Р Е Ш Е Н И Е
№ ...............
гр. София,10.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Г състав, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА
ИВА НЕШЕВА
при
секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Попколева гражданско
дело № 8451 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от 21.02.2019
г. на ищеца „Т.С.“ ЕАД против решението от 04.02.2019 г. по гр. дело № 44157/2017
г. на Софийския районен съд, 77 състав, с което са отхвърлени предявените от
жалбоподателя срещу ответника Л.К.Н., установителни искове с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за следните суми:
1/сумата от 1 312,06 лв., представляваща цена на доставена топлинна енергия за
периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г. за имот, находящ се в гр. София, ж.к.
“**********“, бл.********, ведно със законната лихва за забава от 12.04.2017
г.-датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане; 2/ за сумата
от 154,73 лв.-лихва за забава върху главницата от 1 312,06 лв. за периода
от 15.09.2015 г. до 29.03.2017 г.; 3/ за сумата от 62,25 лв.- цена на услугата
дялово разпределение за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г. и 4/ за
сумата от 12,14 лв.-лихва за забава върху главницата от 62,25 лв. за периода от
15.09.2015 г. до 29.03.2017 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК от 25.04.2017 г. по ч. гр.д. № 22939/2017 г. по описа на СРС.
В жалбата се твърди че неправилно и
необосновано СРС е приел, че ответникът няма качеството клиент на топлинна
енергия, въпреки приетите по делото доказателства, от които се установява, че
ответникът е собственик на ½ ид.ч. от процесния топлоснабден имот.
Според въззивника учреденото право на ползване в полза на трето лице не променя
извода, че ответникът е материалноправно легитимиран да отговаря, доколкото
партидата за имота е открита на негово име.
С
оглед изложеното, моли решението да бъде отменено, като вместо него бъде
постановено друго, с което предявените искове да бъдат уважени изцяло.
Претендира и присъждане на съдебни разноски за въззивната инстанция..
В срока за отговор на въззивната жалба
ответникът не е депозирал такъв
Софийският градски съд, като прецени събраните
по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК във връзка с
наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за
установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е частично основателна.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата с изключение на случаите когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от
страните – т.1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което
въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по
наведените оплаквания в жалбата на ищеца.
Процесното първоинстанционно решение е
валидно и допустимо. Същото обаче е частично неправилно, тъй като
първоинстанционният съд не е взел предвид всички събрани по делото
доказателства относно собствеността върху процесния имот и наличието на
учредено право на ползване върху него, респективно дали последното е
съществувало през периода, за който се претендират вземания за доставена
топлинна енергия или е било погасено.
Предмет
на разглеждане в производство са положителни установителни искове за наличието
на вземания на ищеца спрямо ответника, в качеството му на собственик на
процесния топлоснабден имота, за цена на реално доставена топлинна енергия за
периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2016 г.,
цена на услугата дялово разпределение за същия период и съответните обезщетения
за забава върху двете главници за периода от 15.09.2015 г. до 29.03.2017 г.
В срока за отговор ответникът е оспорил
исковете с възражения, че исковата молба е нередовна поради невнесена държавна
такса, а оттам и за предявяване на иска извън преклузивния месечен срок.
Ответникът не е оспорил твърдението, че е собственик на процесния имот, а
единствено е изложил доводи, че по делото не са представени доказателства за
наличието на валидно правоотношение между него и ищцовото дружество.
Съгласно
разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ /ДВ, бр. 54/2012 г./ всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в
сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за
дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и
да заплащат цена за топлинна енергия при условията и реда, определени в
съответната наредба по чл.36, ал.3. Клиентите в сграда - етажна собственост,
които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават
клиенти на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и от
отоплителните тела в общите части на сградата – ал.6 на чл.153 ЗЕ. Продажбата
на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията, които
задължително се публикуват най-малко в един централен и в един местен
всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване.Общите условия влизат в сила
30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено
приемане от клиентите.
В конкретния случай по делото е безспорно
установено, че ответникът е собственик на ½ ид.част процесния
топлоснабден имот, който е придобил по дарение от своята баба Е.И.М.през 1997
г. Останалата ½ ид.ч. от имота е дарена на нейния син П.М.М.. От нот.акт
за дарение е видно, че дарителката си е запазила правото на ползване върху
имота пожизнено и безвъзмездно. Видно от приетия нот.акт за покупко-продажба №
83, том III, рег. № 9276, дело № 421/20017 г. П.М.М. се е разпоредил
със своята ½ ид.ч. от имота, като я е продал на Константин Н. И. и М.М.И..
От акта е се установява, че върху имота вече няма учредено вещно право на
ползване, тъй като то е погасено на основание чл.59, ал.1 ЗС, доколкото Е. М.а
е починала, видно от представения при сключване на договора препис –извлечение
от акт за смърт № 500 от 17.11.2003 г. , издадено от район „Илинден“ при СО. При
тези данни следва да се приеме, че ответникът Л.К.Н., като собственик на ½
ид.ч. от топлоснабдения имот е носител на задължението за заплащане на цената
на доставената топлинна енергия в него съобразно притежавана от последния
идеална част от него.
Съгласно
приетото от СРС заключение на комплексната съдебна експертиза, за процесния
имот е начислявана топлинна енергия за отопление, отчетена от три топлинни
разпределители, монтирани на три радиатора, за БГВ, отчитана въз основа на два
узаконени водомера и топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация,
изчислена на база пълен отопляем обем от 165 куб. м. на жилището. И за двата
отчетни периода са извършени реални отчети на уредите, което се установява и от
приетите по делото отчети, носещи подпис на потребителя за аб. № 363257. Според
заключението реално потребената топлинна енергия за периода от 01.05.2015 г. до
30.04.2016 г., е на стойност 1 311,25
лв., а законната лихва за забава за периода от 15.09.2015 г. до 29.03.2017 г. върху
задълженията по чл.32, ал.2 ОУ за продажба на топлинна енергия за битови нужди
на потребители в гр.София от 2014 г., които са обнародвани във вестник „24
часа“ и вестник 19 мин. и са влезли в сила от 14.03.2014 г / т.е. по общите
фактури/ е в размер на 154,49 лв. Вещото лице е дало заключение, че цената на
услугата за дялово разпределение за двата отчетни периода е в размер на 62,25
лв., а обезщетението за забава върху нея е в размер на 12,14 лв.
При
тези данни и с оглед изводите, че ответникът е материалноправно легитимиран да
отговаря по исковете като съсобственик на имота до размера на притежаваната от
него ½ ид.ч., въззивният съд приема, че исковете са частично основателни
до следните размери: по исковете с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД до размера от 655,62 лв.-цена на доставена топлинна енергия и до размера от
31,12 лв.-цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2015 г. до
30.04.2016 г., а по исковете с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД
до размера от 77,24 лв. –обезщетение за забава върху вземането за топлинна
енергия и до размера от 6,07 лв. - обезщетение за забава върху вземането за
дялово разпределение за периода от 15.09.2015 г. до 29.03.2017 г. В останалата
част предявените искове се явяват неоснователни.
С оглед изложеното, обжалваното решение на
СРС следва да бъде отменено в частта, с която исковете са отхвърлени до
посочените по-горе размери и вместо него да бъде постановено друго, с което
исковете да бъдат уважени. В останалата обжалвана част решението следва да бъде
потвърдено.
При този изход на спора – частична основателност
на въззивната жалба, на въззивника следва да се присъдят разноски съразмерно
уважената част на исковете за производството пред СГС, които са в размер на 68,49 лв. / за
държавна такса и за юрисконсулстко възнаграждение/ С оглед частичната
основателност на исковете, на ищеца следва да се присъдят и сторените от него
разноски за заповедното и исковото производство пред СРС, които са в размери,
както следва: 40,38 лв. – за заповедното производство и 311,85 лв. – за
исковото производство.
Така мотивиран Софийският градски съд,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решението от 04.02.2019 г. по гр. дело
№ 44157/2017 г. на Софийския районен съд, 77 състав, в частта, с която са отхвърлени предявените от
„Т.С.“ ЕАД срещу Л.К.Н., установителни искове с правно основание чл.422 ГПК вр.
чл.79, ал.1 ЗЗД за сумата от 655,62 лв.-цена на доставена топлинна енергия за
периода 01.05.2015 г. до 30.04.2016 г. за имот, находящ се в гр. София, ж.к. “**********“,
бл.********, ведно със законната лихва за забава от 12.04.2017 г.-датата на
подаване на заявлението до окончателното изплащане; за сумата от 31,12 лв.-цена
на услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2016 г. и
искове с правно основание чл.422 ГПК вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД за сумата от 77,24
лв. –обезщетение за забава върху вземането за топлинна енергия 15.09.2015 г. до
29.03.2017 г . и за сумата от 6,07 лв. - обезщетение за забава върху вземането
за дялово разпределение за периода от 15.09.2015 г. до 29.03.2017 г. , като
вместо него постановява:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Т.С.“
ЕАД, ЕИК*******искове с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и
чл.86, ал.1 ЗЗД, че Л.К.Н., ЕГН ********** с адрес *** дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК*******следните суми: 1/ сумата от 655,62 лв.-цена на доставена топлинна
енергия за периода 01.05.2015 г. до 30.04.2016 г. за имот, находящ се в гр.
София, ж.к. “**********“, бл.********, ведно със законната лихва за забава от
12.04.2017 г.-датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане; 2/
сумата от 31,12 лв.-цена на услугата
дялово разпределение за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2016 г.; 3/ сумата от
77,24 лв. –обезщетение за забава
върху вземането за топлинна енергия 15.09.2015 г. до 29.03.2017 г . и 4/ сумата
от 6,07 лв. - обезщетение за забава
върху вземането за дялово разпределение за периода от 15.09.2015 г. до
29.03.2017 г.
ПОТВЪРЖДАВА решение от 04.02.2019 г. по гр. дело
№ 44157/2017 г. на Софийския районен съд, 77 състав, в останалата обжалвана
част.
ОСЪЖДА Л.К.Н., ЕГН **********
с адрес *** да заплати на „Т.С.“ ЕАД, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 420,73 лв.–разноски за заповедното и
исковото производство пред СРС и за производството пред СГС.
Решението е постановено при участието на
трето лице помагач на ищеца – „Т.“ ООД.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.