Р Е Ш Е Н
И Е №962
29.11.2019г. гр.Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Хасково в публичното
заседание
на петнадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в следния
състав:
СЪДИЯ : ПАВЛИНА
ГОСПОДИНОВА
Секретар Йорданка Попова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
адм.д.№1108 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс във връзка с чл.46, ал.1 от Закона за чужденците
в Република България.
Образувано е по жалба от С.К., роден на
***г. в гр.Б., А., против Заповед №4537 ПАМ – 102/01.09.2019г. на Началника на
ГПУ Ново село, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна
мярка Връщане до страната на произход, страната на транзитно преминаване или
трета страна. Твърди се, че заповедта била незаконосъобразна, издадена при съществени
нарушения на административнопроцесуалните правила, както и противоречала на
материалноправните разпоредби, а била и несъобразена с целта на закона.
Заповедта била издадена при липса на законови предпоставки за издаването на
акта, както и при неизяснена фактическа обстановка и в нарушение на
предписаната процедура, като в заповедта не се съдържали изискуемите реквизити
и съдържание. Всичко изложено до тук затруднявало защита на жалбоподателя и
съдебния контрол. В писмени бележки, представени в с.з., се сочи, че не били
обсъдени и изследвани индивидуалните обстоятелства относно засегнатото от акта
лице. Не била дадена възможност за изслушване и не бил изслушан надлежно, поради
което заповедта била издадена при неизяснена фактическа обстановка. При
предвиденото предварително изпълнение не бил посочен обективен критерий, който
да обосновава опасност укриване на лицето. Не се посочвала конкретна държава, в
която лицето ще бъде изведено. Жалбоподателят следвало да бъде информиран за
дестинацията по извеждане предварително. Така не можело да бъде се упражни
адекватен съдебен контрол. Заповедта съчетавала решение за връщане и решение за
извеждане. В частта на принудителното извеждане липсвало конкретно посочване на
обективен критерий. Иска се отмяна на оспорената Заповед №4537 ПАМ – 102/01.09.2019г.
на Началника на ГПУ Ново село като незаконосъобразна.
Ответникът Началник ГПУ Ново село в хода
на производството не взема становище относно обжалваната заповед.
Съдът, като прецени доказателствата по
делото, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от Предложение рег.№4537р-11864/01.09.2019г.,
изготвено от Началник на ГОИД ГПУ Ново село ст.инспектор Г.К., на 31.08.2019г.
– 22,00ч., в района на с.С.р., общ.С., са задържани лица, между които
жалбоподателя – т.13. За тях е установено, че са преминали по-рано незаконно
държавната граница от РГ. за РБългария, а имено: на 29.08.2019г. в района на 366
гранична пирамида. При даваните от лицата обяснения било установено чрез
преводач самоличността на жалбоподателя, както и че бил роден на ***г. Лицата
от групата тръгнали по различно време от А., като в гр.И. се запознали с
афганистанец, който им обещал срещу различни суми да бъдат преведени нелегално
до Ф.. На 29.08.2019г. цялата група се придвижили до О., като преминали
турско-гръцката граница – реката, с няколко лодки, а после през нощта се
движили в посока границата с Б., заедно със своите водачи. Качили ги в
микробус, но дошла полиция и ги задържала, а водачите избягали. Лицата не
представили документи, с които да удостоверят самоличността си, а заявили
личните си данни. Поради тези установени факти и за предотвратяване на нови
нарушения, като се има предвид, че лицата не могат да удостоверят пребиваването
си в страната по установения ред, е предложено на основание чл.41, т.1 от ЗЧРБ
да бъде наложена ПАМ Връщане до страната на произход, страната на транзитно
преминаване или трета страна. Направено е предложение и с цел организиране
принудителното връщане до границата на страната, но тъй като можело да се
предположи, че ще се опитат да се отклонят от наложената ПАМ, а и поради това,
че нямат документи за самоличност и има вероятност да се укрият, то лицата да
се настанят на основание чл.44, ал.6, ал.8-9 и ал.10 от ЗЧРБ и чл.95 от ЗМВР в
СДВНЧ към Дирекция Миграция МВР. На основание чл.42з, ал.1, т.1, във вр. с
чл.10, ал.1, т.9, 12 и 22 да бъде наложена ПАМ Забрана за влизане и пребиваване
на територията на държавите – членки на ЕС. Изготвена е Докладна записка
относно задържани лица чужди граждани до Началника на ГПУ Ново село, както и
Докладна записка относно извършените ОИМ за установяване нарушения на
държавната граница и Докладна записка от 02.09.2019г. относно задържани
нелегални мигранти. Представена е и Заповед №4537з-132/01.09.2019г. относно
назначаването на преводач. На жалбоподателя С.К. е издадена Заповед за задържане на
лице на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР. В преписката, постъпила от
административния орган е приложено копие на регистрацията в Евродак
дактилоскопна карта с имената и датата на раждане на лицето, като е представена
и справка съпровождаща документите при настаняване и приемно-предавателен
протокол. С последният документ рег.№4537р-11876/01.09.2019г. се установява, че
на 02.09.2019г. С. Карухеле предаден/приет в СДНВЧ, както и че е подаден за
реадмисия на ГГВ въз основа на чл.2, т.1 от Спогодбата между правителството на
РБългария и правителството на РГърция относно обратното приемане на незаконно
пребиваващи лица
Представената Заповед рег.№4537
ОЧ-87/01.09.2019г. на Началник на ГПУ –
Ново село е
относно принудително настаняване на чужденец в специален дом за временно
настаняване на чужденци към ДМ МВР – за жалбоподателя.
Със Заповед рег.№4537 ПАМ-102/01.09.2019г. на Началник на ГПУ – Ново село е наложена на
жалбоподателя принудителна административна мярка Връщане до страната на
произход, страната на транзитно преминаване или трета страна. Заповедта е връчена на
жалбоподателя на 01.09.2019г. срещу подпис в присъствието на преводач.
При така установената фактическа обстановка, като
взе предвид и разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът извърши преценка за
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по
чл.146 от АПК, като направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежна страна – адресат на
оспорения акт, за която е налице пряк и непосредствен интерес от обжалването, в
срока по чл.149, ал.1 от АПК във вр. с чл.46, ал.1 от ЗЧРБ /срокът за оспорване
изтича на 15.09.2019г. – неприсъствен ден/. Жалбата отговаря на изискванията за
форма и реквизити по чл.150 и чл.151 от АПК, като не се установяват пречки за
разглеждането й, посочени в нормата на чл.159 от АПК. При тези съображения
съдът приема, че подадената жалба е процесуално допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
По
същество жалбата е неоснователна.
Съгласно
разпоредбата на чл.44, ал.1 от ЗЧРБ принудителните административни мерки се
налагат със заповед на директорите на регионалните дирекции Гранична полиция на МВР или от
оправомощени от тях длъжностни лица, видно от посочената Заповед №4074з-2952/27.12.2018г.
на Директора на РДГП С.. Поради това съдът приема, че оспореният акт е издаден от компетентен
орган, разполагащ с материална и териториална компетентност, както и че заповедта
е издадена съобразно
предоставените му правомощия.
При
издаване на заповедта е спазена формата по чл.59, ал.1 от АПК. Заповедта
съдържа и задължителните реквизити по чл.59, ал.2, т.1-8 от АПК, посочени са
релевантните обстоятелства, съставляващи фактическите основания за издаването
й. В случая освен кратките мотиви в самата заповед, издаването на заповедта се
основава и в материал, изготвен от помощен орган - Предложение рег.№4537р-11864/01.09.2019г.,
изготвено от Началник на ГОИД ГПУ Н. с., като формулираните в предложението мотиви следва
да се смятат също за обосноваващи издаването на оспорвания административен акт.
Именно установеното от предложението съставлява мотивите в оспорваната заповед
- невъзможност на лицето да удостовери пребиваването си в страната по
законоустановения ред, както и на обстоятелството, че няма документи за
самоличност, са обосновали административния орган да издаде заповедта.
Съображенията на административния орган са изложени по недвусмислен начин и за
адресата на заповедта съществува възможност да се запознае с основанията на
наложената ПАМ, а за съда – да упражни ефективен контрол за законосъобразност.
Съдът не
установи при издаване на оспорения административен акт да са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Производството
е започнало съгласно чл.24, ал.1, пр.1 от АПК служебно и на основание издадено
мотивирано предложение, отправено до компетентния административен орган. При
условията на чл.35 от АПК са изяснени фактите и обстоятелствата, от значение за
случая, като са обсъдени обясненията на заинтересования /макар да е посочено
общо, че са снети обяснения от групата/, а доказателствата са преценени от
административния орган по реда на чл.36, ал.3 от АПК. В този смисъл съдът не
приема направеното възражение от представляващия жалбоподателя, че при
издаването на акта не бил изслушан. Отразяването на общо снети обяснения, т.е.
всички от групата чужденци, са сочели еднопосочни и безпротиворечиви помежду си
еднакви за всички факти, не води към извод да са допуснати съществени
нарушения, които да са рефлектирали върху съдържанието на оспорения
административен акт. Съгласно чл.5 от Директива 2008/115/ЕО, когато прилагат
тази директива, държавите членки следва, от една страна - надлежно да вземат
предвид висшите интереси на семейния живот, здравословното състояние на
съответния гражданин на трета страна, а от друга страна - да спазват принципа
на забраната за връщане, от което следва, че когато възнамерява да приеме
решение за връщане, компетентният национален орган непременно трябва да изпълни
наложените с чл.5 от Директива 2008/115 задължения и да изслуша
заинтересованото лице в тази връзка, като му предостави възможност полезно и
резултатно да изложи становището си във връзка с незаконността на своя престой
и изведени от националното право съображения срещу приемането на решение за
връщане. В това отношение заинтересованото лице трябва да сътрудничи на
компетентния национален орган по време на изслушването, за да предостави цялата
релевантна информация във връзка с личното си и семейно положение, и по –
конкретно тази, която може да е довод срещу приемането на решение за връщане. В
тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че жалбоподателят не е изложил
конкретни причини за напускането на страната по произход, както и не е посочил
различна цел от крайната цел за всички лица – да отидат във Ф., където да се
получи закрила и работа. До настоящия момент той не е направил писмени искания
или възражения нито при издаване на оспорваната заповед, нито в настоящото
производство. Но като се има предвид изложеното относно жалбоподателя, то
следва да се отчете и краткия срок на пребиваване на чужденеца на територията
на РБългария.
Заповедта съдържа както фактически, така и
правни основания за издаването й. Като правно основание е посочен чл.41, т.1 от ЗЧРБ, съгласно разпоредбата
на който мярката Връщане се налага, когато чужденецът не може да удостовери
влизането си в страната по законоустановения ред. Безспорно е, че към момента на
издаване на оспорената заповед жалбоподателят не може да удостовери посоченото
обстоятелство. По отношение на жалбоподателя не се установява, както към
момента на издаване на оспорваната заповед, така и към момента на приключване
на съдебното дирене, да му е предоставена международна закрила в РБългария.
Изключително краткият срок на пребиваване на жалбоподателя в България – в деня преди
издаване на оспорената заповед е бил задържан, не предполага прекъсване на
социални, семейни и културни връзки с държавата по произход, респ. създаването
на трайни такива в Република България, които да се противопоставят на решението
за връщане. Действително, както се сочи от представляващия С.К., в самата заповед не е посочено
дали чужденецът ще бъде върнат в страната по произход, в страната на транзитно
преминаване или трета страна, но видно от съставения протокол на 02.09.2019г.
предстои реадмисия в РГ., която се явява страна на транзитно преминаване. Освен
това от данните по делото не се установяват твърдения на чужденеца, че животът
му е застрашен било в страната по произход или трета страна, а и в тази насока
няма други индиции по делото, което да налага необходимост от изрично посочване
в заповедта на страната, която да бъде върнат. Последното не препятства и
съдебен контрол в тази посока, доколкото вече беше посочено, че няма данни да е
застрашен живота на чужденеца, а и съставения протокол на 02.09.2019г. е
подписан от лицето. Така възражението на представляващия жалбоподателя, че
чужденецът не е информиран за дестинацията на връщане или извеждане
предварително, е неоснователно.
Съдът приема, че оспорената заповед е издадена и в
съответствие с целта на закона, инкорпорирал в себе си разпоредбите на
Директива 2008/115/ЕО, установяваща съгласуван подход в областта на имиграцията
и убежището, който обхваща едновременно създаването на обща система за убежище,
политиката за законна имиграция и борбата срещу незаконната имиграция
посредством установен набор от правила, приложими спрямо всички граждани, които
не отговарят или са престанали да отговарят на условията за влизане, престой
или пребиваване в дадена държава-членка. Поради това не се установява и отменително основание по чл.146, т. 5 от АПК.
По
изложените съображения жалбата е неоснователна. Оспореният административен акт,
като издаден от компетентен орган, в кръга на правомощията му, в предвидената
от закона форма, без допуснати съществени процесуални нарушения, в съответствие
с материалния закон и неговата цел, е законосъобразен.
Мотивиран
така и на основание чл.172, ал.2, пр.последно от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.К., роден на ***г.
в гр.Б., А., против Заповед №4537 ПАМ – 102/01.09.2019г. на Началника на ГПУ
Ново село, като
неоснователна.
Решението може да бъде обжалвано пред
Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от
връчването му на страните.
Съдия: