Р Е Ш Е Н И Е
№ 118/27.02.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
МОНТАНА ,ІІІ СЪСТАВ, в ОТКРИТО заседание на двадесет и четвърти февруари , през две хиляди и двадесета година в състав :
Председател : БИСЕРКА
БОЙЧЕВА
при секретаря Димитрана Димитрова ,като разгледа
докладваното от съдия БОЙЧЕВА , административно дело№56/2020г., и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Съдебното производство е по чл.13,ал.1-5
от Закона за социално подпомагане/ЗСП/ ,във връзка с чл.4,ал.1-5 във вр. с чл.2,ал.4,т.5 от Наредба №РД-07-5/16.05.2008г. за условията
и реда за отпускане на целева помощ за отопление,във връзка с чл.27от ППЗСП,
във връзка с чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е по подадена жалба от Г.Б.Г. *** против
Заповед№ЗСП/Д-М-5536/25.11.2019г. на
директора на Д „СП“-Монтана ,потвърдена
с Решение №12-РД06/0004/ 10.01.2020г. на директора на РД „СП“-Монтана.В
жалбата си твърди ,че заповедта е неправилна и незаконосъобразна и иска нейната
отмяна. В съдебно заседание иска да се отмени заповедта
на директора на Д„СП”-Монтана ,потвърдена с
решението на директора на РД „СП”-Монтана,като неправилна и
незаконосъобразна.
Ответникът по жалбата – директора на дирекция”Социално
подпомагане”-Монтана ,чрез пълномощника си юрк.Борисов иска да се потвърди заповедта
,като правилна и законосъобразна,по подробно изложени съображения.
Административният съд,след
преценка на оспорената заповед,доводите на страните и представените писмени
доказателства,установи следното:
Жалбата е допустима ,като
подадена от легитимирано лице и в срока по чл.149,ал.1 от АПК/видно от обратната
разписка за връчване на решението на директора на РД”СП”-Монтана на
жалбоподателя лично на 14.01.2020г. на л.7 от делото и депозираната жалба чрез административния орган до съда на 22.01.2020г./.Разгледана
по същество същата се явява неоснователна.Доводите на съда в този смисъл са
следните:
От данните по делото се установява,че със заявление-декларация,
вх.№ЗСП/ДМ/5536/31.10.2017г. до директора на Д„СП”-Монтана, настоящият жалбоподател
е поискал да му бъде отпусната целева помощ за отопление за сезон 2017-2018г.
в пари .Отбелязал е в молбата,че е
разведен ,с адресна регистрация в гр.Монтана,ул. „В*** А*** “№ * ,безработен
,здрав,без доходи ,не притежава недвижима собственост ,но обитава 1 стая в
жилище –собственост на лицето ,което му е извършило регистрация.След изпълнение
на дължимата процедура му е издадена заповед№ЗСП/Д-М/21.11.2017г. от
директора на Д „СП“-Монтана за отказ на
целева помощ за отопление, потвърдена с Решение№12-РД06-0066/20.12.2017г. по
обжалването на която е постановено решение по адм.№13/2018г. по описа на
АС-Монтана,с което е отменена заповедта на директора на ДСП-Монтана и
преписката е изпратена на органа за ново
произнасяне по заявлението на Г.Б.Г. от 31.10.2017г.,при спазване указанията на
съда/л.64-67/.Решението на АС-Монтана е обжалвано и оставено в сила с решение
по адм.д.№6537/2018г.по описа на ВАС/л.61-63/.Следва ново произнасяне от директора на ДСП-Монтана с
нова заповед№ЗСП/Д-М/5536/27.06.2019г.,с която е постановен отказ за целева
помощ за отопление,потвърдена с Решение №12-РД06-0017/19.07.2019г.,обжалвана от
Г.Б. , която с Решение по адм.д.№380/2019г.по описа на АС-Монтана е отменена и преписката изпратена на органа със задължителни указания при новото
произнасяне органът да изясни фактите и обстоятелствата по чл.35 и чл.36 от АПК
,като изчисли диференцирания минимален доход/ДМД/ по чл.2,ал.5,т.9 от Наредбата
,а не по чл.2,ал.5,т.5 от Наредбата .Решението е окончателно и е влязло в сила
на 25.09.2019г./л.68-71/.
С оспорената в настоящето
производство Заповед№ЗСП/Д-М/5536/25.11.2019г. на директора на Д „СП“-Монтана е отказана
целева помощ за отопление,за отоплителен сезон 2017-2018г. на основание
чл.13,ал.2 ЗСП ,чл.4,ал.4 и чл.3,ал.3 от
Наредба№РД07-5/2008г.и заповед№РД 01-540 от 24.07.2017г. на министъра на труда
и социалната политика,по заявление-декларация вх.№ЗСП/Д-М/5536 от 31.10.2017г.
и социален доклад с мотиви: не отговаря
на условията на чл.2 от Наредба №РД07-5/2008г. за условията и реда за отпускане на целева помощ
за отопление във вр. с §1 от
ДР на Наредбата и §1,ал.2 от ДР на ППЗСП. Съжителстващите на
семейни начала лица се подпомагат като семейство ,а съгласно чл.12,ал.2 ,т.1 и т.2 от ЗСП социалните помощи се отпускат след
преценка на доходите и имущественото състояние на семейството.Г-жа В*** е
работеща и ДМД за отопление е 217,2лв.,а средномесечния доход за отопление за
предходните 6 месеца е 460лв.Приложен е по делото изготвения социален доклад ,в
който е описано ,че лицето е разведено ,но съжителства на семейни начала с
бившата си съпруга Н*** С*** В*** ,от която има
син и дъщеря ,като синът им Б*** Б. е семеен и работи като шофьор във
фирма за международни превози, а дъщерята Й*** Б*** живее на семейни начала с
мъж в гр.Монтана и работи.Заповедта на директора на ДСП-Монтана е обжалвана
пред директора на РД „СП“-Монтана ,който с
Решение №12-РД06/0004/ 10.01.2020г я е потвърдил ,като правилна и
законосъобразна.Приложена е и кореспонденията между ДСП-Монтана и
съжителстващото със заявителя лице и бивша негова съпруга Н*** В*** ,НАП,ЧЕЗ,В и К,МДТ и др. институции
,от които са изискани доказателства за дохода на бившата съпруга на заявителя Г.Б.,с
която в момента съжителства.Приложена е и фактура №**********/14.02.2020г.от
ЧЕЗ ,от което е видно ,че партидата е на името на Г.Б. и визира негови задължения на адреса в гр.Монтана,ул.“В*** А***
“№* .
В съдебно заседание по искане на
страните са събрани гласни доказателства ,разпитани са като свидетели К*** С***
К*** -социален работник в ДСП-Монтана и
Е*** И*** В*** -съсед на бившата съпруга на жалбоподателя.Според свидетелката К***
К*** при посещението си в дома на бившата съпруга на жалбоподателя е установила,че Г.Б. живее от години в този дом,занимава се с
монтиране на луксозна дограма на сина си
Б*** ,който също живее при тях ,освен това при едно от посещенията на адреса е
установено наличие на мъжки дрехи ,които
счита ,че са собственост на Г.Б. в
приземен етаж,при което същата е достигнала до заключението ,че същият живее на
посочения адрес ,за това и при изчисляване на ДМДО е взета предвид заплатата на
неговата бивша съпруга Н*** В*** в размер на минималната за страната,доколкото
лицето съжителства с нея.
От показанията на св.Емил В*** се
установява ,че жалбоподателя Г. не живее от 5 г. на посочения адрес ,но през
деня пребивава по цял ден там ,извършва ремонти ,дори в помещение има негови
дрехи.Въпреки това е сигурен, че той не нощува там ,а на друго място ,но не
знае къде и не се е интересувал.Така установената фактическа обстановка се
подкрепя от доказателствата по делото и не е спорна между страните.
На
основание чл.145,ал.2 ,т.1от АПК ,предмет на настоящето производство е
първоначалният индивидуален административен акт-заповедта на директора на
дирекция”СП”-Монтана, потвърдена с решението на директора на РД”СП”-Монтана.
При служебна проверка за законосъобразността
на оспорената заповед при условията на чл.168 от АПК на всички основания по
чл.146,т.1-5 от АПК съдът констатира следното.Заповедта е издадена от
компетентен орган ,при спазване изискванията на чл.4,ал.4 от Наредбата ,където
изрично е записано, че помощите се отпускат ,респективно отказват ,със заповед
на директора на Д„СП”.Настоящата заповед е подписана от директора на Д „СП“-Монтана-Д***
Д*** ,при което съдът приема ,че заповедта е издадена от компетентен орган ,оправомощен да издава заповеди по чл.13,ал.2 и ал.3 от ЗСП във връзка с чл.4,ал.4 от Наредбата. Заповедта е и мотивирана,посочени са в
нея фактическите и правни основания за издаването й ,като издадена на основание
чл.13,ал.2 ЗСП ,чл.4,ал.4 и чл.3,ал.3 от
Наредба№РД07-5/2008г.и заповед№РД 01-540 от 24.07.2017г. на министъра на труда
и социалната политика,по заявление-декларация вх.№ЗСП/Д-М/5536 от 31.10.2017г.
и социален доклад с мотиви: не отговаря
на условията на чл.2 от Наредба№РД07-5/2008г. за условията и реда за отпускане
на целева помощ
за отопление във вр. с §1 ДР на наредбата и §1,ал.2 от ДР на
ППЗСП.Съжителстващите на семейни начала лица се подпомагат като семейство ,а съгласно чл.12,ал.2 ,т.1 и т.2 от ЗСП социалните помощи се отпускат след
преценка на доходите и имущественото състояние на семейството.Г-жа В*** е
работеща и ДМД за отопление е 217,2лв.,а средномесечния доход за отопление за
предходните 6 месеца е 460лв..Прието е ,че лицето не отговаря на условията на
Наредба№РД-07-5/16.05.2008г. за условията и реда за отпускане на целева помощ
за отопление ,при което следва да му се откаже този вид социална помощ .
При преценка дали с оспорената заповед е нарушен материалния и процесуалния закон съдът намира следното.Спорният момент в случая е спазена ли е процедурата по отпускане,респ. отказ на целева помощ за отопление ,съгласно чл.4,ал.1-5 от Наредба№РД07-5/2008г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление/в приложимата редакция ДВ,бр. 57 от 2017 г., в сила от 14.07.2017 / и правилно ли е определен ДМДО в размер на 217,2лв.,съгласно разпоредбата на чл.2,ал.4,т.5 от Наредба№РД07-5/2008г./ДВ,бр. 57 от 2017 г., в сила от 14.07.2017 / ,вземайки предвид ,че жалбоподателя живее в едно домакинство с бившата си съпруга Н*** В*** на един адрес-гр.Монтана,ул. „В*** А*** “ №26, безработен е ,но бившата му съпруга е получавала минимална работна заплата през последните 6 месеца ,преди подаването на заявлението за отпускане на помощта от жалбоподателя.
В Закона за социалното подпомагане е
предвидена възможност за отпускане на месечни, целеви и еднократни социални
помощ, а условията и редът за предоставянето на социалните помощи, както и
прекратяването им са уредени с Правилник за прилагане на Закона за социалните
помощи /ППЗСП/, както и с други подзаконови нормативни актове. Условията и
редът за отпускане на целева помощ за отопление на лица и семейства през
отоплителния сезон са регламентирани в Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 година
за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление./в прил.
редакция/. Нормата на чл. 2, ал. 1 от Наредбата регламентира условията на които
следва да отговарят лицата за отпускане на посочената целева помощ, а в чл. 4,
ал. 1 от Наредбата е процедурата за отпускане на помощта. Съгласно чл. 4, ал. 1
– ал. 3 от наредбата лицата и семействата подават заявление – декларация по
образец в дирекции "Социално подпомагане" по настоящ адрес и при
спазване изискванията на чл.26 ППЗСП./В заявлението – декларация по ал. 1
задължително се заявява видът на ползваното отопление – топлоенергия,
електроенергия, твърдо гориво или природен газ. В срок до 20 дни от подаване на
заявлението социален работник извършва социална анкета и изготвя социален
доклад по чл. 27 ППЗСП, съдържащ мотивирано предложение за отпускане или отказ
на целева помощ. В 7-дневен срок от изготвянето на социалния доклад директорът
на дирекция "Социално подпомагане" или упълномощено от него
длъжностно лице издава заповед за отпускане или отказ на помощта.Социалната
анкета е дейност, по установяване наличието на условията за упражняване на
правото на социално подпомагане, извършвана от социалните работници в дирекция
"Социално подпомагане", която се изразява в проверки на място, в
проучване на документация и събиране на информация с цел установяване наличието
на условията за упражняване на правото на социално подпомагане (§ 1, т. 11 от
Допълнителните разпоредби към ЗСП). Социалният работник извършва социална
анкета по установения от чл. 27 от ППЗСП ред и след като вземе предвид всички
констатирани обстоятелства от социален, семеен, битов и здравен характер,
отнасящи се до възможността за самоиздръжка и/или помощ от лица, задължени по закон
да осигуряват издръжка, прави предложение за отпускане или отказ на помощта, за
нейния вид и размер. Следователно, изготвянето на социална анкета е
задължителен етап в административното производство по отпускане на социални
помощи. В този смисъл социалната анкета е част от процедурата по отпускане или
отказване на помощта.
В настоящия случай при извършената социална
анкета от социални работници на адреса,посочен
в заявлението-декларация,който е постоянен и настоящ за жалбоподателя от дата
10.02.2017г.,съгласно направена справка от НБД“Население“, извършена от
ДСП-Монтана, е установено, че жалбоподателя не отговаря на изискванията на чл.
2, ал. 1 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 година за условията и реда за
отпускане на целева помощ за отопление, тьй като средномесечния доход за
предходните 6 месеца преди подаване на заявлението – декларация е по – висок от
диференцирания минимален доход за отопление. Посочения в заявлението адрес е постоянен и настоящ и на
съжителстващата с жалбоподателя бивша съпруга на жалбоподателя Н*** В*** .Неоснователно
в този смисъл е твърдението на
жалбоподателя ,че не живее на адреса,без да сочи друг адрес ,при налична
справка от социалните работници за постоянен и настоящ адрес и при посочен
адрес в заявлението.Недопустимо е със свидетелски показания същият да доказва
факти ,които се удостоверяват в писмен документ.Съгласно чл.164,ал.1,т.2 ГПК,във вр. с чл.14 АПК Свидетелски показания се допускат във всички случаи,
освен ако се отнася за:т.2 опровергаване съдържанието на официален документ,какъвто
се явява справката от НБД“Население“
,издадена от длъжностни лица в кръга на службата им.
След връщане на делото като преписка и във връзка с изпълнение на указанията на съда ,дадени с Решение по адм.д.№380/19г. по описа на АС-Монтана директора на ДСП-Монтана е изискал информация от НАП,ЧЕЗ и Ви К , Местни данъци и такси ,като е достигнал до правилния извод ,че към 01.01.2017г./при подадено заявление на 31.10.2017г. /средномесечния доход за отопление за предходните 6 месеца е 460лв..Изхождайки от факта ,че жалбоподателя и бившата му съпруга са „съжителстващи лица“ по см. на §1 ,т.2 от ДР на ЗСП ,а именно: „съвместно живеещи в едно жилище със или без родствена връзка ,регистрирани на един адрес“-в случая гр.Монтана ,ул. „В*** А*** “№* и при спазване нормата на чл.2,ал.4,т.5 от наредбата ,диференцирания доход за отопление се изчислява като процент от ГМД ,в случая изчислението е направено по чл.2,ал.4,т.5 от наредбата -за всеки един от съвместно живеещи съпрузи - 167,08 на сто от ГМД . Съгласно чл.2,ал.3 от наредбата основа за определяне на диференцирания минимален доход за отопление е гарантираният минимален доход (ГМД), чийто месечен размер се определя с акт на Министерския съвет.Към датата на подаване на заявлението същият е бил в размер на 65лв.,при което 167,08% + 167,08 7%=334,16% умножено по 65лв.=217,2лв. диференциран минимален доход за двамата.Правилно изчислението е направено по т.5 ,не по т.9 на разпоредбата на чл.2,ал.4 ,доколкото същата се явява по-благоприятна за лицето ,при спазване на този основополагащ принцип в социалното подпомагане за приложение на по-благоприятния закон за лицето.В този смисъл не може да се говори за неизпълнение на указанията на съда ,дадени в отменителното решение на АС-Монтана.
Съгласно
разпоредбата на чл. 2, ал. 1 Наредба № РД-07-5/16.05.2008 година, право на
целева помощ за отопление имат лицата и семействата, чийто средномесечен доход
за предходните 6 месеца преди месеца на подаване на заявлението – декларация е
по – нисък или равен от диференциран минимален доход за отопление и отговарят
на условията по чл. 10 и чл. 11 от ППЗСП. Условието относно размера на
средномесечния доход на заявителя за предходните 6 месеца преди месеца на
подаване на заявлението – декларация, който следва да е по – нисък или равен на
диференцирания минимален доход е императивно и се установява по документи. По
делото са събрани писмени доказателства, които не се оспориха от настоящия
жалбоподател и от които се установява, че 6 месеца преди подаване на заявлението
– декларация неговата бивша съпруга Н*** В*** е получавала минимална работна
заплата ,която към онзи момент е била в размер на 460лв. Настоящият
жалбоподател е бил безработен ,но е живял в едно домакинство с нея ,т.е. са
съжителстващи лица. Следователно имат средномесечен доход за отопление в размер
на 460лв.за предходните 6 месеца.
В конкретния случай съгласно посочената по – горе правна норма на чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 година за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление следва да е налице първото императивно изискване по отношение на жалбоподателя, за да получи целева помощ за отопление в пари, а именно средномесечен доход за предходните 6 месеца преди месеца на подаване на заявлението – декларация да е по – нисък или равен от диференциран минимален доход за отопление. Съгласно чл. 2, ал. 3 /спрямо приложимата редакция/ от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 година основата за определяне на диференцирания минимален доход за отопление е гарантираният минимален доход /ГМД/, чийто месечен размер се определя с акт на Министерския съвет. Такъв акт е Постановление № 6 на МС от 15.01.2009 год. година за определяне на месечен размер на гарантирания минимален доход, който за 2017г е 65лв. Съдът при преценка на писмени и гласни доказателства ,събрани чрез разпита на социалния работник ,извършил социалната анкета К*** К*** установи ,че жалбоподателя и бившата му съпруга Н*** В*** са живели в едно домакинство като съжителстващи лица ,като в този смисъл кредитира нейните показания като обективни и безпристрастни.Не кредитира обаче показанията на другия св. Емил И*** /съсед на бившата му съпруга/ ,от показанията на който става ясно ,че жалбоподателя е прекарвал целия ден в жилището на бившата си съпруга ,но спял на друго място ,което той не може да посочи.От изложеното съдът приема ,че същите са „съжителстващи лица“ по см. на §1,т.2 от ДР на ЗСП ,при което правилно размера на дохода на бившата съпруга е взет предвид при изчисляване на ДМДО. При тези данни правилно административният орган е приел жалбоподателя за лице, съжителстващо с друго лице, съобразявайки легалната дефиниция на понятието "съжителстващи лица" в § 1, т. 2 от ДР на ЗСП, според която такива са съвместно живеещите в едно жилище със или без родствена връзка, регистрирани на един адрес.Констатациите, направени със социалния доклад по заявлението-декларация, не са оборени от страна на жалбоподателя с ангажирането на относими доказателства и съдът приема, че с оглед регистрирането на един адрес на жалбоподателя и неговата бивша съпруга Н*** В*** ,същите се явяват съвместно живеещи в едно жилище,в едно домакинство,още повече ,че същият е видян да пребивава от години наред на адреса на бившата си съпруга ,да помага в ремонтни работи ,като сменя дограма и др ,същият адрес е посочен от него и в заявлението-декларация .При определянето на право на подпомагане с целева помощ за отопление на жалбоподателя е установено, че средномесечният доход за предходните шест месеца – 460 лв. е по – висок от диференцирания доход за отопление на двамата, определен съгласно чл. 2, ал. 4, т. 5 от Наредба № РД-07-5/16.05.2008 година – за всеки един от съвместно живеещи съпрузи - 167,08 на сто от ГМД/167,08% + 167,08 7%=334,16% умножено по 65лв.=217,2лв. /диференциран доход за двамата.Правилно е заключението на административния орган, че средно месечният доход, получен от жалбоподателя през последните 6 месеца, считано от подаване на заявлението– декларация, надвишава така изчисления ДМДО (460 лв. > 217,2 лв.)
В случая не е налице първото предвидено
императивно изискване по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД-07-5 от
16.05.2008 година за условията и реда за отпускане на целева помощ за
отопление. Не без значение е и фактът ,че жалбоподателя има син и дъщеря ,които
са добре финансово и могат да му осигурят издръжка по реда на чл.140,ал.1,т.1
от Семейния кодекс.
С оглед на събраните доказателства
постановеният с оспорената заповед отказ за предоставяне на целева помощ за
отопление в пари за отоплителен сезон 2017/2018 година е в съответствие с
материалния закон.
С оглед гореизложеното се налага извод, че
подадената жалба следва да се отхвърли, като неоснователна. Оспорената Заповед ,
с която е отказано отпускане на целева помощ за отопление за отоплителен сезон
2017/2018 година е издадена от компетентен орган, при спазване на установената
форма, в съответствие с целта на закона, като са спазени материалноправните
разпоредби и без да е налице съществено нарушение на
административнопроизводствените правила.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.
172, ал. 2, предложение последно от АПК настоящия съдебен състав на
Административен съд – Монтана,ІІІ състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.Б.Г. *** против Заповед№ЗСП/Д-М/5536/25.11.2019г. на директора на Д „СП“-Монтана
,потвърдена с Решение №12-РД06/0004/
10.01.2020г. на директора на РД „СП“-Монтана.
Решението е окончателно на основание чл. 13,
ал. 6 от Закона за социалното подпомагане.
На основание чл. 138, ал. 1 от АПК препис от
решението да се изпрати на страните.
Адм.съдия: