№ 128
гр. Стара Загора , 25.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VII-МИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на тринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Тодор Минов
при участието на секретаря Деяна Ив. Генова
като разгледа докладваното от Тодор Минов Административно наказателно
дело № 20215530200975 по описа за 2021 година
Обжалвано е наказателно постановление № 507930-F531729 от
23.04.2020 година на Началник отдел „Оперативни дейности“ при ТД на НАП
– Пловдив /упълномощен със Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 година на
Директора на НАП/, с което на “Е. П. Т.“ЕООД град Стара Загора, ЕИК
**********, представлявано от СВ. П. Б., ЕГН *********** е наложено
административно наказание – „имуществена санкция“ в размер на 600
/шестстотин/ лева за нарушение по чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006 година за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин, във връзка с чл.118, ал.1 от Закона за данък върху
добавената стойност, във връзка с чл.185 ал.1 от Закона за данък върху
добавената стойност.
В жалбата и в постъпилото писмено становище, чрез
процесуалния представител, се излагат доводи за незаконосъобразност на
обжалваното наказателно постановление и моли съда същото да бъде
отменено изцяло. Алтернативно се поддържа искане за намаляване размера
на наложеното наказание, към предвидения в закона минимум. Претендира се
1
разноски.
Въззиваемият чрез процесуалния си представител, взема
становище, че жалбата е неоснователна, като в хода на съдебните прения
излага съображения, че обжалваното наказателно постановление следва да
бъде потвърдено. Претендира за разноски.
Старозагорският районен съд, след като обсъди оплакванията
изложени в жалбата, събраните по делото писмени и гласни доказателства, и
становищата, и доводите на страните намери за установено следното:
Жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
На “Е. П. Т.“ЕООД град Стара Загора, ЕИК **********,
представлявано от СВ. П. Б., ЕГН *********** е съставен Акт за
установяване на административно нарушение № F531729 от 18.12.2019
година за това, че при извършена проверка на 14.11.2019 година в 15.50 часа
в обект „сервиз за гуми“, находящ се в град Стара Загора, зона летище,
околовръстен път, стопанисван от жалбоподателя, се констатирало, че
дружеството в качеството му на задължено лице по чл.3, ал.1 от Наредба №
Н-18 от 13.12.2006 година за регистриране и отчитане чрез фискални
устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват
продажби чрез електронен магазин, не регистрира и отчита всяка една
извършена продажба на стоки и услугиот търговския обект, чрез издаване на
фискални касови бележки от въведеното в експлоатация за обекта фискално
устройство, с което е допуснато нарушение на разпоредбата на същата
наредба. При извършена от органите по приходите по време на проверката,
преди легитимация, контролно покупка на баланс на гуми на обща стойност
10 лева, плащането е направено в брой на лицето Р.С.Р., ЕГН ******,
назначен на длъжност – монтажен оператор, за което не е издаден фискален
бон от наличното в обекта ФУ с ИН на ФУ DY452548 и ФП *********.
Нарушението е констатирано с протокол за извършена проверка серия АА
0043873/14.11.2019 година. Деянието е квалифицирано като нарушение по
чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година за регистриране и отчитане
чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията
към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които
2
извършват продажби чрез електронен магазин, във връзка с чл.118, ал.1 от
Закона за данък върху добавената стойност. При съставяне на акта
жалбоподателя се е възползвал от правото си на възражение, и е подал такова
в писмен вид. Възражението е разгледано от АНО но не е уважено.
Въз основа на този акт за установяване на административно
нарушение е издадено обжалваното наказателно постановление, в което
нарушението, констатирано при извършената проверка е описано и
квалифицирано така, както е в акта. На дружеството, на основание чл.185,
ал.1 от ЗДДС, е наложено административно наказание – „имуществена
санкция“ към минималния предвиден в закона размер от 600 лева.
За изясняване на обстоятелства по делото се събраха и гласни
доказателства.
При съвкупната преценка на всички събрани по делото
доказателства, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление
следва да бъде изменено по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006 година за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин, всяко лице е длъжно за регистрира и отчита
извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговския
обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или на касова бележка
от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в
наличност по платежна сметка, кредитен превод и други посочени в текста.
Съгласно разпоредбата на чл.118, ал.1 от ЗДДС, всяко регистрирано и
нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита
извършените от него доставки/продажби в търговския обект, чрез издаване на
фискална касова бележка от фискално устройство независимо дали е поискан
друг данъчен документ, а получателят е длъжен да получи фискалната касова
бележка и да я съхранява до напускането на обекта. В разпоредбата на чл.185,
ал.1 от ЗДДС е предвидено съответното административно наказание, за
допуснато в тази насока нарушение.
В разглеждания случай за съда е безспорно, че в момента на
3
извършената и заплатена покупка на баланс на губи на обща стойност от 10
лева не е била издадена касова бележка от фискално устройство, с което
несъмнено виновно е нарушена разпоредбата на чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18
от 13.12.2006 година за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин, във връзка с чл.118, ал.1 от Закона за данък върху
добавената стойност. Това несъмнено се установява от разпитаните по делото
свидетели – актосъставителя Д.П. и свидетеля по акта Т.В.. Не се представиха
доказателства за издаден фискален касов бон за направената покупка, поради
което съдът приема това за безспорно установено. За съда е безспорно, че
проверяващият – актосъставителя е заплатил поисканата му парична сума от
10 лева и за тази сума не е му е бил издаден фискален бон. Излагат доводи, за
незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление във връзка с
допуснати процесуални нарушения. Съдът намира, че при издаване на
обжалваното наказателно постановление не са допуснати процесуални
нарушения, спазени са изискванията на закона, безспорно е установено
административното нарушение, неговия извършител и фактическата
обстановка във връзка с това. Обжалваното наказателно постановление е
издадено от компетентен орган – упълномощен. Несъмнено АУАНН е връчен
на лице надлежно упълномощено от управляващия и представляващ
дружеството.
Съгласно разпоредбата на чл.185, ал.1 от ЗДДС за допуснатото и
описано по – горе нарушение е предвидена имуществена санкция в размер от
500 до 2 000 лева. При определяне на наказанието съгласно разпоредбата на
чл.27, ал.2 от ЗАНН се вземат пред вид тежестта на нарушението, подбудите
за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя. В разглеждания
случай следва да се има предвид от една страна, че нарушението е първо
/факт за който не се спори по делото/, от друга, че неговата тежест е малка –
неиздаване на касова бележка за сумата от 10 лева. Също така, обществената
опасност на това нарушение, като се вземе предвид неговата стойност, е
ниска. С оглед на това, съда намира, че имуществената санкция, която следва
да се наложи за допуснато от него нарушение по чл.118, ал.1 от ЗДДС, във
4
връзка с чл.185, ал.1 от ЗДДС, следва да бъде към минималния предвиден в
закона размер от 600 лева. Наложената такава от страна на административно-
наказващия орган е съобразена с разпоредбата на чл.27, ал.2 от ЗАНН, поради
което и се явява законосъобразна.
Предвид претенцията на представителя на въззиваемия за
присъждане на разноски, съдът намира, че следва да присъди юрисконсултско
възнаграждение към минималния предвиден размер от 100 лева.
Предвид изложеното до тук съдът намира, че обжалваното
наказателно постановление, като законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Воден от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 507930-F531729
от 23.04.2020 година на Началник отдел „Оперативни дейности“ при ТД на
НАП – Пловдив /упълномощен със Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 година
на Директора на НАП/, с което на “Е. П. Т.“ЕООД град Стара Загора, ЕИК
**********, представлявано от СВ. П. Б., ЕГН *********** е наложено
административно наказание – „имуществена санкция“ в размер на 600
/шестстотин/ лева за нарушение по чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006 година за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин, във връзка с чл.118, ал.1 от Закона за данък върху
добавената стойност, във връзка с чл.185 ал.1 от Закона за данък върху
добавената стойност, КАТО ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА “Е. П. Т.“ЕООД град Стара Загора, ЕИК **********,
представлявано от СВ. П. Б., ЕГН *********** ДА ЗАПЛАТИ на ТД на НАП
– град Пловдив, ЕИК ****** сумата от 100 /сто/ лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение за явяване в съдебно заседание на
процесуален представител.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в
четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението от страните пред
5
Административен съд град Стара Загора.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
6