№ 923
гр. София, 24.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-17, в публично заседание на
четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Валерия Р. Диева
при участието на секретаря Бояна Вл. Боянова
като разгледа докладваното от Валерия Р. Диева Търговско дело №
20241100901848 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 365 и сл. от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Производството е образувано по искова молба, подадена от „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД срещу Застрахователно дружество „Евроинс”АД, с която е
предявен иск с правно основание чл. 499, ал. 7 КЗ вр. чл. 127, ал. 2 ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 33 000 лв., представляваща регресно вземане в
размер на 1/2 от изплатеното застрахователно обезщетение за неимуществени вреди на К. А.
Н., Д. Л. Н., Т.К.А. и К.К. А.а за вреди от ПТП, настъпило на 30.09.2016 г. в гр. Долни
Дъбник, с участието на лек автомобил марка „Шкода”, модел „Фелиция”, с peг. №
*********, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при
ищеца, и комбайн „Джон Диър”, с peг. № *********, застрахован по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответника ведно със законната лихва
от 05.09.2024 г. /датата на подаване на исковата молба в съда/ до окончателното плащане.
Претендират се и сторените по делото разноски.
Ищецът сочи, че процесното пътнотранспортно произшествие е настъпило при равен
принос от страна на водачите на лек автомобил марка „Шкода”, модел „Фелиция”, с peг. №
*********, застраховано по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при
ищеца, и комбайн „Джон Диър”, с peг. № *********, застраховано по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответника, тъй като причина за
настъпване на удара и произшествието са действията на водача на лек автомобил марка
„Шкода”, който е управлявал превозното средство в населено място със скорост, значително
по-висока от максимално разрешената. Причина за настъпване на пътнотранспортното
произшествие били и действията на водача на комбайна, който също е извършил нарушение
1
на правилата по ЗДвП и се е движел с монтиран пред комбайна хедер, което е препятствало
възможността да види от по-голямо разстояние лекия автомобил и по-рано да предприеме
спиране. Ако хедерът се е намирал в изискуемото положение за придвижване (в ремарке
отзад), вместо в работно положение, цялата машина е щяла да се придвижи напред и
водачът да има възможност да възприеме приближаващия лек автомобил марка „Шкода”,
респективно хедерът нямало да навлезе в платното за движение, поради което се твърди, че
възниква солидарна отговорност на застрахователите, аналогична с отговорността на
съпричинителите. Сочи, че дружеството-ищец било осъдено да заплати с Решение от
14.07.2020 г. по гр.д. № 1254/2018 г. по описа на СГС, изменено с Решение от 18.03.2021 г.
по в.гр.д. № 3567/2020 г. на САС, на пострадалите лица К. А. Н., Д. Л. Н., Т.К.А. и К.К. А.а
обезщетение за причинените им от ПТП неимуществени вреди в размер на общо 66 000 лв.
Ето защо и на основание чл. 499, ал. 7 КЗ вр. чл. 127, ал. 2 ЗЗД в настоящото производство
претендира 1/2 от посочената сума, а именно – 33 000 лв.
Ответникът оспорва предявения иск. Оспорва твърдението на ищеца, че водачът на
комбайна марка „Джон Диър“ имал принос за настъпилия пътен инцидент. Твърди, че за
настъпване на ПТП вина имал единствено водачът на лекия автомобил. Евентуално, твърди,
че приносът за настъпване на ПТП на водача на комбайна е по-малък. Ето защо, моли за
отхвърляне на предявения иск.
Ищецът е подал допълнителна искова молба, с която поддържа предявения иск. Счита,
че разпоредбата на чл. 223, ал. 2 ГПК следва да намери приложение в отношенията между
страните, доколкото ЗД „ЕВРОИНС“ АД е участвало като трето лице-помагач по делата пред
СГС и САС.
Ответникът не е подал допълнителен отговор.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните намира за
установено следното:
С определение от 26.02.2025 г. съдът е отделил за безспорни и ненуждаещи се от
доказване между страните по делото обстоятелствата, че: на 30.09.2016 г. е настъпило пътно-
транспортно произвшествие, с участието на лек автомобил марка „Шкода”, модел
„Фелиция”, с peг. № *********, и комбайн „Джон Диър”, с peг. № *********, в резултат на
което са пострадали лицата К. А. Н., Д. Л. Н., Т.К.А. и К.К. А.а, като получените травми са,
както следва – на К. А. Н. – дъговидно охлузване с размери 4см на дясна, тилна област на
главата, петнисти охлузвания двустранно на челната област на главата, вертикални
охлузвания на шията с размери 4/0,5см, охлузвания с диаметър 5-6мм на гърдите и предната
коремна стена, охлузна рана на лявото рамо с размери 9/2,5см, петнисти охлузвания на
дясната предмишница и дълбоки охлузни рани на дясната киткова става и охлузвания на
лявата предмишница; на Д. Л. Н. – овално охлузване на дясната челна област на главата с
размери 5-6/2,5см. кръвонасядане на десния долен очен клепач и на вътрешната повърхност
на дясната мишница с размери 10/6-7см, и малка раничка и кръвонасядане на дясната
лакънта ямка; на Т.К.А. – контузия на главата, мозъчно сътресение от лека степен,
2
множествени натъртвания и охлузвания на лявата част на лицето, охлузвания по тялото; на
К.К. А.а – фрактура на дясната, челна и слепоочна кости на черепа с разместване на костните
фрагменти, мозъчна контузия, контузионни огнища в дясната мозъчна хемисфера,
кръвоизлив под меките и твърдите мозъчни обвивки, лявостранна хебипареза/засягане
движенията на левите крайници/, охлузвания по тялото и крайниците); че ищецът е заплатил
на пострадалите лица сумата от общо 66 000 лв.; че към датата на твърдяното ПТП ищецът е
бил застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за лек
автомобил марка „Шкода”, модел „Фелиция”, с peг. № *********, а ответникът – за комбайн
„Джон Диър”, с peг. № *********.
По делото е представен и приет като писмено доказателство по делото констативен
протокол за ПТП с пострадали лица от 30.09.2016 г., изготвен от длъжностно лице /дежурен
ПТП/ при Отдел „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Плевен, в който е отразено, че на
30.09.2016г. в гр. Долни Дъбник, на кръстовището на ул. „Ал.Стамболийски“ и ул. „Димчо
Дебелянов“, настъпило ПТП – сблъсък между л.а. марка „Шкода“, модел „Фелиция“, с рег.
№ *********, управляван от Т.П.Д. и зърнокомбайн „Джон Диер“ с д.к. № *********,
управляван от Д. Н. Д.. Вследствие на сблъсъка освен настъпилите имуществени щети по
двете ППС са пострадали и физическите лица Т.П.Д. /починал на 09.10.2016 г./, К. А. Н. с
охлузни рани, прегледан и освободен, Д. Л. А.а с охлузвания, прегледана и освободена;
Д.В.П. с черепно-мозъчна травма /кома/; Т.К. А.а с охлузни рани, прегледана и освободена,
както и К. А.а Н. с черепно-мозъчна травма /кома/. Водачите са били тествани за наличие на
алкохол в кръвта, като пробите им са били отрицателни. В съдържанието е възпроизведен
огледа на местопроизшествието, като същото е онагледно със план-схема /скица/.
Конкретно причинените вследствие ПТП увреждания на пострадалите лица са
безспорно установени по делото и тези обстоятелства не са спорни в настоящото
производство, както се посочи по-горе.
По делото е изискано и приложено в препис ДП №229/2016 г. по описа на Окръжна
прокуратура – гр. Плевен/ прокурорска преписка № 04093/2016 г. по описа на ПЛОП, от
която е видно, че с влязло в сила постановление от 07.03.2018 г. от наблюдаващия прокурор
е постановено прекратяване на наказателното производство, което е водено за престъпление
по чл. 343, ал. 4 вр. ал.3, б. „б“ вр. чл. 342, ал. 1 НК.
Приложено е Решение № 4234 от 14.07.2020 г. на СГС, I ГО, постановено по гр. д. №
12354/2018 г., с което:
- ЗК „ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК ********* е осъдено да заплати на К. А. Н., ЕГН
********** и Д. Л. Н., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.София, ул. *********, адв.
С.Ч., на всеки по 5000,00 /пет хиляди/лв., представляваща застрахователно обезщетение за
претърпените от ищците неимуществени вреди - болки и страдания вследствие травматични
увреждания, които се намират в пряка причинна връзка с ПТП настъпило на 30.09.2016г., в
гр.Долни Дъбник, на кръстовището на ул. „Ал.Стамболийски“ и ул. „Димчо Дебелянов“,
причинено виновно, при условията на съпричиняване от Т.П.Д., при управление на л.а.
марка „Шкода“, модел „Фелиция“, с рег. № ********* и от Д. Н. Д. при управление на
3
зърнокомбаин „Джон Диер“ с д.к. № *********, като ищците са пътували като пътници в
л.а. марка „Шкода“, модел „Фелиция“, с рег. № *********, управляван от Т.П.Д., чиято
отговорност била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”,
сключена със ЗК „ЛЕВ ИНС” АД, със застрахователна полица № BG/22/116000122750,
валидна от 15.01.2016 г., до 14.01.2017 г., ведно със законната лихва върху всяка от
главниците считано от 30.11.2017 г., до окончателното и изплащане, като са отхвърлени
предявените искове за всеки от ищците за сумата по 21000,00 /двадесет и една хиляди/ лв.,
представляваща горница над присъдените 5000,00/ пет хиляди/лв. до пълния предявен
размер за всеки от ищците от по 26000,00 /двадесет и шест хиляди/ лв., на основание чл.
432, ал. 1, вр. чл. 380 КЗ /в сила от 01.01.2016 г./, вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД;
- ЗК „ЛЕВ ИНС” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
р-н „Лозенец“, ул. *********, представлявано от М.С.М.-Г. и П.В.Д., при участието на ЗД
„ЕВРОИНС” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София 1952, бул.
*********, в качеството на трето лице помагач на страната на ответника, е осъдено да
заплати на Т.К.А., ЕГН **********, чрез нейните родители и законни представители К. А.
Н., ЕГН ********** и Д. Л. Н., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.София, ул.
*********, адв. С.Ч., сумата 4000,00 /четири хиляди/лв., представляваща застрахователно
обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди – болки и страдания
вследствие травматични увреждания, които се намират в пряка причинна връзка с ПТП
настъпило на 30.09.2016г., в гр.Долни Дъбник, на кръстовището на ул. „Ал.Стамболийски“ и
ул. „Димчо Дебелянов“, причинено виновно, при условията на съпричиняване от Т.П.Д., при
управление на л.а. марка „Шкода“, модел „Фелиция“, с рег. № ********* и от Д. Н. Д. при
управление на зърнокомбаин „Джон Диер“ с д.к. № *********, като ищцата е пътувала като
пътник в л.а. марка „Шкода“, модел „Фелиция“, с рег. № *********, управляван от Т.П.Д.,
чиято отговорност била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност”, сключена със ЗК „ЛЕВ ИНС” АД, със застрахователна полица №
BG/22/116000122750, валидна от 15.01.2016 г., до 14.01.2017 г., ведно със законната лихва
върху всяка от главницата считано от 30,11,2017 г., до окончателното и изплащане, като
исковете са отхвърлени за сумата 4000,00 /четири хиляди/ лв. представляваща горница над
присъдените 4000,00 /четири хиляди/ лв. до определеният размер от 8000,00 /осем
хиляди/лв., поради установено съпричиняване, а за горницата от 18000,00 /осемнадесет
хиляди/лв. до пълния предявен размер от 26000,00 /двадесет и шест хиляди/лв. – като
неоснователен, на основание чл. 432, ал. 1, вр. чл. 380 КЗ /в сила от 01,01,2016г./, вр. чл. 45
ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД;
- ЗК „ЛЕВ ИНС” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
р-н „Лозенец“, ул. *********, представлявано от М.С.М.-Г. и П.В.Д., при участието на ЗД
„ЕВРОИНС” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София 1952, бул.
*********, в качеството на трето лице помагач на страната на ответника, е осъдено да
заплати на К.К. А.А, ЕГН **********, чрез нейните родители и законни представители К. А.
Н., ЕГН ********** и Д. Л. Н., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.София, ул.
4
*********, адв. С.Ч., сумата 13 000,00 /тринадесет хиляди/ лв., представляваща
застрахователно обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди - болки и
страдания вследствие травматични увреждания, които се намират в пряка причинна връзка с
ПТП настъпило на 30.09.2016г., в гр.Долни Дъбник, на кръстовището на ул.
„Ал.Стамболийски“ и ул. „Димчо Дебелянов“, причинено виновно, при условията на
съпричиняване от Т.П.Д., при управление на л.а. марка „Шкода“, модел „Фелиция“, с рег. №
********* и от Д. Н. Д. при управление на зърнокомбаин „Джон Диер“ с д.к. № *********,
като ищцата е пътувала като пътник в л.а. марка „Шкода“, модел „Фелиция“, с рег. №
*********, управляван от Т.П.Д., чиято отговорност била застрахована по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност”, сключена със ЗК „ЛЕВ ИНС” АД, със
застрахователна полица № BG/22/116000122750, валидна от 15.01.2016г., до 14.01.2017г.,
ведно със законната лихва върху всяка от главницата считано от 30,11,2017г., до
окончателното и изплащане, като предявеният иск е отхвърлен за сумата 13000.00
/тринадесет хиляди/ лв., представляваща горница над присъдените 13000,00 /тринадесет
хиляди/ лв. до определеният размер от 26 000,00 /двадесет и шест хиляди/ лв., поради
установено съпричиняване, а за горницата от 24000,00 /двадесет и четири хиляди/ лв. до
пълния предявен размер от 50 000,00 /петдесет хиляди/ лв. – като неоснователен, на
основание чл. 432, ал. 1, вр. чл. 380 КЗ /в сила от 01,01,2016г./, вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1
ЗЗД.
Посоченото решение на СГС е било частично отменено от САС съгласно приложеното
Решение № 237 от 18.03.2021 г. по в.гр.д. № 3576/2020 г., както следва: в частта, в която се
отхвърлят исковете с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ предявени срещу ЗК „Лев Инс“ АД
от К. А. Н. за сумата над 5000 лв. до сумата от 10 000 лв., от Д. Л. Н. за сумата над 5000 лв.
до сумата от 9 000 лв., от Т.К.А. за сумата над 4 000 лв. до сумата от 13 500 лв. и от К.К. А.а
за сумата над 13 000 лв. до сумата от 36 000 лв., както и в частта за разноските, като вместо
това САС е постановил осъждане на ЗК „Лев Инс“ АД да заплати на К. А. Н. допълнително
сумата от 5 000 лв., на Д. Л. Н. – допълнително сумата от 4 000 лв., на
Т.К.А. – допълнително сумата от 9 500 лв. и на К.К. А.а – допълнително сумата от 23 000
лв., ведно със законната лихва. В останалата част решението на СГС е потвърдено. Посочено
е, че решението е постановено при участието в процеса на ЗД „Евроинс“ АД като трето
лице-помагач на ответника ЗК „Лев Инс“ АД.
Въз основа на влезлите в сила решения са издадени изпълнителни листове и
образувани изпълнителни дела, като няма спор между страните, че ищецът е заплатил
сумите по издадените изпълнителни листове и изпълнителни дела, а това се установява и от
представените преводни нареждания.
В настоящото производство са събрани и гласни доказателства посредством разпит на
двама свидетели – свидетелите Д. Л. Н. и Д. Н. Д..
Свидетелят Д. Н. заявява, че си спомня за процесния инцидент, станал при с. Долни
Дъбник, по време на който тя се е возила на задната седалка в лекия автомобил „Шкода“.
Заявява, че е видяла комбайна, който е бил навлязъл в пътното платно, намирал се е отдясно
5
и е искал да завие наляво. Възприятието на свидетеля е, че комбайнът е имал решетка, не е
имало съпровождащ автомобил с комбайна. Не си спомня точно как е настъпил ударът, тъй
като след рязкото натискане на спирачките от страна на водача на лекия автомобил ударът е
настъпил внезапно и тя е изпаднала в безсъзнание. Сочи, че водачът е натиснал спирачките,
след като е видял навлезналия в пътното платно комбайн. Заявява, че времето е било ясно,
светло, настилката е била суха, комбайнът не е имал включени светлини, не е имал
поставена лампа. Скоростта на лекия автомобил по спомен на свидетелката била
„нормална“, срещу него не е имало друг автомобил.
Свидетелят Д. Д., който е водачът на зърнокомбайна, участвал в произшествието,
заявява, че при управление на комбайна е стигнал Т-образно кръстовище, където е искал да
завие наляво, за да стигне до блока, където работи. Сочи, че на кръстовището е имало знак
„стоп“, поради което е спрял, огледал се е няколко пъти наляво и надясно, уверил се, че няма
никой от двете страни, поради което потеглил. Малко след това чул силен шум на спирачки,
дръпнал ръчната на комбайна, при което лекият автомобил се ударил в лявата част на хедера.
Свидетелят заявява, че лекият автомобил се е движил с много висока скорост. Пътят бил с
две ленти, като той не бил навлязъл във втората лента изобщо. Сочи, че видимостта била
около 50 метра, бил включил светлините, лампите, времето било слънчево, а настилката –
суха. Заявява, че комбайнът е с поставен хедер, без количка е и хедерът е монтиран в
предната част на комбайна. Сочи, че използват съпровождащ автомобил, но извън
населеното място, тъй като не е задължително да използва такъв. Заявява, че хедерът е
широк около 1.50 – 2 м. (колкото е широк комбайнът) и същият не е ограничавал видимостта
му.
По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-автотехническа експертиза,
което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, от което се установява, че
процесното ПТП е настъпило на 30.09.2016 г. около 10:00 ч. в светлата част на денонощието
в гр. Долни Дъбник на кръстовище, образувано от ул. „Ал. Стамболийски“ и ул. „Димчо
Дебелянов“, като ударът между двете ППС е настъпил върху платното на ул. „Димчо
Дебелянов“, която е път с предимство. Ул. „Ал. Стамболийски“ е без предимство, на място е
констатиран знак Б2 (Стоп). Вещото лице е посочи, че на база данните от протокола за оглед
на местопроизшествието и фотоалбума следва да се приеме, че мястото на удара се намира
както следва: по широчина на платното за движение на 2, 10-2,20 м в ляво от десния край на
платното за движение, считано по посоката на движение на лекия автомобил, посоката на
огледа; по дължина на 30 м след линията на ориентира, считано в същата посока.
Уврежданията за комбайна са в лявата част на хедера и стълбата за достъп до кабината на
комбайна, а по лекия автомобил - цялата предна част, като страничната лява част на хедера е
намачкала тавана на автомобила отпред назад с преместване на разстояние над предната
дясна врата на 0,60 м и предна лява врата - 1,20 м, мерено от основите на предните колони.
Деформиран и смачкан е преден капак, счупено са предно стъкло и стъкла на левите врати.
По релевантния въпрос относно скоростта на движение на лекия автомобил експертът е
отговорил по третия поставен от ищеца въпрос – скоростта на автомобил „Шкода Фелиция”
6
преди произшествието е била около 88,33 км/ч. В момента на навлизане на зърнокомбайна
върху пътното платно на ул. „Д. Дебелянов“, лекият автомобил е отстоял на 46,92 м.
На въпроса имал ли е водачът на лекия автомобил техническа възможност да избегне
удара и ако да, то при какви условия, вещото лице е отговорило, че при движението на
автомобила в района на произшествието със скорост от 88,33 км/ч, водачът не е имал
възможност да предотврати произшествието чрез спиране, но водачът на лекия автомобил
би имал техническа възможност да избегне удара чрез безопасно екстрено спиране, ако в
момента, в който комбайнът е започнал да се насочва и да навлиза в лентата за движение на
автомобила, се е движел със скорост по - малка или равна от 77,01 км/ч.
Механизмът на настъпване на произшествието въз основа на анализа, направен от
вещото лице, се установява, както следва: на 30.09.2019 г. в гр. Долни Дъбник лек автомобил
„Шкода Фелиция“ се движи по Димчо Дебелянов“ в посока от запад на изток със скорост от
около 88 км/ч. В същото време, когато автомобилът е бил на разстояние от около 127,0 м до
мястото на удара зърнокомбайн „Джон Диър“ се е намирал на ул. „Ал. Стамболийски“ на
разстояние от около 6,80 м до мястото на удара и е потеглял от място, като водачът в този
момент не е имал възможност в този момент да възприеме автомобила. При достигане на
автомобила на разстоянието от около 68 м до мястото на удара, водачът му е възприел
движението на комбайна и доближаването му до платното за движение на ул. „Димчо
Дебелянов“. В този момент водачът на комбайна все още не е имал възможност да
възприеме автомобила. Такава възможност водачът на комбайна е имал, когато е изминал
разстоянието от 2.90 – 3,0 м, а автомобилът се е намирал вече на разстояние от около 47 м до
мястото на удара. Последвало е аварийно задействане на спирачната система от страна на
водача на лекия автомобил и движението на същия, оставяйки спирачни следи по платното
за движение. Водачът на комбайна също е задействал спирачната уредба и е спрял, като
предните му колела са били на границата на платното за движение на ул. Димчо Дебелянов“,
но поради обстоятелството, че хедерът е бил в поставено работно положение, а не на
количка и теглен отзад на комбайна, същият е бил навлязъл в лентата за движение на
автомобила на разстояние 2,00 - 2,50 м. Последвал е удар между хедера на комбайна и лекия
автомобил, като същият влиза под него и уврежданията на автомобила са били силно
изразени в лявата му част в областта на лявата колонка на челното стъкло и назад.
Съгласно заключението на вещото лице произшествието е можело да бъде
предотвратено чрез спиране, ако водачът на лекия автомобил се е движил с по-ниска
скорост, от една страна, а от друга - поради обстоятелството, че хедерът е бил в поставено
работно положение, а не на количка и теглен отзад на комбайна, същият е бил навлязъл в
лентата за движение на автомобила на разстояние 2,00 - 2,50 м, т.е. ако хедерът бе
транспортиран съгласно предписанията на производителя, комбайнът щеше да застане на
края на пътното платно и водачът на комбайна щеше да има неограничена видимост наляво
към приближаващия автомобил.
При изслушването му в съдебно заседание вещото лице е изяснило, че на място има
дървета (растителност), които ограничават видимостта на водача на комбайна. Уточнил е по
7
отношение на видимостта, че хедерът не пречи на водача на комбайна предвид
позиционирането на водача и височината, на която се намира, но, ако хедерът е бил
транспортиран отзад на ремаркето, където е предназначен да бъде, то тогава това е щяло да
позволи на комбайна да застане на края на пътното платно и водачът да забележи идващия
автомобил. По отношение на гумите на лекия автомобил експертът е констатирал, че е
налице износване, което неминуемо се отразява на сцеплението и ефективността на
спирането. Посочил е, че по принцип е възможно предприемане на маневра „престрояване в
друга лента“ от страна на водача на лекия автомобил, но дали такава маневра е била
технически изпълнима в случая, не може да се отговори категорично.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
Съдът е сезиран с иск с правна квалификация чл. 499, ал. 7 КЗ вр. чл. 127, ал. 2 ЗЗД.
В доказателствена тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно
доказване наличие на действително застрахователно правоотношение по валидно сключени
договори за гражданска отговорност по отношение на процесните лек автомобил и комбайн,
в срока на застрахователното покритие по които и вследствие на виновно и противоправно
поведение и на водача на комбайна да е настъпило описаното в исковата молба пътно-
транспортно произшествие, за което ищецът и ответника носят по 1/2 част от риска, както и
че в изпълнение на договорното си задължение ищецът е изплатил на увреденото
лице/увредените лица застрахователно обезщетение в пълния размер до действителните
вреди. Ищецът следва да установи размера на претенцията си и степента на приноса на
водача на комбайна, която да е основание за поделяне по равно на отговорността.
В тежест на ответника е да установи факти, които да сочат, че поведението на водача
на комбайна не е в причинна връзка с настъпване на вредата, респ. че единствено
поведението на водача на лекия автомобил стои в причинна връзка с настъпване на вредата.
Когато лице е пострадало от настъпило ПТП, причинено от повече от един водач на
МПС, увреденото лице разполага с правото да претендира изплащане на обезщетение от
всеки от застрахователите по договор за застраховка гражданска отговорност. Разпоредбата
на чл. 499, ал. 7 КЗ пък изрично регламентира, че при отправено искане от пострадало лице
всеки от застрахователите отговаря до размера на застрахователния лимит спрямо
пострадалото лице, като цитираната разпоредба предвижда, че застрахователите отговарят,
както отговарят причинителите на застрахователното събитие. Съобразявайки разпоредбата
на чл. 53 ЗЗД, която предвижда, че при вреди, настъпили вследствие непозволено увреждане
от повече от едно лица, тези лица отговарят солидарно спрямо увреденото лице, няма
съмнение, че и в хипотезата на повече от един застраховател по договор за застраховка
гражданска отговорност тези застрахователи отговарят солидарно спрямо пострадалия.
Както се посочи, в проведен процес по иск, предявен по чл. 432 ГПК от пострадалите
лица срещу ЗК „Лев Инс“ АД, по гр.д. №12354/2018 г. по описа на СГС, I ГО, в който като
трето лице-помагач на страната на ответника е участвал ЗД „Евроинс“ АД, ищецът е бил
осъден с влязло в сила решение да заплати на пострадалите обезщетение за неимуществени
8
вреди в резултат на процесното ПТП, както следва: на К. А. Н. – сумата от 10 000 лв. за
претърпени неимуществени вреди; на Д. Л. Н. – сумата от 6 500 лв. за претърпени
неимуществени вреди; на Т.К.А. – сумата от 13 500 лв. за претърпени неимуществени
вреди; на К.К. А.а – сумата от 36 000 лв. за претърпени неимуществени вреди, ведно със
законните лихви. В този процес ответникът в настоящото производство е участвал като
трето лице-помагач, поради което на основание чл. 223, ал. 1 ГПК постановеното решение
има установително действие в отношенията на третото лице и насрещната страна, а на
основание ал. 2 това, което съдът е установил в мотивите на решението си, е задължително
за третото лице в отношенията му със страната, на която помага или която го е привлякла.
Следва да се посочи, че обвързващи са само мотивите на съда, формирани по относимите за
иска по чл. 432 КЗ факти и обстоятелства, а именно: 1/ наличието на валидна застраховка
при ЗД „Лев Инс“ АД, 2/ настъпилото ПТП, 3/ наличие на виновно и противоправно
поведение на водача на лекия автомобил, 4/ причинна връзка на същото с претърпените
вредите, 5/ характера и вида на уврежданията. Обвързващи са и изводите досежно
механизма, но само в частта, относно участието на водача на лекия автомобил.
Приносът и противоправността на поведението на водача на зърнокомбайна обаче не е
бил предмет на изследване в производството пред СГС, респ. приетото от съда
разпределение на вини между двамата водачи по никакъв начин не обвързва настоящия
състав, който разглежда иска с правно основание чл. 499, ал. 7 КЗ.
На практика безспорно установени са обстоятелствата, както за настъпване на
процесното ПТП с участието на водача на лек автомобил марка „Шкода”, модел „Фелиция”,
с peг. № *********, застраховано по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите при ищеца, и комбайн „Джон Диър”, с peг. № *********, застраховано по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответника, механизма на
настъпване на произшествието, така и настъпилите в причинна връзка с това произшествие
вреди, техният вид и размер, а също и обстоятелството, че ищецът е заплатил присъденото
обезщетение в полза на правоимащите лица.
Предвид това, че дружеството-ищец доказва факта на плащане на обезщетението, от
значение за преценка дали е възникнало право на регресно вземане, респективно дали
исковата претенция е доказана по основание е дали ответникът в качеството му на
застраховател по гражданска отговорност на другия участник в ПТП отговаря за
възстановяване на вредите. Разпоредбата на чл. 499, ал. 7 КЗ урежда солидарна отговорност
между застрахователите, ако отговорността на преките причинители може да бъде
ангажирана солидарно, съответно с изплащането на обезщетението от един от
застрахователите, възниква право на регресно вземане.
На практика спорният по делото въпрос е за това има ли вина за настъпване на ПТП
не само водачът на лекия автомобил, но и водачът на зърнокомбайна, както и по-конкретно –
за приноса и противоправността на поведението на водача на зърнокомбайна и оттам –
основателен ли е предявеният иск по чл. 499, ал. 7 КЗ и до какъв размер.
Настоящият съдебен състав намира, че от механизма на възникване на произшествието,
9
който е безспорно установен в настоящото производство посредством приетите като
писмени доказателства документи, заключението на приетата по делото съдебно-
автотехническа експертиза и изслушаните свидетелски показания, може да направи извод,
че принос за настъпване на обема на вредоносния резултат има и поведението на водача на
зърнокомбайна. Т.е. установява се да е налице противоправно и виновно поведение и на
двамата водачи, което е в причинна връзка с настъпилите за увредените лица вреди. Налице
е съпричиняване, при което настъпването на вредите, за които е присъдено обезщетение, се
дължи на поведението и на двамата водачи, участвали в произшествието.
Налице е безспорно противоправно поведение от страна на водача на лекия автомобил
Т.П.Д., тъй като по безспорен начин е установено, че той е управлявал лекия автомобил със
скорост над допустимата в населени места – около 88 км/ч при разрешена скорост 50 км/ч –
нарушение на чл. 5, т. 1, чл. 20, ал. 1 и ал. 2, чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
Налице обаче е и противоправно поведение от страна на водача на зърнокомбайна Д.
Д.. Съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредба № 11 за движение на извънгабаритни и/или тежки
пътни превозни средства извънгабаритните ППС с обща маса, по-голяма от 60 t, или на
които поне един от габаритните размери е по-голям от съответно широчина - 3, 50 m,
височина - 4, 70 m, и дължина - 24, 00 m, могат да се движат само ако имат разрешително по
чл. 8, ал. 2 и ако се съпровождат съгласно изискванията на раздел VI. Съгласно чл. 22 от
цитираната наредба извънгабаритните ППС се съпровождат в случаите по чл. 10, ал. 1 и 2 от
автомобил и съпровождащо лице /в редакцията, действаща към датата на ПТП/. В чл. 23 от
Наредбата са посочени изискванията, на които трябва да отговаря съпровождащият
автомобил. Съпровождащият автомобил се сигнализира с опознавателна табела по чл. 19, ал.
1 и с пътен знак № A39 по чл. 20, ал. 2, поставени на предната или горната му част, когато
автомобилът се движи пред извънгабаритното ППС, или на задната му част - когато
автомобилът се движи след ППС; поне една жълта мигаща или проблясваща светлина,
видима от останалите участници в движението. Съпровождащите автомобили трябва да се
движат с включени къси светлини. В чл. 24 от цитираната Наредба пък са посочени
изискванията, на които трябва да отговаря съпровождащото лице – да има най-малко 5
години стаж като водач на моторно превозно средство от категория "В"; да познава
нормативните актове, свързани със съпровождането и осигуряването на безопасността на
движението по пътищата, и сигналите, необходими за регулиране на движението съгласно
чл. 10, ал. 2 от Закона за движението по пътищата и т.н.
По делото не е спорно, че процесният зърнокомбайн е извънгабаритно превозно
средство предвид размерите на същото, посочени от вещото лице по САТЕ. Ето защо, за да
се придвижва комбайнът по пътищата е следвало да има с него съпровождащ автомобил и
съпровождащо лице, отговарящо на цитираните в чл. 24 от Наредбата изисквания. По делото
обаче се установява, че комбайнът се е движил без тях, поради което с поведението си
водачът е нарушил цитираните разпоредби на чл. 10, ал. 1 и чл. 22 от Наредба № 11 от 3 юли
2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства.
Наред с това с поведението си Д. Д. е нарушил и разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ЗДвП,
10
която гласи, че водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е
маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на
паркираните превозни средство или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво
по платното за движение, в частност да премине в друга пътна лента, да завие надясно или
наляво за навлизане по друг път или крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да
се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след
него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с
тяхното положение, посока и скорост на движение. Бeзспорно е установено по делото, че
водачът на зърнокомбайна се е движил по път без предимство, същият е извършвал маневра
завиване наляво за навлизане в друг път – този, по който се е движил лекият автомобил
„Шкода“, който път е с предимство. С действията си водачът на зърнокомбайна е нарушил
посочената разпоредба, която го задължава при извършване на маневрата да се съобрази с
всички конкретни обстоятелства и цялостната пътна обстановка на кръстовището, вкл. и с
ограничената видимост, която има от растителността, както и с обстоятелството, че
управлява зърнокомбайн, който е извънгабаритно пътно превозно средство, в населено място
без съпровождащ автомобил и без съпровождащо лице, при това с поставен отпред хедер.
Обстоятелството, че комбайнът се е движил без съпровождащ автомобил с жълта
мигаща светлина и опознавателна табела, е от значение, тъй като макар по делото да няма
данни и даден отговор на въпроса дали от техническа гледна точка ПТП-то е можело да бъде
предотвратено при наличието му, то няма съмнение, че това би дало възможност на водача
на лекия автомобил да възприеме по-отрано машината и да намали скоростта на движение
преди момента на поява в полезрението на водача на зърнокомбайна, а това от своя страна
би довело и до настъпване на вреди в по-малък размер. Съществено се явява и нарушението
на водача на зърнокомбайна да управлява същия с прикачен отпред хедер, вместо отзад,
теглен с ремарке, тъй като това е в нарушение на експлоатационните изисквания при
използване на комбайни – хедерът се поставя отпред само ако машината е в работен режим,
не и при управление на комбайна по пътищата и на практика това е довело до ограничаване
видимостта на водача му, тъй като при липсата му той би спрял по-напред и съответно би
имал много по-добра видимост – това ясно се вижда и е онагледено на практика от вещото
лице по горната снимка на л. 13 от заключението /л. 96 от делото/.
Посочените нарушения на нормативните и експлоатационните изисквания при
управление на извънгабаритния комбайн в населеното място са в пряка причинно-
следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат.
Ето защо и след съвкупния анализ на събраните по делото доказателства, съдът
приема, че е налице противоправно и виновно поведение, както от страна на водача на лекия
автомобил, така и от страна на водача на зърнокомбайна.
С категоричност се установява, че Т.П.Д. е управлявал процесния лек автомобил по път
с предимство със скорост над допустимата в градски условия – около 88 км/ч. при
допустими 50 км/ч. Вещото лице е приело, че, ако той се беше движил с разрешената за
района скорост от 50 км/ч, то той би имал възможност да предотврати произшествието чрез
11
спиране. В допълнение, установява се, че гумите на лекия автомобил са били износени,
което според вещото лице се отразява на сцеплението и ефективността на спирането, като на
практика на автомобилът е било нужно повече време, за да спре. Относно възможността
водачът на МПС да предприеме друга маневра, като престрояване, макар вещото лице да е
разяснило в о.с.з., че технически такава маневра е възможна, то не е могло да каже с
категоричност, че такава в конкретната ситуация е била изпълнима. В същото време обаче
следва да се съобрази, че водачът на комбайна идва от път без предимство, за което има и
поставен знак Б2 (Стоп). От изчисленията на експерта, изготвил неоспореното заключение
по САТЕ, които са надеждни и правдоподобни, като почиват на обективни данни и стриктно
приложена методика, вещото лице е стигнало до извод, че поради обстоятелството, че
хедерът е бил в поставено работно положение, а не на количка и теглен отзад на комбайна,
същият е бил навлязъл в лентата за движение на автомобила на разстояние 2,00 - 2,50 м, т.е.
ако хедерът бе транспортиран съгласно предписанията на производителя, комбайнът щеше
да застане на края на пътното платно и по този начин водачът на комбайна щеше да има
неограничена видимост наляво към приближаващия автомобил. С поведението си Д. Д.
безспорно е нарушил експлоатационните изисквания при управление на извънгабаритно
пътно превозно средство, какъвто е процесният зърнокомбайн съгласно цитираната Наредба
№ 11 от 3 юли 2001 г., а освен това е имал техническа възможност да предотврати удара, ако
беше поставил хедера отзад, на количка (ремарке), а не отпред, по начин, че да не създава
опасност за останалите участници в движението по пътищата. В този смисъл са изводите на
вещото лице-експерт, което е посочило, че водачът на комбайна щеше да има неограничена
видимост наляво към приближаващия автомобил, ако комбайнът беше застанал на края на
пътното платно, което в конкретния случай не е могло да се случи именно поради това, че
хедерът е бил поставен отпред в работно положение.
Установи се, че и двамата водачи са предприели действия за аварийно спиране в
момента, в който за всеки от тях се е открила видимост към другия. Водачът на лекия
автомобил е следвало да се движи с такава скорост, която да бъде съобразена със
законовоустановеното ограничение, както и с конкретните атмосферни условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъде в
състояние да спре своевременно пред всяко предвидимо препятствие. От своя страна
водачът на зърнокомбайна е имал възможност да предотврати произшествието при
положение, че хедерът е бил поставен в изискуемото от техническо-експлоатационна гледна
точка положение, а именно – теглен с ремарке отзад, за да има възможност цялото ППС да
се придвижи по-напред и това да даде по-добра видимост на водача Д. към приближаващия
лек автомобил и своевременна преценка за маневрата, която да предприеме, т.е. в тази
хипотеза хедерът, в който на практика водачът на лекия автомобил се е врязал, нямаше да
заеме лентата за движение и водачът на комбайна би имал възможност да възприеме лекия
автомобил.
Отчитайки всички тези обстоятелства, настоящият състав намира, че приносът на
12
двамата водачи за настъпване на вредоносния резултат е равен, т.е. поведението на водача на
зърнокомбайна допринася за 50% от настъпилите вреди. Оттам и в това съотношение
застрахователите по застраховка „Гражданска отговорност“ дължат изплащане на
обезщетение на увредените лица и съответно застраховалият гражданската отговорност на
водача, допринесъл за настъпване на произшествието отговаря във вътрешните му
отношения със застрахователя на другия водач.
В случая, доколкото се установи изплащането на обезщетение за причинените
неимуществени вреди на пострадалите от произшествието от ищеца в пълния им установен
размер, на същия се дължи възстановяване на частта, надвишаваща дължимата от него от
застрахователя на другия водач – ответника в производството.
Съгласно разпоредбата на чл. 127, ал. 2 ЗЗД всеки солидарен длъжник, който е
изпълнил повече от частта, за която отговаря, има право на иск срещу останалите
съдлъжници за разликата.
Предвид изложеното, доколкото размерът на заплатеното от ищеца обезщетение
възлиза общо на сумата от 66 000 лв., а в настоящото производство претендира 1/2 от тази
сума – 33 000 лв., то искът се явява изцяло основателен.
Като законна последица от уважаване на иска следва да се присъди законната лихва от
05.09.2024 г. – датата на подаване на исковата молба, до окончателното плащане.
По разноските:
Предвид изхода на спора разноски се следват единствено на ищеца. Ищецът се сторил
разноски за държавна такса в размер на 1320 лв., депозит за разпит на един свидетел в
размер на 100 лв. (другия внесен от ищеца депозит в размер на 100 лв. е възстановен по
негова молба, поради неусвояването му), депозит за САТЕ в размер на 500 лв., както и
юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 200 лв. Така, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от общо 2120 лв. – разноски по делото на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД, EИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Христофор Колумб“ № 43, да заплати на
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление в гр. София, бул. "Симеоновско шосе" № 67А на основание чл. 499, ал. 7 КЗ
вр. чл. 127, ал. 2 ЗЗД, сумата в размер на 33 000 лв., представляваща подлежаща на
възстановяване 1/2 част от изплатени на пострадалите К. А. Н., Д. Л. Н., Т.К.А. и К.К. А.а
застрахователни обезщетения за понесени от тях неимуществени вреди от настъпилото на
30.09.2016 г. в гр. Долни Дъбник пътно-транспортно произшествие, в което участие са взели
13
водачите на лек автомобил марка „Шкода”, модел „Фелиция”, с peг. № *********,
застраховано по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ищеца, и
комбайн „Джон Диър”, с peг. № *********, застраховано по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите при ответника, които отговарят солидарно за репариране
на причинените вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от подаване на
исковата молба в съда – 05.09.2024 г., до окончателното плащане, както и на основание чл.
78, ал. 1 ГПК – сумата от 2120 лв., разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
14