Р Е Ш Е Н И Е
№ 141
Гр. Перник, 29.09.2023 година.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в публично съдебно
заседание, проведено на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и
трета година, в състав:
Съдия: Ивайло Иванов
при съдебния секретар А.М., като разгледа докладваното от съдия Ивайло
Иванов административно дело № 255 по описа за 2023 година на Административен
съд – Перник, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/, във връзка с чл. 145 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на М.Г.В., с ЕГН: **********, с
адрес: *** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-4332-003043 от
28.06.2023 година, издадена от Р.Б.Н. – полицейски инспектор към СДВР, отдел
„Пътна полиция СДВР“, с която е приложена принудителна административна мярка
по чл. 171, т. 1, б. „б“ от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, а именно „Временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство“ за срок
до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 /осемнадесет/
месеца.
Жалбоподателят счита, че заповедта е издадена при
неправилно прилагане на материалния закон и допуснати съществени процесуалния
нарушения. По същество посочва, че административният орган не е доказал
предпоставките, изискуеми се по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП. Счита, че
неоснователно от гледна точка на събраните доказателства в рамките на развилото
се пред административния орган производство е направен извод, че е налице
основание за прилагане на принудителната административна мярка. Твърди, че
издадена заповед не е съобразена с целта на закона и е издадена при неспазване
на принципът за съразмерност, регламентиран в чл. 6 от АПК. С тези доводи моли
съда да отмени оспорената заповед за прилагане на принудителна административна
мярка като незаконосъобразна.
В проведеното на 25.09.2023 година съдебно заседание,
жалбоподателят, редовно призован не се явява, представлява се от адвокат И.М. ***,
която поддържа жалбата и моли съда да
постанови съдебно решение, с което да бъде уважена. Подробни доводи излага в
представени по делото писмени бележки. Претендира присъждане на направени по
делото съдебни разноски, за което прилага списък по смисъла на чл. 80 от ГПК.
В проведеното на 25.09.2023 година съдебно заседание ответникът
по жалбата – Р.Б.Н. – полицейски инспектор към СДВР, Отдел „Пътна полиция“ СДВР
редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител.
Административен съд – Перник, в настоящият съдебен
състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал.
2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приетите по делото писмени доказателства
приема за установено от фактическа страна следното:
С Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/
Серия GA № 1007455 от
22.06.2023 година, съставен от М.Е.С.на длъжност: младши автоконтрольор в отдел „Пътна полиция“ към
СДВР, в присъствието на свидетелите – очевидци: А.В.Д.и Б.Р.Б. е установено по
данни на свидетел очевидец, че М.Г.В., с ЕГН: **********, с адрес: *** в
качеството си на водач, на 21.06.2023 година, в 23:35 часа, в град София, бул. „***“
с посока на движение от гр. С. към ж.к. *** управлява лек автомобил Мерцедес ***с
рег. № СВ *** ТХ, собственост на К.Х.П., с ЕТН: **********, като в района на
бензиностанция Лукойл при извършване на маневра, която е свързана с частично
навлизане в съседна пътна лента от ляво на платното за движение не пропуска
моторно превозно средство с рег. № ВЕХ571Е, който се движи по нея и реализира пътно
транспортно произшествие с него. Водачът е отказал да бъде изпробван с
техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с фаб. № ARNA- 0136, като му е издаден талон за медицинско изследване №
0151095 за УМБАЛ „Св. Анна“. Жалбоподателят към момента на проверката не е
представил контролен талон към свидетелството за управление на моторно превозно
средство и СУМПС. Актосъставителят е квалифицирал извършеното деяние, като
виновно нарушение по чл. 25, ал. 2, предл. първо от ЗДвП, чл. 174, ал. 3, предл.
първо от ЗДвП и чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Актът е връчен на нарушителя на
22.06.2023 година, който го е подписал с възражение / лист 25/.
Със Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка /ЗППАМ/ № 23-4332-0003043 от 28.06.2023 година, издадена от Р.Б.Н. – полицейски
инспектор към СДВР, отдел „Пътна полиция- СДВР“ на основание чл. 171, т. 1, б.
„б“ от ЗДвП е приложена принудителна административна мярка „Временно отнемане
на свидетелството за управление на моторно превозно средство“ за срок до
решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, тъй като М.Г.В.
е отказал да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническа средства
Алкотест Дрегер 7510 с фабричен № ARNA- 0136. Заповедта е връчена на жалбоподателя на 28.07.2023
година /лист 24/.
С приложената по делото административна преписка е
представено и прието като писмено доказателство сведение, дадено от В.В.Л., с
което същият е заявил пред органите на реда, че на въпросната дата са били заедно
с жалбоподателя на заведение, след което последният се е качил в процесния лек
автомобил, когато след бензиностанция Лукойл намираща се в гр. Б. са били
ударени от друг лек автомобил с чужди номера, който бил избягал от мястото на
удар, в следствие на което са предприели преследване в посока магистрала
„Тракия“, като въпросният лек автомобил с чужди номера е пристигнал при тях с
полицейска кола /лист 28/.
По делото като доказателство е представена и докладна
записка, дадена от младши инспектор Б.Р.Б., в която същият е заявил, че на
посочената дата 22.06.2023 година, около 00:00 часа са били установили на КПП
51, посока София, когато при тях спрял лек автомобил Ауди Кю с рег. № BMGE285, като пътниците от този автомобил започнали да говорят
на него и на колегата му на чужд език и да сочат в обратната посока, откъдето
идвал друг лек автомобил- Мерцедес с рег. № СВ***ТХ, от който слезли
двама души, като шофьорът на този автомобил тръгнал към полето, а неговият
спътник във видимо нетрезво състояние е заявил, че автомобил с чужди номера е
ударил техният, след което е избягал и те тръгнали след него. Пътникът от
мерцедес с рег. № СВ***ТХ
е обяснил, че автомобилът е управляван от лицето М.Г.В.. След определен
интервал от време, другият автомобил участващ в удара с процесният лек
автомобил се е появил също на мястото на проверка от страна на пътна полиция
/лист 31/.
Представена е скица на пътно транспортно произшествие към
протокол № 1835924 с дата 21.06.2023 година и час 23:35 часа /лист 27/, талон
за изследване № 0151095; протокол за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за употреба на алкохол и/ или наркотични вещества или техните
аналози /лист 32/, справка за водач /лист 33/.
По делото с придружително писмо с изх. № 433200-102711 от
19.09.2023 година е представена Заповед № 513з-6324 от 17.08.2018 година за
преназначаване на по – висока длъжност в рамките на съответния вид длъжност на
държавен служител в Столична дирекция на вътрешните работи, от която е видно,
че инспектор Р.Б.Н.- полицейски инспектор IV степен в 01 група „Административно-наказателна дейност“
на 03 сектор „Административно обслужване“ към отдел „Пътна полиция“ при
Столична дирекция на вътрешните работи е преназначен на по – висока
изпълнителска длъжност- полицейски инспектор III степен в 01 група „Административно-наказателна дейност“
на 03 сектор „Административно обслужване“ към отдел „Пътна полиция“ при
Столична дирекция на министерство на вътрешните работи /лист 54/.
При така установените факти, настоящият съдебен състав на
Административен съд – Перник, като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК
цялостна проверка за законосъобразност на оспорения индивидуален
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК достигна до следните
правни изводи:
Заповедта за прилагане на принудителна административна
мярка № 23-4332-003043
от 28.06.2023 година, издадена от Р.Б.Н. – полицейски инспектор в отдел „Пътна
полиция“ към СДВР е връчена на жалбоподателя на 28.07.2023 година. Жалбата
срещу заповедта е депозирана в Административен съд – Перник на 31.07.2023
година. С оглед на това се счита, че жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал.
1 от АПК, насочено е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, адресат на който
е жалбоподателят, поради което е процесуално допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Относно компетентността на органа, издал оспорения административен
акт:
Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните
административни мерки по чл. 171, т. 1, т. 2, т. 2а, т. 4, т. 5, буква „а“, т. 6
и т. 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за
контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от
тях длъжностни лица. Процесната заповед е издадена от Р.Б.Н. – полицейски
инспектор към СДВР, отдел „Пътна полиция“, в производство по прилагане на
принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/.
По делото е представена Заповед № 513з-6324 от 17.08.2018
година, издадена от директора на СДВР, с която на основание чл.143, ал.1, т.6,
чл.159, ал.1, т.3 и чл.164, ал.2 от ЗМВР, чл.4б от Наредба № 8121з-310/
17.07.2014 година Р.Б.Н. е преназначен на по – висока длъжност, а именно –
полицейски инспектор III степен в 01 група „Административно – наказателна дейност“ на 03 сектор
„Административно обслужване“ към отдел „Пътна полиция“ при Столична дирекция на
вътрешните работи. На практика тази заповед представлява доказателство, че към
датата на издаване на Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 23-4332-003043 от 28.06.2023 година същият е заемал посочената в
заповедта длъжност, а именно полицейски инспектор към СДВР, отдел „Пътна
полиция“.
Въпреки горното обаче, съдът счита, че по делото не са
представени надлежни доказателства досежно компетентността на административния
орган, издал оспорената заповед. Законодателят, в разпоредбата на чл. 172, ал.1
от ЗДвП възлага в правомощие на ръководителите на службите за контрол по този
закон или от оправомощени от тях длъжностни лица да прилагат принудителни
административни мерки с мотивирана заповед. В случая компетентни по чл. 172,
ал. 1 от ЗДвП лица да прилагат ПАМ са директорите на съответните областни
дирекции на Министерство на вътрешните работи или оправомощени от тях
длъжностни лица. В последният случай, оправомощаването следва да се извърши с
изрична заповед, издадена от директора на съответната областна дирекция на МВР,
в която да бъдат възложени съответни правомощия за прилагане на принудителни
административни мерки с мотивирана заповед от изрично посочена в тази заповед
категория лица, които да бъдат посочени по общ белег или поименно. В настоящият
случай такава изрична заповед от страна на директора на Столична дирекция на
вътрешните работи не е представена въпреки указанията, дадени от настоящият
съдебен състав.
Следователно по делото не се доказва, че към датата на
издаване на оспорената заповед, а именно 28.06.2023 година ответникът е
разполагал с материална компетентност да приложи принудителна административна
мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, поради което следва да се приеме, че
издадената заповед, с която се прилага принудителна административна мярка е
издадена от материално некомпетентен орган.
Предвид изложеното е налице основание по чл. 146, т. 1 от АПК за незаконосъобразност на оспорената заповед, което е от такова естество,
че обуславя нищожност на акта на основание чл. 172, ал. 2 от АПК.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото следва да бъде уважено
направеното от страна на процесуалния представител на жалбоподателя искане за
присъждане на направени по делото съдебни разноски, предвид което ответникът по
жалбата следва да бъде осъден да заплати сума в общ размер на 1 010 /хиляда и
десет/ лева, от които 10 /десет/ лева, представляващи заплатена по делото
държавна такса, за което е представено разписка № OB63107230019473 от 31.07.2023 година /лист 9/
и 1 000 / хиляда/ лева заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна
защита и съдействие от 31.07.2023 година /лист 8, гръб/.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2
от АПК, предл. второ, настоящият съдебен състав на Административен съд – Перник
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНА Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка /ЗППАМ/ № 23-4332-003043 по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП от 28.06.2023
година, издадена от Р.Б.Н. – полицейски инспектор към СДВР, отдел „Пътна
полиция“ СДВР, с която на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП на М.Г.В., с
ЕГН: **********, с адрес: *** е наложена принудителна административна мярка „Временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство“ до
решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, считано от
датата на отнемане.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи с адрес: гр. София, ж.к. Дианабад,
ул. ***№ 4 да заплати на М.Г.В., с ЕГН: **********, с адрес: *** съдебни
разноски в размер на 1 010 /хиляда и десет/ лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно
чл.172, ал.5 от ЗДвП.
Съдия:/п/