Определение по дело №23/2019 на Окръжен съд - Перник

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

№       

 

гр. Перник, 12.06.2019 г.

 

ПЕРНИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД - Гражданска колегия, в закрито заседание на 12.06.2019 г., в състав:

 

Съдия: Кристиан Петров

 

като разгледа търг.дело № 00023 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.

Постъпила е молба вх. № 2638/15.05.2019 г. от ответника по делото ЕТ „Ж.Т. – Пирин“, с искане съдът да измени постановеното по делото определение № 148/19.04.2019 г. в частта му за разноските, като не вменява в тежест на ответника  сторените от ищеца разноски за заведената от него недопустима искова претенция.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил отговор от ищеца, в който по подробно изложени съображения изразява становище за неоснователност на молбата и за оставянето й без уважение.

Пернишкият окръжен съд, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема следното:

Молбата е процесуално допустима - подадена е в срока за обжалване по чл. 248, ал. 1 ГПК от легитимирана страна, с която не се иска присъждане на разноски в своя полза, поради което не е необходимо да е представен списък на разноските - с оглед процесуалната допустимост по чл. 248 от ГПК.

Разгледана по същество, молбата е неоснователна.

Производството по търг. д. № 00023/2019г по описа на ОС - Перник е образувано по предявени по реда на чл. 422 ГПК искове от „Българо- американска кредитна банка“ АД срещу ЕТ „Ж.Т. – Пирин“, като още с исковата молба ищецът изрично и конкретно е поискал присъждане на разноски в негова полза в размер на 300 лв. – ю.к. възнаграждение и 3712,08 лв. – заплатена държавна такса. С определение № 148/19.04.2019 г. по настоящото дело, чието изменение се иска, на осн. чл. 130 ГПК производството по делото е прекратено като недопустимо. В мотивите на определението съдът е посочил защо счита, че въпреки прекратяването на делото поради недопустимост на исковете, ответникът дължи на ищеца направените от последния разноски в пълен размер. Изложените и изтъкнати от молителя-ответник доводи в молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК повтарят тези, на които в определението на съда, чието изменение се иска е даден подробен и мотивиран отговор, поради което и липсва основание за преразглеждане становището на съда, доколкото липсват нови обстоятелства, който да го налагат.

Единствените „нови обстоятелства“ са тези, че с частна жалба вх. № 2636/15.05.2019г. ответникът по делото ЕТ „Ж.Т. – Пирин“ е обжалвал определение № 148/19.04.2019 г. по настоящото дело, с което на осн. чл. 130 ГПК производството по делото е прекратено като недопустимо, с доводи, че липсват данни за просрочието на възражението по чл. 414, ал. 2 ГПК, което е в противоречие с тезата в настоящата молба, че ответникът не е дал повод за завеждане на исковото производство. По прилагането на процесуалните правила по чл. 78, ал. 2 и 4 ГПК, визиращи поведение на ответник, дало повод за завеждане на делото, каквото именно представлява изразеното от ответника във възражението по чл. 414 ГПК, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение, е налице трайна съдебна практика /определение № 277 от 14.05.2014 г. по ч.гр.д.№ 2432/2014 г. на ВКС, І г.о, определения по ч.гр.д. № 275/2010 г. на ІV г.о., ч.гр.д.№ 205/2012 г. на І г.о., ч.гр.д.№ 6176/2014 г. на ІV г.о., определение N 626/20.08.2012 година, постановено по ч.гр.д. 275 по описа за 2010 година на ВКС и др./. Общото правило, което може да се изведе е, че разноските по делото се понасят от страната, която с неоснователните си фактически или правни твърдения, респ. с процесуалното си поведение е станала причина за завеждане на делото. Тъй като исковата молба се счита заведена от датата на подаване на заявлението следва, че ответникът е станал причина за завеждане на делото и следва да понесе разноските, направени от ищеца. Недопустимото предявяване на иска е следствие от превратното упражняване на права от страна на ответника, който е подал възражение срещу заповедта за изпълнение, при съзнанието, че възражението е просрочено. Дадените указания на съда и последвалите действия на ищеца произтичат от неоснователните фактически и правни твърдения на ответника, поради което той следва да понесе направените разноски.

Ето защо, съдът намира, че не са налице основания за промяна на вече постановения съдебен акт в частта му, с която е определена отговорността за разноски, поради което искането на ответника е неоснователно.

Предвид изложеното, съдът

 

 

 

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 2638/15.05.2019г. от ЕТ „Ж.Т. – Пирин“, ЕИК *********, съдебен адрес ***-Г/49 /чрез адв. Иван Кр. Иванов от САК/, за изменение на определение № 148/19.04.2019 г. по търг.д. № 00023/2019 г. по описа на Окръжен съд - Перник в частта му за разноските.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийския апелативен съд в 1-седмичен срок от връчването на страните.

 

 

 

Съдия: