О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
Номер
Година 2018 Град Варна
Варненският окръжен съд Наказателно
отделение
На петнадесети май Година две хиляди и осемнадесета
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА
ДАСКАЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНЧО САВОВ
РУМЯНА
ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от съдия Румяна Петрова ВЧНД № 505 по описа
на съда за 2018г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по
реда на чл.341ал.2 във вр. с чл.306ал.1т.4 от НПК, образувано по депозирана
частна жалба от М.А.Н. чрез адв. Д.К.срещу определение № 492/20.03.2018г. на
Районен съд- Варна, постановено по НЧХД №4873/2017г., с което е оставено без
уважение искането й за присъждане на разноски за адвокатски хонорар на
основание чл.38 от ЗА. В жалбата се сочи, че постановеното определение е
неправилно, постановено при нарушение на закона и процесуалните правила. Счита,
че нормата на чл.190 от НПК е императивна и съдът е длъжен да възложи
разноските на частния тъжител когато обвиняемият е признат за невинен или
наказателното производство спрямо него е прекратено. Сочи, че в съдебното
заседание е отправена претенцията за заплащане на разноски за адвокат при
условията на чл.38 от ЗА, тъжителите не
са оспорили или възразили срещу това искане, като по силата на чл.188ал.1 от НПК съдът е този, който следва да определи размера на адвокатския хонорар,
съобразно минималните възнаграждения в Наредба №1 към ЗА. Навежда доводи, че
липсата на конкретизация на коя точно от трите хипотези на чл38 от ЗА се прави
позоваване, не е пречка да се възложат разноските, а и съдът е имал възможност да поиска такава
информация с цел изясняване на спора. С оглед изложеното моли съда да отмени
обжалваното определение №492/20.03.2018г. на Районен съд- Варна, постановено по
НЧХД № 4873/2017г.
Срещу частната жалба е
постъпил писмен отговор от Г.В.Г.и С. Й. Г., в който излагат становището си, че атакуваното определение е
правилно и законосъобразно. Изтъкнатите от тях аргументи са, че адв. Д.К.се бил
явил в залата без пълномощно, без договор за правна помощ и не изрекъл нито
една дума в защита на М.А.Н.. Последната според тях била оправдана не защото
била невинна, а защото била на 81 години и наказуемите деяния по чл.209 и
чл.313 от НК били приключили с влезли в сила съдебни решения още през 2013г. Сочат,
че през последната година М.Н. не била отправяла спрямо тях заплахи и не е ги е
нападала с различни клевети, въпреки отказа й да им превежда средства по
изпълнително дело. По изложените
съображения молят да бъде отхвърлена частната й жалба срещу обжалваното
определение, като неправилна и необоснована.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени доводите изложени в жалбата и доказателствата по
делото, намира следното:
НЧХД № 4873/2017г. по описа на ВРС е
образувано по тъжба на частните тъжители Г.В.Г.и С.Й.Г.срещу Г. Т. Н., С. Н. Н.
и М.А.Н. за престъпления по чл.170ал.4 от НК, чл.216ал.4 от НК и по чл.144ал.1
от НК. В обстоятелствената част на тъжбата спрямо М.Н. се съдържат факти
единствено, досежно обвинение за престъпление по чл.144ал.1 от НК. В открито
съдебно заседание на 08.01.2018г., подс. М.А.Н. се е явила лично и е била
надлежно представлявана в процеса от адв. Добрин Каишев. Частните тъжители Г.В.Г.и
С.Й.Г.лично и чрез назначения им служебен защитник са направили изявление, че
оттеглят тъжбата си спрямо подс. М.А.Н.. Изразявайки становището по така
направеното искане, защитникът й – адв. Каишев е поискал съдът да се произнесе
по разноските за адвокатско възнаграждение, като изрично е заявил да му бъде
даден срок да представи доказателства за сторени такива, при условията на чл.38
от ЗА. Възражения срещу така направеното искане от страна на тъжителите и назначеният
им служебен защитник не е било направено. В съдебното заседание на 08.01.2018г.
наказателното производство спрямо М.Н. било прекратено поради оттегляне на
тъжбата при условията на чл. 24 ал.4 т.4
от НПК. На 16.01.2018г. е била депозирана молба от М.А.Н. чрез адв. Д. Каишев с
искане да бъде посочен размерът на дължимите от частния тъжител суми, които по
силата на чл.190 от НПК му се възлагат. Направено е и уточнение, че размерът на
същите при условията на чл.38 от ЗА е 750
лв. по силата на чл.13ал.1 и ал.2 във вр. с ал.3 от Наредба №1 за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Към молбата е бил приложен договор за
правна защита и съдействие от 22.12.2017г. в оригинал, като в същия е било
отразено, че се оказва на М.А.Н. правна защита и съдействие по НЧХД №
4873/2017г. на ВРС, като договореното възнаграждение е било при условията на
чл.38 от ЗА.
Настоящият въззивен състав
счита, че жалбата се явява процесуално допустима, тъй като е подадена в срока
по чл.342ал.1 от НПК, от лице имащо правен интерес от обжалване и срещу акт,
подлежащ на съдебен контрол, като разгледана по същество същата се явява
основателна.
За да остави искането за присъждане на разноски
без уважение, в мотивите си ВРС е приел,
че при липса на изрично конкретизиране при коя от хипотезите на чл.38 от ЗА
адв. Каишев е оказал безплатна правна помощ на подс. Н., било недопустимо
безрезервно да се приеме, че били налице предпоставките на ал.1 от цитираната
разпоредба към момента на сключване на договора. Липсата на тази изчерпателност
на обстоятелствата по чл.38ал.1т.1-3 от ЗА, както в договора за правна помощ и
съдействие, така и в последващата молба, водело до
невъзможност съда да извърши собствена проверка на визираните от ЗА
предпоставки дали такава се е следвала.
На второ място ВРС е приел, че липсват доказателства за реално сторени такива,
съобразно изискването на чл.190ал.1 от НПК, поради което и е оставил без
уважение направеното искане. Настоящата инстанция счита, че определението на
ВРС е неправилно, поради което следва да бъде отменено. Съгласно разпоредбата
на чл.190ал.1 от НПК когато
подсъдимият бъде признат за невинен или наказателното производство бъде
прекратено, разноските по дела от общ характер остават за сметка на държавата,
а разноските по дела, образувани по тъжба на пострадалия до съда, се възлагат
на частния тъжител. В настоящият случай наказателното производство спрямо М.Н.
е било прекратено поради оттегляне на частната тъжба от тъжителите. Съгласно
цитираната норма в този случай направените от подсъдимата разноски следва да
бъдат възложени на частните тъжители, вкл. и адвокатското възнаграждение.
Съгласно чл.38ал.2 от ЗА, адвокатът има
право на адвокатско възнаграждение за оказваната от него безплатна правна помощ
и съдействие в случаите по чл. 38, ал. 1, т.1 –т.3 ЗА, когато насрещната страна
е осъдена за разноски, като съдът е този, който в този случай определя
възнаграждението в размер не по –нисък от предвидения в Наредбата по чл.36ал.2
от ЗА и осъжда другата страна да го заплати. Т.е., за да възникне правото на
адвоката на възнаграждение в хипотезата на безплатна правна помощ и съдействие,
предпоставките са две: да е оказана безплатна адвокатска помощ на лица,
посочени в т. 1 до т. 3 на ал. 1; и - в съответното производство насрещната
страна да е била осъдена за разноски. Посочването на конкретна хипотеза на чл.
38, ал. 1, т-1 т.3 от ЗА в договора за правна помощ и съдействие не е
предпоставка за уважаване на искането за присъждане в полза на адвоката на
възнаграждение, осъществявано при условията на безплатно за страната
процесуално представителство. В този смисъла са определение № 682 от 18.10.2012г.
по ч.гр.д. № 598/2012 г. на ВКС, ІІІ- то г.о. , определение № 256 от 27.10.2011
г.. по гр.д. № 207/2011 г., на ВКС, ІІІ –то г.о., определение № 1199 от
25.10.2013 г. по гр.д. № 4224/2013 г. на ВКС, ІV – то г.о. Адвокатското
възнаграждение, щом е поискано присъждането му, винаги се дължи от страната,
изгубила спора пред съответната инстанция, стига да е доказано заплащането му
като разход в случаите на възмездна правна помощ или да е заявено, че
процесуалното представителство се осъществява като безплатно за страната.
Посочването на конкретно основание от изброените в чл. 38, ал. 1 ЗА не е
условие нито за валидноста на договора за правна помощ и съдействие, нито е
предпоставка за присъждането на възнаграждението по реда на чл.38ал.2 от ЗА.
Нито адвокатът, оказващ безплатна правна помощ, нито страната, на която тя е
предоставена, следва да доказват наличието на основанието, а именно, че лицето
на което се оказва помощта попада в изброените хипотези на чл.38ал.1 от
ЗА. Достатъчно е да се представи договорът
за правна помощ, защото писмената форма е един от способите за доказването му,
и в него да е отбелязано, че помощта се оказва безплатно при условията на чл.38
от ЗА, както е в настоящият случай, за да може съдът да присъди на адвоката на
страната възнаграждение, когато изгубилата спора пред него насрещна страна е
осъдена за разноски. При наличие на оспорване, страната, която оспорва, че
оказаната правна помощ е била безплатна, следва да докаже, че е имало
осъществено плащане по този договор. В настоящият случай при оттегляне на
тъжбата и прекратяване на наказателното производство, на основание чл.190ал.1
от НПК на тъжителите следва да бъдат
възложени направените по делото разноски от подс. Н.. Тъй като осъществената от
адв. Каишев спрямо нея правна помощ е безплатна, то на същия следва да бъде
заплатено по силата на чл.38ал.3 от ЗА дължимото адвокатско възнаграждение. Не
е било направено оспорване от тъжителите, нито пък същите са установили, че
подсъдимата е заплатила хонорар на адвоката за процесуалното представителство
по делото, за да се приеме, че нормата на чл.38 от ЗА е неприложима. Съгласно
чл.188ал.1 от НПК съдът определя възнаграждението, съобразно чл.38ал.2 от ЗА във вр. с Наредба №1 за минималните адвокатски
възнаграждения. В конкретния случай, видно от обстоятелствената част на
тъжбата, по отношение на М.А.Н. е било повдигнато обвинение единствено за
престъпление по чл.144ал.1 от НК. Съгласно чл.13ал.1 т.2 от Наредба №1 за
защита на подсъдимия, частния обвинител или частния тъжител възнаграждението е
500 лева, когато обвинението е за престъпление, за което се предвижда наказание
до 5 години лишаване от свобода, както е в конкретния случай. В този размер
следва и тъжителите да бъдат осъдени да заплатят възнаграждение на адв. Д.
Каишев за осъществената от него правна помощ, тъй като други обвинения спрямо М.Н.
не са били повдигнати, въпреки, че с разпореждането за насрочване са били
посочени три обвинения спрямо всички подсъдими. Ирелевантни в случая са сочените
в отговора на частната жалба обстоятелства, че адвокатът на Н. не бил изрекъл
нито една дума в нейна защита, както и поради какви причини е било прекратено
делото. Видно от материалите по същото, адв. Каишев е осъществявал действия по
защита интересите на своята клиентка, тъй като се е запознавал с делото,
депозирал е отговор по повдигнатите с тъжбата обвинения, явил се е в съдебно
заседание на 08.01.2018г., т.е. реално е
оказал правна помощ на Н.. С оглед разпоредбата на чл.190ал.1 от НПК и чл.38ал.2 от ЗА, тъжителите Г.В.Г.и С.Й.Г.следва
да заплатят на адв. Д. Каишев сумата от 500лева за осъществената от него
безплатна правна помощ по отношение на М.А.Н. по НЧХД № 4873/2017г. по описа на
ВРС.
Воден от горното и на основание чл. 345 ал. 2 от НПК, Варненският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ определение № 492/20.03.2018г. на Районен съд- Варна, постановено по НЧХД №
4873/2017г., с което е оставено без уважение искането на М.А.Н. чрез адв. Д.К.за
присъждане на разноски за адвокатски хонорар на основание чл.38 от ЗА.
ОСЪЖДА тъжителите Г. В. Г., ЕГН **********
и С. Й. Г., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТЯТ на Д. Б. К., ЕГН ********** за оказана
безплатна правна помощ на М.А.Н. по НЧХД № 4873/2017г. по описа на ВРС, сумата от 500лв., представляваща адвокатски
хонорар, на основание чл.190ал.1 от НПК във вр. с чл.38ал.2 от
ЗА във вр. с чл.13ал.1 т.2
от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.