РЕШЕНИЕ
№ 20
гр. Перник, 22.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на двадесет и втори
април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:ВИКТОР Б. ГЕОРГИЕВ
ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ
при участието на секретаря ТИНА Р. ТОДОРОВА
в присъствието на прокурора Красимир В. Тренчев
като разгледа докладваното от БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ Частно наказателно дело
№ 20251700200158 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.32, ал.1 вр. чл.16, ал.1 от Закона за признаване,
изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на
финансови санкции /ЗПИИРКОРНФС/.
Постъпило е удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета
от 24.02.2005 г. относно прилагане принципа на взаимно признаване на финансови санкции
засягащо българският гражданин К. К.. На последният е наложена финансова санкция в
размер на 150 евро с решение BHRO/924130227470/24 от 12.09.2024 г., влязло в сила на
07.12.2024 г. и постановено от Bezirkshauptmannschaft Wels-Land, Република Австрия.
Представителя на Окръжна прокуратура изразява становище, че направеното
искане не отговаря на всички законови изисквания и не следва да се уважи.
Лицето спрямо което е насочено искането- К. К., редовно призован, се явява. В
хода на производството, след като му бе разяснено характера на производството и
съдържанието на удостоверението по чл.4 изразява становище, че не е известен за
наложената санкция, не му е разяснено правото да обжалва пред съд. Твърди, че на
въпросната дата, когато е извършено нарушението той е бил в Република България, където
живее за постоянно, а превозното средство с което е извършено нарушението е управлявано
от друго лице при което той е живял в Германия и което лице му е откраднало
1
самоличността. Моли да не се признава наложената глоба.
Имайки предвид изразените становища на страните и с оглед на всички събрани
доказателства Пернишки окръжен съд намери следното:
Засегнатото лице К. К. е възразил в хода на производството, че не е извършил
твърдяното нарушение и не е бил уведомен за наложеното му наказание, както и за правото
да обжалва и, че по време на извършване на нарушението е бил на територията на РБ.
По отношение на това българският съд, в лицето на настоящият състав по реда на
чл.32, ал.3 от ЗПИКОНФС е изискал допълнително информация от австрийските власти и е
посочил, че на първо място следва да се представят писмени доказателства за това по какъв
начин засегнатото лице е уведомено, че е извършило нарушение, както и за това по какъв
начин му е разяснено, че има право да отнесе въпроса пред съд; да се представи по
възможност снимка от която да е видно лицето на нарушителя и кога и как е регистрирано
МПС-то с което е извършено нарушението.
В получения отговор от австрийската страна ясно е заявено, че на
правонарушителя е изпратен препис на наказателното постановление с обикновено писмо.
Същото не е било потърсено и е върнато обратно. По делото липсват каквито и да е
доказателства К. К. да е бил известен по друг начин за наложеното наказание. Липсват
данни от българския съд да е потърсена правна помощ за връчване на документи по реда на
КОНВЕНЦИЯТА,съставена от Съвета в съответствие с член 34 от Договора за
Европейския съюз, за взаимопомощ по наказателноправни въпроси между държавите-
членки на Европейския съюз. Следователно, отразеното в приложеното удостоверение по
чл.4, че решението с което му се налага адм наказание е връчено лично не отговаря на
истината. Не са били събрани доказателства които да включват изображение на лицето
нарушител, тъй като по законодателството на издаващата държава такова не е необходимо.
Не са били представени доказателства за това как и от кой е регистриран автомобила с който
е извършено нарушението. Във връзка са твърденията на К. К. съда е изискал информация
от Главна дирекция „Гранична полиция“ от което е видно, че действително същия се е
завърнал на територията на Република България на 15.12.2020 г. и от тази дата няма данни
да е напускал страната. Следователно, засегнатото лице не е било в Австрия по време на
извършване на твърдяното нарушение и превозното средство е било управлявано от трето
лице. При това положение налице са хипотезите на чл.35 т.7 и т.9 от ЗПИКОНФС. По
българското законодателство административнонаказателната отговорност е лична. Не
съществува хипотеза в която трето лице да отговаря за нарушение извършено от друг
пълнолетен и наказателно отговорен гражданин. На това правно основание и във връзка с
чл.32, ал.1 вр. чл.16, ал.7 т.2 от същият закон следва да се откаже признаване, така и
изпълнение на акта по удостоверението по чл.4 от Протокола и да се прекрати
производството.
Като взе предвид изложеното, Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
2
ОТКАЗВА ПРИЗНАВАНЕ И ИЗПЪЛНЕНИЕ НА решение
BHRO/924130227470/24 от 12.09.2024 г., влязло в сила на 07.12.2024 г. и постановено от
Bezirkshauptmannschaft Wels-Land, Република Австрия с което на българския гражданин К.
П. К. с постоянен адрес *** с ЕГН********** е наложена глоба в размер на 150 евро.
Прекратява производството по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на жалба и протест пред Софийски апелативен съд в
седемдневен срок, считано от днес.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3