№ 260386 / 22.10.2021 г.
РЕШЕНИЕ
гр. Монтана, 22.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД- гр. МОНТАНА, трети граждански състав, в открито съдебно заседание на 13.10.2021 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИН ИВАНОВ
при секретаря Светлана Станишева, като разгледа докладваното от съдия Иванов гр.д.№ 1083 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Разглежда се иск за развод с правно основание чл.49, ал.1 от СК.
Предявен е от М.А.Р., ЕГН xxxxxxxxxx xxx срещу нейния съпруг К.М.Р., роден на xxx г., гражданин на Р. К., с неизвестен адрес иск за развод, със следния петитум: да бъде постановено съдебно решение, с което гражданският брак между страните да се прекрати с развод; ползването на семейното жилище, находящо се в гр. ж. б. в. е. а. след развода да се ползва от съпругата, тъй като е нейна собственост; на осн. чл. 53 от СК след развода ищцата да продължи да носи брачното си фамилно име, а именно- М.А.Р..
В исковата молба се излагат следните факти и обстоятелства:
Страните сключили граждански брак на 01.05.1988 г. в гр.Монтана. От брака има родено едно дете- С. К.М., която е пълнолетна.
Ответникът към момента на сключването на брака работил в България по трудов договор. Съвместното им съжителство като съпрузи продължило до 17.04.1990 г., когато ответникът си заминал за Р. К. и от тогава не се е връщал в България, както и не е полагал грижи за дъщеря си, не е плащал издръжка и не е помагал в отглеждането на детето, нито се е интересувал от съпругата си.
Предвид горното, ищцата намира, че бракът й е необратимо и дълбоко разстроен и съществува фиктивно вече 31 години, през което време съпрузите не живеят заедно, дори не са се виждали през всичкото това време.
Съпрузите нямат общо имущество, нито движимо, нито недвижимо. Семейното жилище е еднолична собственост на ищцата.
Ищцата заявява, че след прекратяване на брака желае да запази брачното си фамилно име- Р., тъй като с него е известна в обществото и поради неговата особеност е лесно разпознаваема.
С исковата молба са направени доказателствени искания.
Изпълнена е процедурата по чл. 131 от ГПК, като в законния едномесечен срок от ответника, чрез назначеният му от съда особен процесуален представител е постъпил писмен отговор на исковата молба. Искът за развод не се оспорва, становището на ответната страна е, че същият е процесуално допустим и основателен, поради което следв да се уважи.
Съдът, въз основа на закона и на събраните по делото доказателства, на основание чл. 235, ал.2 от ГПК, във вр. с чл. 12 от ГПК, намира за установено следното:
Предявеният иск е процесуално допустим за съдебно разглеждане.
Разгледан по същество, същият е ОСНОВАТЕЛЕН.
Съображенията на РС-Монтана са следните:
По делото се приобщени писмени доказателства, разпитана е свидетелката С. К.М.-дъщеря на страните.
Безспорно е по делото, че страните са сключили граждански брак на 01.05.1988 г. в гр.Монтана с Акт за граждански брак № 0134/01.05.1988 г., което е видно и от представеното Удостоверение за сключен гр.брак на Община Монтана/л.4 от делото/. От брака има родено едно дете, към момента пълнолетно- С. К.М.
Видно от показанията на разпитаната пред съда свидетелка, които съдът кредитира, като преки, логични и последователни е следното: свидетелката въобще не познава баща си- К.М.Р.; повече от 30 г. съпрузите нямали никакви контакти помежду си, след като баща й се заминава за К..
Мотивиран от гореизложеното, съдът достигна до следните изводи:
Съдът намира, че не са налице каквито и да било основания за продължаване на брачната връзка между страните, тъй като тя е лишена от съдържание и следва да се прекрати. В отношенията между съпрузите липсва взаимна привързаност, налице е непоправимо разстройство на брачната връзка, която не може да бъде заздравена и да се възстанови нормалното й съдържание. Потвърждение за това състояние е и установената трайна фактическа раздяла, с което е нарушен принципът за съвместно съжителство между съпрузите съгласно чл. 15 от СК. Настъпилата фактическа раздяла и емоционално отчуждение обезсмислят брачната връзка и я правят ненужна, лишена от социалната й функция, поради което и настоящото фактическо състояние в отношенията им е несъвместимо с целите на брака. По тези съображения съдът намира, че бракът е дълбоко и непоправимо разстроен по смисъла на чл. 49, ал. 1 СК. Съдът намира, че брачната връзка е непоправимо разрушена.
Така мотивиран, съдът намира, че бракът между съпрузите следва да се прекрати с развод поради дълбокото и непоправимо разстройство на брака, без да се произнася по въпроса за вината.
На осн. чл. 53 от СК, тъй като ищцата е заявила това свое желание в исковата молба, което е нейно право да избере, следва да бъде постановено след развода да продължи да носи своето брачно фамилно име Р.. Освен това съществуват важни причини за запазването на фамилното име, тъй като с него съпругата е известна в обществото и е лесно разпознаваема.
На осн. чл. 56, ал.1 от ГПК семейното жилище следва да се предостави за ползване на съпругата след развода, тъй като се установи, че е нейна собственост.
Съдът определя окончателна държавна такса за допускане на развода от 40,00 лв., която следва да се заплати поравно от страните.
Водим от горното, съдът, на основание чл.235, ал.2 от ГПК, вр. чл.49, ал.1 от СК
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД гражданския брак между М.А.Р., ЕГН xxxxxxxxxx xxx и К.М.Р., роден на xxx г., гражданин на Р. К., с неизвестен адрес, сключен на 01.05.1988 г. в гр.Монтана с Акт за граждански брак № 0134/01.05.1988 г. поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака.
ПОСТАНОВЯВА съпругата М.А.Р., ЕГН xxxxxxxxxx след развода да продължи да носи брачното си фамилно име-Р..
ПОСТАНОВЯВА на осн. чл. 56, ал.1 от СК семейното жилище с адрес: гр.Монтана, ж. б. в. е. а. след развода да се ползва от М.А.Р., ЕГН xxxxxxxxxx.
ОСЪЖДА М.А.Р., ЕГН xxxxxxxxxx ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС-Монтана в полза на бюджета на съдебната власт сумата от 20,00 лв. държавна такса държавна такса при допускане на развода, както и 5,00 лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА К.М.Р., роден на xxx г., гражданин на Р. К., с неизвестен адрес ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС-Монтана в полза на бюджета на съдебната власт сумата от 20,00 лв. държавна такса държавна такса при допускане на развода, както и 5,00 лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: