Определение по дело №412/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

И за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 422 във вр. с чл.258 и сл. ГПК.

Oбразувано e по въззивна жалба от Е. „., със седалище и адрес на управление: Г. Р., общ. Р., О. Благоевградска, У. „Г. Д.” № 24 А, с ЕИК ********* против решение № 5926/26.11.2010 Г., постановено по Г.д. № 1095 по описа за 2010 г. на Районен съд - Р..

Сочи се от жалбоподателя, че решението е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон. Релевират се оплаквания, че правото му на защита е нарушено, защото не е взета предвид писмената защита депозирана от дружеството по делото, като едновременно с това се и оспорва доказателствената сила на уговорените във фактурите срокове за плащане.

В отговора по въззивната жалба се сочат съображения за неоснователност на доводите в жалбата и се е изразява становище за законосъобразност на мотивите на първоинстанционният акт.

Жалбата е допустима, тъй като е подадена от надлежно лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в предвидения от законодателя срок. Същата е неоснователна.

С атакуваното решение Районният съд и приел за установено, че съществува вземане на дружеството-ищец О. „Б., със седалище и адрес на управление: Г. С., район „Красна поляна”, ж.к. „Разсадник–Коньовица”, бл. 78, вх. Б, . 2, ап. 29, регистрирано по ф. д. № 14136/ 2007 на СГС, фирменно отделение, с БУЛСТАТ № *********, П. от управителя Д. Д. срещу ответника Е. „., със седалище и адрес на управление: Г. Р., общ. Р., О. Благоевградска, У. „Г. Д.” № 24 А, с ЕИК *********, П. от Т.Г. К., включващо парични суми, предмет на водено в предходен момент и успешно проведено заповедно производство и предмет на заповед за изпълнение на парично задължение № 2667 от 07. 06. 2010 год., постановена по ч. Г. дело № 853 по описа на Районен съд – Р. за 2010 година, а именно: сумата в размер на 4 432. 36 /четири хиляди, четиристотин тридесет и два лева и тридесет и шест стотинки/ лева - главница, ведно със законната лихва върху сумата от 5 432. 36 лева, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение пред съда – 07. 06. 2010 год. до датата на осъщественото частично плащане на главницата - 09. 09. 2010 год., както и законната лихва върху главницата от 4 432. 36 лева, считано от 09. 09. 2010 год. - датата на осъщественото частично плащане на главницата до окончателното изплащане на задължението; сумата в размер на 104. 57 /сто и четири лева и петдесет и седем стотинки/ лева съставляваща обезщетение за забавено изпълнение; сумата в размера на 1 051. 65 /хиляда петдесет и един лева и шестдесет и пет стотинки/ лева, съставляваща направените от заявителя разноски за заплащане на държавна такса и адвокатско възнаграждение в производството по издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

Окръжният съд намира атакувания акт за правилен и законосъобразен. Обосновано е становището на първата съдебна инстанция, че анализа на събраните по делото доказателства, обсъдени по отделно и съвкупно установяват по несъмнен и категоричен начин фактите, очертаващи изложената фактическа обстановка и направените изводи за основателността на предявените искове с правно основание - чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 415 от ГПК във вр. с чл. 258 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД във вр. с чл. 288 от ТЗ.

Настоящият състав на основание чл. 272, от ГПК препраща изцяло към мотивите на първоинстанционния съд.

Доводите в жалбата, че уговорените срокове за плащане във фактурите нямат доказателствена сила е несъстоятелен. На първо място това е така, тъй като за тази страна възраженията и оплакванията са преклудирани по силата на закона, тъй като не са упражнени в предвидените за това срокове, а именно с отговора по чл. 131 ГПК и до датата на първото съдебно заседание, а направеното възражение в горния смисъл и по отношение на фактурите се прави едва за първи път във въззивната жалба. Независимо от това следва да се отбележи, че наведения довод се опровергава от представените процесни фактури, които са подписани освен от ищеца и от ответника, който е жалбоподател, и от заключението на експерта, в което е посочено, че фактурите са осчетоводени в счетоводствата на страните по делото като е теглен и данъчен кредит от страна на ответното дружество.

Процесните фактури съдържат всички необходими елементи, квалифициращи договора за изработка като такъв – вид на услугата, стойност, начин и дата на плащане, доставчик и получател, дата и място и от тях се установява наличието на валидно възникнало правоотношение по договор за изработка.

Същите фактури от гледна точка на гражданското съдопроизводство

представляват частен документ, като обстоятелството, че са подписани /в графа получател/ от представляващия ответника, означава, че те се

ползват с формална доказателствена сила, с каквато се ползва всеки подписан документ – аргумент от чл. 180 ГПК. Паричните задължения, предмет на процесните фактури са дължими и изискуеми с оглед на настъпването на падежа за изплащането им по отделните правоотношения и след като в процесните фактури са посочени конкретни срокове за изплащане на дължимите суми, с настъпването им същите са станали изискуеми. При цялостния анализ на събраните доказателства се установява, че страните са били в облигационни отношения по силата на Договор за изработка с предмет прахово боядисване на изделия. Според настоящия съдебен състав, процесното вземане произтича именно от този сключен между страните договор, с предмет на договора – прахово боядисване на изделия от страна на ищеца срещу определено заплащане от страна на ответника, като възложител. Съгласно чл.258 ЗЗД с договора за изработка изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна, а последната - да заплати възнаграждение. В случай на виновно неизпълнение на задължението за изправната по договора страна възниква правото да търси по принудителен ред Ч. иска за пряко изпълнение осъществяването на дължимия резултат, като това право принадлежи само на изправната по договора страна. Фактическият състав на иска по чл.79, ал.1 от ЗЗД предполага наличието на няколко елемента: валидно облигационно правоотношение, неизпълнение на насрещно задължение и отсъствието на обстоятелства по см. на чл.81 ЗЗД, освобождаващи длъжника от отговорност за неизпълнението. По делото е безспорно установено, че между страните са съществували именно такива валидни договорни отношения. Установено е безспорно от събрания доказателствен материал, че е налице и валидна уговорка за изпълнение на прахово боядисване на изделия от страна на изпълнителя–ищец срещу определено заплащане от страна на възложителя-ответник, която е незаплатена към момента на подаване на исковата молба. В случая дружеството-ищец, в качеството си изпълнител е изпълнил задълженията си, изправна по договора страна е и затова има право да получи договорената насрещна престация. Той е издал процесните фактури за изработеното, съгласно договореното между страните. Същите според съда отговарят на изискванията на чл. 7 и сл. от ЗСч. и чл. 78 от ППЗДДС. Фактурите по своето съдържание, удостоверяват получаването на готовата продукция от страна на възложителя, поради което се дължи плащане на уговорената цена по аргумента на чл. 258 от ЗЗД. Пред РС е доказано наличието на съответното договорно правоотношение - сключен договор между страните за извършване на конкретната услуга, изработка, както и обстоятелството че липсва плащане за извършената услуга, както и че е издадена съответната заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по реда на чл. 410 от ГПК. Съдът, правилно и с оглед спецификата на конкретния способ за установяване на оспореното вземане, за което е издадена заповед за изпълнение е установил, както повелява закона, че правото на вземане на ищеца на процесните суми произтича от възникнали договорни правоотношения между страните, а именно договор за изработка.

Възражението, че правото на защита на ответното дружество пред РС е нарушено, защото не е взета предвид писмената защита депозирана от дружеството по делото, също е изцяло несъстоятелно. Според чл. 149, ал. 1 ГПК, след събиране на доказателствата по делото, съдът отново приканва страните към спогодба и ако такава не се постигне, дава ход на устните състезания, които са иманентна част от правото на защита на страната.Писмената защитазамества пледоарията на страната, за която законът й дава възможност по време на устните състезания. Решението се постановява след като съдът се е запознал с тезата на всяка от страните относно правилния изход на спора, както именно е постъпено и в случая от решаващия съдебен състав на РСРазлог, който в деня на последното съдебно заседание е приел писмените бележки на ответното дружество. Няма законово задължение за съда обаче да вземе предвид или да се съобрази изцяло с писмената защита на която и да е от страните в процеса, още повече, че съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК съдът основава решението си единствено върху приетите за установени обстоятелства и закона. Освен това конкретно в случая депозирането на писмена защита в последното по делото заседание представлява въвеждане на абсолютно нови факти и основания досежно основателността на исковата претенция, които обаче са законово преклудрани, доколкото именно с тази писмена защита за първи пък в хода на първоинстанционния процес се взема становище по исковата претенция, тъй като ответната страна е се е възползвала от правото си на отговор по смисъла на чл. 131 ГПК, не е изразила становище по иска, не е ангажирала възражения и доказателства във връзка със защитната теза в процеса. Това означава, че изложените от страната за първи път в писмената защита основания не следва да се вземат предвид при постановяване на решението. Тези нови основания не следва да се ценят и във въззивното производство, доколкото проверката за правилност на проверяваното решение е ограничена до посоченото в съответната жалба.

По изложените съображения въззивният съдът счита решението на първоинстанционният съд за правилно и законосъобразно, поради което го потвърждава.

Предвид изхода на спора на въззиваемото дружество се дължат и сторените от същото разноски пред настоящата инстанция, съобразно приложен списък за разноски по смисъла на чл. 80 ГПК и в размер на 1554.00 лева, представляващи разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

Водим от изложеното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 5926/26.11.2010 г., постановено по Г.д. № 1095 по описа за 2010 г. на Районен съд Г. Р..

ОСЪЖДА Е. „., със седалище и адрес на управление: Г. Р., общ. Р., О. Благоевградска, У. „Г. Д.” № 24 А, с ЕИК ********* да заплати на О. „Б., със седалище и адрес на управление: Г. С., район „К. п.”, ж.к. „Р.–К.”, бл. 78, вх. Б, . 2, ап. 29, сумата в размер на 1 554. 00 /хиляда петстотин петдесет и четири/ лева, съставляващи разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в производството пред въззивната инстанция.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: