Р Е Ш Е Н И Е
№ ……../24.06.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, XXXIX - ти състав в публично
съдебно заседание, проведено на тридесети и първи май през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Христина Колева
при участието
на секретар Цветелина Илиева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 16348
по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано
по предявен от "Т.М. К.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление *** срещу О.Ф.Б. ЕАД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление *** иск с правно основание
чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК за установяване
на вземане по издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 49078/2018г. по
описа на СРС в размер на сумата 550 лева, част от парично вземане в общ размер
на 1200лв., представляваща претърпени имуществени вреди, изразяващи се в
заплатено от С.А.С.- длъжник по изпълнително дело №20167120400659 по описа на
ЧСИ И.С., адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и защита по
изпълнителното дело, прехвърлено от С. на „И-2002“ ЕООД с договор за цесия от
22.02.2016г. и с договор за цесия от 27.04.2018г. от И-2002“ ЕООД на ищеца.
В исковата молба се твърди, че въз основа на подадено
от Б ДСК ЕАД заявление по чл.417 ГПК
било образувано ч.гр.д. № 4597/2011г. по описа на ВРС, по което срещу С.А.С., в качеството
на поръчител била
издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. С. получил ПДИ по
образувано срещу него изпълнително дело №20167120400659 по описа на ЧСИ И.С., с взискател О.Ф.Б. ЕАД.
За защита по изпълнителното дело С. ангажирал услугите на адвокат, на когото
заплатил възнаграждение в размер на 1200 лева. В срока по чл.414 ГПК било подадено възражение срещу
заповедта и частна жалба по чл.419 ГПК срещу разпореждането за незабавно
изпълнение, постановени по ч.гр.д. № 4597/2011г. по описа на ВРС. Образувано било
в.ч.търг.д. № 998/2016г. по описа на ВОС, приключило с влязло в сила
определение, с което разпореждането, в частта на допуснатото незабавно
изпълнение било отменено и обезсилен издаденият изпълнителен лист. По молба на С.
от 03.08.2016г. изпълнителното производство било прекратено. Оставено е без уважение искането му
за присъждане на разноски. Ищецът твърди да е налице деликт,
тъй като ответникът неоснователно образувал изп.
дело, по което С. бил принуден да ангажира процесуален представител за защита.
Произтеклите за ищеца имуществени вреди в размер на платеното адв. възнаграждение били свързани с неправомерните действия
на взискателя. С договор за цесия от 22.02.2016г. С.
прехвърлил вземането си срещу ответника на
И 2002 ЕООД, което с договор от 27.04.2018г. прехвърлило вземането на "Т.М. К.“ ЕООД. Ответникът е уведомен за
извършената цесия, като оспорил вземането. Предвид неизпълнение на задължението, по
инициатива на ищеца е учредено заповедно производство по образуваното ч.гр.д. № 49078/2018г. по
описа на СРС, по което в негова полза е
издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК. Срещу така издадената
заповед за изпълнение, длъжникът е депозирал възражение в срок. Моли за
постановяване на положително решение по предявения частичен иск.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен
отговор, с който оспорва претенцията. Сочи, че не е налице валиден договор за
цесия, тъй като прехвърленото вземане не съществува, доколкото договорът за
правна защита и съдействие не съдържа задължителните реквизити. Твърди, че
същият не е представен по изпълнителното дело и възнаграждението не е реално
заплатено. Претенцията за 1200 лв. била заявена по ч.гр.д. № 17/2017г. на ВАпС. С. е осъден да заплати разноски за две инстанции на
дружеството, за които е извършено прихващане между страните. Навежда доводи, че
придобитата сума не фигурирала в баланса на ищцовото
дружество. Оспорва се истинността на договора за цесия от 22.02.2018г. и
пълномощното от 02.08.2016г. с твърдения, че подписите за цедент
и упълномощител не са изпълнени от С.. Претенции в
същия размер били заявени в заповедното производство и производството по в.ч.търг.д. №
998/2016г. по описа на ВОС. Счита Договора за цесия от 27.10.2017г. за нищожен, поради невъзможен
предмет, тъй като претендираните имуществени вреди
нямат характер на вземане, което да може да бъде прехвърлено. Навежда доводи,
че е бил добросъвестен, доколкото към датата на образуване на изп. дело, изп.лист не е бил
обезсилен. Предвид изложеното, моли за отхвърляне на иска.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото,
съдът приема за установено следното от фактическа
страна:
По настоящото дело е приобщено ч.гр.д. № 49078/2018г. по описа на СРС,
от което е видно, че в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по реда на чл. 410 ГПК срещу ответника за сумата, предмет на
установителния иск, като срещу заповедта е постъпило
възражение от ответното дружество в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК и искът е предявен
в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК.
Със заповед № **/28.3.2011г.
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, РС-Варна, по ч.гр.д. № 4597/2011 год., е разпоредил Й.Д.Й.с ЕГН **********
и с адрес: ***, в качеството му на кредитополучател по Договор за кредит от
10.07.2008 г. и С.А.С.с ЕГН ********** и с адрес: *** в качеството му на
поръчител по същия договор солидарно да
заплатят на "Б ДСК" ЕАД
с ЕИК **, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Главния
изпълнителен директор В.М.С. и Изпълнителни директори Н.Б.Б.,
М.С.В., Л.М.Ж., Д.М.М. и Д.Д.М., чрез юрисконсулт Д.И.сумите от 9 672.69/ девет хиляди шестстотин седемдесет
и два лева и шестдесет и девет ст./ лева, представляваща главница произтичаща
от Договор за кредит от 10.07.2008г., договорна лихва в размер на 1 418.92
/хиляда четиристотин и осемнадесет лева и деветдесет и две ст./ лева за периода
от 14.04.2010 г. до 24.03.2011 г. и такса закъснение в размер на 618.68
/шестстотин и осемнадесет лева и шестдесет и осем ст./ лева за периода от
05.08.2010г. до 24.03.2011г., на основание чл. 417, т. 2 от ГПК, ведно със
законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на заявлението в
съда – 25.03.2011г. до окончателното изплащане на задължението, на
основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, както и сумата от 718.40 /седемстотин и
осемнадесет лева и четиридесет ст./ лева, представляваща реализирани от
заявителя разноски по делото, изразяващи се в заплатена по заявлението държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение, на основание
78, ал. 1 ГПК.
С влязло в
сила определение № 2453/20.07.2016г. по ч.търг.
дело № 998 по описа за 2016г. на ВОС, разпореждане №12879/28.03.2016г. по ч.гр.дело
№4597/2011г. по описа на Районен съд – Варна, е отменено в частта, с която е
допуснато незабавно изпълнение на издадената в полза на „Б ДСК“ ЕАД, ЕИК ** заповед за незабавно
изпълнение №**/28.03.2011г. срещу С.А.С., ЕГН **********, в качеството му на
поръчител и солидарен длъжник с Й.Д.., като издаденият срещу С. изпълнителен лист е
обезсилен.
На С.А.С.е връчена ПДИ по изпълнително
дело № 20167120400659 по описа на ЧСИ И.С., образувано въз основа на изпълнителния
лист по ч.гр.д. 4597/2011г. с взискател О.Ф.Б. ЕАД. В поканата е посочено, че към 29.09.2016г.
задължението възлиза на 19 544.02 лв.
На 12.06.2012г. между „Б ДСК“ ЕАД и „О.Ф.Б.“ ЕАД е сключен договор за покупко – продажба на вземания. Б та е упълномощила
ответното дружество да уведоми от нейно име всички длъжници
по кредити, предоставени на физически лица, необезпечени с ипотеки, предмет на
договора за цесия.
На 03.08.2016г. е депозира молба от С. С.,
чрез адв. Д. с искане за прекратяване на изпълнителното
дело по отношение на него и присъждане на разноски в размер на 1200 лева
/адвокатско възнаграждение/.
Представен е договор за правна защита и
съдействие от 02.08.2016г., сключен между С. и адв. Д.
с предмет процесуално представителство и защита по изпълнително дело №
20167120400659 по описа на ЧСИ И.С. срещу договорено и платено в брой
адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лева. Приложено е и пълномощно, по
силата на което адв. Д. е упълномощен да представлява
С. по изпълнителното дело.
Видно от съобщение изх. №
27462/04.08.2016г. /л.13 / ЧСИ е уважил молбата като е прекратил производството
на основание чл.433, ал.1, т.3 ГПК, но е отказал присъждане на разноски.
С договор за покупка и прехвърляне на
вземане от 22.02.2018г., С. С. е прехвърлил на И-2002 ЕООД вземането си към О.Ф.Б. ЕАД за сумата 1200 лева, представляващо претърпени
имуществени вреди, изразяващи се в заплатено възнаграждение по изп. дело № 20167120400659.
Представено е нотариално заверено на
24.02.2016г. пълномощно, по силата на което И.Е.Д.е упълномощена, от името и за
сметка на И-2002 ЕООД да сключва договори за цесия и да изпраща уведомления до длъжниците, с които да ги извести за прехвърлените
вземания.
Представено е пълномощно, по силата на
което С. С. е упълномощил Адвокатско дружество Д. и Г. да го представлява пред О.Ф.Б. ЕАД във връзка с вземането му за сумата 1200 лева,
представляващо претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплатено
възнаграждение по изп. дело № 20167120400659, вкл. като
изпрати уведомление по чл.99 ЗЗД, както и да сключва договори за цесия.
Представено е пълномощно, по силата на
което И-2002 ЕООД е упълномощило Адвокатско дружество Д. и Г. да образува и
води заповедно производство срещу О.Ф.Б. ЕАД за
вземането му по договора за цесия от 22.02.2018г., вкл. да сключва договори за
цесия.
Ответникът е уведомен за прехвърленото
вземане на 12.03.2018г. с уведомление по чл. 99 от 22.02.2018г. /л.20-21/.
С
договор за покупка и прехвърляне на вземане И-2002 ЕООД прехвърля на 27.04.2018г.
на Т.М. К. ЕООД вземането си към О.Ф.Б. ЕАД по
договора за цесия от 22.02.2018г.
Представено е нотариално заверено на
24.02.2016г. пълномощно, по силата на което И.Е.Д.е упълномощена, от името и за
сметка на Т.М. К. ЕООД да сключва договори за цесия и да изпраща уведомления до
длъжниците, с които да ги извести за прехвърлените
вземания.
Ответникът е уведомен за прехвърленото
вземане на 17.05.2018г. с уведомление по чл. 99 от 27.04.2018г. /л.27-28/.
Представено е пълномощно, по силата на
което Т.М. К. ЕООД е упълномощило Адвокатско дружество Д. и Г. да образува и
води заповедно производство срещу О.Ф.Б. ЕАД за
вземането му по договора за цесия от 27.04.2018г., вкл. да сключва договори за
цесия и уведомява длъжника за сключения договор за цесия.
Видно от
справка изх. № 7857/22.04.2019г., издадена от ЧСИ И.С. /л.88/, изпълнително
дело № 20167120400659 срещу С. С. е
образувано по молба вх.
№ 5364/15.03.2016 от О.Ф.Б. ЕАД. Същото е прекратено по отношение на С. на 04.08.2016г.,
на основание 433, ал.1, т.3 ГПК.
Приложените към отговора на исковата молба съдебни
актове са неотносими, доколкото касаят разноски по
други граждански дела.
Разпитаният в
о.с.з. С. С. потвърждава, че е ангажирал адв. Д. да
го представлява по изпълнително дело №
20167120400659, за което му
е изплатил сумата 1200 лева.
Установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Предмет на
договор за цесия може да
бъде всякакво вземане – парично или не и произтичащо
както от договорен, така и от извъндоговорен източник. Предмет на прехвърляне
могат да бъдат включително бъдещи и неизискуеми вземания, както и такива, погасени по давност по
силата на свободата на договаряне.
По аргумент от чл.226 ГПК, договорът за цесия
може да има
за предмет и спорно право. Достатъчно е вземането да е прехвърлимо, каквото процесното безспорно е. В този смисъл, вземането,
произтичащо от правилата за непозволено увреждане е годен
предмет на договор за цесия.
Поради изложеното, към датата на прехвърляне на вземането цедентът е имал съществуващо вземане към ответника.
Съдът
намира, че по делото се установи надлежно съобщаване на цесията
на ответника съобразно изискванията на чл.99 ал.4 ЗЗД. Съобразно
предвиденото в чл.99 ал.4 ЗЗД, както и задължителните указания,
дадени в ТР № 142-7 от 11.XI.1954 г., ОСГК съобщаването
следва да бъде извършено от цедента
/стария кредитор/. Целта на нормативната уредба е да защити длъжника срещу
ненадлежно изпълнение на задължението му на лице, което не е носител на
вземането. В случая това изискване следва да се счита спазено, тъй като
съобщаването е извършено от името на стария кредитор по изрично пряко
упълномощаване от цедента по силата на приетото
пълномощно. Не се касае до лично и незаместимо
действие,
поради което няма пречка същото да се осъществи от пълномощник. Още
повече, че съобщаването на цесията няма конститутивно
действие, а само за противопоставимост. Длъжникът
може да възразява успешно за липсата на уведомяване само ако твърди, че е
изпълнил на стария кредитор до момента на уведомлението /в този смисъл
Определение №987/18.07.2011г. по гр.д. №867/2011г. на ВКС, IV г.о./.
Претендираното от ищеца обезщетение за вреди,
намира правното си основание в нормата на чл.49 ЗЗД. Според посочената
разпоредба, който е възложил на друго лице работа, отговаря за вредите,
причинени от него при или по повод изпълнение на тази работа. Анализът на
текста сочи, че отговорността по чл.49 ЗЗД е за чужди виновни действия и
произтича от вината на натовареното с извършване на работата лице. Следва
извод, че отговорността на възложителя е гаранционно – обезпечителна и безвиновна по своя характер – възложителят отговаря за
действията или бездействията на свои служители, на които е възложил работа.
Основателността на претенцията предполага кумулативно наличие на следните
предпоставки: 1. вреди, причинени на пострадалия от лице, на което отговорният
по чл.49 ЗЗД е възложил някаква работа; 2.настъпили при или по повод
изпълнението й; 3. причинна връзка между действията на изпълнителя и
настъпилите вреди. Законодателят е определил кръга на вредите, които подлежат
на обезщетяване, а именно: обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка
и непосредствена последица от увреждането.
В настоящия случай, отговорността на ответното
дружество произтича от факта, че като възложител на работа по смисъла на чл.49 ЗЗД допуснал да бъдат предприети принудителни действия за събиране на
несъществуващо задължение. Съдът намира за безспорно обстоятелството, че
служител на ответното дружество при изпълнение на възложената му работа /да
представлява "О.Ф.Б." ЕАД по изпълнително дело № 20167120400659/ не е извършил проверка относно длъжниците
по цедиран договор за кредит и е допуснал
принудителното изпълнение да бъде насочено срещу ищеца, по отношение на който
заявлението по чл.417 ГПК е оставено без уважение и изпълнителният лист е
обезсилен.
Тези действия/бездействия, извършени от служител на
"О.Ф.Б." ЕАД безспорно са довели до неблагоприятни за С. последици, а
именно ангажиране на адвокат, който да му оказва съдействие по изпълнителното
дело срещу възнаграждение.
При наличие на предпоставките, необходими за
ангажиране отговорността на ответника по реда на чл.49 ЗЗД, съдът намира
претенцията за доказана по основание и по размер.
Представена
е Молба вх.№16726/04.08.2018г. до
ЧСИ И.С. от С. С., чрез адв. Д., с която ЧСИ е
сезиран с искане за прекратяване на изпълнително дело № 20167120400659 на
основание чл.433, ал.1, т.3 ГПК. В молбата се съдържа и искане за присъждане на
разноски въз основа на Договор за правна защита и съдействие от 02.08.2016г.
Представен
е Договор за правна защита и съдействие /л.14/ от 02.08.2016г., сключен между адв. Д. и С. с предмет оказване на правна защита и
съдействие по изпълнително дело № 20167120400659
по описа на ЧСИ И.С. при договорено
и платено възнаграждение 1200 лева.
Видно
от Съобщение изх.№27462/04.08.2016г. /л.13/ ЧСИ е уважил молбата за
прекратяване, но е оставил без уважение искането за присъждане на разноски с
мотиви, че присъждането на разноски не е в неговите правомощия.
По делото няма спор, че както молбата за образуване на
изп. дело, така и последващите
такива изхождат от юрисконсулт на дружеството, надлежно упълномощен, при което
е налице възлагане по смисъла на чл.49 ЗЗД.
Съгласно
разпоредбата на чл.79, ал.1 ГПК,
разноските по изпълнението
са за сметка на длъжника, освен когато делото се прекрати съгласно
чл.433 ГПК. От посочената норма следва, че при
прекратяване на изпълнителното
производство, в случая, поради обезсилване на изпълнителния лист,
разноските по изпълнението, включително заплатеното от длъжника адвокатско
възнаграждение, следва да бъдат за сметка на взискателя.
Тъй като в ГПК не е предвидена изрична
възможност съдебният изпълнител да присъди направените от длъжника
разноски по изпълнението, като осъди взискателя да му
ги заплати, следва да се приеме, че
единствената възможност за длъжника да получи възстановяване на същите е
чрез предявяване на претенцията му по общия исков ред. Ангажирани са
доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение в размер 1200 лева за
осъществяване на защита и представителство в хода на изпълнителното дело.
В разглеждания казус се претендира заплащане на
имуществени вреди настъпили в резултат на противоправно
поведение, изразяващо се в неоснователно предприето принудително изпълнение по
инициатива на служител на ответника, което е довело до разходи за ищеца за
адвокатска защита в изпълнителното производството, което от своя страна е
приключило с позитивен за последния резултат – прекратяване поради липса на
вземане, подлежащо на събиране.
Данните по делото сочат, че поначало при иницииране на
процесното принудително изпълнение взискателят е бил добросъвестен /в негова полза е бил
издаден изпълнителен лист във връзка с постановената заповед за незабавно
изпълнение по чл. 417 ГПК/, но е допуснал небрежност при проверка на правото си
преди да го предяви за изпълнение. След като е избрал да реализира правото си
по реда на предварителното изпълнение въз основа на несъдебно изпълнително
основание, без преди това да го подложи на съдебна проверка по исков ред,
където то да бъде установено или отречено със сила на пресъдено
нещо, взискателят следва да отговаря за грешката си,
допусната при проверката на правото, след като е заявил за събиране неизискуемо
вземане. В случая съдебната проверка е извършена впоследствие след започване и
в хода на принудителното изпълнение и същата е отрекла изпълняемостта
на предявеното от заявителя вземане, тоест със сила на пресъдено
нещо е установена небрежност и противоправност в
действията на взискателя, за което същият следва да
отговаря пред длъжника за вредите, причинени му в изпълнителното производство.
В този смисъл възраженията на ответника за липсата на виновно и противоправно поведение на негов служител са неоснователни.
Доколкото е образувано изпълнително производство срещу
С., съдът приема, че е налице пряка причинна връзка между факта на водения
изпълнителен процес и заплатения от него адвокатски хонорар. Процесното адвокатско възнаграждение е платено след
получаване на покана за доброволно изпълнение за защита на законните права и
интереси на длъжника в изпълнителното производство.
Предвид гореизложеното, съдът
намира, че в случая са налице всички необходими предпоставки от фактическия състав
на чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за ангажиране
отговорността на ответника за обезвреда на
претърпените от С. вреди в резултат на неправомерно водения срещу него
изпълнителен процес, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение.
В срока за отговор обаче ответникът е направил
възражение, че претендираното възнаграждение в размер
на 1200 лв. е прекомерно с оглед извършените от процесуалния представител на С.
действия по правна защита и съдействие в изпълнителното производство. На
практика се касае за възражение по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, което съдът
приема, че е допустимо в настоящото производство, тъй като това е първият
момент, в който страната може да направи такова оспорване, предвид характера на
претенцията. Застъпването на противното становище би поставило в неравностойно
положение взискателя, тъй като в изпълнителния процес
длъжникът може да прави възражение за прекомерност и да обжалва постановлението
за разноските на съдебния изпълнител, а взискателят
не разполага с такава възможност в това производство /както се посочи и по-горе
в изложението, в случая съдебният изпълнител не разполага с правомощия да
присъжда разноски в полза на длъжника/. Доколкото се касае именно за сторени
разноски – заплатено адвокатско възнаграждение, в производството по общия исков
ред, каквото е и настоящото, съдът дължи произнасяне по направеното възражение
за прекомерност.
Съдът, като взе предвид размера на претендираните
вземания от длъжника С. /материалният интерес възлиза на сумата в общ размер от
19 544.02 лв. съобразно ПДИ/, минимално дължимото възнаграждение, изчислено по
реда на чл. 10, т. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 /в
редакцията й към датата на сключване на договора за правна защита и съдействие
от 02.08.2016 г./ от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения /558.16 лв./, както и липсата на каквито и да е
извършени от процесуалния представител на длъжника – адв.
Д. действия по образуваното изпълнително производство /освен подадената молба
за прекратяване/, приема възражението за прекомерност за основателно.
Съобразявайки разпоредбата на чл. 9 ГПК, предвиждаща задължение на съда да
прилага закона еднакво спрямо всички, съдът намира, че възнаграждението е
дължимо в размер от 558.16 лв., като предявеният частичен иск е основателен.
По отговорността за разноски:
Имайки
предвид установяване на вземанията по издадената заповед за изпълнение, то
следва да се постанови осъдителен диспозитив за
разноските направени в заповедното производство, съобразно ТР № 4/2013г. от
18.06.2014г., т.12.
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане,
разноски се дължат само в полза на ищеца. Представен е списък по чл. 80 ГПК /л.93/
и доказателства за сторени такива в общ размер на 325 лева за заплатени
държавна такса и възнаграждение за защита и съдействие от един адвокат, поради
което при прилагане разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК същите следва да се
възложат в тежест на ответника.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1,
вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 49, ал. 1, вр. чл. 45 ЗЗД, вр. чл.99, ал.1 ЗЗД, в отношенията между ищеца „Т.М.
К.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ***, от една страна и
ответника „О.Ф.Б.“ ЕАД,
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ***, от друга, че в полза на ищеца
съществува вземане срещу ответника в размер на сумата 550 лева, част от
парично вземане в общ размер на 1200лв., представляваща претърпени имуществени
вреди, изразяващи се в заплатено от С.А.С.- длъжник по изпълнително дело
№20167120400659 по описа на ЧСИ И.С., адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство и защита по изпълнителното дело, прехвърлено от С. на „И-2002“
ЕООД с договор за цесия от 22.02.2016г. и с договор за цесия от 27.04.2018г. от
И-2002“ ЕООД на ищеца, за което вземане по ч.гр.д. №49078/2018г. на СРС е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК.
ОСЪЖДА „О.Ф.Б.“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление *** да заплати „Т.М. К.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление *** сумата от 325 лева, представляваща
реализирани от ищеца съдебно деловодни разноски в заповедното производство по
ч.гр.д.49078/2018г. на СРС, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА "О.Ф.Б.“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление *** да заплати „Т.М. К.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление *** сумата от 325
лева представляваща сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: