№ 131
гр. Карнобат, 06.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРНОБАТ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Димитър Т. Маринов
при участието на секретаря Дарина Б. Енева
като разгледа докладваното от Димитър Т. Маринов Гражданско дело №
20212130100520 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по повод исковата молба на
Водоснабдяване и канализация гр. Бургас с която същото дружество е
предявило иск с правно основание чл. 422 ал.1 във връзка с чл. 415 ал.1 от
ГПК, с който моли съда да постанови решение с което приеме за установено
по отношение на ответника Й. АС. Ч. от гр. Карнобат , обл. Бургаска , че
същият дължи на ищцовото горепосочено дружество парична сума в размер
на 395, 42 лв. което задължение произтича от потребени ВиК услуги за
доставена, отведена и пречистена вода през отчетен период от 08.12.2017
година до 07.12.2020 година за което са издадени фактури през периода от
25.01.2018 година до 22.12.2020 година, ведно с обезщетение за забавено
плащане – мораторна лихва върху главницата посочена по- горе в размер на
сумата от 57, 79 лв. дължима се за периода от 24.02.2018 г. до 29.01.2021 г.
,както и законовата лихва върху горепосочената главница , начиная от датата
на подаването на заявлението за издаването на съответната Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 260159 от 08.02.2021
година по ч.гр.д. № 239 / 2021 г. в Районен съд Карнобат – 05.02.2021 г. до
окончателното изплащане на задължението. Със същата искова молба
ищцовата страна моли съда да осъди ответника и да му заплати на основание
чл. 78 ал.8 от ГПК направените по делото съдебни разноски, както и
направените от ищцовото дружество съдебни разноски присъдени му със
съответната заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 239 / 2021 г. по описа на
Районен съд Карнобат припадащи се на ответника Й.Ч..
В съдебно заседание ищецът респ. ищцовото дружество редовно
призовано се явява лично неговия процесуален представител който поддържа
така предявените от него искове и иска уважаването им , ведно с всички
1
законни последици от това.
Ответникът Й. АС. Ч. в преклузивния срок по чл. 131 ал.1 от ГПК чрез
специално назначения му процесуален представител е подал отговор по
исковата молба с която са предявени горепосочените установителни искове
срещу него и по този начин е взел становище по същите искове в същия
отговор като счита същите за допустими за разглеждане , но за изцяло
неоснователни и моли съда да ги отхвърли изцяло като такива .
Същият ответник редовно призован не се явява лично в съдебно
заседание , като се явява неговия особен процесуален представител който пак
заявява по повод на предявените срещу него искове , че не дължи сумата
претендирана за установяване с него респ. претендираните суми с исковете и
по този начин моли те да бъдат отхвърлени изцяло.
След поотделната и съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства , съдът приема за установено от фактическа и правна страна
следното :
Горепосоченият предявен от ищеца Водоснабдяване и канализация
ЕАД гр.Бургас иск се явява по своята същност положителен установителен
иск с правно основание чл. 422 ал.1 във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК за
признаване за установено по отношение на ответника Й. АС. Ч.
съществуването в полза на ищеца Водоснабдяване и канализация ЕАД гр.
Бургас на твърдените от него вземания за посочените от него суми. За да
бъде уважена тази претенция , установителна такава съдът намира, че следва
да бъдат доказани от ищеца кумулативното наличие на няколко императивни
предпоставки , а именно : между страните по настоящото дело в твърденият
от ищеца период да е било налице валидно правоотношение обективирано в
твърдения от страните договор с предмет доставка на ВиК услуги , ищецът
като страна по това валидно правоотношение –да е изпълнил поетите от него
задължения – да е предоставил твърдяните от него ВиК услуги по процесния
договор на ответника , ответникът също като страна в това правоотношение
да е действал недобросъвестно т.е. да не е извършил задължителните
плащания по получаваните по договора ВиК услуги и затова в полза на
ищеца да е възникнало правото на твърдяното възнаграждение за тези
предоставени ВиК услуги в претендирания за установяване размер и период
и последно в полза на ищеца по делото при условията на чл. 410 от ГПК да е
издадена и съответна заповед за изпълнение.
В исковата си молба ищцовото дружество Водоснабдяване и
канализация ЕАД гр. Бургас твърди, че за процесния отчетен период от
08.12.2017 г. до 07.12.2020 г. между него и ответника Й. АС. Ч. , който е
обитавал водоснабден от дружеството обект с административен адрес в гр.
Карнобат, ул. *** е било налице правоотношение по доставяне на ВиК
услуги и същото лице е било техен потребител .Същото дружество твърди ,
че това лице като собственик на горепосочения процесен имот е потребител
на тези ВиК услуги , като дружеството по този повод му е завело партида в
2
базата си от данни с абонаментен номер *** и поради това ответникът е
имал задължението да заплаща доставените му ВиК услуги , като за това
респ. тези негови задължения ищцовото дружество е издало и съответните
фактури в периода от 25.01.2018 г. до 22.12.2020 г. които са 36 на брой от
които суми за потребени ВиК услуги на ответника Й.Ч. се явявала за
плащане припадащата му се сума 395, 42 лв. . Ищцовото дружество твърди ,
че предвид допуснатото неизпълнение на същия договор от страна на
ответника изразяващо се в неплащането от негова страна на дължимите се
по договора за предоставяне на ВиК услуги възнаграждения за получените
такива услуги, затова ищцовото дружество понеже по този начин е получило
правата на кредитор по процесния договор за предоставяне на услуги , с
подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК за горепосочената сума респ. ищецът е
инициирал нарочно заповедно производство , като по този начин по това
заявление е образувано ч.гр.д. № 239 / 2021 г. по описа на КРС по което
последният съд е издал заповед № 260159 от 8.02.2021 г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК. С нея КРС е разпоредил ответника
Й.Ч. , явяващ се длъжник по потребени ВиК услуги за процесния период от
08.12. 2017 г. до 07.12.2020 г. , да заплати на кредиторът – ищецът по
делото Водоснабдяване и канализация ЕАД гр. Бургас дължимите се от
него, горепосочени суми посочени в диспозитива на исковата молба, а
именно: парична сума в размер на 395, 42 лв. представляваща главница ,
както и мораторна лихва в размер на сумата от 57, 79 лв. дължима се за
периода от 24.02.2018 г. до 29.01.2021 г. , както и законната лихва върху
главницата , считано от датата 05.02.2021 година – датата на подаването на
заявлението за издаването на съответната заповед за изпълнение до
окончателното им изплащане , както и сумата от 75 лв. представляваща
всички направени по заповедното производство съдебни разноски. С оглед на
това съдът намира, че спрямо ищецът по настоящото дело е налице една от
императивните кумулативни предпоставки за уважаването на настоящия иск-
в негова полза да има образувано заповедно производство за процесната сума
респ. суми дължащи се от ответника, които са и предмет на настоящото
производство.
Тъй като ответника не е намерен за да изрази становище против така
издадената срещу него горепосочена заповед за изпълнение на парично
задължение и тъй като по отношение на него заповедта за изпълнение не е
влязла в сила , съдът с нарочно разпореждане № 260645 от 31.3.2021 г. по
същото ч.гр.д. № 239 / 2021 г. по описа на КРС е указал на кредитора на
основание чл. 415 ал.1 от ГПК , че може да предяви настоящия
установителен иск за горепосоченото задължение срещу ответника , което с
настоящата си искова молба сегашния ищецът е сторил. Горепосочените
факти така установени от настоящия съд не се спорят от страните по делото.
Ответникът по делото чрез специално назначеният си особен
3
представител оспорва , че се е намирал с ищеца по делото в облигационно-
правна връзка респективно отношения с оглед на които да е получавал
съответните услуги за посочения в процесния договор период от време, тъй
като по делото липсвали приложени писмени доказателства за процесния
период .Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест
в исковия процес , съдът намира , че ищецът следва да установи твърдените
от него факти в исковата молба от които произтичат претендираните от него
вземания и съответно да ангажира доказателства за техния размер , да
установи вземането си на претендираното договорно основание и в
претендираните размери ,както и изправността си – че през процесния
период е извършвал в договореното количество, качество и срок услуги по
доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода , както и че през
процесния период ответникът е имал качеството на потребител по смисъла
на Наредба № 4 от 14 септември 2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи , издадена от министъра на регионалното развитие
и благоустройството и Общите условия за предоставяне на ВиК на
потребителите от ВиК оператор гр. Бургас .В тежест на ответника е да
установи възникването на правопогасяващи и правоизключващи факти.
По делото въпреки задълженията му затова от ищцовата страна не са
представени ксерокопия от данъчна декларация на ответника Й.Ч. , нито пък
декларация по чл.14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижими имоти
относно същото задължено лице от което да е видно респ. да се установява ,
че ответника е собственик на недвижим имот находящ се в гр. Карнобат на
адм. адрес ул. *** спрямо който ищцовото дружество твърди , че е
собственост на ответника и че то го водоснабдява респ. предоставя на
ответника твърдените от него ВиК услуги. По този начин ищцовото
дружество въпреки задължението му затова не е представило по делото
никакви писмени доказателства относно твърдяното от дружество право на
собственост спрямо ответника на горепосочения водоснабден недвижим имот
, нито пък някаква индиция относно това , че ответника осъществява правото
на ползване спрямо същия недвижим имот. В тази връзка приложените по
делото 11 броя протоколи за отчет на водомера в същия недвижим имот
находящ се на ул. Тракия № 88 в гр. Карнобат не по един несъмнен и
безспорен начин , да се установи че ответникът Й.Ч. е собственик на същият
или има някакви права на ползване спрямо него .Нещо повече самият
процесуален представител на ищцовото дружество в съдебното заседание
проведено на дата 19.05.2022 г. изрично посочва , че ответника няма
декларирани на свое има недвижими имоти , вследствие на което съдът не
4
може да приеме , че ответника се явява потребител като собственик на
горепосочения недвижим имот или като притежател правото на ползване
върху същия имот , поради което съдът приема , че ответникът Ч. през
процесния период – 08.12.2017 г. до 07.12.2020 г. се е явявал потребител на
ВиК услуги .Същото не се доказва и с откритата на негово име партида на
потребление на ВиК услуги от страна на ищцовото дружество с която той е
посочен като абонатен номер ***. Ето защо съдът намира , че ирелевантно
се явява обстоятелството дали през процесния период ответникът е живял в
имота , тъй като същият не е живял в него в качеството си на съсобственик
или ползвател на законно основание и няма затова качеството на потребител
на ВиК услуги за процесния имот и през процесния период , независимо ако
този имот е бил водоснабден респ. ищцовото дружество е извършвало в
договореното количество, качество и срок услуги по доставка на питейна
вода и отвеждане на канална вода в този имот. Липсват доказателства по
делото опровергаващи този извод на съда , че ответникът не се явява
ползвател на горепосочените услуги . Това е така тъй като съгласно
разпоредбата на чл. 63 ал.1 от ОУ на ВиК Бургас ако предишният собственик
или ползвател не закрие партидата си, В и К операторът събира дължимите
суми от него до датата на откриване на партида на новия собственик или
ползвател, съобразно представения акт за собственост или вещно право на
ползване.В случая липсват доказателства установяващи въобще и изначално
, че ответникът е бил вписан като собственик или ползвател по процесната
партида, въпреки фактическото такова отбелязване от страна на ищцовото
дружество .При това положение и след като ответника не се явява нито
собственик на имота , нито негов законен ползвател, то същият не дължи
припадащата се стойност на съответната потребена питейна и отведена
канална вода в имота , ако той е водоснабден.
Видно от заключението на вещото лице К. Д. по назначената по делото
съдебно- техническа експертиза , което като неоспорено от страните по
делото , съдът е приел като абсолютно доказателство е че същият категорично
посочва , след направен от него оглед на имота , че в същия имот не е
установил изградена водомерна шахта и в същия имот няма монтирано
измервателно устройство – водомер за измерването на консумацията на
консумирана питейна вода от абоната , като отчитането на консумацията на
питейна вода в процесния имот ищцовото дружество чрез съответния негов
служител е ставало по реда на чл. 39 ал.5 т.1 от горепосочената Наредба № 4 /
2004 г. служебно – по 5 куб.м. за нетоплофицирано жилище за всеки
обитател, тъй като в района имало изградена водопроводна и канализационна
мрежа .Същото вещо лице обаче не посочва дали същият процесен недвижим
имот е свързан с тази изградена в района водопроводна или канализационна
мрежа. Същата липса на водомерна шахта и монтирано измервателно
устройство в нея в процесния имот се потвърждава и от показанията на
разпитания по делото свидетел Н.Т. , която потвърждава , че в имота няма
водомер и е отчитала данните за потребена питейна вода м имота служебно
5
по реда на чл. чл. 39 ал.5 т.1 от горепосочената Наредба № 4 / 2004 г.
служебно – по 5 куб.м. , като ги е нанасяла по откритата партида на имота с
абонатен № ***.Същото заключение на вещото лице съдът намира , че не
доказва качеството на ответника Ч. като потребител на ВиК услуги
предоставяни от ищцовото дружество за имота през процесния период.
По този начин съдът намира , че по настоящото дело са приложени
писмени и други доказателства опровергаващи твърденията на ищцовото
дружество в тази им част , които удостоверяват по един несъмнен и
безспорен начин и водят съда до правния му извод , че страните по делото
през процесния период не са били в правоотношения по предоставяне на
ВиК услуги и ответника не е получил такива от една страна поради
горепосочените изложени от съда съображения , а от друга страна тъй като
не се доказа от ищцовато дружество , че процесния имот е бил водоснабден.
В тази връзка съдът намира , че това не се доказва и от приложените като
доказателства по делото 36 бр. фактури , тъй като те са доказателства за
твърдени от ищцовото дружество ВиК услуги като получени от ответната
страна , тъй като същите биха били такова доказателство , само ако
удостоверяват едни неизгодни факти за ищцовото дружество , каквито те не
удостоверяват по делото.
Следователно съдът намира , че по този начин се явява безспорен факта
,че ответника не е потребил съответните ВиК услуги за които са му били
издадени съответните фактури , както твърди ищцовото дружество, като и
затова съдът намира , че ответника не дължи поради тази причина респ. факт
и плащането на същите , още повече , че ищецът не доказа не само
дължимостта , но и неплащането на процесната сума , която следва да се
явява наистина дължима преди инициирането на заповедното производство
пред Районен съд Карнобат , с оглед уважаването на тази претенция,
установителна такава която е обвързана от тази дължимост на плащанията на
длъжника. По този начин следва да бъде посочено отново това , че ищцовото
дружество по делото не е ангажирало достатъчни и убедителни
доказателства в подкрепа на претенцията си за посоченото от него вземане
за главница и че същото се дължи от ответника и поради това съдът намира
, че претенцията на ищцовата страна се явява недоказана – претенцията за
установяване на главница в целия й претендиран размер и в същия размер
тази претенция следва да бъде отхвърлена . Поради това, че претенцията за
установяване на главница се явява напълно неоснователна , то съдът намира ,
че и акцесорната претенция за установяване на мораторна лихва в общ размер
на сумата от 57, 79 лв. съдът намира , че същата се явява също
неоснователна и недоказана и следва да бъде отхвърлена като такава също
изцяло .
Ищцовото дружество е поискало да му бъдат присъдени направените от
него съдебни разноски по настоящото дело, но с оглед на изцяло
отхвърлените претенции за главница и за мораторна лихва съдът намира , че
такива не следва да й бъдат присъждани .Същата страна е поискала да й бъдат
6
присъдени и съдебни разноски по заповедното производство и с оглед на
горното , съдът намира, че на същата страна не следва да й бъдат присъдени
направените от нея съдебни разноски по заповедното производство в размер
на сумата от 75 лв..
Мотивиран от гореизложените си съображения, Карнобатският районен
съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 422 ал.1 във връзка с чл.
415 ал.1 от ГПК и чл. 86 от ЗЗД предявени от ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ ЕАД със седалище и адрес на управление гр. Бургас ***
със законен представител инж. Г.Й.Т.- Изпълнителен директор на
дружеството и с процесуален представител гл. юрисконсулт Д. Б. ЗЛ. срещу
Й. АС. Ч. с ЕГН ********** с адрес за призоваване - гр. Карнобат , обл.
Бургаска ул. *** / постоянен и настоящ адрес на същия / с които искове
ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ ЕАД със седалище и адрес на
управление гр. Бургас *** моли съда да постанови решение с което да приеме
за установено по отношение на Й. АС. Ч. с ЕГН ********** че същият му
дължи парична сума - главница в размер на 395, 42 лв. което задължение
произтича от потребени ВиК услуги за доставена, отведена и пречистена
вода през отчетен период от 08.12.2017 година до 07.12.2020 година за което
са издадени фактури през периода от 25.01.2018 година до 22.12.2020
година, ведно с обезщетение за забавено плащане – мораторна лихва върху
главницата посочена по- горе в размер на сумата от 57, 79 лв. дължима се
за периода от 24.02.2018 г. до 29.01.2021 г. , както и законовата лихва върху
главницата , считано от датата на подаването на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 260159
от 8.02.2021 г. по ч. гр.д. № 239 / 2021 година по описа на Районен съд
Карнобат – 05.02.2021 г. до окончателното им изплащане , като
неоснователни и недоказани изцяло , като отхвърля и искането на
ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ ЕАД със седалище и адрес на
управление гр. Бургас *** за присъждане на направените от него разноски по
заповедното производство по ч.гр. д. № 239 / 2021 г. по описа на Районен съд
Карнобат, както и отхвърля и искането на ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ ЕАД със седалище и адрес на управление гр. Бургас *** за
присъждането на съдебни разноски направени от него по настоящото
гражданско дело № 520 / 2021 г. по описа на Районен съд Карнобат като
неоснователни на основание чл. 78 ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО МОЖЕ ДА СЕ ОБЖАЛВА пред Бургаския окръжен
съд в 14- дневен срок, считано от съобщаването му на страните по делото.
Съдия при Районен съд – Карнобат: _______________________
7