Р Е Ш Е Н И Е №268
28.10.2019г., гр.Кюстендил
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в публично заседание, проведено седемнадесети септември, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател:Галина Мухтийска
Членове:Ваня Богоева
Евгения Стамова
С участието на секретаря:В.Бараклийска, след като разгледа, докладваното от съдия Стамова, гр.д.№332/2019г. по описа на КнОС и, за да се произнесе взе предвид:
С
решение №135 от 22.02.2019г. по гр.д.№1712/2018г. Дупнишкият районен съд е
признал за установено по отношение на Л.С.Л., ЕГН ********** от гр.Д. ,л.“Д.Б.”№**,
че дължи на „БНП Париба Пърсънъл Файненс СА”Клон България, със седалище и адрес
на управление гр.София, ж.к.”Младост
В срока за обжалване Л. е обжалвала решението.В жалбата е изразено становище за нищожност, неправилност и необоснованост на решението.изложени са съображения за това, че за вземания по договор за потребителски кредит, с клауза за предсрочна изискуемост при неплащане на определени вноски, като част от основанието на иска, изрично заявено в заповедното производство по чл.410 ГПК, предсрочната изискуемост не настъпва автоматично, а е необходимо кредиторът да е уведомил длъжника за обявяване на кредита за предсрочно изискуем и то преди подаване на заявлението по чл.410 ГПК, което волеизявление да е достигнало до длъжинка.Посочена е съдебна практика – решение №92 от 16.06.2009г. на ВКС по т.д.№467/2008г., ІІ т.о, решение №58 от 15.04.2009г. на ВКС по т.д.№548/2008г., ІІ т.о и ТР №4/2013г. на ОСГТК, решение №123/09.11.2015г. по т.д.№2561/2014г, по описа на ВКС, ІІ т.о и решение №114/07.09.2016г. по т.д.№362/2015г по описа на ВКС, ІІ т.о.Твърди се, че в разглежадния случай ищецът не е уведомил длъжника за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, което обосновава извод за неоснователност на предявения иск, както и, че при липса на позоваване на предсрочна изискуемост, клауза от договора предвиждаща автоматична такава няма действие.Оспорена е представена от ищеца товарителница от „*****” ООД, за получаване на покана предсрочна изискуемост.Посочена е съдебна практика – решение №23/07.07.2016г. по т.д.№3686/2014г- на ВКС, ТК,І т.о и решение №232/05.01.2017г. по т.д.№3416/2015г. на ВКС, ІІ т. и е обосонвано становище за задължение на съда за служебна проверка за неравноправни клаузи в договорите за кредит.Прави се възражение за нищожност на клауза от договора относно договорените лихвен процент в размер на 35%( стандартна) съответно 44.90%(кобрандирана), като намираща се в противоречие с добрите нрави.Искането е решението да бъде отменено, а исковете отхвърлени.
Препис от жалбата е връчен на насрещната страна.В срок е подаден отговор, в който са противопоставени твърдения, че кредитополучателя по процесния договор за потребителски кредит не е изпълнил задължението си да плаща месечните си погасителни вноски и е преустановил редовното обслужване на кредитна карта от 01.05.2017г., за което е уведомен с покана за изпълнение на задължението, която му е връчена лично.ПОддържа доказаност на исковата претенция със съдебно – счетоводна експертиза и съответствие на договора с изискванията на чл.4 и сл. от ЗЗП.Искането е решението да бъде потвърдено.Във въззивното производство в писмена молба уточнява, че в конкретния случай е бил настъпил падежа на задължението, като въпреки това е била отправена покана до длъжника за доброволно изпълнение.Претендира разноски.
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна и е допустима.
При извършена служебна проверка, съдът не намира пороци обуславящи нищожност или недопустимост на решението.
От събраните в първоинстанционното производство писмени доказателства и съдебно счетоводна експертиза се установяват следните обстоятелства:
Представен е писмен договор за потребителски кредит , отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта ********.Договорът е с дата 01.06.2015г., страни по същия са „БНП Пърсънъл Файненс”ЕАД, ЕИК ********, като кредитор и Л.С.Л. от друга, като кредитополучател.В раздел параметри и условия е посочен размер на кредита за потребителски цели – 2000 лева, размер на кредита за покупка на застраховка „защита на плащанията” -180 лева, и общ размер на кредита 2180 лева, посочен е брой погасителни вноски 15 и месечна погасителна вноска в размер на 180.34 лева, годишен процент на разходите 43,87% и лихвен процент 31,25%.В договора е обективиран погасителен план, в чл.5 е договорено, че при забава на една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата, ведно с направените разноски за събиране на вземането, а при просрочие на две или повече месечни погасителни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в пълния му размер ,включително всимки определени от този договор надбавки, ведно с дължимото обезщетение за забава и всички разноски за събиране на вземането, без да е необходимо изпращане на съобщение от кредитора за настъпилата предсрочна изискуемост.Посочено е, че размерът на разноските за събиране на вземането се определя от управителния орган на дружеството и се публикува на интернет страницата на компанията.Посочен е размерът на законната лихва за забава на основание ПМС №100/29.05.2012г.Уговорени са възможност за отлагане на погасителна вноски и плащане на такса за отлагането, разпределението на месечните вноски в последователност разноски, лихви, главница, възможност за преизчисляване на остатъчно плащане в зависимост от инфлацията, възможност за кредитополучателя да получава извлечение за състоянието на договора, под формата на погасителен план, с отбелязване за извършените и предстоящи плащания, размер на такси и комисионни съгласно Тарифа на обслужващата клиента Банка, начина на отправяне на изявление – доставени на адрес, изпратени по факт или до адрес на електронна поща, или съобщени по телефон, прекратяване на договора при изпълнение на задълженията, възможност и условия за предсрочно изпълнение на задълженията от кредитополучателя, възможност за отказ от договора с предизвестие в 14 дневен срок от подписването му и срок за връщане на предоставената главница, ведно с начислена лихва за срока на ползването, както и начина на определяне на лихвата.В раздел озаглавен „отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта” са обективирани следните изявления – възможност кредиторът да предостави за ползване на Кредитополучателя кредитна карта с максимален кредитен лимит до 10 000 лева.Издаване и достаявне на картата след проучване изпълнението на задълженията по договора за кредит, не по – късно от осемнадесет месеца от първата погасителна вноска, както и, че ако в посочения срок не бъде издадена кредитна карта този раздел не произвежда действие.Посочено е, че кредитния лимит, който се определя едностранно от кредитора няма да надвишава посочения максимален размер и ще представлява револвиращ потребителски кредит предоставен на кредитополучателя за ползване посредством кредитна карта.Кредитополучателят ще може да извършва трансакции с кредитна карта до размера на кредитния лимит, в рамките на дневните транакционни лимити, като всяка трансакция представлява усвояване на договора за револвиращ потребитлески кредит, потвърждение за извършване на трансакциите се осъществява посредством персонален идентификационен номер.Посочено е, че договорът е безсрочен, а срокът на валидност на кредитната карта се определя от Кредитора и е различен от срока на договора за револвиращ потребителски кредит.За плащане на кредитния лимит е предвидено плащане годишна лихва върху усвоената част, за срока на ползването й, както и удържане на всички такси дължими на кредитора или на трети лица от разполагаемия кредитен лимит.В т.17 е посочено изпращането на извлечение, отразяващо състоянието на задълженията на кредитополучателя всеки месец, следващ месеца на извършените трансакции но не по малко от веднъж годишно и съдържание на извлечението – период за който се отнася, извършени през периода трансакции, разполагаем кредитен лимит, начислени лихви, минимална погасителна вноска.Според т.18 кредитополучателят плаща месечна погасителна вноска до изплащане на начислените задължения , покриваща задълженията в последователност разноски, лихви, главница.В чл.19 е договорено кредиторът да може да преразглежда размерът на лихвата и таксите всеки месец, както и влизането в сила на промяната след обявяването й на интернет страницата на дружеството, като при несъгласие кредитополучателят може да блокира картата си, респ. приемането им при неблокирането й.Съгласно т.20 кредиторът ще блокира кредитната карта по искане на кредитополучателя при изтичане на валидността и или при неплащане на една или повече месечни погасителни вноски, като при неплащане в рамките на 2 месеца съответно прилагане на разпоредбите на чл.5.В чл.21 е предвидено, че кредитната карта ще бъде доставена на кредитора ,заедно с приложение, съдържащо всички конкретни условия на револвиращия кредит и процедура за активиране на картата, както и, че задълженията за плащания възикват след активирането и използването на картата и в съответствие с договора и приложенията към същия.В раздел други се съдържат уговорки относно плащането на разходи свързани с кредита, изменения на договора в писмена форма, или в резултат на императивни норми, възможност за прехвърляне на правата по договора на трето лице, възможност за събиране и ползване на информация във връзка с изпълнение на договора.Договорът е подписан от Л.Л., като кредитополучател, като е удостоверено, че същата е получила сумата посочена в размер параметри и условия.По делото е представен сертификат за застраховка „защита на плащанията” със застраховано лице кредитополучателя – жалбоподател, издаден от „Кардиф Животозастраховане Клон България” и общи условия за тази застраховка, които са подписани в графата за застрахован.
Представено е приложение към договора в чл.1 от който е посочено, че кредитора отпуска на кредитополучателя револвиращ кредит в размер на 1000 лева, при годишна лихва и такса за ползването му посочени в същото.В т.2 издаването на кредитна карта, представляваща електронен инструмент,чрез който се извършва идентификация на кредитополучателя и се осъществява отдалечен достъп до отпуснатия револвиращ кредит, позволяваща теглене в брой от банкомати, плащания чрез терминални устройства и други услуги, посочени в това приложения или достъпни чрез АТМ,идентификация чрез въвеждане на ПИН, активиране на картата в съответствие с приложена процедура, задължение за личното й ползване, принадлежност на картата на кредитора, незабавно авторизиране на трансакциите, ако са в рамките на одобрения кредитен лимит и приложимите дневни лимити,възможности за блокиране на картата, закриване на картата, издаването на месечно извлечение за осъществени трансакции до 15 то число на месеца, изпращането му на кредитополучателя на електронен адрес, а при изрично искане и на хартиен носител, както и освобождаване на кредитора от отговорност, ако адресът е недостъпен или кредитополучателя не го ползва по някаква причина, както и, че неполучаването на извлечение не е причина за неплащане на погасителна вноска.Плащане на погасителните вноски до 1- во число на месеца ,следващ издаването на извлечението и най- малко в минимален размер съгласно тарифата.Съгласно чл.14 за ползването на револвиращ кредит кредитополучателят дължи годишна лихва в посочения в документа размер, начисляваща се върху усвоения размер на кредита, за времето на ползването му.Приложимост на действащите към момента на трансакциите лихва, тарифа и услуги.Посочен е срок за възражения срещу трансакциите, ндостъп до непрекъсната информация чрез посочена уеб – страница и телефон.Отбелязано е, че ГПР е изчислен при допускане, че общия размер на кредита е усвоен незабавно и изцяло за срок от 1 година и се погасява на равни месечни вноски, с неизменни до края на срока разходи, съгласно условията на Договор за кредит.В документа е обективирана таблица Тарифа, в която е поксочен вид на карта – стандартна/ кобрандирана, лихвен процент 35%/44.90%, покупка на ПОС без такса, теглена на пари в брой от банкомат -2 лева плюс 2% от изтеглената сума, справка за разполагаем лимит 0.40, месечна такса за обслужване 4.00 лева, без годишна такса, без такса за СМС известяване, такса за администриране на просрочени задължения в размер на 12 лева, обезщетение за забава 10 % плюс от ОЛП на БНБ( законна лихва за забава) а в таблица Лимити – дневен лимит за теглене на пари в брой 1 000 лева, дневен лимит за покупки на ПОС – до размера на крледитния лимит, минимална погасителна вноска 60.00 лева.Приложението е подписано от представител на Кредитора и не е подписано от длъжника.
Представено е месечно извлечение, като липсват данни за връчването му на кредитополучателя.
Приложена е товарителница 919031612131662 за доставени на Л. документи на 19.03.2016г., последна покана подписана от представител на „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД , съдържаща изявление за преустановено от длъжника плащане на вноските по договора от 01.05.2017г. и съществуващо задължение в размер на **** лева – **** лева – главница, **** лева – договорна лихва, *** лева обезщетение за забава.Отправена е покана за погасяване на задължението в 7 –дневен срок, като е посочено, че при неплащане, ще се пристъпи към съдебно събиране на посочената сума.Липсва позоваване на чл.5 от договора.За получаването на тази покана от длъжника ищецът се позовава на товарителница 820171172004, с посочена дата за получаване 22.11.2017г. оспорена от длъжника.
Не се спори между страните, че ищецът е правоприемник на кредитора, за което са представени, като доказателство извлечение от основно вписване в ТР към 13.03.2018г. от секретариат на Търговския съд гр.Париж, нотификация за презгранично сливане и писмо от Канцелария на Търговски съд в Париж, за влизане в сила не презгранично сливане между ищеца и кредитора.
Според заключение с вф.№1326/29.01.2019г. на в.л. Н.Ш., изготвено въз основа на материалите по делото и вътрешно – нормативни документи, счетоводно – отчетни документи на ищцовото дружество се установява, че на 23.03.2016г. е активирана кредитна карта с №******.Вещото лице е посочило, че поради неизпълнение на договорените условия от ответника, а именно преустановяване на редовното обслужване на кредитната карта на 01.05.2017г., когато е направено последното плащане по нея, цялото задължение е станало предсрочно изискуемо, като се сочи и чл.5 от Договора за потребителски кредит.Заявява, че след преустановяване на плащането баланса по нея е с отрицателен знак , като дължимата сума към 01.05.2017г. е 879.98 лева – главница по револвиращ кредит, 199.24 лева договорна лихва за периода от 01.05.2017г. до 10.11.2017г.Определя размера на лихвата за забавено плащане за периода то 01.05.2017г. до 10.11.2017г. на 44.67 лева. Вещото лице е изразило становище и по въпроса, дали за настъпване на предсрочна изискуемост на кредита е било необходимо изпращане на съобщение, като е посочило с оглед чл.5 от договора липса на необходимост от такова.Тъй като в посочената част заключението няма характер на експертно мнение по въпрос за който са необходими специални знания съдът не го кредитира.
По реда на чл.410 ГПК в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение за процесните суми, срещу която жалбоподателката е възразила, като в 1 – месечен срок от узнаване на възражението е подадена исковата молба по която е образувано първоинстанционното дело.
Както в заявлението за издаване на заповед за изпълнение, така и в исковата молба липсват твърдения за настъпила предсрочна изискуемост на кредита.Обстоятелствата на които ищецът основава вземанията са – съгласие за отпускане на револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта „Мастеркард”,активиране на картата на 23.03.2016г. от ответницата, преустановено редовно обслужване на кредита, считано от 01.05.2017г. изразяващо се в заплащане на минимална месечна погасителна вноска, представляваща променлива величина, съобразно усвоената сума до пълното погасяване на задължението,блокиране на картата, продължаващо неизпълнение въпреки многократните опити за контакт с длъжника и отправените и покани за погасяване на натрупаните задължения.
Предвид изложените обстоятелства, съдът намира предявените искове за неоснователни, а обжалваното решение за неправилно.
Предмет на настоящото разглеждане са искове по чл.55 ал.1 ЗЗД вр. с чл.422 ГПК за сумата 879.98 лева – дължима невърната главница по договор за револвиращ потребителски кредит, по чл.79, ал.1 ЗЗД вр. с чл.240, ал.2 ЗЗД вр. с чл.422, ал.1 ГПК за сумата 199.24 лева дължима възнаградителна лихва за периода от 01.05.2017г. до 10.11.2017г. и по чл.86, ал.1 ЗЗД вр.с чл.422 ГПК за сумата 44.67 лева – представляваща обезщетение за забава, за периода от 10.11.2017г. до 11.05.2018г.
Допустимостта на исковете следва от наличието на издадена заповед за изпълнение за процесните суми, подадено в срок възражение срещу заповедта от длъжника и подаване на исковата молба в преклузивния срок по чл.415, ал.4 ГПК.С оглед на съдържащите се в приложеното заповедно производство възражение срещу издадена заповед за изпълнение и датата на подаване на исковата молба, следва да се приеме, че исковете са допустими.
Доколкото вземанията си срещу ответника ищецът основава на твърдения за предоставен кредит, като няма спор за това, че ищец в производството е правен субект, който предоставя кредит в рамките на своята търговска дейност то правоотношенията между страните следва да бъдат разгледани при съобразяване императивните разпоредби на Закона за потребителския кредит.В тежест на ищеца по предявения иск е да докаже наличието на валиден договор за потребителски кредит с посоченото в исковата молба съдържание, размера и изискуемостта на исковите суми.
Освен общите предпоставки за валидност на договор за заем – съгласие за получаване в собственост на пари и предавенето им, в същия закон, като условие за валидност на договора за потребителски кредит е предвидено, че съгласието за предоставяне на заем, следва да бъде обективирано в писмена форма, като са налице изисквания относно конкретното съдържание на договора – чл.10, чл.11 респ. 12 от закона.
Съгласно чл.10, ал.2 от Закона кредиторът не може да изисква и да събира от потребителя каквото и да е плащане, включително на лихви, такси, комисиони или други разходи, свързани с договора за кредит, които не са предвидени в сключения договор за потребителски кредит, според ал.3 всички изменения и допълнения на договора също следва да бъдат извършени в писмена форма, удостоверени с подписите на страните.
Според чл.20, ал.1 и ал.2 ЗПК правата, предоставени на потребителите по този закон не могат да се изключват или ограничават, като отказът от права е недействителен.
В случая данните по делото изключват извод за надлежно възникнало правоотношение между страните по договор за потребителски кредит.Това е така, защото липсва писмен документ, материализиращ съвпадащите насрещни волеизявления на страните относно конкретен размер на кредита, както и относно договорените лихви и обезщетения за забава.
Постигнатото съгласие за предоставяне на кредит след едностранно определяне размера му, на лихвата и месечна погасителна вноска от кредитора респ. при неяснота у потребителя относно размера на средствата които ще му бъдат предоставени в заем, размера на лихвата която ще плати, размера на месечната погасителна вноска не може да се приеме, като валидно съгласие въз основа на което между страните е възникнал договор за потребителски кредит.
Нормите от ЗПК предвиждащи ограничения на договорната свобода във връзка с получаването на кредити от потребители и целящи защита на потребителите, включително и тази част от тях, касаещи преддоговорната информация обосновават извод, че за да е налице съгласие за договора, то следва да е налице ясно изразена воля на потребителя относно обстоятелствата, обуславящи същественото съдържание на договора, като израз на информирано решение и осъзнаване на икономическите последици за потребителя от същото.
В случая не е налице такава.Доколкото сключения договор не отговаря на изискването по чл.11 ал.1 т.7 и т.9 то съгласно чл.22 ЗПК същият е недействителен.В тези случаи потребителят дължи само чистата стойност на кредита, без лихва или други разходи, което обосновава извод за неоснователност на предявения иск в частта му за сумата от 199.24 лева, претендирана, като възнаградителна лихва и на иска за признаване дължимост на обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД в размер на сумата от 44.67 лева.
Съдът счита, че в случая не се дължи и главницата по договора.Това е така защото ищецът не твърди нито пък установява към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед да е настъпила изискуемост на вземането респ. задължението на длъжника да върне предоставената му в заем сума.В общия случай при договори за заем с неопределен срок вземането става изискуемо след изтичане на 1 – месечен срок от поканата.В ЗПК съществува специална регламентация според която при прекратяване на договор за потребителски кредит с неопределен срок е необходимо отправяне на предизвестие до длъжника, като е посочен и минимален срок на предизвестието – двумесечен.В случая не се твърди и не се установява ищецът да е отправил до длъжника двумесечно предизвестие и това да е станало преди подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.В приложената покана – предсрочна изискуемост не е предвидена възможност за плащане в 2 – месечен срок, нито е обективирано изявление, за прекратява на договора след изтичане на двумесечен срок от получаването й,поради което и съдът не обсъжда възраженията на потребителя за получаването й.
Предвид изложеното, обжалваното решение следва да се отмени, а предявените искове да бъдат отхвърлени.
С оглед изхода от спора и доколкото видно от представено пълномощно жалбоподателката е представлявана от адв.А., при упълномощаване по реда на чл.38 ЗА, то на основание посочения законов текст – чл.38, ал.2 дружеството следва да бъде осъдено да заплати на адв.А. възнаграждение в размер на 308,67 лева, определено по реда на чл.7, ал.2 т.2 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Не е заявено искане за присъждане на разноски за въззивното производство, поради което такива не се присъждат.
С оглед на изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №135 от 22.02.2019г. по гр.д.№1712/2018г. на Дупнишкия районен съд.
ОТХВЪРЛЯ,
КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ предявените от „БНП Париба Пърсънъл Файненс СА”Клон
България, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.”Младост
ОСЪЖДА „БНП Париба Пърсънъл Файненс СА”Клон
България, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.”Младост
Решението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: