Решение по дело №11/2020 на Районен съд - Разград

Р Е Ш Е Н И Е

Номер 115                                                  27.05.2020 г.                              гр.Разград

 

В   И М Е Т О    Н А   Н А Р О Д А

 

Разградският районен съд

На   деветнадесети май                                                         две хиляди и двадесета година

В публично заседание в състав:

 

Председател: СВЕТЛАНА ЧОЛАКОВА

 

секретар    Снежина Радева

прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д. №11 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК.

Депозирана е искова молба от “Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД гр. София, против С.П.Н., с която е предявен иск за установяване  дължимостта на сумата 1331,97лв. главница, сумата 193,40лв. договорна лихва за периода от 25.07.18г. до 20.03.19г., сумата 517,19лв. такса за експресно разглеждане на искане за отпускане на документите, сумата 235лв. такса разходи за извънсъдебно събиране, 51,4лв. – обезщетение за забава за периода от 21.03.19г. до 05.11.19г., законната лихва до датата на подаване заявлението в съда. Претендира и за заплащане на направените разноски. Сочи се, че на 11.07.2018г. между Вива кредит ООД  като заемодател и ответника като заемател е сключен договор за паричен заем №5453484, по силата на който е предоставило заем в размер на 1400лв. като заплати сума в размер на 1615,14лв. на 18 равни двуседмични вноски, в размер на 120,17лв. всяка. По договора ответникът е извършил плащания в общ размер на 160,90лв. Към момента дължимата главница  в размер на 1331,97лв., дължи договорна лихва в размер на 193,44лв. за периода от датата на първата вноска- 25.07.18г. до датата на падежа- 20.03.19г., такса за експресно разглеждане на документи в размер на 517,19лв. На осн. чл.4 ал.1 от договора, заемателят се задължил в 3-дневен срок от подписване на договора да представи обезпечение на задълженията му по договора, поръчител-физическо лице, което да представи бележка от работодателя и др. Като предвид непредставяне договорните обезпечения съгласно договореното, на същия е начислена неустойка за неизпълнение в размер на 547,92лв., дължима на падежната дата на всяка погасителна вноска Така погасителната вноска която следва да заплати е в размер на 150,61лв. Дължима към момента неустойка за неизпълнение на договореното задължение за предоставяне на обезпечение е в размер на 517,48лв. При забава в плащането на погасителна вноска, се дължи според Тарифата определена сума представляваща направени разходи за провеждане на телефонни разговори, изпращане на писма покани и електронни съобщения за събиране на просрочено вземане, както и разходи за събиране на просрочени вземания, включващи ангажиране дейността на лице/служител. Ответникът дължи разходи и такси за събиране на просроченото задължение в размер на 235лв. Ответникът трябвало да плати целият заем до 20.03.19г., поради което дължи обезщетение за забава върху непогасената главница в размер на 51,40лв.-датата следваща деня на последната погасителна вноска до датата на подаване на заявлението - 05.11.19г. На 01.07.2019г. е подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 01.12.2016г. между Вива кредит ООД и ищеца, по силата на който вземането по договора е прехвърлено. По подадено заявление по чл.410 от ГПК по гр.д. №2277/2019г. на РРС е издадена заповед за изпълнение, срещу която длъжникът е възразил.

            В предоставения срок ответникът депозира отговор. Сочи, че липсват доказателства извършената цесия да е надлежно съобщена на длъжника по реда на чл.99 ЗЗД. Не е представено нотариално заверено пълномощно. Както, че уведомяването извършено от ищеца, не поражда правните последици предвидени в чл.99 ал.4 ЗЗД и цесията няма действие спрямо него.Уведомлението изхожда от цесионера, който няма надлежна представителна власт да я съобщи. Съгл. чл.8 ал.3 от договора за заем, при предсрочна изискуемост на заема заемодателят следва да уведоми заемателя за това, което в случая не е сторено.

            След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи следните фактически обстоятелства: По делото е приложен договор за паричен заем №5453484 от 11.07.2018г., с който “Вива Кредит“ ООД, е предоставил на ответника кредит в размер на 1400 лв. Ответникът се съгласил  да върне заемната сума като заплати сума в общ размер на 1615,14лв. ведно с договорна лихва на 18 двуседмични погасителни вноски, всяка в размер на 120,17лв. Последната падежна дата – 20.03.2019г. По заявено ползване на услуга по експресно разглеждане на заема,  дължима такса в размер на 517,19лв. На осн. чл.4 ал.1 от договора, заемателят се задължил в 3-дневен срок от подписване на договора да представи обезпечение на задълженията му по договора, поръчител-физическо лице, което да представи бележка от работодателя и др. Като предвид непредставяне договорните обезпечения съгласно договореното, на същия е начислена неустойка за неизпълнение в размер на 547,92лв., дължима на падежната дата на всяка погасителна вноска. Така погасителната вноска която следвало да заплати  е 150,61лв. При забава в плащането на погасителна вноска, според Тарифата на Вива Кредит ООД се дължи определена сума представляваща направени разходи за провеждане на телефонни разговори, изпращане на писма покани и електронни съобщения за събиране на просрочено вземане, както и разходи за събиране на просрочени вземания, включващи ангажиране дейността на лице/служител. Начислени са разходи и такси за събиране на просроченото задължение в размер на 235лв. Ответникът трябвало да плати целият заем до 20.03.19г., поради което дължи обезщетение за забава върху непогасената главница, в размер на 51,40лв. от датата следваща деня на последната погасителна вноска до датата на подаване на заявлението - 05.11.19г. Извършени са плащания от ответника в размер на 160,90лв. Съгласно договор за продажба и прехвърляне на вземания сключен на 01.12.2016г.  между ищеца и “Вива Кредит“ ООД вземането на ответника било прехвърлено в полза на ищеца

            По реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №2277/2019 г. е издадена заповед за изпълнение срещу ответника за претендираните суми в настоящото производство.

            Въз основа на така установените фактически обстоятелства, съдът направи следните правни изводи: Предявеният установителен иск е допустим, тъй като разпоредбата на чл.415 от ГПК предвижда, че след като е издадена заповед за изпълнение и има подадено възражение от длъжника, заявителят може да предяви установителен иск за сумата, която му е присъдена със заповедта за изпълнение. За да бъде уважен предявения установителен иск по този ред, следва чрез събрани по делото доказателства да бъде установено: признато в заповедното производство в полза на ищцовата страна вземане, което се установява от приложеното ч.гр.д.№2299/19г., да бъде установен и юридическият факт, от който произтича претендираното вземане, неговото съдържание, както и размерът му. Когато се твърди, че вземането е възникнало въз основа на договор за заем юридическите факти, от които произтича претендираното вземане е наличието на валиден договор и настъпване на изискуемост на задълженията по него. Ответникът е сключил договор за паричен заем с Вива Кредит ООД, за което не се спори, който е цедиран на ищеца. По делото не се спори, че отпуснатия заем е бил усвоен. Във връзка с възражението на ответника, че не е бил надлежно уведомен за извършената цесия: Съгласно практиката на ВКС предишния кредитор има право да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника като него пълномощник, за което е приложено пълномощно/в т.см. Р-е №137/2.06.2015г. гр.д.№5759/14г. III г.о. на ВКС/. В случая е налице надлежно съобщаване на длъжника с връчването на молбата. Тук следва да се отбележи, че и още с подаденото заявление по реда на чл.410 ГПК, съответно издадената заповед №4622 от 14.11.2019г. по ч.гр.д. №2277/19г. на РРС, която е връчена на длъжника и той лично е възразил срещу нея, на същия е станало известно това обстоятелство, поради което съдът намира, че длъжникът е уведомен за прехвърлянето от предишния кредитор на вземането му. По отношение на договора с Вива Кредит ООД, то в същия е посочен размера, периодичността, датите на плащане на погасителните вноски, ГЛП – 40,38% и ГПР-49,34%. Изготвен е на разбираем език и съдържа информацията по чл.11 ал.1 от ЗПК, спазени са императивните разпоредби на закона. Ответникът е заплатил по договора сума в общ размер на 160,90лв. Явно, че претендираните размери на главница и договорна лихва са дължими, няма доказателства да са заплатени от ответника. По отношение на претенцията за неустойка в размер на 517,19лв., а именно за неизпълнение на задължение за представяне на обезпечение от заемателя в тридневен срок. Съдът следва да съобрази критериите дали е налице нищожност на клаузата за неустойка поради противоречие с добрите нрави, съдържащи се в ТР №1 от 15.06.10г. ОСГТК на ВКС. Такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите и обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, при съобразяване на специфичните факти. Така както е уговорена в чл.4 ал.1 от договора, неустойката е предназначена да санкционира виновно неизпълнение на договорните задължения за представяне на поръчители, служебна бележка от работодател за размера на трудовото възнаграждение и пр. Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на паричния заем. Чрез предвиденото в тази разпоредба се цели да се обремени заемателя с допълнителни задължения и е санкция за неизпълнение на задължението за представяне на обезпечение. Уговорената неустойка не обезпечава възстановяването на вредите от евентуално неизпълнение, а от непредставяне на обезпечение. От неизпълнение на задължението за представяне на обезпечение, не настъпва вреда за кредитора. Налице е противоречие на клаузата за неустойка с добрите нрави, тъй като не преследва заложените и функции. Освен това размерът и заедно с възнаградителната лихва е близък до размера на главницата, което създава предпоставки за неоснователно обогатяване на кредитора и противоречи с функциите на неустойката.  Поради което и съобразно чл.26 ал.4 от ЗЗД в тази част договорът не е породил действие, като нищожността е пречка за възникване на задължението за заплащането на неустойка в претендирания размер от 517,19лв, като претенцията в тази част е неоснователна. По отношение претенцията за разходи и такси за извънсъдебно събиране в размер на 235лв. В чл.11 от договора е посочено, че заемателят е запознат и съгласен с Тарифата на Вива Кредит ООД, в която е предвидено при забава на погасителна вноска заплащането на определена сума, която е в зависимост от продължителността на забавата. Съдът намира, че тези разпореди в Тарифата са в противоречие с чл.33 от ЗПК В случай на неизпълнение или забавено плащане заемодателят следва да заплаща еднократно определени суми, което по същество представлява неустойка за неизпълнение на задължението, а не плащане  и на разходи по събиране на вземането Съгласно чл.21 от ЗПК всяка клауза имаща за цел или резултат заобикаляне на закона е нищожна. Освен това тези клаузи са в Тарифата, а не в договора като общо посочване, поради което не може да се приеме, че ответникът се е съгласил с тях.  Отделно предвиждането на такива разходи противоречи и на чл.19 ал.4 от ЗПК, касаеща ограничение на размера на ГПР, поради което, съдът намира, че не се дължи сумата 235лв. разходи и такси за извънсъдебно събиране. Ответникът обаче дължи връщане на останалите суми по договора за главница, договорна лихва такса и лихва за забава, тъй като няма доказателства същият да е погасил цялата сума. Поради което претенциите за главница в размер на 1331,97лв.  договорна лихва в размер на 193,44лв. за периода 25.07.18г. - 20.03.19г., както и лихва за забава в размер на 51,4лв. - не е изпълнявал задължението си от деня след последната погасителна вноска – 21.03.19г., са основателни. В случая следва да се отбележи, че не се касае за обявен за предсрочно изискуем кредит, тъй като срокът за погасяването му е изтекъл на 20.03.19г., поради което не следва длъжникът да бъде уведомяван изрично, в какъвто смисъл е другото възражение на ответника.

             На ищеца следва да бъдат присъдени направените разноски, на основание чл.78 ал.1 от ГПК, съразмерно уважената част от иска. Направените разноски са в общ размер на 496,75лв./за заплатена д.т. от 196,75 лв. и 300лв. юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78 ал.8 от ГПК, вр. с чл. 25 ал.1 от Наредба за заплащане на правната помощ/, т.е. се следват 367,60лв.

Съгласно т.12 от ТР №4/2013г. на ОСГТК, съдът в това производство се произнася по дължимостта на разноските в заповедното производство. Поради което ответникът следва да заплати на ищеца и сумата 79,12лв. за разноските по ч.гр.д. №2277/2019г. на РРС.

Предвид искането на ответника за разноски на същият се следват съразмерно отхвърлената част от иска 105лв.

По гореизложените съображения, съдът:

 

Р Е Ш И:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че С.П.Н., ЕГН**********, адрес ***, дължи на Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД, ЕИК202527341, адрес гр. София, ул. Панайот Волов 29 ет.3, сумата 1331,97лв./хиляда триста тридесет и един лева и деветдесет и седем стотинки/ главница, ведно със закон на лихва от 12.11.2019г. до окончателното и изплащане, сумата 193,44лв./сто деветдесет и три лева и четиридесет и четири стотинки/ договорна лихва за периода 25.07.2018г. до 20.03.2019г., сумата 517,19лв./петстотин и седемнадесет лева и деветнадесет стотинки/ такса за експресно разглеждане, сумата 51,4лв./петдесет и един лева и четиридесет стотинки/ лихва за забава от 21.03.2019г. до 05.11.2019г. като  ОТХВЪРЛЯ иска за дължимост на сумата 517,48лв. неустойка за неизпълнение на договорно задължение, сумата 235лв. такси и разходи за извънсъдебно събиране, като неоснователни и недоказани.

ОСЪЖДА С.П.Н., ЕГН**********, адрес ***,  ДА ЗАПЛАТИ на Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД, ЕИК202527341, адрес гр. София, ул. Панайот Волов 29 ет.3 сумата 367,60лв. /триста шестдесет и седем лева и шестдесет стотинки/ за разноски по настоящото производство, както и сумата 79,12 лв./седемдесет и девет лева и дванадесет стотинки/ за разноски по ч.гр.д. № 2277/2019г. на РРС.

ОСЪЖДА Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД, ЕИК202527341, адрес гр. София, ул. Панайот Волов 29 ет.3 ДА ЗАПЛАТИ на С.П.Н., ЕГН**********, адрес ***,  сумата 105лв./сто и пет лева/ за разноски

  Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на страните пред Разградския окръжен съд.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: