Номер 168528.07.2020 г.Град
Апелативен съд - София4-ти граждански
На 23.07.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Нели Куцкова
Членове:Яна Вълдобрева
Мария Яначкова
като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно частно гражданско дело №
20201000502315 по описа за 2020 година
Производството е по чл. 274 – 278 вр. чл. 435 и сл. ГПК.
С определение № 243 от 15 май 2020г. по ч. гр. д. № 233/2020г.,
Софийски окръжен съд, ГО, е оставил без разглеждане жалба с вх. №
2198/11.03.2020г. по изп. д. № 20199280400712 по описа на ЧСИ М. С. срещу
непроизнасяне на съдебния изпълнител по искането на длъжника Н. Б. за
прехвърляне на изпълнителното производство към ЧСИ Стилян Бадев на
основание чл. 427, ал. 5 от ГПК и прекратил производството по делото.
Срещу определението е подадена частна жалба от Н. А. Б. с искане да
бъде отменено като неправилно. Поддържа, че взискателят К. злоупотребява с
права, образувайки две изпълнителни дела, и, че съдът не е взел предвид
искането му за прехвърляне на делото на ЧСИ с рег. № *** с район на
действие ОС-Перник, където вече има образувано изпълнително дело със
същите страни, по което няма произнасяне от ЧСИ, адресат на искането му.
Взискателят Т. Ж. К. е оспорила частната жалба като неоснователна,
релевирайки доводи за недопустимост на жалбата на длъжника, оставена без
разглеждане с обжалваното определение.
Частната жалба, подадена до апелативния съд, е допустима, а
разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
Нормата на чл. 435, ал. 2 (след изм. - ДВ, бр. 86/27.10.2017 г.) ГПК
гласи, че длъжникът може да обжалва:1. постановлението за глоба; 2.
насочването на изпълнението върху имущество, което смята за
несеквестируемо; 3. отнемането на движима вещ или отстраняването му от
имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението; 4. отказа на
съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл.
485; 5. определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията
на чл. 470, както и в случаите по чл. 486, ал. 2; 6. отказа на съдебния
изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното
изпълнение; 7. разноските по изпълнението.
В разглеждания случай на 11.03.2020г. е подадена жалба от длъжника
по изпълнението Б. срещу непроизнасяне по направено от него искане по чл.
427, ал. 5 ГПК и с доводи, преповторени в частната жалба с адресат САС,
иска от съда да „уважи жалбата му и да се произнесе по направеното от него
искане“. Тази жалба е оспорена от взискателя К.. В мотивите си,
дадени на основание чл. 436, ал. 3 ГПК, ЧСИ счита жалбата с адресат съда за
недопустима с оглед нормата на чл. 435, ал. 2 ГПК, като сочи, че тя е и
безпредметна, тъй като по искането на длъжника е постановен нарочен отказ,
който не е бил обжалван.
За да приеме жалбата срещу действия на СИ за недопустима в
решаващите си мотиви, СОС е посочил, че жалбата на длъжника, подадена
срещу бездействие на СИ, е насочена срещу неподлежащо на обжалване
действие на СИ, като и изричният отказ на СИ да прехвърли изпълнителното
дело по недопустимото искане на длъжника не прави жалбата с годен предмет
на обжалване.
Определението е законосъобразно. На обжалване от длъжника,
съобразно горепосоченото, подлежат само изброените в процесуалния закон
действия (чл. 435, ал. 2 ГПК). Процесната жалба, адресирана до съда, не е
подадена срещу действие на СИ, подлежащо на съдебен контрол по реда на
обжалване на действията на СИ с жалба от длъжника по изпълнението. Наред
с това по принцип при липса на изричен акт - отказ, който да е годен предмет
на обжалване, съгласно чл. 435, ал. 2 ГПК, - жалба, подадена срещу т. н.
мълчалив отказ (понятие, относимо към отказа на административния орган да
издаде административен акт, като за такъв се смята непроизнасянето в срок),
също е недопустима, като по такава жалба няма и легална уредба от кога тече
срокът за обжалване. Отделен е въпросът, че в случая изложеното от СИ в
мотивите му към обжалваното действие отговаря на действителното
фактическо положение по делото - СИ е произнесъл с постановление №
135/25.02.2020г., връчено на 12.03.2020г., по искането на длъжника за
изпращане на изпълнителното дело на друг СИ с друг район на действие, пред
който е висящо дело между същите страни, срещу което взискателят се е
противопоставил, като е постановил отказ за прехвърлянето му след като е
приел, че изпълнението е образувано при спазване правилата на местната
компетентност.
По горните съображения, с оглед нормата на чл. 435, ал. 2 ГПК и при
изложените оплаквания в жалбата, по която е образувано производството
пред съда, съотв. петитума в нея, които не са измежду хипотезите, в които
законът допуска право на обжалване, в съответствие с процесуалния закон
СОС е счел, че жалбата на длъжника е недопустима. Право на жалба за
защита срещу процесуална незаконосъобразност на принудителното
изпълнение е признато само срещу изрично посочените действия или
бездействия на СИ, не е налице празнота в закона и няма основание за
обосноваване на право на жалба чрез извеждане на правило, логическо
следствие от изрично формулирано. При незаконосъобразно принудително
изпълнение, срещу което длъжникът не може да се защитава чрез жалба
срещу действията на СИ, е налице исков ред за защита в случай на причинени
вреди.
Недопустимите жалби се оставят без разглеждане, както е сторил и
СОС, десезирайки се от разглеждането й по същество за проверка на
твърдените факти, поради което апелативният съд прие, че определението на
СОС, предмет на контрол в настоящото производство, е законосъобразно, а
частната жалба, по която е образувано производството пред него, за
неоснователна и я оставя без уважение. На основание чл. 78, ал. 1 вр. чл. 79
ГПК на взискателя – ответник по частната жалба следва да се присъдят
разноски за производството в размер на 150 лв. – платено адвокатско
възнаграждение.
Водим от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖАНИЕ частната жалба на Н. А. Б. срещу определение №
243 от 15 май 2020г. по ч. гр. д. № 233/2020г., Софийски окръжен съд, ГО.
ОСЪЖДА Н. А. Б. , ЕГН **********, да заплати на Т. Ж. К. , ЕГН
**********, на основание чл. 78, ал. 1 вр. чл. 79 ГПК, сумата 150 лв. –
разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________