Решение по дело №373/2024 на Административен съд - Сливен

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.27 от Закона за общинската собственост ЗОС/.

Образувано е по жалба на Р. С. С. от [населено място] срещу Заповед № РД 15-1059/06.06.2024 г. на Кмета на Община Сливен, с която се отчуждават в полза на Община Сливен 164,3 [жк], ведно с подобренията в м. “Д. р.“, представляващи част от поземлен имот с [идентификатор] по кадастралната карта и кадастралния регистър на [населено място], селищно образувание „И.”, землище [населено място], целият с площ 606 кв.м., във връзка с изграждането на обект публична общинска собственост – част от [улица] и о.т. 1126 до о.т. 1125 за осигуряване на достъп до имоти съгласно приетия ПРУ, одобрен с Решение № 928/30.03.2006 г. на Общински съвет – Сливен, като жалбата е насочена срещу цялата заповед, с която е наредено отчуждаване и е определено дължимо парично обезщетение за предвидената за отчуждаване земя в размер на 9 190,00 лв., което следва да се изплати по сметка на Р. С. С. след влизане в сила на заповедта.

В жалбата се твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна, постановена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправни разпоредби, както и несъответствие с целта на закона. Счита, че е било налице и друго техническо решение, при което не се налага отчуждаване на част от имота на оспорващата. Изтъква, че след отчуждаването имотът ще остане маломерен и на практика непродаваем. Моли съда да постанови решение, с което отмени изцяло оспорената заповед. Претендира разноски.

В съдебно заседание оспорващата не се явява и не се представлява.

Ответната по жалбата страна - Кметът на Община Сливен, чрез процесуалния си представител – главен юрисконсулт Е. М. изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованата страна - Община Сливен, чрез кмета на общината се представлява от главен юрисконсулт Е. М., която изразява становище за неоснователност на жалбата.

От събраните доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Съгласно [нот. акт] т.V рег.№ 9074 д.№ 708/2020 г. на нотариус при РС Сливен, /л.59 от делото/ и скица № 15-286757/21.03.2024г. от СГКК Сливен /л.16/ Р. С. С. се легитимира като собственик на имот с [идентификатор] по кадастралната карта и кадастралния регистър на [населено място], селищно образувание „И.”, местност „Д. р.“.

Отчуждителното производство е предприето с оглед необходимостта от реализиране на обект публична общинска собственост, а именно „Реализиране на част от [улица] и о.т. 1126 до о.т. 1125 за осигуряване на достъп до имоти съгласно приетия ПУП, одобрен с Решение № 928/30.03.2006 г. на Общински съвет – Сливен за осигуряване на достъп до имоти в местността местност „Д. р.“, за който липсват данни да е бил обжалван от В. С. и Й. Е., продали през 2020г. процесния имот на Р. С. през 2020г. Отчуждителното производство е започнало и във връзка със заявление вх. № 9400-4008/20.02.2024 г. от Н. Й. К. от [населено място], общ. П., за да се осигури достъп до улица./л.12/.

По отношение на подлежащия на отчуждаване имот Община Сливен възложила оценка и такава била изготвена на 14.04.2024 г. от „Оценителска компания" ООД [населено място] с лицензиран оценител и. М. П., съгласно която отчуждаваните 164,3/606 ид. части от имота на оспорващата С., представляващи част от [ПИ] са оценени на 9 190 лв. /л.21 и сл./. За да определи пазарната цена на отчуждаваната част от имот в общ размер на 9 190 лева, лицензираният оценител е ползвал стойност при използване на разходен метод и метод на пазарните сравнения (сравнителен подход с аналози).

С обявление ОРД 03-342/25.04.2024г., /л.29/, процедирано по реда на чл.25, ал.1 от ЗОС, са уведомени собствениците, че се открива процедура по отчуждаване на имотите за задоволяване на общинска нужда, която не може да бъде задоволена по друг начин. Обявлението е публикувано в два централни (вестник „24 часа", вестник „България Днес" от 30.04.2024 г. – л.33-34) и един местен вестник (вестник „АЛО Сливен" от 26.04.2024 г. - л.32), както и на интернет страницата и таблото на общината (л.31 по делото).

Обявление е поставено и на информационното табло в Община Сливен на 25.04.2024 г., за което е съставен протокол (л.30 по делото).

Със Заповед № РД 15-1059/06.06.2024 г. на Кмета на Община Сливен /л.36/, на основание чл. 25, ал.2 и чл. 21 ал. 1 от Закона за общинската собственост за задоволяване на общинска нужда, която не може да бъде задоволена по друг начин, в съответствие с влязъл в сила План за регулация на улици, на поземлени имоти за обществени мероприятия и устройствени зони на местностите „А. ч. ” , „Д. р.“ и „Сухата ч.“, СО „И.”, землище Сливен, одобрен с Решение № 928/30.03.2006 г. на Общински съвет – Сливен, предвиждащ реализиране на част от [улица] и о.т. 1126 до о.т. 1125 за осигуряване на достъп до имоти съгласно приетия ПУП, одобрен с Решение № 928/30.03.2006 г. на Общински съвет – Сливен, е наредено да се отчуждят в полза на Община Сливен 164,3 [жк], м. “Д. р.“, представляваща част от поземлен имот с [идентификатор] по кадастралната карта и кадастралния регистър на [населено място], селищно образувание „И.”, землище [населено място], целият с площ 606 кв.м., във връзка с изграждането на обект публична общинска собственост и е определен размер на дължимо парично обезщетение за предвидената за отчуждаване земя в размер на 9 190,00 лв., което следва да се изплати по сметка на Р. С. след влизане на заповедта в сила.

Процесната заповед на Кмета на община Сливен е обявена на интернет страницата на общината (л.38 по делото) и получена от оспорващата С. на 12.07.2024г. /л.37/.

По делото е прието заключение на съдебно- техническа експертиза изготвена от вещото лице и. М. З. Д., с. и. със специалност „***“, п.и  за оценка на недвижими имоти, от което се установява, че според действащият към момента „ПУП-план за регулация на улици, на поземлени имоти за обществени мероприятия и устройствени зони на местности в селищно образувание „И.", землище [населено място]", одобрен с Решение № 928/30.03.2006 г. на Общински съвет Сливен, се предвижда провеждане на част от [улица] и о. т. 1126 до о. т. 1125 за осигуряване на достъп до имоти съгласно приетия ПУП, одобрен с Решение № 928/30.03.2006 г. на Общински съвет – Сливен в местност „Д. р.“. За тази цел, изцяло в съответствие с влезлия в сила регулационен план, видно от скица – проект, съответно скица – план, приобщени на л. 14 и л.15 по делото, се отчуждава част от имот, собственост на оспорващата– 164,3 [жк], м. “Д. р.“, представляваща 164,3/606 част от поземлен имот с [идентификатор] с пазарна стойност в размер на 9 190 лв. Вещото лице дава категорично становище, че: Одобреният с Решение № 928/30.03.2006 г. на Общински съвет Сливен ПУП урегулира само улиците и границите на имотите, но не и вътрешните имотни граници, поради което дори и след прилагането на уличната регулация имотът на оспорващата ще остане неурегулиран; за урегулирането му е необходимо да се разработи ПУП само за имота; след отчуждаването имотът ще бъде с площ от 441,7 м2; Общият устройствен план на [населено място], селищно образувание "И." и селищно образувание "Селището", землище [населено място] от 2014 г. и Правилата и нормативи за прилагане на ОУП предвиждат възможност за застрояване на маломерни имоти с площ до 600 м2, каквато ще е площта на процесния имот след провеждане на отчуждаването. От огледа на място и данните от справка с кадастралната карта вещото лице установява, че в участъка при процесния имот денивелацията е средно 0,30-0,35 см.; Технически е възможно да бъде реализиран плана на част от [улица], през о.т. 1127 и от о.т. 1126 до о.т. 1125. Експертът дава заключение, че предвиденото с оспорената заповед отчуждаване е съобразено и е изцяло в съответствие с предвижданията на ПУП-план за регулация на улици, на поземлени имоти за обществени мероприятия и устройствени зони на местности „Д. р.", „А. ч.“ и „Сухата ч.“ в селищно образувание „И.“, землище [населено място]“, одобрен с Решение №928/30.03.2006 г. на Общински съвет Сливен, като принципно има и други технически решения за прокарване на улицата, но при тях ще се засегнат в по-голяма степен други имоти.

Използвайки метода на сравнителната стойност вещото лице дава заключение относно размера на дължимото обезщетение за предвидения за отчуждаване част от имот, собственост на оспорващата – 164,3 [жк], м. “Д. р.“, представляваща част от поземлен имот с [идентификатор], както следва: пазарната стойност на земята – 10 043 лева, стойност на трайните насаждения – 3 бр. джанки- 34,32 лева, разходи за преместване на съществуваща ограда от телена мрежа на бетонови колове – 219,62 лева. Експертът дава заключение за справедлива пазарна стойност на предвидената за отчуждаване част от имота на Р. С. в общ размер на 10 296,94 лева.

В открито съдебно заседание на 10.09.20224г. вещото лице и. З. дава категорично заключение, че оспорената от Р. С. заповед е изцяло съобразена с предвижданията на ПУП, като предвиденото отчуждаване е целесъобразно. Експертът З. изтъква, че във вилна зона в крайградски територии с частично постоянно обитаване, какъвто е статута на м. „Д. р.“, е допустимо и възможно да има имоти с площ под 600 кв.м., като в конкретния случай, за такива имоти, е допустима по-висока плътност на застрояване. Вещото лице дава становище, че това не е в противоречие с чл. 19 от ЗУТ, предвиждащ, че жилищните имоти са с минимум 600 [жк], тъй като когато имотът е под 600 [жк], като същият бъде със смесено предназначение и тогава е допустимо площта да е под 600 кв.м. Вещото лице и. З. дава заключение, че предвиденото с т. ІІ на заповедта отчуждаване напълно отговаря на одобрения ПУП, за който няма данни да е обжалван. Според експерта принципно има и друго техническо решение, като трасето може да се измести, но тогава ще бъдат засегнати в по-голяма степен другите имоти. В случая одобреният ПУП не е обжалван от предишните собственици относно този имот и е влязъл в законна сила. Експертът не е установил за този участък да е подадена молба за изменение на ПУП преди издаване на оспорената заповед. След запознаване с молбата на оспорващата от 22.08.2024 г., подадена до Главния архитект на Община Сливен, вещото лице и. З. дава становище, че при одобряването на ПУП, предвиждащ започналото отчуждително производство, няма допуснати закононарушения, каквито се твърдят в заявлението на Р. С.. Предложението, дадено в заявлението от оспорващата С., уличната регулация да съвпада с имотните граници на парцела, без да нарушава целостта му, означава улицата да се премести на север, за да запази нейната имотна граница, но в такъв случай в по-голяма степен ще се засегне имотът с [идентификатор], за който имот има висящо съдебно производство по обжалване на отчуждителната заповед. В този смисъл експертът дава заключение, че предвиденото с одобрения ПУП регулиране и предвиденото с него отчуждаване представлява най-целесъобразното решение за улична регулация. Вещото лице дава становище, че при бъдещо урегулиране на поземлен имот на Р. С. или на [жк], където се намира процесния поземлен имот има две възможности: Имотът да остане с площ под 600 кв.м., което е допустимо, съгласно правилата, които са приети с Общия устройствен план, но парцелът няма да бъде само за жилищно строителство, а ще бъде със смесено предназначение с по-голяма интензивност и плътност на застрояването. Втората възможност е, при урегулирането на квартала към имота да има предаваеми части от съседни имоти, които са доста големи и така имотът да си влезе в нормативите за площ определени с чл. 19 от ЗУТ. Според вещото лице прокарването на улицата е в интерес на оспорващата, защото нейният имот ще има лице и ако не бъде проведена уличната регулация, имотът не може да се урегулира, съответно няма да може да се предвиди бъдещо застрояване.

Горната фактическа обстановка е несъмнена. Същата се установява от събраните по делото писмени доказателства и изслушаното, прието, като неоспорено от страните по делото заключение на съдебно –техническата експертиза. Съдът изцяло кредитира заключението на съдебно-техническа експертиза на и. З., като компетентно и безпристрастно изготвена и доколкото при изготвянето й е направен сравнителен анализ и са съобразени продажните цени, намалени със съответния коефициент на имоти, находящи се в непосредствена близост до процесния, по реални сделки при които продажбите са в относимия времеви период. Въз основа на тази фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е процесуално допустима за разглеждане по реда на съдебното административно обжалване. Административният акт предмет на делото е получен от оспорващата на 12.07.2024 г. Жалбата е подадена до съда на 22.07.2024 г. т. е. подадена е в срока по чл.27 ал.1 от ЗОС. Оспорващата Р. С. се легитимира като собственик на засегнатия от отчуждаването имот, адресат на акта е, поради което има непосредствен правен интерес от оспорването.

По основателността на жалбата:

Жалбата, в частта срещу т. І на заповедта е неоснователна. В частта срещу т. ІІ от заповедта - срещу определената оценка, е основателна.

Производството е във връзка с отчуждаване на имот - частна собственост, за предстоящо изграждане на имоти - публична общинска собственост, и е извършено по реда на ЗОС. Несъмнено и безспорно от изслушаното заключение по делото се установи, че отчуждаването по т. ІІ от заповедта е извършено въз основа на влязъл в сила План за улична регулация, одобрен с Решение № 928/30.03.2006 г. на Общински съвет Сливен, за който липсват данни да обжалван от оспорващата, съответно от нейните праводатели – В. С. и Й. Е.. В случая планът, одобрен на основание чл. 16, ал. 7 от ЗУТ (в относимата редакция), е различен от плана по чл.16 ал.1. Той има за предмет само уличната регулация и определя само външните (към улицата) регулационни линии на имотите. Няма за предмет цялостното регулиране на имотите, нито застрояването им. Планът по чл. 16, ал. 7 от ЗУТ е такъв по чл. 110, ал. 1, т. 2 от ЗУТ и той няма незабавно отчуждително действие и за него са неприложими изискванията за плана с такова действие по чл. 16, ал. 1-6 от закона. В зависимост от предвижданията му то настъпва или по реда на чл. 17 от ЗУТ - със сключване на окончателния договор, или по реда на ЗДС и ЗОС вр. чл. 205 от ЗУТ, респ. чл. 209 от ЗУТ - чрез отчуждаване за изграждане на обекти на публична собственост. (Решение № 1370 от 31.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11496/2013 г., II о.,)

Съгласно чл. 208 от ЗУТ срокът за започване на отчуждителните процедури по ЗДС и ЗОС за израждане на обекти – публична държавна или публична общинска собственост, е 5 години от влизане в сила на плановете и 10 години от влизане в сила на ПУП за изграждане на елементи от техническата инфраструктура по чл. 64 от ЗУТ – публична собственост на държавата и общините, от влизане в сила на плановете. Съгласно Тълкувателно решение № 4/02.11.2016 г. на ВАС – ОСС от І и ІІ колегия характерът на сроковете предвидени в посочения чл. 208 от ЗУТ е преклузивен и изтичането им преклудира възможността за отчуждаване по реда на ЗОС и ЗДС. Следователно в настоящия случай ответникът е наредил отчуждаването на имот след изтичането на [възраст] преклузивен срок от влизане в сила на регулационния план за изграждане на процесната улица – публична общинска собственост и след като е преклудирана възможността за отчуждаването на имота по реда на ЗОС.

Съобразно обаче разпоредбата на чл. 208, ал. 2 (Нова – ДВ, бр. 13 от 2017 г.) от ЗУТ, отчуждително производство по Закона за държавната собственост или по Закона за общинската собственост, започнало след изтичане на сроковете по ал. 1, при подаване на заявление за изменение на подробния устройствен план на основание чл. 134, ал. 2, т. 1 се спира до влизане в сила на акта по искането за изменение на плана за съответния имот. Производството за изменение на подробния устройствен план се прекратява, ако между страните се сключи споразумение за продължаване на отчуждителното производство. Очевидно, приетата след тълкувателното решение правна норма, допуска възможността за започване на отчуждително производство и след изтичане на сроковете по чл. 208, ал. 1 от ЗУТ.

По делото липсват данни, че от предишните собственици на имота е инициирана процедура за изменение на ПУП, липсват данни процедура за изменение на ПУП да е инициирана от оспорващата преди издаване на оспорената заповед, следователно законосъобразно Кметът на община Сливен е започнал отчуждително производство след изтичане на сроковете по чл. 208, ал. 1 от ЗУТ.

Общинска собственост са общинските пътища, улиците, булевардите, площадите, обществените паркинги в селищата и зелените площи за обществено ползване, съгласно чл.2 ал.1 т.1 от ЗОС във вр. с § 7 ал.1 т.4 от ПЗР на ЗМСМА. Улиците са имоти предназначени за трайно задоволяване на обществени потребности от общинско значение и според чл.3, ал.2 от ЗОС са публична общинска собственост. Отчуждителното производството е осъществено за задоволяване на общински нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, въз основа на влязъл в сила подробен устройствен план, предвиждащ изграждането на обекти - публична общинска собственост и в този смисъл съответства на целите и основанията посочени в чл.21 ал.1 от ЗОС.

Оспорената Заповед № РД 15-1059/06.06.2024 г. на Кмета на Община – Сливен е издадена от компетентен за целта орган, съгласно чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА, чл. 25, ал. 1, във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗОС и е в кръга на правомощията му, съгласно чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА, във вр. с чл. 25, ал. 2 от ЗОС. При издаването на заповедта са спазени изискванията на чл. 59, ал.1 и 2 от АПК, във вр. с чл. 25, ал. 2 от ЗОС, като е спазена писмената формата и акта съдържа правните и фактическите основания за издаването му. При издаването на заповедта са спазени процесуалните правила, съобразно изискванията на ЗОС и АПК, като са предприети необходимите съгласно закона действия за уведомяване на адресатите на акта за започналата процедура по отчуждаване. Заповедта е съобразена и с целта на закона и с принципа, че задоволяването на обществения интерес следва да бъде съчетано с получаването от собственика на отчуждения имот на равностойно обезщетение за отнетата собственост, съобразно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗОС. Съдът следва да отбележи, че независимо, че е инициирано по искане на собственик на съседен имот, отчуждаването е предприето за реализация на обществено мероприятие по чл.205 т.1 от ЗУТ – улица, която става публична общинска собственост.

Изслушаната по делото експертиза, изготвена от вещо лице лицензиран оценител на недвижими имоти и. М. З. Д. е изготвена при съобразяване с разпоредбата на чл.22 от ЗОС, местоположението на имота, неговия статут, инфраструктурата в района на имота, подобренията в имота, както и сходни продажби на недвижими имоти, в непосредствена близост до процесния имот, извършени в относимия времеви период. Експертът сочи, че оспорената заповед е съобразена изцяло с предвижданията на ПУП, като предвиденото отчуждаване е законосъобразно и целесъобразно. Оценката, определена от вещото лице за предвидената за отчуждаване част от имот с идентификатор № 67338.416.162 по КККР на [населено място] от 164,3 [жк],94 лева и съответства в пълна степен на изискването по чл.22 ал.5 от ЗОС, като равностойното парично обезщетение следва да се определи въз основа на пазарни цени в съответствие с предназначението на имота преди влизането в сила на подробния устройствен план.

Следователно, съдът, съобразявайки заключението на вещото лице, което изцяло кредитира като компетентно и безпристрастно изготвено, следва да приеме, че жалбата, в частта срещу т.ІІ на заповедта е основателна и следва да завиши определената в т.ІІ на заповедта оценка, съответно размера на дължимото парично обезщетение със сумата от 1 106,94 лева.

Изложеното налага извод, че оспореният административен акт, в частта, в която е наредено отчуждаване на 164,3 [жк], ведно с подобренията в него е законосъобразен, а в частта, с което е определена оценката за отчуждената част от имота, собственост на С. в общ размер на 9 190 лв., е незаконосъобразен, поради противоречие с чл. 21, ал. 1 от ЗОС. Ето защо оспорената заповед следва да бъде изменена в частта по т.ІІ, като се увеличи размерът на дължимото парично обезщетение за предвидениите за отчуждаване 164,3 кв.м. земя и подобрения в процесния имот от 9 190 лв. на 10 296,94 лв.

С оглед уважаването на жалбата на основание чл. 143, ал. 1 от АПК Община Сливен следва да заплати на оспорващата направените по делото разноски. На възстановяване подлежат разноските за депозит за експертиза в размер на 400 лв. и държавна такса в размер на 10 лева. Предвид изложеното Община Сливен следва да заплати на оспорващата Р. С. разноски в размер на 410 лв.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Административен съд - Сливен

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЯ жалбата на Р. С. С. от [населено място] подадена срещу т. І на Заповед № РД 15-1059/06.06.2024 г. на Кмета на Община Сливен, с която се отчуждават в полза на Община Сливен 164,3 [жк], ведно с подобренията в м. “Д. р.“, представляващи част от поземлен имот с [идентификатор] по кадастралната карта и кадастралния регистър на [населено място], селищно образувание „И.”, землище [населено място], целият с площ 606 кв.м., във връзка с изграждането на обект публична общинска собственост – част от [улица] и о.т. 1126 до о.т. 1125 за осигуряване на достъп до имоти съгласно приетия ПРУ, одобрен с Решение № 928/30.03.2006 г. на Общински съвет – Сливен, като неоснователна.

 

ИЗМЕНЯ Заповед № РД-15-1059/06.06.2024 г. на Кмета на Община Сливен, с която се отчуждават в полза на Община Сливен 164,3 кв. м. земя в м. “Д. р.“, представляваща част от поземлен имот с [идентификатор] по кадастралната карта и кадастралния регистър на [населено място], селищно образувание „И.”, землище [населено място], във връзка с изграждането на обект публична общинска собственост – част от [улица] и о.т. 1126 до о.т. 1125 за осигуряване на достъп до имоти съгласно приетия ПУП, в частта по т.ІІ от заповедта, с която е определено дължимо парично обезщетение за предвидената за отчуждаване земя в размер на 9 190,00 лв., което следва да се изплати по сметка на Р. С., като ЗАВИШАВА оценката, съответно размерът на дължимото парично обезщетение от 9 190 лева на 10 296,94 / десет хиляди двеста и деветдесет и шест и 0,94/ лева.

 

ОСЪЖДА Община Сливен да заплати на Р. С. С., с [ЕГН], с адрес гр .С. [жк]-Б-6, сумата 410 (четиристотин и десет) лева, направени по делото разноски.

 

Решението да се съобщи на страните чрез връчване на препис от същото.

 

Решението на основание чл. 27 ал.6 от ЗОС не подлежи на обжалване.

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: