РЕШЕНИЕ
№ 72
гр. София, 04.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:БОРЯНА В. ПЕТРОВА
при участието на секретаря ТЕОДОРА ГР. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20211110143932 по описа за 2021 година
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 92
ЗЗД с искане да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на
315,10 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент
за услуги от 21.12.2018 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.
1610/2021 г. по описа на СРС, 176-ти състав.
Ищецът – „ФИРМА“ ЕАД твърди, че между страните е сключен договор за мобилни
услуги на 21.12.2018 г., по силата на който ответникът е абонат на ищцовото дружество и
титуляр на мобилен номер ......... с абонаментен план ...... 26,99 лв. и срок на действие на
договора – 24 месеца или до 21.12.2020 г. Поддържа, че на същата дата е сключен и Договор
за лизинг, по силата на който е предоставено за ползване мобилно устройство ... модел ..... за
период от 23 месеца срещу заплащане на месечна лизингова вноска в размер на 4,49 лева,
както и с правото на абоната след изтичане срока на договора и срещу заплащане на
допълнителна сума да придобие собствеността върху лизинговата вещ. Излага, че за отчетен
период 25.12.2018 г. – 24.03.2019 г. ответникът не е заплатил месечните абонаментни
услуги, за което били издадени 3 броя фактури на обща стойност 90,23 лева.
Неизпълнението на задълженията от страна на ответника, довело до едностранно
прекратяване на договорите и издаване на крайна фактура № ..../25.05.2019 г. с начислена
неустойка в размер на 315,10 лева. Сочи, че неизпълнението на задълженията е довело до
деактивация на абонамента на 20.05.2019 г. С оглед последното твърди, че абонатът е в
неизпълнение и поради това, че не е спазил крайния срок за ползване на абонаментите
/21.12.2020 г./. С оглед изложеното ищецът аргументира, че съгласно т.11 от Договора е
начислена неустойка за предсрочно прекратяване. Развива съображения и че начислената
неустойка представлява стойността на три месечни абонаментни такси и е формирана по
следния начина: неустойка за абонаментен план ...... 26,99 лв. в размер на 67,47 лева,
1
представляваща стойност на 3 месечни абонаментни такси за план ...... 26,99 лв. и неустойка
за ползване на устройство в размер на 247,63 лева, представляваща част от разликата между
стандартната цена на устройството съгласно действалата към момента на сключване на
договора ценова листа и заплатената от абоната при предоставянето му. При тези твърдения
моли съда да уважи предявения иск. Претендира сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба чрез назначения
от съда особен представител, с който предявеният иск се оспорва като неоснователен.
Излага се, че не е ясно дали през отчетния период, за който ищецът претендира, че не са
заплатени месечните услуги, са използвани такива и на каква стойност. Моли съда да
отхвърли предявения иск.
Съдът, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено следното:
От приетия по делото договор за мобилни услуги № .... от 21.12.2018г. се установява,
че между страните е сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги чрез
телефонен номер: + ..... за срок от 24 месеца при уговорена месечна абонаментна такса 26,99
лева с ДДС.
От приетия по делото договор за лизинг № ... от 21.12.2018г. се установява, че на
ответника е предоставено за ползване мобилно устройство ... .... 6 2018 .... .. за обща
лизингова цена от 193,27 лева. За ползване на устройството, на основание чл. 3, ал. 1 от
договора за лизинг, лизингополучателят ответник се задължил да заплати двадесет и три
месечни лизингови вноски в определения в договора размер 4,49 лева с вкл. ДДС, като е
предвидено сумата да се фактурира заедно с месечните сметки за ползваните през отчетните
периоди мобилни услуги чрез съответния номер.
Приети като писмени доказателства по делото са фактури както следва: №
..../25.01.2019г. ; № .../25.02.2019г.; **********/25.03.2019г.; № ..../25.05.2019г.; №
..../15.09.2018г.; №..../15.10.2018г.; № .../15.11.2018г.; №..../15.12.2018г. и №..../15.01.2019г.
Приети са Общи условия на „ФИРМА“ ЕАД, в сила от 10.09.2010г., последно
изменени на 20.09.2018г.
При така установената по делото фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
По предявения установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 92 ЗЗД в
тежест на ищеца е да докаже съществуването на посочената в исковата молба неустоечна
клауза от процесните договори, размерът и изискуемостта на претендираните неустоечни
задължения.
В доказателствена тежест на ответника при установяването на фактическия състав на
вземанията е да докаже, че е заплатил стойността на претендираните неустоечни
задължения.
Страните не спорят, а и от доказателствата по делото се установява, че са сключили
договор за далекосъобщителни услуги, както и договор за лизинг, в която насока по делото
са представени сключените договори в писмена форма. С договора за далекосъобщителни
услуги дружеството приема да осигурява достъп до изградената далекосъобщителна мрежа и
да предоставя уговорените услуги, а клиентът приема да заплаща стойността на ползваните
услуги при уговорените между страните условия. Със сключването на договор за лизинг
страната лизингодател приема да предостави устройство за временно ползване, докато
страната лизингополучател приема да заплаща уговорените лизингови вноски. Всяка от
страните по договорното правоотношение е задължена да предприема поведение в
съответствие с уговорените с договора права и задължения – договорът има силата на закон
за сключилите го страни. Следователно, между страните са възникнали и съществували
валидни облигационни отношения с предмет предоставяне на далекосъобщителни услуги и
2
устройство за ползване.
Ответникът от своя страна не представя доказателства да е изпълнил своите
задължения относно заплащане на месечните абонаментни такси, респ. начислените
лизингови вноски. В тази връзка, ирелевантно е дали ответникът фактически е ползвал
мобилни услуги през процесния период, в каквато насока са възраженията на ответника,
доколкото дължимостта на абонаментна такса, респ. лизингова вноска не е обусловена от
наличието или липсата на конкретно потребление, а тяхната дължимост произтича от
наличието на договорно правоотношение, както и от осигуряването достъп до
далекосъобщителната мрежа от страна на доставчика, наличието на което се установи
безспорно в настоящото производство.
Според чл.19б, буква „в“ от Общите условия операторът има право едностранно да
прекрати индивидуален договор, срочен или безсрочен, в случай че потребителят не е
платил дължими суми след изтичане на сроковете за плащане. Съгласно уговореното т.11 от
договора за мобилни услуги в случай на прекратяване на договора преди изтичане на срока
по вина или инициатива на потребителя, или при нарушение на задълженията му,
последният дължи за всяка СИМ карта, по отношение на която е налице прекратяване: а)
неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяване
до изтичане на уговорения срок, като максималният размер на неустойката не може да
надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти и б) в случаите, в които
е предоставено устройство за ползване на услуги, чийто срок не е изтекъл, потребителят
дължи и такава част от разликата между стандартната цена на устройството (в брой, без
абонамент), съгласно действащата към момента на сключване на договора ценова листа, и
заплатената от него при предоставянето му (в брой или обща лизингова цена по договора за
лизинг), съответстваща на оставащия срок на договора.
Съдът приема, че искът за неустойка поради предсрочно прекратяване на договорно
правоотношение в трикратен размер на месечните абонаментни такси подлежи на
уважаване. Неустойката представлява договорен способ за обезвреда на едната страна в
правоотношението при допуснато неизпълнение на договорно задължение от другата страна
по правоотношението, без да е необходимо страната, в чиято полза е уговорена неустойка да
доказва вреди. С този способ страните още при възникване на договорното правоотношение
уговарят начин на обезвреда. В конкретния случай със сключване на договора за мобилни
услуги страните са уговорили дължимост на неустойка поради прекратяване по вина на
потребителя. Съдът, съобразявайки обстоятелството, че дружеството ищец претендира
неустойка в размер на три месечни абонаментни такси, отчитайки наличието на
доказателства за размера на абонаментните такси във всеки от договорите за мобилни
услуги, както и предвид наличието на съдебни решения, постановени по искове от КЗП по
отношение на клаузите на мобилните оператори относно неустойка за прекратяване, според
които неустойка в размер на три месечни абонаментни такси не се явява недействителна,
приема, че исковата претенция подлежи изцяло на уважаване в частта за претендираната
неустойка.
По отношение на иска за неустойка за ползване на устройство в размер на 247,63
лева, представляваща част от разликата между стандартната цена на устройството съгласно
действалата към момента на сключване на договора ценова листа и заплатената от абоната
при предоставянето му съдът намира следното. В случая клаузата, с която е уговорена
неустойката не води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца и потребителя, доколкото лизингополучателят е получил устройството с отстъпка
от стандартната цена в размер на 352,14 лева, поради сключения между него и ищеца
договор за мобилни услуги и поетото от потребителя задължение за определен период /24
месеца/ да ползва предоставените от оператора мобилни услуги. Операторът, от своя страна,
е поел задължението да предостави устройството на по-ниска от стандартната цена към
3
момента на сключване на договора за лизинг, тъй като очаква печалба за договорения
период по договора за предоставяне на мобилни услуги. Тези суми целят да обезщетят
мобилния оператор за това, че е направил значителна отстъпка от пазарните цени на
устройствата, разчитайки, че ще се заплащат месечните абонаменти за сроковете, за които
договорът за мобилни услуги е сключен. Същевременно липсват данни по делото
ответникът да е върнал устройството на ищеца след прекратяване на договорната връзка.
Предвид това, съдът намира, че исковата претенция подлежи на уважаване и в тази част.
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на делото и като съобрази, че ищецът претендира присъждането на
съдебноделоводни разноски съдът приема, че следва да бъдат присъдени такива в размер от
205 лева за държавна такса и адвокатско възнаграждение в заповедното производство и в
размер от 505 лева за държавна такса, депозит за особен представител и адвокатско
възнаграждение в исковото производство.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 92
ЗЗД, по отношение на Н. Р. Д., с ЕГН: **********, че съществува вземане на „ФИРМА“
ЕАД (с предишно наименование „ФИРМА“ ЕАД), с ЕИК: ....., сумата в размер на 315,10
лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент за
услуги от 21.12.2018 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от
22.01.2021г. по ч.гр.д. № 1610/2021г. по описа на СРС, 176-ти състав.
ОСЪЖДА Н. Р. Д., с ЕГН: **********, да заплати на основание чл.78, ал.1 от ГПК
на „ФИРМА“ ЕАД (с предишно наименование „ФИРМА“ ЕАД), с ЕИК: ....., сумата от 505
лева сторени разноски в исковото производство и сумата от 205 лева, сторени разноски в
заповедното производство по ч.гр.д.№ 1610/2021г. по описа на 176 състав на СРС.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4