Р Е
Ш Е Н
И Е
№260129
гр. Добрич, 02.06.2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Добричкият окръжен съд гражданско
отделение
На втори юни година
2021
В публичното съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ЖЕЧЕВА
ЖЕЧКА МАРГЕНОВА
Секретар Румяна Радева
разгледа докладваното от съдията Г.Ханджиева
въззивно гражданско дело номер 101 по
описа за 2021 година
и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК и е образувано по въззивна
жалба на В.Н.У. ***, чрез упълномощения адвокат, срещу решение
№260022/05.11.2020г. по гр.д.№100/2020г. на Каварненския
районен съд, с което между въззивника и М.М.В. *** при равни дялове от по 1/2 е допусната съдебна
делба на поземлен имот с идентификатор 77044.21.81 по кадастралната карта на с.Х.Д.,
общ.К., съставляващ нива с площ от 4501 кв.м.
Според изложеното в жалбата, първоинстанционният
съд необосновано е приел, че въззиваемият М.М.В.притежава 1/2 идеална част от недвижимия имот, за който
иска допускане на съдебна делба. Представеното от въззиваемия
постановление за възлагане не доказвало материалноправната
му легитимация на съсобственик. Истинността на постановлението, оспорена от въззивника, не била доказана от въззиваемия,
което първоинстанционният съд не взел предвид. Освен
това въззивникът – съсобственик не бил уведомен за
насоченото срещу притежаваната от другия съсобственик идеална част от имота
принудително изпълнение, финализирано с възлагането й
на въззиваемия, както и изобщо в обжалваното решение не били
изследвани евентуални нарушения в публичната продан на съответната идеална част
от имота, възпрепятстващи придобиването й от въззиваемия. Представената от въззиваемия
скица на имота по естеството си не съставлявала титул за собственост. И на
последно място – площта на имота не позволявала да бъде поделен на два реални
дяла, а искането на въззивника имотът да му бъде
изцяло възложен с уравняване от негова страна дела на другия съсобственик не
било обсъдено от първоинстанционния съд. По тези
съображения настоява за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на
предявения иск за делба, евентуално за възлагане на имота на въззивника.
Жалбата е редовна, подадена и в срок и е допустима.
Въззиваемият М.М.В. не е представил писмен отговор по жалбата. В съдебно
заседание изразява становище за нейната неоснователност и иска решението на
районния съд да бъде потвърдено.
Съдът обсъди съображенията на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства намира за установено следното:
Производството по делото е за допускане на съдебна делба на поземлен имот с
идентификатор 77044.21.81 по кадастралната карта на с.Х.Д., общ.К., съставляващ
нива с площ от 4501 кв.м., между М.М.В. и В.Н.У..
Установено е, че по договор от 17.12.1999г. за доброволна делба на
недвижим имот, вписан под №72 т.4 вх.рег.№1591/17.12.1999г., въззивникът /ответник по иска/ В.Н.У. и лицето С. Н.У. /не
е страна/ са получили в общ дял недвижим имот, съставляващ нива с площ от
4.501дка, имот №021081 по плана за земеразделяне на землището на с.Х.Д., общ.К..
Съгласно скица №15-22617/13.01.2020г., в действащата кадастрална карта на с.Х.Д.
същият е заснет като поземлен имот с идентификатор 77044.21.81. Следователно,
което не е и спорно, съделителят В.Н.У. притежава 1/2
идеална част от поземлен имот с идентификатор 77044.21.81, нива с площ от 4501
кв.м.
Останалата 1/2 идеална част от правото на собственост върху имота е била
притежание на посоченото лице С. Н.У.. От приложеното изп.д.№20168100700497
на ЧСИ с рег.№810 и район на действие ДОС се установява, че погасяване на
парично задължение на С. Н.У. притежаваната от него 1/2 идеална част от имота е
била обект на принудително изпълнение. Принудителното изпълнение в тази част е
приключило с издаденото на 08.08.2017г. от съдебния
изпълнител постановление за възлагане на притежаваната от длъжника С. Н.У. 1/2
идеална част от имота на обявения за купувач при публичната продан М.М.В. /ищец и въззиваем/.
По настояване на другата страна ищецът е представил /л.39/ оригинала на
постановлението за възлагане. В отговора си на исковата молба ответникът е
оспорил постановлението като неистински документ – неверен и неавтентичен.
Следва да се има предвид, че постановлението за възлагане е официален диспозитивен документ. Обективираното
в диспозитивния документ волеизявление няма
удостоверителен, свидетелстващ характер и не може да бъде подлагано на преценка
за вярност/невярност, които критерии са напълно неотносими
към диспозитивните документи. Истинността на диспозитивния документ се свежда до неговата автентичност,
като автентичен е документ, издаден от лицето, посочено за негов автор. В
случая, както вече се отбеляза, спорът е за автентичността на официален
документ и по правилото на чл.193 ал.3 от ГПК тежестта да докаже неговата
неавтентичност е в тежест на оспорващия ответник, което му е указано от въззивния съд. Ответникът не е доказал постановлението за
възлагане да е издадено от другиго, а не от съдебния изпълнител, както е
посочено в него, следователно същото е истинско.
От справката с изпълнителното дело се установява, че постановлението за
възлагане не е обжалвано от легитимирани по чл.435 ал.3 от ГПК лица и е влязло
в сила на 31.08.2017г. С влизане в сила на постановлението за възлагане
притежаваната от длъжника С. Н.У. 1/2 идеална част от правото на собственост
върху описания недвижим имот е преминала към купувача и ищец по настоящото дело
М.М.В..
Дали ответникът, съсобственик в имота, е бил уведомен за принудителното
изпълнение, насочено срещу притежаваната от другия съсобственик идеална част, е
без правно значение. Изпълнението засяга само длъжника, чиято идеална
част е предмет на проданта. Съдебният изпълнител няма задължение за нарочно
уведомяване на останалите съсобственици, те са трети лица на изпълнението, чиито
права не се засягат от него, те могат да участват в публичната продан, но нямат
нормативно установена привилегия да изкупят частта на съсобственика – длъжник.
Единствено в хипотезата на чл.500 ал.2 от ГПК останалите съсобственици имат
роля в изпълнението, насочено срещу идеалната част на един от тях, но тя е неотносима в случая /предвижда продажба на целия съсобствен имот, при писмено съгласие на всички
съсобственици/.
Други нарушения в проведеното срещу частта на другия съсобственик
принудително изпълнение ответникът не е конкретизирал. Посоченото от него, че е
възможно да има такива, е твърде общо и е извън настоящото исково производство за
делба да се извършва пълна проверка на цялото изпълнително дело за евентуални
нарушения. Същественото за спора е, че постановлението за възлагане е влязло в
сила, публичната продан не е оспорена по чл.496 ал.3 от ГПК /не се твърди
друго/ и постановлението за възлагане не
страда от пороци, препятстващи правопреминаващия му
ефект.
Следователно всяка от двете насрещни страни по делото притежава по 1/2
идеална част от правото на собственост върху имота, а по правилото на чл.34
ал.1 от ЗС всеки съсобственик може да иска делба на общата вещ. Не следва
друго, с оглед твърдяното от ответника, че от общия имот не могат да бъдат
образувани два реални дяла за всеки от съсобствениците по отделно. Как ще се
извърши делбата /с възлагане и уравнение на дялове, с образуване и разпределяне
на реални дялове или с публична продан/ е проблем, който ще се постави в
следващата фаза на производството. То сега е във фазата, приключваща с решение
по чл.344 ал.1 от ГПК, с което съдът се произнася за съществуването на правото
на делба, на кой имот, между кои лица и при какви дялове. Дадените от първоинстанционния съд отговори на тези въпроси са правилни
и оплакванията на въззивника са неоснователни.
Обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№260022/05.11.2020г. по гр.д.№100/2020г. на Каварненския
районен съд.
Решението подлежи на обжалване при условията на чл.280 ал.1 и 2 от ГПК пред
ВКС в месечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.