№ 23000
гр. София, 03.06.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЙОАННА Н. СТАНЕВА
като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело №
20231110116470 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
С Решение № 1832 от 01.02.2024г., постановено по делото е признато за установено
по исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
предявени от „Софийска вода“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Цар Борис III“ № 159, Бизнес Център Интерпред Цар Борис, ет. 2 и 3, че В. Н.
Ш., ЕГН **********, с адрес: *** дължи следните суми: сумата от 819,63 лева,
представляваща цена за потребена вода през периода от 01.09.2019г.- 17.09.2022г. за имот,
находящ се на адрес: ***, ведно със законна лихва от 05.01.2023г. до изплащане на
вземането, както и мораторна лихва в размер на 254,65 лева за периода от 21.09.2013г. до
17.09.2022г., за които суми е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.
дело № 312/2023г. по описа на СРС, 25-ти състав, като е отхвърлен иска за главница за
разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 3449,33 лева и за периода от
20.09.2013г. до 31.08.2019г., както и иска за мораторна лихва за разликата над уважения
размер от 254,65 лева до пълния предявен размер от 1071,69 лева. С гореописаното решение
е осъден В. Н. Ш. да заплати на „Софийска вода“ АД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
от 118,44 лева, представляваща разноски в исковото производство съразмерно уважената
част от исковете, както и сумата от 33,37 лева, представляваща разноски в заповедното
производство съразмерно уважената част от исковете. С решението е осъдена „Софийска
вода“ АД да заплати на В. Н. Ш. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 343,07 лева,
представляваща разноски в заповедното производство съразмерно отхвърлената част от
исковете, както и да заплати на адв. В. Б. И.- ПАК, с адрес на упражняване на дейността:
*** на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. сумата от 343,07 лева, представляваща възнаграждение
за осъществено безплатно процесуално представителство по делото на В. Н. Ш..
В срока за обжалване на решението е постъпила молба по чл. 248 ГПК от „Софиска
вода“ АД, с която е поискано да бъде изменено решението в частта за разноските за
адвокатско възнаграждение в заповедното производство в размер на 343,07 лева. Посочено
е, че възражението няма самостоятелен характер и представлява формална предпоставка за
прерастване на заповедното производство в състезателно и двустранно, а не е израз на
материалноправна защита на длъжника. С оглед на което смятат, че на длъжника в това
производство не се дължат разноски. В условия на евентуалност сочат, че в случаите на
подаване на възражение по чл. 417 ГПК не е налице същинско процесуално
представителство. Поддържат, че съдебната практика приема, че подаването на възражение
попада в хипотезата на пар. 1 от Допълнителните разпоредби на НМРАВ, като най-близко
до възражението по чл. 414 ГПК, което е по образец и не изисква излагането на каквито и да
1
е аргументи, е хипотезата на чл. 6, т. 5 от НМРАВ- подаване на друга молба, което е
адекватно на оказаната услуга. Искането към съда е да съобрази и Решение на СЕС от
23.11.2017г. по присъединени дела С-427/16 и С-428/16 по преюдициални запитвания,
отправени на основание чл. 267 ДФЕС от СРС. Намира, че предвид липсата на каквато и да е
фактическа или правна сложност при подаване на бланкетно възражение прилагане на
размер на адвокатско възнаграждение, определен по правилата за материален интерес в чл. 7
от НМРАВ не отговаря на легитимна цел и съдът не е обвързан от правилото, че при
присъждане на възнаграждение трябва задължително да се съобразява с установените от
Висшия адвокатски съдет минимални прагове на адвокатските възнаграждения, а следва да
определи адвокатско възнаграждение по своя преценка. Искането към съда е да не присъжда
разноски на ответника в заповедното производство, респ. да намали същите.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК не е постъпил отговор на молбата от В. Н. Ш..
Съдът, като взе предвид постъпилата молба и извърши преценка на данните по
делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Молбата е процесуално допустима, като подадена от активно легитимирано лице и в
срока по чл.248, ал.1 ГПК. Разгледана по същество е неоснователна.
Съдът намира, че не са налице основания да измени постановеното по делото
решение като препраща към мотивите, изложени в него. Във връзка с изложените в молбата
съображения съдът намира, че в съдебната практика няма спор по въпроса за дължимостта
на сторените от длъжника разноски в заповедното производство, различни подходи на
съдебните състави са налице единствено при определяне на техния минимален размер.
Настоящият съдебен състав намира, че минималният размер на адвокатското
възнаграждение в заповедното производство е установен с изрична правна норма – чл. 7, ал.
7 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
/НМРАВ/, според която за защита в производства за издаване на заповед за изпълнение
възнаграждението се определя по правилата на ал. 2 на базата на половината от стойностите
на претендираните суми. Нормата не съдържа ограничение, съобразно което така уреденото
възнаграждение да касае само защитата на заявителя, доколкото „защита“ по смисъла на чл.
7, ал. 7 НМРАВ се осъществява и от двете страни в производството, макар и на различни
етапи от неговото развитие. Разграничение в размера на възнаграждението не може да се
провежда и съобразно вида и обема на извършваната от процесуалните представители на
страните дейност – заповедното производство е в еднаква степен формално и за двете
страни, като защитата на заявителя в него се свежда до подаване на заявление по образец с
изложени твърдения за вземания, а защитата на длъжника – до подаване на възражение по
образец, съдържащо оспорване на тези твърдения. Наличието на различни процесуални
възможности за длъжника също не води до различен правен извод, тъй като на страната се
дължи само едно възнаграждение за осъществената защита, независимо от броя на
предприетите процесуални действия /подаване на възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК или
414а, ал. 1 ГПК, жалба по чл. 413, ал. 1 ГПК и пр./. Следователно липсва каквото и да било
правно или фактическо основание възнагражденията на заявителя и длъжника в заповедното
производство да се определят по различен начин. Липсва основание при наличие на изрична
правна норма да се прилага по аналогия разпоредбата на чл.6, т. 5 НМРАВ, която
регламентира възнагражденията за съвет, справка, изготвяне на книжа и договори.
В случая материалният интерес по делото, определен по реда на чл. 7, ал. 7 НМРАВ,
вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 НМРАВ, е в размер на 2260,51 лева, поради което претендираното
адвокатско възнаграждение в размер на 450 лева не е прекомерно, напротив същото е под
минимума, предвиден в чл. 7, ал. 2, т. 2 НМРАВ.
Поради което съдът намира, че не са налице основания да измени постановеното
решение, доколкото присъденият размер е съобразен с фактическата и правна сложност на
делото, както и цената на предявените искове и размера, предвиден в НМРАВ.
2
С оглед на гореизложеното съдът намира, че молбата е неоснователна и следва да
бъде оставена без уважение.
Така мотивиран и на основание чл.248, ал.3 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба от 20.02.2024г., подадена от „Софийска вода“ АД
за изменение на Решение № 1832 от 01.02.2024г., постановено по гр. дело № 16470/2023г. по
описа на СРС, 25-ти състав в частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от определението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3