Решение по дело №1793/2022 на Районен съд - Шумен

Номер на акта: 199
Дата: 17 март 2023 г.
Съдия: Жанет Марчева Христова
Дело: 20223630101793
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 август 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 199
гр. Ш, **/**/**** г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Ш, X-И СЪСТАВ, в публично заседание на седми
март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Жанет МАРЧЕВА
при участието на секретаря А.СТ.Т
като разгледа докладваното от Жанет МАРЧЕВА Гражданско дело №
20223630101793 по описа за 2022 година
Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл.415, ал.1 от
ГПК във връзка с чл.422 от ГПК.
Производството по делото е образувано по искова молба от
“*********************” ООД с ЕИК *********** със седалище и адрес на управление
гр.С, ул. “*****” № ** етаж 3, представлявано от И Ц К и Я Б Я, чрез юрисконсулта Йордан
Методиев срещу С. Ю. Е. с ЕГН ********** с адрес по искова молба с. *****, обл. Ш,
ул.”Б” № 14 и служебно известен на съда настоящ адрес в гр.Ш, ул.“Г С“ № ****** ап****
В исковата молба се излага, че между „*****“ ООД с ЕИК **********, като
заемодател и ответника - като заемател, възникнали облигационни отношения по повод
Договор за паричен заем № ******** от **/**/****г. Ищецът предоставил на ответника
сума в размер на 2300 лв., за което се издала разписка. Сумата следвало да се върне в общ
размер на 2965.65 лв., ведно с договорената лихва на 15 месечни погасителни вноски всяка
от 197.71 лв. Вноската включвала главницата и договорната лихва (в размер на 665.65 лв.
за периода от **/**/****г. до **/**/****г.). Поради неизпълнението на задълженията си да
заплаща дължимите вноски ответникът дължал и мораторна лихва от 123.47 лв. върху
непогасената главница за периода от **/**/****г. до датата на депозиране на заявлението по
чл.410 от ГПК.
На **/**/****г. било подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от **/**/****г., сключен между „*****“ ООД и
„*********************“ ООД. Предвид неизпълнението на ответника по договора за
заем по инициатива на цесионера било учредено заповедно производство по образуваното
ч.гр.д. № ***/****г. по описа на ШРС, по което в полза на ищеца е издадена Заповед за
1
изпълнение по чл. 410 от ГПК. Предвид, че заповедта е връчена по реда на чл.47, ал.5 от
ГПК, то в случая е налице предпоставката на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК и на заявителя било
указано, че следва да предяви установителни искове в едномесечен срок.
В заключение се иска да се постанови съдебно решение, по силата на което да бъде
признато за установено в отношенията между страните, че в полза на дружеството ищец
съществува вземане против ответника в размер на 2300 лв., представляващо главница по
договор за заем, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК – **/**/****г. до окончателното изплащане на задължението,
сума в размер на 665.65 лв., представляваща договорна лихва за периода от **/**/****г. до
**/**/****г. и сума от 123.47лв., представляваща лихва за забава от **/**/****г. до датата на
подаване на заявлението в съда - **/**/****г. Претендират се и разноските в
производствата.
С Определение № 2768 от **/**/****г. по молба на ищеца, съдът на основание чл.227
от ГПК е конституирал в качеството му на ищец „*********************“ АД с ЕИК
********, представлявано от Я Я (лист 54 от делото).
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са били редовно връчени на
ответника, чрез назначения в производството с Определение № 3765 от **/**/****г. особен
представител – адв. Т. Х., като в законоустановения едномесечен срок е депозиран писмен
отговор. В него се сочи, че исковете са допустими, но неоснователни, поради това, че
договорът за заем е недействителен, тъй като не отговаря на императивните изисквания на
ЗПК, въведени в чл.11, ал.1, т.10, т.11 и чл.11, ал.2 на същия. Така също се сочи, че
уведомяването за цесията, извършено с връчване на исковата молба чрез особения
представител не е произвело своето действие. Развиват се правни доводи за изложените
възражения. В заключение се моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни и да
бъде прогласена нищожността на договора.
В съдебно заседание за ищеца не се явява представител, депозирано е становище по
хода на делото, като се моли делото да бъде разгледано в тяхно отсъствие. Моли се за
уважаване изцяло на предявените искове, като се излага, че същите са основателни.
Представя се списък за разноски по чл.80 от ГПК.
В съдебно заседание за ответника се явява особения представител – адв. Т. Х. от
ШАК, която поддържа депозираното от нея становище и моли за решение, съобразно
доказателствата по делото.
Съдът, като взе предвид събраните доказателства, прие за установено от фактическа
страна следното: Видно от приложеното ч.гр.д.№ ***/****г. на ШРС, по заявление по
чл.410 от ГПК подадено от ищеца – заявител, била издадена заповед за изпълнение на
парично задължение № 313/**/**/****. за сумата от 2300 лв. главница по договор за
паричен заем, сума от 665.65 лв. договорна лихва от **/**/****г. до **/**/****г., сума от
123.47 лв. – законна лихва за периода **/**/****г. до **/**/****., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на постъпване на заявлението – **/**/****г. до окончателното
2
му изплащане, както и разноски в размер общо на 111.78 лв. Заповедта е връчена на
основание чл.47 от ГПК, поради ненамирането на ответника и по указания на съда заявителя
внесъл искова молба, по която е образувано настоящото производство.
От доказателствата по делото е видно, че на **/**/****г. между „*****“ ООД с ЕИК
********** и ответникът е сключен Договор за паричен заем „******** 30“ с № ********
от **/**/****г.. Съгласно договора заемателят дал на ответника кредит в размер на 2300 лв.,
като срокът на заема бил 15 месеца, разделен на 15 погасителни вноски, всяка в размер на
197.71 лв. с посочване на конкретните дати на падеж за всяка от тях. Лихвения процент по
заема бил фиксиран на 40.32 %, а годишния процент на разходите 49.49 %. Не се оспорва от
страните, че сумата е реално усвоена от ответника. Ответникът следвало да върне общо сума
от 2 965.65 лв., представляваща сбора от общия размер на кредита и разходите по него.
По делото е представен Рамков договор за прехвърляне на парични задължения
(цесия) от **/**/****г., сключен между „*****“ ООД и „*********************“ ООД.
Цесионера се задължил от името на цедента и за своя сметка да изпраща писмени
уведомления до длъжниците за цесията. Такова уведомление било приложено към исковата
молба и връчено, заедно с нея.
Изложената фактическа обстановка се подкрепя от представените писмени
доказателства, като обосновава следните правни изводи:
По допустимостта на исковете: Налице е правен интерес от водене на настоящото
производство, предвид наличие на образувано заповедно производство, по което заповедта е
връчена на длъжника по чл.47 от ГПК и даване от съда на указания на заявителя да предяви
исковете за вземанията си по заповедта. Така също по делото са налице доказателства, че
ищецът е носител на вземането спрямо ответника, произтичащо от придобиване на ищеца на
вземане от друг кредитор в посочените в исковата молба размери за главница и лихви.
По основателността на исковете по чл.422, във връзка с чл.415 от ГПК, във връзка с 9
от ЗПК: Предмет на исковете е установяване съществуването на вземанията по издадената
заповед за изпълнение, като успешното им провеждане предполага установяване
дължимостта на сумата, за която е издадена оспорената заповед. Или в тежест на ищцовото
дружество е да установи при условията на пълно и главно доказване, факта на съществуване
на валидна облигационна връзка между „*****“ ООД и С. Ю. Е., усвояването на кредита и
факта на настъпила изискуемост на вземането, както и размера на претендираното вземане
по неговите отделни пера. Ищецът следва да установи и че между цедента и цесионера е
сключен валиден договор за цесия, по силата на който на ищеца са били прехвърлени
вземанията по договор за кредит с ответника, заедно с привилегиите и обезпеченията, както
и че цесията е била съобщена на длъжника от надлежна страна.
Съдът приема, че съществуващите между страните отношения се основават на
договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9 и сл. от Закона за потребителския
кредит (ЗПК), който е сключен валидно и поражда действието си. Така от договор за
паричен заем „***** 30“ № ******** от **/**/****г. се установява, че ищецът предоставил
3
на ответника сума в размер на 2300 лв., както и че ответникът не е платил нито една
погасителна вноска по този договор. Поради естеството на паричния кредит като
потребителски, към настоящия случай намират приложение нормите на ЗПК и тези по
чл.143-148 от ЗЗП, към които препраща чл.24 от ЗПК. За действителността на договорите
съдът следи служебно, като дори и без да е наведен такъв довод от ответника по делото,
съдът следва да има произнасяне, предвид и приетата нова разпоредба на чл. 7, ал.3 от ГПК
(ДВ, бр.100 от 2019г.), която предвижда, че съдът следи служебно за наличието на
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. В случая обаче и особения
представител навежда доводи за недействителност на клаузи от договора относно лихвения
процент и годишния процент на разходите. От съдържанието на кредитния договор се
установява, че в него няма ясно разписани допускания, нито методика на формиране на ГПР
досежно компонентите му, както изисква чл.11, ал.1, т. 10 от ЗПК. Според последната
разпоредба, договорът за потребителски кредит следва да съдържа „годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочват взетите предвид допускания, използвани
при изчисляване на годишния лихвен процент на разходите по определения в приложение 1
начин“. Следователно ГПР представлява величина, чийто размер се определя по методика,
императивно заложена в ЗПК относно възможните компоненти, поради което кредиторът
следва да посочи в договора съставните елементи, участващи във формирането на
конкретния ГПР. В случая не са спазени и двете изисквания на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК
допусканията, при които е изчислен ГПР са само формално изброени, а методиката на
формирането му и вземащите участие в нея елементи изобщо не са посочени. По отношение
на възраженията за недействителност на чл.4, ал.1 от договора, съдържаща задължение за
представяне на обезпечения от страна на потребителя, както и неустойка при
неизпълнението на горното, съдът не следва да излага аргументи, доколкото в конкретния
случай не се претендира неустойка по чл.4 от договора.
Съгласно чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК,
както се установи безпорно по делото, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Съобразно чл.23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва
или други разходи по кредита. В настоящия случай дължимия към момента размер на
чистата стойност на кредита е 2300 лв., представляваща размера на дължимата и
незаплатена главница по него.
По отношение на възражението за ненадлежното уведомяване за извършената цесия,
съдът намира следното: Съобразно безпротиворечивата съдебна практика уведомлението за
цесията, изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на цесионера и достигнало
до длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл.99, ал.3,
предл.първо от ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на
основание чл.99, ал.4 от ЗЗД. Уведомяването на длъжника за извършеното прехвърляне на
вземането следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил
4
след предявяване на иска на основание чл.235, ал.3 от ГПК. В този смисъл са Решение №
156 от 30.11.2015г. на ВКС по т.д. № 2639/2014г., II т.о. и Решение № 123 от 24.06.2009г. на
ВКС по т.д. № 12/2009г. II т.о. Възражението на особения представител, че цесията няма
действие спрямо длъжника, тъй като исковата молба му е връчена чрез особения
представител, а не лично, също не е основателно, доколкото връчването на всички книжа по
делото на ответника е надлежно, ако е направено на особения представител и от този
момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни последици. В този смисъл е
Решение № 198 от 18.01.2019г. по т.д. № 193/2018г. I т.о.
По отношение разноските в производството: Съгласно Тълкувателно решение №
4/18.06.2014г. по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК съдът в исковото производство се произнася с
осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в исковото и в заповедното
производство. Предвид изхода на делото, то разноските направени от ищеца следва да се
възложат в тежест на ответника, съразмерно с уважената част от иска. В заповедното
производство разноските са в общ размер на 111.78 лв., от които 61.78 лв. държавна такса
и****лв. юрисконсулско възнаграждение. В исковото са направени такива в общ размер от
630.22 лв., от които 130.22 лв. заплатена държавна такса, 100 лв. за юрисконсулско
възнаграждение определено от съда и 400 лв. заплатено възнаграждение за особен
представител. Предвид уважаването само на установителния иск за главница, то ответникът
следва да заплати в исковото производство разноски в размер на 469.23лв., а в заповедното
83.23 лв.
Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с
чл.415, ал.1 от ГПК в отношенията между страните, че С. Ю. Е. с ЕГН ********** с настоящ
адрес гр.Ш, ул.“Г С“ № ****** ап**** дължи на “*********************” АД с ЕИК
******** със седалище и адрес на управление гр.С, ул.“*****” № ** ет.3, представлявано от
Я Б Я, чрез юрисконсулта Йордан Методиев сумата от 2 300 лв. (две хиляди и триста
лева), представляваща главница по Договор за паричен заем „***** 30“ № ******** от
**/**/****г., сключен между ответника и „*****“ ООД с ЕИК **********, цедирано по
силата на Приложение № 1 от **/**/**** към Рамков договор за прехвърляне на вземания от
**/**/****г., ведно със законната лихва върху вземането, считано от **/**/****г. – датата на
подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на вземането, за която сума е
издадена Заповед за изпълнение № 313/**/**/****. по ч.гр.д. № ***/****г. по описа на ШРС.
ОТХВЪРЛЯ предявените на основание чл.422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.415, ал.1
от ГПК искове за признаване на установено, че С. Ю. Е. с ЕГН ********** дължи на
“*********************” АД с ЕИК ******** сумата от 665.65 лв. (шестстотин шестдесет
и пет лева и шестдесет и пет стотинки), представляваща договорна лихва за периода от
**/**/****г. до **/**/****г. и сумата от 123.47 лв. (сто двадесет и три лева и четиридесет и
5
седем стотинки), представляваща законна лихва за периода от **/**/****г. до **/**/****., за
които суми е издадена Заповед за изпълнение № 313/**/**/****. по ч.гр.д. № ***/****г. по
описа на ШРС, като неоснователни.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК С. Ю. Е. с ЕГН ********** да заплати
на “*********************” АД с ЕИК ******** разноски по заповедното производство в
размер на 83.23 лв. (осемдесет и три лева и двадесет и три стотинки) и разноски в
исковото производство в размер на 469.23 лв. (четиристотин шестдесет и девет лева и
двадесет и три стотинки), съразмерно с уважената част на исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Шски окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.


Съдия при Районен съд – Ш: _______________________
6