решението е правилно, законосъобразно и обосновано, като съдът е съобразил всички
факти и обстоятелства и събраните по делото доказателства. Моли, съдът да остави
въззивната жалба без уважение и да потвърдите процесното решение като правилно,
законосъобразно и обосновано.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид доводите в жалбите, доказателствата по
делото и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба от Н.
Ц. Д. чрез адв. П.Тодоров против „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД гр. Пловдив.
Исковата молба е подадена на 29.04.2022г. пред РС гр. Пловдив и с определние
№6303/10.06.2023г. производството пред РС Пловдив е прекратено и делото е изпратено по
подсъдност на РС Несебър. Твърди се в исковата молба, че въз основа на издаден изп.лист
издаден от РС – Пловдив на 27.06.2013г., ЕТ „ДАНАИЛОВ – 43 ДАНАИЛ ДАНАИЛОВ“
ЕИК ********* е осъден да заплати на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК
*********, град Пловдив, сумата в размер на 3 877,31 лева, представляваща неплатена сума
за консумирана питейна вода и отведена канална вода за обект, находящ се в ***, за периода
от 03.04.2006г. до 04.11.2010г. по партида с абонатен номер **********, ведно със
законната лихва, считано от 29.05.2013г. до окончателното изплащане на главницата, сумата
в размер на 1 231,07 лева, представляваща мораторна лихва, начислена за периода от
03.04.2006г. до 30.09.2013г., сумата в размер на 102,17 лева, представляваща разноски за
платена държавна такса, и сумата в размер на 450 лева, представляваща разноски за платено
адвокатско възнаграждение. Въз основа на изпълнителния лист е образувано на 28.07.2015г.
изпълнително дело № 601/2015г. по описа на ЧСИ Минка Станчева-Цойкова с рег.№ 822 на
КЧСИ, и след смъртта на Д.Г. Д., ищцата като законен наследник на основание чл.429 от
ГПК е конституирана като длъжник и й била връчена призовка за доброволно изпълнение от
10.11.2021г. от съдебния изпълнител, с която е уведомена, че е наложена възбрана върху
недвижим имот. Ищцата твърди, че не дължи сумите, предмет на изпълнителното дело,
поради погасяване на вземането по давност. Прави искане съдът да постанови решение, с
което да бъде признато за установено, че не дължи на „Водоснабдяване и канализация“
ЕООД, ЕИК 11510670, град Пловдив, сума в общ размер на 10 791,70 лева, от които 2 056,11
лева – неолихвяеми вземания, 3 877,31 лева – неплатена сума за консумирана питейна вода и
2
отведена канална вода за обект, находящ се в ***, за периода от 03.04.2006г. до 04.11.2010г.,
законната лихва върху главницата, считано от 29.05.2013г. до 10.11.2021г. в размер на 3
327,07 лева, 85,40 лева – присъдени разноски, 204 лева – разноски по изпълнителното дело,
такса по ТТРЗЧСИ в размер на 941,81 лева с ДДС и допълнителни разноски в размер на 300
лева, за събирането на които е образувано изпълнително дело № 227/2022г. по описа на ЧСИ
Минка СтанчеваЦойкова с рег.№ 822 на КЧСИ.
В депозирания писмен отговор ответникът е оспорил иска като неоснователен.
Изразил е становище, е, че иска следва да бъде отхвърлен с довода, че 5-годишната давност
на изпълнителния лист от 27.06.2013г. не е изтекла, тъй като тя е била прекъсвана с
отправените искания за предприемане на изпълнителните действия, от когато е започвала да
тече нова давност, включително и по изпълнително дело № 227/2022г. на ЧСИ Минка
Станчева. С постъпвалите плащания от длъжника също е било прекъсвано течението на
погасителната давност.
Видно от приложено изпълнително дело, на 28.07.2015г. е образувано
изпълнително дело № 601/2015г. по описа на ЧСИ Минка Пенчева Станчева-Цойкова с рег.
№ 822 на КЧСИ, с взискател „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД град Пловдив, и
длъжник ЕТ „ДАНАИЛОВ – 43 ДАНАИЛ ДАНАИЛОВ“, ЕИК *********. След смъртта на
Д. Г. Д. като длъжник е констиуирана съпругата му - Н. Ц. Д.. Изпълнително дело №
601/2015г. е било прекратено с Постановление от 08.03.2022г. за прекратяване на
производството, след като с Решение № 258/01.03.2022г., постановено по в.гр.д.№
302/2022г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, е отменено Постановление от 10.12.2021г., с
което е отказано прекратяване на производството по изпълнителното дело, като видно от
изложените мотиви съдът е приел, че производството по изпълнителното дело е прекратено
по право на 13.10.2017г., тъй като последното действие по принудително изпълнение е
извършено на 13.10.2015г. Безспорно е че въз основа на същия изпълнителен лист от
27.06.2013г. по искане на взискателя „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД град Пловдив
на 25.03.2022г., е образувано ново изпълнително дело № 227/2022г. против Н. Ц. Д. като
наследник на длъжника. По делото е наложена възбрана на недвижим имот собственост на
длъжника и са наложени запори на сметките на длъжника. След постъпване на сумите за
които е образувано изпълнителното производство с разпореждане от 29.04.2022г. съдебният
изпълнител е приключил производството по изпълнително дело № 227/2022г. на основание
чл.433, ал.2 от ГПК, и е уведомил длъжника, като съобщението е връчено на Н. Д. на
04.05.2022г.1 а на полномощника й адв. Тодорпова на 18.05.2022г. Разпореждането за
приключване е обжалвано от длъжника и с Определение № 1830 от 26.07.2022г. на ОС –
Пловдив, жалбата е оставена без разглеждане.
С оглед събраните по делото доказателства и приложимите разпоредбите на
закона, БОС намира постановеното решение за недопустимо.
Районния съд е сезиран с
иск с правно основание чл. 439, ал.2 ГПК отрицателен установителен иск.
Искът по чл. 439, ал. 1 ГПК е отрицателен установителен и с него длъжника по
3
едно изпълнително производство оспорва вземането на взискателя и цели да установи, че
поради настъпили факти след приключване на производството по което е издадено
изпълнителното основание, вземането на взискателя е престанало да съществува. Правно
легитимирани страни по иска по чл. 439 ГПК се явяват страните в изпълнителното
производство, като ищецът - длъжник в изпълнителното производство твърди погасяване
изцяло или частично на вземането, предмет на делото, чийто носител е ответникът -
взискател в производството.
Предявяването на иск за установяване съществуването или несъществуването на
едно право е допустимо само, когато ищецът има интерес да установи това със съдебно
решение (чл. 124, ал. 1 ГПК). При отрицателния установителен иск в тежест на ищеца е да
установи съществуването на правен интерес от иска. Наличието на правен интерес е
абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на установителния иск, за наличието
на която съдът е длъжен да следи служебно във всеки етап на исковото производство, като в
хипотеза, в която твърденията на ищеца за правен интерес от иска не се установят по
делото, то производството е недопустимо и същото следва да се прекрати без съдът да се
произнася по основателността на иска. Съдебната практика е безпротиворечива в
становището, че основание за правен интерес у длъжника от предявяване на установителен
иск по чл. 439 ГПК е наличието на висящ изпълнителен процес за принудителното събиране
на вземането /напр. определение № 364/17.05.2018 г. по гр. д. № 238/2018 г. на ІІІ ГО на
ВКС/
По настоящото дело е установено, че с разпореждане от 29.04.2022г. съдебният
изпълнител е приключил производството по изпълнително дело № 227/2022г. на основание
чл.433, ал.2 от ГПК, като исковата молба е подадена на същата дата. Без значение дали към
датата на подаване на исковата молба ищцата е знаела за прекратяване на производството,
тъй като за наличието на правен интерес, съдът следи по време на цялото производство. С
прекратяването на производството по изпълнителното дело правния интерес на длъжника да
води иска по чл. 439, ал.1 от ГПК е отпаднал и предявения иск се явява недопустим.
Настоящия състав не споделя и доводите на жалбоподателя, че след като в хода на
производството съдът е установил, че вземането е погасено чрез плащане и изп.дело е
приключило е следвало да остави исковата молба без движение и да бъде предоставена
възвожност на ищцата да посочи правния интерес от водене на иск с правно основание чл.
439 от ГПК и евентурано ищецът да премине от установителен към осъдитилен иск.
Установявеното на нови факти в хода на производството не е основание за оставяне без
движение на исковата молба, а същите следва да се вземат предвид при постановяване на
съдебния акт. Освен това излагането на нови факти и въз основа на тях искане за изменение
на петитума и преминаване от установителен към осъдителен исак е недопустимо, тъй като
се изменя и основанието и петитума и в случая се касае не за измемение на иска, а за
предявяване на нов иск различен от първоначално предявения.
При тези данни, настоящият съдебен състав намира предявения пред РС- Несебър
иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за процесуално недопустим, поради което на
4
основание чл. 270, ал. 3 изр. 1 ГПК първоинстанционното решение следва да бъде
обезсилено.
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 226 /19.05.2023г. постановено по гр. дело № 696/ 2022г.
по описа на РС – Несебър.
ПРЕКРАТЯВА производството по иска, предявен от Н. Ц. Д., ЕГН **********,
чрез адв. Петко Тодоров със съд.адрес гр.Пловдив, ул. 4-ти януари № 36, ет.4, ап.6 срещу
„Водоснабдяване и канализация“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Пловдив,
бел „ 6-ти септември „ № 25 представлявано от Огнян Кулишев – управител за признаване
за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата в общ размер на 10 791,70 лв. (десет
хиляди седемстотин деветдесет и един лева и 70 ст.), от които: 2 056,11 лева – неолихвяеми
вземания, 3 877,31 лева – неплатена сума за консумирана питейна и отведена канална вода
за обект, находящ се в ***, за периода от 03.04.2006г. до 04.11.2010г., 3 327,07 лева -
законната лихва върху главницата от 29.05.2013г. до 10.11.2021г., 85,40 лева – присъдени
разноски, 204 лева – разноски по изпълнителното дело, такса по чл.26 от ТТРЗЧСИ в размер
на 941,81 лева с ДДС и допълнителни разноски в размер на 300 лева, за събрането на която
сума е било образувано изп.д.№ 227/2022г. по описа на ЧСИ Минка Станчева-Цойкова с
рег.№ 822 на КЧСИ.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5