Р Е Ш Е Н И Е
№....................
гр. София, 30.08.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ А въззивен състав, в публично съдебно заседание на седми юни през две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
Председател: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
ДИМИТЪР КОВАЧЕВ
при участието на секретаря Емилия Вукадинова, разгледа
докладваното от съдия Мариана Георгиева въззивно гражданско дело № 13968 по
описа за 2020г. по описа на СГС и взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.
С решение от 15.02.2018г., постановено по гр.д. № 62534/2017г. на СРС, ГО, 42 състав, са уважени предявените
по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК обективно кумулативно съединените искове от „Т.С.”
ЕАД срещу Е.Д.Д. и А.И. Р.-Д.с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за установяване съществуването на следните вземания, претендирани в
условията на пасивна солидарност: за сумата от 1 009, 63 лева, представляваща
стойност на доставена топлинна енергия за топлоснабдяван
имот – апартамент № 96, находящ се в гр. София, жк „*********, за периода от м.05.2014г. до м.04.2016г., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното и изплащане;
за сумата от 149, 32 лева – законна
мораторна лихва за периода от 15.09.2015г. до 22.06.2017г., за сумата от 91, 58
лева цена на услугата дялово разпределение и за сумата от 19, 40 лева –
обезщетение за забава върху главницата за цена на услугата дялово
разпределение, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
по ч.гр.д. № 44899/2017г., СРС, ГО, 42 състав.
Срещу решението е подадена в
законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответниците Е.Д.Д. и А.И. Р.-Д.. Жалбоподателите
твърдят, че първоинстанционният съд се е произнесъл по нередовна искова молба,
тъй като не е събрал пълния размер на дължимата държавна такса по предявените общо
осем иска. На следващо място, в жалбата се сочи, че първоинстанционният съд не
се е съобразил с установения по делото факт, че съгласно получаваните до
момента документи, всички суми са били претендирани единствено от Е.Д., а
другият ответник не е фигурирал в нито един документ, издаван от ищцовото
дружество. По тези съображения счита, че ответницата А.И. Р.-Д.не е пасивно
легитимирана да отговаря по предявените искове. В жалбата се навеждат
твърдения, че отговорността на ответниците не е конкретизирана, тъй като в
решението не е посочено по какъв начин се присъждат сумите – в условията на
разделност или в условията на солидарност, което представлява и непосочване на
основанието на исковете. Поддържат, че при постановяване на обжалваното решение съдът не е
съобразил разпоредбите на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ и конкретно –
нормата на чл. 62 от ЗЗП, съгласно която дори и да се достави топлинна енергия
на потребителя, то той не дължи нейното заплащане, ако не я поръчал. В тази
връзка се позовава и на §1 от ДР на ЗЗП, според който при противоречие на този
закон с други, предимство има ЗЗП. В конкретния случай ищецът не е ангажирал
доказателства, че ответникът е поръчал топлинната енергия, поради което и не
може да се направи извод, че той дължи заплащане на нейната стойност. Въззивниците
навеждат доводи, че заключението на съдебно-техническата експертиза е изготвено
само въз основа на документи, които не са представени по делото и конкретно –
свидетелства за метрологична проверка на топломера в абонатната станция,
отчетен картон за показанията на общия топломер, протоколи за въвеждане в
експлоатация на абонатната станция, поради което изводите на вещото лице не
следва да се кредитират. Считат, че по делото не са представени убедителни
доказателства, обуславящи извод за основателност на претендираното вземане. Изложени
са и доводи, че в нарушение на правните принципи първоинстанционният съд е приел,
че само с факта на придобиване на собствеността и без никакво друго действие от
страна на физическото лице, последното е станало страна по договор за продажба
на топлинна енергия за битови нужди. Излага твърдения, че до подаването на
молба-декларация за откриване на партида /т.е. сключване на договор с новия
собственик/ задължено лице за стойността на ползваната топлинна енергия остава
предходния собственик. Въпреки липсата на представена молба-декларация за
откриване на партида, съдът е приел, че между страните по делото съществуват
облигационни правоотношения, който извод е неправилен. На следващо място, в
жалбата се твърди, че не са ангажирани доказателства за изправността на
уредите, чрез които се извършва измерването на топлинната енергия за процесния
период. Това означава, че ищецът не е изпълнил свое законово и договорно
задължение да поддържа в изправност измервателните уреди за топлинна енергия,
поради което се препятства възможността да бъдат точно измерени доставените
количества топлинна енергия и съответно заплатена тяхната стойност. Твърди се,
че ищецът не е установил безспорност на претендираните вземания по основание и
размер, както и не е установил, че ответникът е изразил съгласие с извършеното
прихващане между сумите за връщане от изравнителните сметки и начислените суми
за топлинна енергия по фактури. Жалбоподателката сочи още, че ищцовото
дружество не било ангажирало доказателства за извършено отчитане на
индивидуалните разпределители или за пречки от абоната, поради които е било
възпрепятствано такова отчитане. Липсата на представени отчетни документи правели
безпредметни назначените по делото експертизи, тъй като изводите на вещите лица
се явяват необосновани. Изложени са и съображения за липса на основание за
заплащане на услугата дялово разпределение. По тези съображения се прави искане
за отмяна на решението.
Насрещната страна
"Т.С." ЕАД изразява становище за неоснователност на жалбата.
Привлеченото на страната на ищеца трето лице-помагач –
„Т.С.” ЕООД, не изразява становище по жалбата.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че
обжалваното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на
императивни материални норми.
Решението на СРС
е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към
мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във
въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:
Правилно е прието от районния съд, че според нормата
на чл. 154, ал. 1 от ГПК в доказателствена тежест на ищеца е да установи по
реда на пълното и главно доказване следните кумулативни предпоставки на
предявената претенция: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на
претендираните от него вземания, т.е. наличието на договорно правоотношение
между топлопреносното предприятие и ответника като потребител за продажба на
топлинна енергия през процесния период; доставянето от ищеца и съответно използването
от ответника на претендираното количество топлинна енергия; стойността на
топлинната енергия и изискуемостта на вземането.
Не е налице твърдяното от жалбоподателите нарушение на
съдопроизводствените правила, изразяващо се в произнасяне по нередовна искова
молба. Дължимата държавна такса по предявените искове е определена правилно в
съответствие с нормата на чл. 415, ал. 4 от ГПК - заявителят е довнесъл
дължимата държавна такса след приспадане на внесената такава в заповедното
производство, и на чл. 72, ал. 1 от ГПК при съобразяване, че за предявените с
една молба искове в защита на един интерес се събира една държавна такса върху
защитавания интерес независимо от броя на ответниците. Без значение за
определяне на дължимата държавна такса е, че в случая са предявени множество
обективно кумулативно и пасивно субективно съединени искове, тъй като с
предявената искова молба се търси защита на един интерес и се събира една
държавна такса върху сбора от цената на всички искове.
Договорът за търговска
продажба на топлоенергия на клиенти на
топлинна енергия за битови нужди
се
счита за сключен с конклудентни действия - арг. чл. 150, ал. 1 от Закона за
енергетиката (ЗЕ), а топлопреносното предприятие задължително публикува
одобрените от комисията общи условия най-малко в един централен и в един местен
всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като общите условия влизат в
сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено
приемане от потребителите - арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ.
Съгласно чл. 153,
ал. 1 от ЗЕ "клиенти на топлинна енергия" са всички собственици
и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.
Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за доставка на топлинна енергия
до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено
ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната
цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в
облигационни правоотношения с ищцовото дружество. Разпоредбата на
чл. 153, ал. 1 от ЗЕ императивно
установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното
предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху
имота – собственост или вещно право на ползване.
Източникът на едно облигационно договорно отношение
може да бъде само един – договор, сключен между страните или техните
праводатели. Договорът е съглашение между страните и е израз на постигнато
между тях съгласие за правно обвързване – чл. 8, ал. 1 от ЗЗД. По общите
правила на облигационното право това съглашение се счита за постигнато, когато
обективираните насрещни волеизявления на страните съвпаднат, като
обективирането им следва да бъде изрично или с действия, изразяващи съгласие
/конклудентни действия/, но в определени случаи законът може да изисква форма
за валидност на тези волеизявления. Този начин на облигационно обвързване е
приложим и в областта на продажбата на топлинна енергия – чл. 149, ал. 1, т. 6 от
ЗЕ изрично предвижда, че продажбата на топлинна енергия се извършва въз основа
на писмени договори при общи условия, сключени между доставчика на топлинна енергия
и клиентите /потребителите/ в сграда – етажна собственост. Същевременно,
законът предвижда хипотеза на договорно обвързване и без наличието на подобен
изричен писмен договор, а именно – когато се касае до топлоснабдена сграда –
етажна собственост, то всички собственици или титуляри на вещно право на
ползване върху самостоятелен обект в етажната собственост са клиенти на
топлинна енергия, т.е. страни по договорното правоотношение с доставчика /чл.
153, ал. 1 от ЗЕ/. В тази хипотеза законът приравнява придобиването на право на
собственост или вещно право на ползване върху топлоснабдения имот със
сключването на договор с топлопреносното предприятие. Законът по императивен
ред приема, че договорът се смята за сключен със самия факт на придобиване на
имота с новия собственик /собственици/ или вещен ползвател на същия.
Топлопреносното предприятие е в облигационни отношения за доставка на топлинна
енергия за даден обект с това лице, с което последно по време има сключен
договор за същия обект.
Договорът за доставка на топлинна енергия за даден
имот от етажна собственост може да бъде както изричен писмен, така и презюмиран
/сключен със самия факт на придобиване на собствеността или вещното право на
ползване/, като всеки нов договор за този имот, сключен по който и да е от
двата начина /изричен или презюмиран/, преустановява действието за в бъдеще на
предходно сключен договор за същия имот с друго лице. Следователно, за
преценката с кого дружеството – ищец е в облигационни отношения за доставка на
топлинна енергия за процесния имот през исковия период, е меродавно
обстоятелството с кое лице последно по време е бил сключен договор за доставка
на топлинна енергия /изричен или презюмиран/.
В конкретния случай с оглед представените по делото
доказателства за титулярство в правото на собственост върху топлоснабдявания
имот за исковия период – заповед № РД-41-2897 от 18.12.1986г. на председателя
на ИК на СНС, с която на основание чл. 100 от ЗТСУ /отм./ е определено
обезщетение в полза на двамата ответници с процесния недвижим имот, се налага
извод, че е установено принципното съществуване на облигационно правоотношение
между страните за процесния период, произтичащо от договор за продажба на
топлинна енергия, по който ищецът е доставял топлинна енергия, а ответниците Е.Д.
и А. Д.дължат заплащане на стойността на ползваната услуга. Касае се за договор
при публично обявени общи условия по реда на ЗЕ, по който жалбоподателят, като
собственик на топлоснабден имот в сграда в режим на етажна собственост, се
явява страна по силата на посочената по-горе законова разпоредба.
Ирелевантни за предмета на спора са наведените във
въззивната жалба доводи за липса на облигационна връзка между ищеца и
ответницата А. Д., тъй като титуляр на партидата при ищцовото дружество е бил
единствено Е.Д.. И това е така, тъй като откриването на счетоводна партида на
името само на единия съпруг не дерогира настъпилите правни последици на
съществуващия презюмиран договор за доставка на топлинна енергия между ищеца и
собствениците на имота, притежаващи същия в режим на съпружеска имуществена
общност. С оглед установеното, че
ответниците са съпрузи и са придобили процесния имот в режим на СИО, се налага
извод, че съгласно нормата на чл.
36, ал.2 от СК, за задълженията, поети за текущи нужди на семейството
съпрузите отговорят солидарно.
Съобразно действащата нормативна уредба, ответникът се
явява заварен потребител на топлинна енергия за битови нужди. Предвид елемента
на административно регулиране, установен в нормата на чл.153, ал. 1 от ЗЕ,
съдът приема, че между страните по делото са налице договорни отношения по
продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и
задължения на страните, съгласно ЗЕ. Обстоятелството дали ответникът реално е
ползвал топлинна енергия е без значение – достатъчно е да е собственик на
жилище в топлоснабдяваната сграда, за да се счита за потребител. При това те
остават такива дори и да прекрати топлоподаването към индивидуалните
отоплителни тела в жилището, тъй като в тази хипотеза и съгласно изричната
норма на чл. 153, ал. 6 от ЗЕ остава потребител на топлинна енергия, отдадена
от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на етажната
собственост. Съдържанието на този договор е уредено в представените Общи
условия, утвърдени от ДКЕВР, които обвързват ответниците дори и без да са ги
приели изрично съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2-ро от ЗЕ и
доколкото не се твърди и не се установява изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ – няма
твърдения, нито данни ответникът да е упражнил правото си на възражение срещу Общите
условия в срока по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ.
По изложените съображения се налага извод за неоснователност на възраженията на
ответниците за липса на пасивна материална легитимация по предявените искове.
С оглед изложеното се налага извод, че ответниците са
съсобственици на процесния имот и имат качеството на потребители на топлинна
енергия за битови нужди по смисъла §
1, т. 42 от ДР на ЗЕ /изм. - ДВ, бр. 74 от 2006г./, респ. на битови клиенти
съгласно §
1, т. 2а от ДР на ЗЕ вр. с чл.
153, ал. 1 ЗЕ /редакция ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012г./ и че
между страните по делото са били налице договорни отношения по продажба на
топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на
страните, съгласно ЗЕ и Общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от "Т.С." ЕАД.
Неоснователни са релевираните във въззивната жалба доводи за противоречие на разпоредбите на ЗЗП и ЗЕ, и свързаното с тях съображение за приложение на нормата на § 1 от ДР на ЗЗП, според която при противоречие на разпоредби на два закона се прилагат тези, които осигуряват по-висока степен на защита на потребителите, т.е. в случая ответницата счита, че приложение следва да намерят нормите на ЗЗП. В конкретния случай жалбоподателката се позовава на разпоредбата на чл. 62, ал. 1 от ЗЗП, съгласно която се забранява доставката на стоки, както и на вода, газ, електрическа енергия, централно отопление, цифрово съдържание или предоставянето на услуги на потребител срещу заплащане без искане от негова страна, а според ал. 2 от същата разпоредба, при доставка на стоки, както и на вода, газ, електрическа енергия, централно отопление, цифрово съдържание или предоставяне на услуги, които не са поръчани от потребителя, той не е длъжен да възстанови стоката и не дължи заплащане на стоката или услугата на този, който я е изпратил или предоставил. Направеният от съда извод за неприложимост на правилото по чл. 62, ал. 2 от ЗЗП се основава на задължителните разяснения, дадени в Тълкувателно решение № 2 от 25.05.2017г. на ВКС по тълкувателно дело № 2/2016г., ОСГК, съгласно които за отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда - етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката, които не противоречат на разпоредбата на чл. 62 във връзка с § 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите.
Разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ регламентира, че разпределението на топлинната
енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е посочен в ЗЕ /чл. 139 - чл. 148/. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на
общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ/,
като според чл.145, ал.1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в
сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти.
Предвид липсата на конкретни оплаквания за процесуални
нарушения, довели до необоснованост на изводите в обжалваното решение, както и
предвид констатацията на въззивния съд, че не е допуснато нарушение на
императивна материалноправна норма, следва да се изхожда от фактическите
положения, установени от първоинстанционния съд относно следните
правнорелевантни факти: процесният имот е бил топлофициран и сградата – етажна
собственост /в която се намира този имот/ е била присъединена към
топлопреносната мрежа.
Установено е въз
основа на заключението на вещото лице по допусната и изслушана в
първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира изцяло като обективно и
компетентно, че делът на ответника за отопление на имота, за сградна инсталация и битово горещо
водоснабдяване са били изчислени в съответствие с правилата на действащата
нормативна уредба. Технологичните разходи
за топлинна енергия в абонатната станция са били отчислявани за сметка на
топлопреносното предприятие. Количеството топлинна енергия, постъпило в
сградата – етажна собственост, се измервала чрез монтиран в абонатната станция
топломер, който е преминал на периодични метрологични проверки за техническа
годност и е бил годно средство за търговско измерване /спазени са изискванията
на Закона за измерванията и Наредбата за проверка на средствата за измерване,
предвиждащи задължителна метрологична проверка, която за класа уреди общи
топломери трябва да се извършва през две години/. Посочено е, че начислените
суми за процесния период са в съответствие с действащите нормативни актове –
Наредба № 16-334/06.04.2004г., ЗЕ, Общите условия за продажба на топлинна
енергия. Сумите за потребена топлинна енергия в имота на ответника била
начислявана на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за имота и
една изравнителна сметка. За процесния период в имота е имало 5 броя радиатори
с монтирани индивидуални разпределители разход отопление с дистанционно
отчитане, както и 2 броя водомери за топла вода. За процесния период абонатът е
осигурил достъп за проверка на отоплителната инсталация и отчет на водомерите.
В заключението е посочено още, че количеството топлинна енергия, отдадена от
сградна инсталация, била определяна въз основа на пълния отопляем обем на имота
по проект и в съответствие с изискванията на Наредба № 16-334/2004г., като
същата е определена съобразно действащите за периода норми и ограничения. С
оглед изложеното се налага извод за неоснователност на оплакванията на
жалбоподателя, че дяловото разпределение е било извършвано неправилно, че не е
било изчислявано реалното потребление на топлинна енергия, както и че не са
били отчислявани технологични разходи на абонатната станция. Представени са и изготвените от фирмата за дялово
разпределение изравнителни сметки за потребената топлинна енергия в процесния
имот, които не са оспорени от ответниците. В същите са посочени резултати от
изравняването за исковия период. Неоспорени са и приложените талони за отчети
на уреди за дялово разпределение за процесния период, които са подписани от
абоната без забележки. В този смисъл наведените от жалбоподателите възражения
за неизвършено отчитане на индивидуалните разпределители, както и за
несъставянето на отчетни документи, са неоснователни.
Обстоятелството колко точно количество топлинна
енергия е доставено в сградата и в жилището на ответника е от значение
единствено към доказването на размера на иска, като евентуалната недоказаност
на този размер не може да доведе до отхвърлянето му съгласно чл. 162 ГПК. В
случая количеството на доставената в цялата сграда топлинна енергия е отчетено
от общия топломер, който според отговаря
на метрологичните изисквания и е годно средство за търговско измерване. От
заключението на приетата съдебно-техническа експертиза се установява, че в
конкретния случай дяловото разпределение е извършено правилно и съобразно
нормативните изисквания, като начислените на ответника суми съответстват на
действително дължимите, като този извод е направен не само на база едностранно
съставени от ищеца частни документи, но и въз основа на документите за главен
отчет на уредите за дялово разпределение и свидетелства за проверка на средство
за търговско измерване, които са били предмет на изследване на вещото лице по
съдебно-техническата експертиза.
Доколкото няма доказателства да е заплатена претендираната
за исковия период главница, то следва да се приеме, че за процесния период от
м.05.2014г. до м.04.2016г. ответниците дължат в условията на пасивна
солидарност /на основание чл. 36, ал. 2 от СК/ на ищцовото дружество заплащане
на присъдената с решението на СРС сума за главница за потребена топлинна
енергия.
Предвид липсата на конкретни оплаквания във въззивната
жалба срещу приетите за установени от СРС факти относно иска за обезщетение за
забава върху вземането за потребена топлинна енергия /конкретно относно
изпадането в забава за плащане на главното парично задължение, началния и
крайния период на забавата и размера на вземането/, настоящият съдебен състав
препраща на основание чл. 272 от ГПК към мотивите на решението на СРС в частта
досежно претенцията за лихви.
По предявените искове за цена за услугата дялово
разпределение:
Всички дейности и обществени отношения, свързани с
топлоснабдяването, са регулирани от секторното законодателство в областта на
енергетиката, което обуславя и особеностите на възникването и осъществяването
на услугата по дялово разпределение на топлинната енергия. Според чл.
139, ал. 2 ЗЕ /в редакция – изм., ДВ, бр. 74 от 2006г./, дяловото
разпределение на топлинна енергия в сграда – етажна собственост се извършва от
топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно
или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а. След
изменението на посочената норма /ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012г./
отговорността за извършването на дялово разпределение на топлинна енергия се
възлага само на топлопреносните предприятия, като те могат да извършват
дейностите по дялово разпределение самостоятелно или чрез възлагане на
търговците, вписани в публичния регистър по чл.
139а ЗЕ. Начинът на определяне на цената за услугата "дялово
разпределение на топлинната енергия" е точно определен в ЗЕ – съгласно чл.
139в, когато топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия не
са регистрирани по реда на чл. 139а, те сключват писмен договор за извършване
на услугата дялово разпределение с лицето, избрано от клиентите по реда на чл.
139б /при Общи условия/, в който се уреждат цените за извършване на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия, които се заплащат от страна на
потребителите към топлопреносното предприятие, а след това – от топлопреносното
предприятие към търговеца, осъществяващ дялово разпределение на топлинна
енергия, а съгласно чл. 140, ал. 5 – лицето по чл. 139б, ал. 1 предлага на
клиентите в сграда – етажна собственост, самостоятелно или чрез упълномощено
лице, да сключат писмен договор, в който се уреждат условията и начинът на
плащане на услугата дялово разпределение.
По силата на чл. 22 от Общите условия на
ищеца дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от
продавача по реда на 61 и следв. от Наредба № 16-334 от
06.04.2007г. за топлоснабдяването /обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007г., отм. ДВ,
бр. 60 от 07.07.2020г./ или чрез възлагане на търговец, избран
от клиентите на ЕС. Клиентите заплащат на продавача стойността на услугата
дялово разпределение, извършвана от избрания от тях търговец. Съгласно чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването
дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сграда - етажна
собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от клиентите или от
асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ при спазване изискванията на тази
наредба и приложението към нея.
С оглед приетото заключение на
съдебно-техническата експертиза, както и предвид представените индивидуални
справки за отопление и топла вода и талони за главен отчет за исковия период, въззивният
съд приема, че услугата дялово разпределение е била реално извършена за имота на
ответниците, поради което претенцията за заплащането й е установена в своето
основание, а нейният размер е установен със заключението на неоспорената в тази
част съдебно-счетоводна експертиза.
Предвид липсата на конкретни оплаквания във въззивната
жалба срещу приетите за установени от СРС факти относно иска за обезщетение за
забава върху вземането за цена на услугата дялово разпределение /конкретно
относно изпадането в забава за плащане на главното парично задължение, началния
и крайния период на забавата и размера на вземането/, настоящият съдебен състав
в правоприлагащата си дейност следва да изходи от
така установеното от първата инстанция, като приложи закона, уреждащ спорното
право. Отнесено към разглеждания случай това означава, че съдът приема за
основателна претенцията по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД до размера и за периода,
посочен в първоинстанционното решение.
Като е достигнал до същите крайни изводи
първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде
потвърдено.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора и предвид изричното искане в
полза на въззиваемата страна следва да се присъдят сторените по делото разноски
за юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева при съобразяване на
действителната фактическа и правна сложност на делото. Чл. 78, ал. 8, изр. 2-ро
от ГПК не допуска размерът на присъденото юрисконсултско възнаграждение да
надхвърля максималния размер за съответното дело, определен по реда на чл. 37,
ал. 2 от ЗПП. По аргумент от обратното, законът допуска размерът на присъденото
юрисконсултско възнаграждение да е под минималния размер за съответното дело,
когато сложността му е ниска, както е в разглеждания случай /така определение №
518 от 03.12.2019г. на ВКС по ч.гр.д. № 4461/2019г., Четвърто ГО/.
На основание чл. 280, ал. 3 от ГПК и предвид цената на
предявените искове настоящото решение е окончателно.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 339825
от 15.02.2018г., постановено по гр.дело № 62534/2017г. по описа на СРС, ГО, 42 състав.
ОСЪЖДА Е.Д.Д., ЕГН ********** и А.И. Р.-Д.,
ЕГН **********, и двамата с адрес *** да заплатят на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК *******,
седалище и адрес на управление *** Б, на основание чл. 273, вр. чл. 78, ал. 8
от ГПК, сумата от 50 /петдесет/ лева – съдебни разноски за въззивното
производство.
Решението е постановено при участието на привлечено
от ищеца трето лице-помагач "Т.С." ЕООД.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.