Р Е
Ш Е Н
И Е
Гр.София, 25.11.2013г.
Софийски градски съд, Търговско отделение,
VІ-3 с-в в съдебно заседание на 07. 10. 2013г., в състав:
СЪДИЯ:
Лилия Илиева
При участието на секретаря А.Р.,
като разгледа гр.д.№ 6133/12г., взе предвид:
Предявени са в обективно кумулативно съединение иск за
обезщетение за нанесени неимуществени и имуществени вреди в размер на 10 000лв.
и иск да се забрани на ответниците да
извършват дейности, които съставляват неправомерно използване на музикални
произведения на ищеца.
Ищецът твърди, че се занимава
професионално с музика от 1976г. и е автор на над 200 песни, на музиката на над
30 филма, както и на 4 телевизионни
сериала. Той бил автор и на аранжимента
на много от най-популярните си песни.Те били написани през 1974гз за
група „Д.Е.” и били :”Молитва за дъжд”, „Утре”,”Душа”,”Есен”, „Северина”, „Блус
за двама”, „Влюбено сърце”, „Наследство” и др.
През 2010г. ответниците с още трима
музиканти започнали да правят концерти под името „Д.Е.”, като в основата им
били най-популярните песни на ищеца.През 2009г. изпратил на ответника М.Г.
нотариална покана, с която му забранил да изпълнява негови песни. През юни
2011г. уведомил Музикаутор, че забранява на Г. и Б. да изпълняват негова
музика.Смята, че ответниците още преди 3 годи са планували по какъв начин да
присвоят авторството му.Това започнало с регистрирането на търговската марка „Д.Е.”
през 2009г.Въпреки отказа на Министерство на културата да регистрира артистична
група Д.Е., през май 2011г. ответниците направили турне в САЩ и Канада и
свирили негови песни като някои по тях пуснали по интернет в Ю Тюб. Направили
турне и в България в редица градове.Свирили на площада в П., а на 4.08.2011г.-
на площада в Д.Д..Това показвало, че нямали намерение да спрат да крадат
песните му.
Ответниците нарушавали авторското му
право. И затова моли предявените искове да бъдат уважени.
Ответниците в писмен отговор твърдят, че
ищецът не бил легитимиран да предяви исковете, тъй като не бил установил,че има
авторски права върху музиката и аранжимента па посочените 8 песни.По същество-
исковете били неоснователни.Оспорват твърденията на ищеца, че са „свирили”
негови песни на турне из Б..
С молба от 13.02.2013г. ищецът е
уточнил, че определя имуществените вреди на 1 лев-пропуснати ползи от продадени
билети и на неимуществените – на 4 999лв. обезщетение за изпълняване на
авторските му песни без негово съгласие и по начин, който се отразява
отрицателно върху професионалния му
авторитет и предизвиква у него неприятни преживявания, злепоставяне в
обществото. Посочените суми се претендират от всеки един от двамата ответници.
Въз
основа на събраните по делото доказателства и тяхната преценка, съдът прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
В съдебно заседание на 07.10.2013г.,
отговаряйки на въпроси зададени по реда на чл.176,ал.2 от ГПК, двамата
ответници потвърдиха, че процесните песни са композирани и аранжирани от М.Щ..
Справката от Българско национално радио
на л.84 от делото също сочи М.Щ. като автор на музиката и аранжимента на
процесните песни.
Свидетелят на ищеца К. Л., разпитан на
13 май 2013г., установи,че е започнал работа при М.Щ. в група „Д.Е.”като
озвучител. Знае написаните от него песни.Присъствал бил на създаването и
записването им.По време на концерти многократно ги бил слушал. Процесните песни
постоянно се изпълнявали на концертите на „Д.Е.”. Имало още много песни.Това
били хитове.Песента „Душа” през 1980г. станала Мелодия на годината.
Свидетелят Л. е категоричен, че на
площада в П. през 2010г. групата „Д.Е.”, в която участвали Ц.Б. и М.Г. са
изпълнявали тези песни. Свидетелят установява интересния факт, че преди
концертите на групата /автентичната/ започвали с песента „Душа”. Формацията,
която сега се наричала „Д.Е.” почнала концерта по същия начин.Песента „Две
праскови и две череши” била с оригинално заглавие „Наследство”.
Господин Л. бил и на концерта на тази
група през 2011г. в С..Бил
помолен за това от М.Щ., тъй като бил от П.. Имало празненство на
града.Последни пели ответниците.Изпълнили песните на ищеца.
На
празника на града в Д.Д., който бил на
Свидетелят Л. бил и на концерта във Варна
в летния театър през 2011г.Ищецът дошъл в П. при него , където преспал.Бил на гости
на свидетеля и заедно заминали за Варна. Там Щ. купил билети от каса за
концерта, чакали да влязат и последните хора и тогава влезли и те. Заснели
целия концерт. Там ответниците изпълнявали процесните песни.Започнали с „Блус
за двама”. Свидетелят познавал добре оригиналното звучене на тези осем хита.
Във Варна те звучали жалко.М.Щ. бил като пребит тогава и се наложило свидетелят
да кара колата му. Останал да преспи в П..
Свидетелят е виждал клипове в интернет на
„Д.Е.” с участието на Г. и Б. от САЩ и К..На един от клиповете Г. поздравявал свои
роднини в Торонто с песента „Утре”.
Свидетелят Л. установява, че съпругата на
М. и тъща му ходили при работодателя на неговата дъщеря, за да й въздействат,
тя да въздейства на баща си да не се яви като свидетел по настоящото
дело.Говорил с работодателите й- казвали се П.И Т.Г..
Процесните песни станали хитове на „Д.Е.”
Г. и Б. били част от група „Д.Е.” само на една песен- „Душа”. Другите песни не
ги били изпълнявали.През 1981г. М.Щ. изгонил Ц.Б., а след това и М.Г. и
направил напълно нова група.
Вторият свидетел на ищеца И.А.Т. установява,
че е запознат с песните на „Д.Е.”- „Душа”, „Блус за двама”,”Наследство”,
„Есен”, „Влюбено сърце”, „Северина”, „Утре”, „Молитва за дъжд”. Тези песни били
на М.Щ.. Това били хитови песни.
Свидетелят Т. бил на концерт на група „Д.Е.”
в летния театър на П.
през 2011г.Казвал се „Завръщане на Д.Е.”. Било в края на септември и билетите
били по 10лв.Записал на телефона си песните.Тъй като познавал добре оригиналите
и имал представа от музика, смята,че не били както трябва
изпълнени.Аранжиментът и вокалът били лоши.Театърът се изпразнил.Смята, че
хората се били подвели от плаката „Завръщането на Д.Е.”, но като видели до летния театър снимка на групата, на която
били Ц. и М., мнозина си
тръгнали.В интернет били качени клипове с изпълняваните процесни песни от
ответниците.След концерта в П.той
се обадил на ищеца и го попитал защо се получава това. Това било пародия на
изпълнение и пародия на песните- нещо хубаво, което се помнело, не трябвало да
се представя по този начин. Композиторът казал, че не може да бъде и че повече
няма да продължава това.
Свидетелите на ответника са разпитани на
04.03.2013г.Свидетелят Р.Е. не познавал М.Щ. лично.Бил музикант от П. и с М.Г.
били отраснали от деца.Свидетелят присъствал на празненството в П. на площада
през 2011г. и през 2012г.-когато тържеството било в театъра. Докато той слушал
на концерта не били изпълнявали песните на М.Щ., които свидетелят добре
познавал.
Свидетелят Б.Г.Т. бил приятел с ответника
М.Г.. Познавал и Ц.Б. и М.Щ.. Присъствал на няколко концерта на ответниците.
Първо във Варна през 2011г.- септември.представили новия си албум , който , се
наричал „Завръщане” и съдържал техни песни. Те не изпълнявали стари песни .През
цялото време свидетелят бил на концерта, но песните на ищеца не били изпълнени
във В.. Свидетелят бил и
на празника в Д.Д., където ответниците имали концерт.И там не били изпълнение
песните на М.Щ..
Съдът намира, че следва да кредитира
показанията на свидетелите Л. и Т., които са последователни, вътрешно
непротиворечиви, подкрепящи се от
останалия доказателствен материал и
затова достоверни. За сравнение- свидетелят на ответниците Е. заяви, че
е бил на концерт на Д.Е. и ответниците
не са изпълнявали процесните песни докато
е бил там. Следователно след като си е тръгнал, може и да са ги изпълнявали.Свидетелят
Т. също не е толкова убедителен, че да приемем, че ответниците не са
изпълнявали песните на М.Щ..
Впрочем, ако нямаше да изпълняват
старите песни на „старата” група „Д.Е.” защо са кръстили албума си и турнето си
„Завръщане” ? Кое се завръща? Новият им албум какво завръщане е?
С оглед изложената фактическа обстановка,
която съдът намира за установена по един убедителен начин, следва да се приеме
за установен факта на извършено нарушение от страна на ответниците на авторски
права на ищеца, изразяващо се във възпроизвеждане на произведения на ищеца без
негово съгласие. Това нарушение е предпоставка за уважаване на предявените
искове. Безспорно е, че музикалните произведения са обект на закрила според
чл.3,ал.1 от ЗАПСП. Безспорно е , че ищецът е автор и има изключителното право да
забранява на други лица да ползват произведенията му без негово съгласие.
Безспорно е, че в процесния случай не е давал съгласие ответниците да ползват
песните му по описания начин.
Следва да се уважи иска по чл.95, ал.1,т.2
като се забрани на ответниците извършването на дейността, която ще съставлява
неправомерно използване. И тъй като за защита на ответниците този иск не е ясен, извън диспозитив ще
поясним, че тази забрана означава преустановяване на нарушението,което са
извършвали до момента, а именно да пеят или „свирят” песните на М.Щ. без негово
съгласие.
Относно иска за заплащане на обезщетение
следва да се има предвид уточнението на ищеца от 13.02.2013г. Искът за
имуществени вреди е за по 1лев от всеки ответник пропусната полза от продажба
на билети. Той следва да се уважи изцяло. По делото се събраха доказателства
като например договорите между ответниците и няколко общини, от които е видно,
че концертите не са били безвъзмездни, а ответниците са получавали
възнаграждение. Например от община С.- всеки от петимата музиканти в групата е получил по 570лв.
Относно иска за неимуществени вреди
следва да се има предвид, че ищецът е претърпял злепоставяне пред обществото,
бил е натоварен с отрицателни емоции, бил е като „смазан” след концерта във В., където е направил запис на целия
концерт. И интересно защо ответниците в лицето на техния адвокат, така яростно
се противопостави на прослушването на този запис след като са така категорични,
че процесните песни не са изпълнявани. Очевидно твърдението им е невярно.
Събраха се доказателства, че изпълненията
на ответниците са далеч от оригиналното звучене на песните на ищеца, в
смисъл,че изпълнението не е било добро. Този факт определено засяга силно ищеца
и му причинява обида от пренебрежението при несъобразяване с неговите права.
Обезщетението следва да се определи така, че да въздейства възпиращо и
предупредително на нарушителите и на останалите членове на обществото. Съдът
намира, че за това е достатъчна сумата от по 2000лв. от всеки ответник. В
останалата част , до пълния предявен размер от 4 999лв. за веки ответник-
исковете следва да се отхвърлят. На ищеца следва да се присъдят и направените
разноски съразмерно на уважения размер
от 855лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА М.В.Г. ЕГН ********** *** и Ц.Б.Б.
ЕГН ********** *** да заплатят на М.Г.Щ. ЕГН ********** *** всеки от тях по 1лв.за пропуснати ползи
от продажба на билети и по 2000лв. обезщетение за неимуществени
вреди претърпени в резултат на нарушаване на авторските права на ищеца върху
осем песни в периода 2010 и 2011г. и до
сега, като до пълния предявен размер от 4999лв. срещу всеки ответник- отхвърля
иска.
ЗАБРАНЯВА
на основание чл.95,ал.1, т.2 от ЗАПСП на ответниците М.В.Г. и Ц.Б.Б.
извършване на дейности, които биха съставлявали неправомерно използване на
произведения на М.Щ.
ОСЪЖДА М.В.Г. и Ц.Б.Б. да заплатят на М.Г.Щ.
направените по делото разноски съразмерно на уважения размер на исковете в
размер на 855лв.
Решението може да се обжалва пред Софийски Апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: