Р Е Ш Е Н И Е
№174
гр. Велико Търново, 08.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд гр.Велико Търново –
шести състав, в съдебно заседание на седемнадесети май през
две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН БУЮКЛИЕВ
при участието на секретаря С.М., изслуша
докладваното от председателя адм. дело № 68 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 172, ал.5 от ЗДвП.
Жалбоподателят С.-М.И.Г. ***, е
обжалвал като незаконосъобразна заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №20-1275-000765 от 7.12.2020 на началника на сектор
„Пътна полиция“ при Областна дирекция на МВР – Велико Търново, с която му е
наложена ПАМ по чл.171, т.2, буква "а"„от ЗДвП – временно спиране от
движение на ММПС до отстраняване на неизправността, считано от датата на
изземането на свидетелството за регистрация на МПС.
В жалбата са наведени оплаквания, че тази
заповед е издадена при липса на материална и териториална компетентност, при
допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, при
неспазване на формата и при липса на материалноправните предпоставки за
прилагането и.
Конкретно се поддържа, че същественото
нарушаване на административно-производствените правила се състои в невръчването
на адресата на заповедта на АУАН, въз основа на който е издадена заповедта.
Поддържа се и, че заповедта е издадена при неизяснена фактическа обстановка,
като не е изпълнено задължението по чл.36 от АПК досежно изискването ответникът
служебно да събере релевантни доказателства. По отношение на неспазването на
формата на акта се поддържа конкретно, че всъщност в заповедта липсват мотиви,
тъй като не са посочени онези обстоятелства, проявлението на които е
предпоставка за прилагането на ПАМ като процесната. Най - сетне, поддържа се и, че доказателствата по
делото не установяват нарушенията, извършени от жалбоподателя, за
преустановяването на които е издадена принудителната мярка. В контекста на
изложеното сочи, че автомобилът му е технически изправен, като са изпълнени
изискванията на чл.10, т.10, буква „б“ от ППЗДвП. Сочи, че нивото на шум е
нормативно определено, като не може да почива на субективни възприятия. Извън
това аргументира, че не е налице твърдяната промяна в конструкцията на МПС,
ограничаваща видимостта през челното стъкло. Освен това се сочи, че всъщност
длъжностните лица, направили проверката не са извършвали изобщо оглед на
автомобила, за да установят физическа намеса, довела до промяна на свойствата
на челното стъкло на автомобила. Сочи, че доказателства за облепването на
стъклото с фолио, което да ограничава видимостта, липсват. В открито заседание,
както и в представената по делото писмена защита поддържа оплакванията си чрез процесуалния си
представител адв. Т., като претендира и разноските по делото.
Ответникът по делото, началника на
сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на МВР – Велико Търново, не взема
становище по жалбата.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните и представените по делото
доказателства, приема за установено следното:
Жалбата, като подадена в срок, от
легитимирано лице, против подлежащ на оспорване акт, е допустима за разглеждане по същество.
Видно е от съдържанието на самата
заповед, че същата е връчена на 26.01.2021 г. на жалбоподателя, като от
щемпела, положен върху пощенският плик, с който жалбата е подадена чрез
ответника до съда /лист 8 от делото/ се установява, че датата на подаване е 8.02.2021
година, при което е спазен 14 дневния решителен и преклузивен срок за
подаването и. Жалбоподателят е адресат на заповедта и последната е
неблагоприятна за него, поради което е налице процесуална легитимация за
обжалването и.
По същество жалбата е частично основателна.
Според доказателствата, представени по
преписката, съответно събрани от съда, се установява следната обстановка:
Според
обстоятелствената част на процесната заповед /лист 5 от делото/, на 01.12.2020
година около 20, 50 часа в град Велико Търново на кръстовището на улица Васил
Левски и улица Цар Освободител жалбоподателят като водач на МПС БМВ 530Д с №***
в посока към улица Независимост управлява собствения си лек автомобил, който е
въпросното БМВ със значителна техническа неизправност – неизправно шумозаглушително
устройство. Посочено е освен това и, че водачът е ограничил видимостта през
челното стъкло на автомобила, осигуряващо видимостта на водача към пътя, като е
поставено черно фолио. Констатирано е, че жалбоподателят не носи свидетелството
за регистрация на МПС. При това е прието, че с това жалбоподателят нарушава
разпоредбите на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП, чл.105, ал.1 от ЗДвП и чл.100, ал.1,
т.2 от ЗДвП. Впрочем последното нарушение е ирелевантно за прилагането на
административната принуда и не следва да се обсъжда от съда, тъй като за
предотвратяване на последиците от извършването му законът не предвижда
прилагане на ПАМ. Разпоредено е временното спиране от движение на МПС до
отстраняване на неизправностите.
На същата
дата е съставен АУАН серия GA, №***/лист 13 от делото/, в който са описани
идентични обстоятелства, като е посочено, че водачът на МПС е нарушил виновно
същите разпоредби на ЗДвП, цитирани по-горе. От самото съдържание на този акт
се установява, че със съдържанието на АУАН жалбоподателят е отказал да се
запознае, като както отказът му да подпише акта, така и отказа да получи препис
от него са удостоверени с подпис на свидетеля Я.Н.А..
От
представеното към жалбата и прието като доказателство по делото удостоверение
за техническа изправност на ППС за ППС с рег. №*** , се установява, че на
14.10.2020 година на въпросното МПС е извършен преглед по реда и при условията
на НАРЕДБА № Н-32 от 16.12.2011 г. за
периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните
превозни средства, като автомобилът е технически изправен към момента на
извършения преглед.
От събраната
по преписката докладна записка на актосъставителя се установява, че същият е
спрял жалбоподателя, защото последният се е движил с неизправна
шумозаглушителна уредба и затъмнен преден прозорец на автомобила. Посочено е,
че лицето, посочено като свидетел на отказите на жалбоподателя да подпише акта
и да му се връчи екземпляр от него, се е убедило в техническото състояние на
МПС, управлявано от жалбоподателя.
Събраното
като доказателство по делото становище официалният вносител на автомобили с
марка БМВ, придружено с конкретните технически спецификации на автомобил БМВ с
идентификационен номер WBANC71000B645334, модел 530,
обозначение на развитието Е60 установява по-специално, че в специалното
оборудване на този автомобил е включена опцията „windscreen, green – tinted upper strip“ – частично затъмнение в зелен цвят на черното стъкло, като
затъмнителната лента е в горната част на челното стъкло. От представената част I на свидетелството за
регистрацията на автомобила се установява, че автомобилът с регистрационен
номер, вписан в ЗППАМ и в АУАН е идентичен с този, за който се отнасят данните
в посоченото становище и приложеното към него писмено доказателство.
От разпита на
свидетеля К.П.се установява, че по негови спомени е имал среща с жалбоподателя
пред сладкарница „Амарето“. Когато се е появил, спрял двигателя и го изключил и
до него спрял патрулен автомобил. Полицаите извършили проверка, като това отнело доста време, като са взели
документите на жалбоподателя, а той е излязъл да пуши. Проверката е извършена в
тъмното време на денонощието.
Какви са
изводите на съда при така установената обстановка съобразно събраните
доказателства?
Според разпоредбата на чл.172 от ЗДвП „Принудителните
административни мерки по чл.
171, т. 1, 2,
2а,
4,
т. 5, буква "а", т. 6 и 7
се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по
този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях
длъжностни лица“. Според представената заповед № 366з-2141/27.07.2017 г. на
директора на ОДМВР – Велико Търново /лист 25 от делото/, началникът на сектор
„Пътна полиция“ в отдел „ОП“ при ОДМВР – Велико Търново може да налага ПАМ по
чл.171, т.2 от ЗДвП /във всичките предвидени от тази точка хипотези/. Посоченото
правомощие за това възниква от заповед №8121з-1524 от 9.12.2016 г. на министъра
на вътрешните работи, съдържанието на която е служебно известно на съда. При
това положение заповедта за прилагане на принудителната мярка е валиден
административен акт, като той е издаден от компетентен по степен, материя и
територия административен /полицейски/ орган.
Що се касае до формалната
законосъобразност, то съдът приема, че досежно нарушаването на разпоредбата на
чл.105, ал.1 от ЗДвП, което съставлява една от причините да се приложи мярката,
то формата на административния акт е спазена. Като фактическо основание е
посочено следното обстоятелство, а именно: водачът е ограничил видимостта през
челното стъкло на автомобила, което от своя страна осигурява видимостта му към
пътя, като е поставено черно фолио. Това представлява нарушаване на
разпоредбата на чл.105, ал.1 от ЗДвП. Основното изискване на разпоредбата на
чл.172, ал.1 от ЗДвП е тази заповед /за прилагането на ПАМ/ да е мотивирана. В
процесният случай, макар и лаконично, са изложени фактическите обстоятелства,
квалифицирани като нарушение, даващо правомощие за прилагане на мярка като
оспорената. Правната квалификация, дадена от органа е без значение, доколкото
съдът е властен да субсумира
установените по делото обстоятелства под приложимото право и да констатира дали
последното е правилно приложено.
В конкретният случай е разпореден
правен резултат, който е следствие на посочените в ПАМ факти и обстоятелства и
който според ответника се вписва в нормата на чл.171, т.2, б.“а“ от ЗДвП.
Що са касае обаче до формалната
законосъобразност на заповедта досежно претендираното нарушаване на чл.139,
ал.1, т.1 от ЗДвП, то съдът намира, че в тази и част заповедта е формално
незаконосъобразна. От съдържанието на мотивите на тази част от заповедта се
установява, че фактическите обстоятелства, които обосновават наличието на посоченото
нарушение са описани по следния начин: „…управлява собствения си лек автомобил,
като се движи със значителна техническа неизправност – неизправно
шумозаглушително устройство“. Разпоредбата на чл.139, ал.1, т.1 от закона сочи,
че движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат технически
изправни, като други условия нормата не поставя. Самият текст на чл.171, т.2,
буква „а“ предполага, че следва да са налице поне три алтернативни
обстоятелства, за да е технически неизправно съответното средства, като първото
от тях е някаква неизправност, второто касае неизправност, влияеща върху
съдържанието на вредни вещества в изгорелите газове на автомобила или шума от
работата на двигателя на автомобила не отговаря на установените норми.
Хипотезите на неизправност на автомобила са подробно описани в разпоредбата на
чл.10, ал.1 от ППЗДвП, като те са групирани в 12 точки, нито една от която не
визира изпускателна или шумозаглушителна уредба. Липсва и точно описано
конкретно обстоятелство, което съдът да
може да подведе и под изискването на някоя от разпоредбите на НАРЕДБА № 61 от
26.08.2003 г. за одобряване типа на нови моторни превозни средства по отношение
на допустимото ниво на шум и за одобряване типа на изпускателната уредба,
транспонираща изискванията на ДИРЕКТИВА 2007/34/ЕО на КОМИСИЯТА от 14 юни 2007
година за изменение, за целите на привеждането й в съответствие с техническия
прогрес, на Директива 70/157/ЕИО на Съвета относно допустимото ниво на шума и
изпускателната уредба на моторни превозни средства. Общото вписване на
неуточнена неизправност на шумозаглушителна уредба като факт, обуславящ
проявление на правомощията на ответника да разпореди временното спиране на
превозно средство не изпълнява изискванията на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, като съдът
е лишен от възможността да провери дали претендираните обстоятелства са
действително настъпили. Вписването на термина значителни неизправности, като
обуславящо разпореденото със заповедта, също не изпълнява изискванията за
формална законосъобразност на заповедта в тази и процесна част. Посоченото
понятие има нормативна дефиниция - §6, т.72 от ДР на ЗДвП, като обаче нейните
изисквания са посочване на конкретни факти и обстоятелства, които водят до засягането
на безопасността на превозното средство или да които водят до въздействие върху
околната среда, или пораждат определен и конкретен риск за други участници в
движението по пътищата, както и други, но отново конкретни несъответствия.
Обстоятелства, които да конкретизират проявлението на хипотезата на
нормативната дефиниция липсват в описателната част от заповедта. В това
отношение следва да се отбележи, че не намира приложение разпоредбата на чл.189,
ал.2 от ЗДвП, доколкото с доказателствена сила съгласно тази разпоредба се
ползват конкретни факти и обстоятелства, които съответният акт описва, каквито
липсват в тази част на мотивите на заповедта.
Що се касае до частта от заповедта, която
касае проявлението на нарушението по чл.105, ал.1 от ЗДвП, то съдът, обратно на
изразеното в жалбата, счита, че няма съществено нарушени
административно-производствени правила, които да са повлияли на проявлението на
принципа на истинност, прогласен в чл.7 от АПК досежно тази процесна част. В
този контекст следва да се маркира, че е несподелимо оплакването на
жалбоподателя за невръчването на АУАН и оттам невъзможността да се запознае със
съдържанието на този акт, което обстоятелство да компрометира правото му на
защита. Актът е връчен при условията на чл.43, ал.2 от ЗАНН, като отказът на
нарушителя да му бъде връчен акта не може да обоснове нарушение на
административно-производствените правила, доколкото е неприемливо да се
претендира такъв резултат, когато последният е следствие на собственото недобросъвестно
поведение.
В тази и част заповедта е съответна на
материалния закон и на преследваната от него цел.
Съгласно чл.
105, ал. 1 ЗДвП забранено е ограничаването на видимостта през челното,
задното и през страничните стъкла на автомобила, осигуряващи видимостта на
водача към пътя, както и намаляване на прозрачността им. Алинея
3 сочи, че намаляването на прозрачността е допустимо само в границите на
стойностите, определени в Правило № 43 на Икономическата мисия за Европа на
Организацията на обединените нации (Правило № 43).
Всяко изискване към моторното превозно
средство законодателят прави с оглед на посочената в чл. 1,
ал. 2 ЗДвП цел - да запази живота и здравето на участниците в движението,
да улесни тяхното предвижване и да опази имуществото. В съответствие с тази цел
е и законовото изискване по пътя да се движат само технически изправни превозни
средства - чл.
139, ал. 1 ЗДвП. А съгласно чл. 9
ППЗДвП разрешава се движението само на пътни превозни средства, които
отговарят на определените от производителя изисквания за експлоатация, както и
на нормативно установените.
Следователно, тълкувана в контекста на
целта на закона и на изискванията към превозните средства, забраната на чл.
105, ал. 1 ЗДвП цели да гарантира установената от производителите и от
нормативните актове видимост на водача през стъклата на моторното превозно
средство и свойствата на стъклата, които са преценени при точно установен от
производителя начин на ползване.
Видимост, за целите на Закона за движението по
пътищата, е възможността на водача да вижда достатъчно ясно и добре, за да
може да управлява превозното средство по безопасен начин. Това значи, че
превозното средство само по себе си трябва да създава възможно
най-благоприятните условия на водача за неговата видимост.
Законът за движението по
пътищата борави с понятията "ограничена видимост" и
"намалена видимост" - § 6,
т. 55 и 56.
Дадените от законодателя специални дефиниции на употребите в закона понятия
сочат, че за целите на този закон законодателят разграничава двете понятия,
като разграничителният критерий е характера на причината, водеща до видимост,
различна от изискваната. При намалена видимост, видно от дефиницията, става
въпрос за физични явления - здрач, мъгла, валеж, задименост, докато при
ограничената видимост става въпрос за материални обекти, които влияят на
видимостта - стръмнини, завои, други препятствия.
Очевидно е, че тези понятия са относими
за фактори, които са външни за моторното превозно средство. В хипотезата на чл.
105, ал. 1 ЗДвП законодателят има предвид фактори, които са на/в самото
превозно средство, защото ограничаването е през стъклата. В този случай той не
е разграничил хипотези на ограничена и намалена видимост, а с оглед на
обективните възможностите за въздействие върху стъклата, които водят до
намаляване на видимостта, е забранил ограничаването на видимостта по какъвто и
да е начин, в т. ч. и чрез намаляване на прозрачността на стъклата независимо
от начина, по който е постигнато. Следователно, до ограничаване на видимостта
се стига и чрез намаляване на прозрачността на стъклата.
В акта за установяването на
нарушението, подобно на съдържанието на процесната заповед, е описано, че
ограничаването на видимостта на водача към пътя е посредством поставено черно
фолио, очевидно на това стъкло. За целите на принудителната мярка е достатъчно,
че при контролната проверка компетентният орган е установил наличие на фолио
върху предното стъкло на автомобила, което автоматично прави автомобила
технически неизправен по смисъла на чл.
10, ал. 1, т. 6, б. "в" ППЗДвП, тъй като формално не отговаря на
изискванията на стандартизационните документи. Законодателят
не е посочил кои са стандартизиращите документи, но от факта, че в чл. 9
ППЗДвП сочи, че се разрешава движението на пътно превозно средство по
пътищата, ако то отговаря на определените от производителя изисквания за
експлоатация, на изискванията на правилника и на другите нормативни актове по
прилагането на институти от ЗДвП, следва, че именно в тези актове (респективно
актове, към които те препращат) са и съответните стандарти.
Тогава, когато едно моторно превозно средство е със залепено на стъклата
фолио то обективно не отговаря на изискванията на производителя, защото фолиото
не е сложено от производителя, а от собственика на превозното средство. Ако
собственик на моторно превозно средство желае да постави определени допълнения
на стъклото, то негова е доказателствената тежест да докаже, че тези отклонения
са в съответствие със стандартизационните документи. Ако касаторът беше
извършил предварително съответните измервания и към момента на проверката
разполагаше с документ, доказващ прозрачност на стъклата съгласно изискуемите
стандарти органът не би имал основание да приеме ограничаване на видимостта. Но
тогава, когато към момента на контролната проверка, обективно върху предните
странични стъкла на автомобила се намира допълнително поставено фолио то този
факт сам по себе си е достатъчен, за да приеме органа наличие на хипотезата на чл.
105, ал. 1 ЗДвП.
Следва да се отбележи в това отношение,
че по своята правна същност актът за установяване на административно нарушение
е официален документ, издаден от надлежен орган в предписаната от закона форма,
чрез който се констатира едно фактическо положение, което разкрива признаците
на административно нарушение. Като такъв, той доказва с обвързваща съда
доказателствена сила, че фактите, предмет на удостоверителното изявление, са се
осъществили така, както се твърди в документа. Материалната доказателствена
сила на акта за установяване на административно нарушение представлява
фактически оборима презумпция за истинност. Именно поради това тежестта да
обори презумпцията е на адресата на акта. Ако адресатът на акта не стори това
съдът е длъжен, с оглед на обвързващата го материална доказателствена сила на
акта за установяване на административно нарушение, да приеме, че същото е
извършено по сочения в акта начин. Това правно действие на акта за установяване
на административно нарушение е и изрично посочено в чл.
189, ал. 2 ЗДвП, които сочи, че редовно съставените актове имат
доказателствена сила до доказване на противното. По този начин законодателят
изрично е разпределил доказателствената тежест и е възложил на адресата на акта
доказването на факти, които оборват установеното в акта.
В този смисъл е например решение № 10583
от 16.08.2018 г. на ВАС, постановено по АД № 7811/2017 г.
Представените от жалбоподателя
доказателства – удостоверение за техническата изправност на МПС, констатирана
от проведения на 14.10.2020 година технически преглед и становището на официалният вносител на автомобили с марка БМВ, което е придружено с документ, съдържащ конкретните
технически спецификации на автомобил БМВ, не опровергават доказателствената
сила на АУАН в релевантната към претендираното нарушение част.
Удостоверението
установява, че към датата на проведения технически преглед конкретното МПС е
било технически изправно. То не опровергава обстоятелството, посочено в акта и
заповедта, което представлява констатирано поставено черно фолио на предното
стъкло към момента на извършената проверка. Що се касае до становището на
официалния вносител и придружаващата го спецификация, то следва да се отбележи,
че опцията „частично затъмнение в зелен цвят на челното стъкло“ касае фабрично
затъмнено в зелен цвят стъкло, а не фолиране на челното стъкло чрез черно на
цвят фолио. Затова посоченото в придружаващия становището на вносителя документ
за техническите спецификации е непротивопоставим на констатираното с АУАН и
вписано в заповедта обстоятелство, тъй като касае различен способ за ограничаване
на видимостта на челното стъкло, като релевантен за нормата на чл.171, т.2,
буква „а“ от ЗДвП е факта на фолирането на челното стъкло с черно фолио,
констатирано при проверката.
При това положение следва процесната заповед
да се отмени в частта и, с която разпоредено временното спиране от движение на
МПС до отстраняването на неизправността, която се дължи на нарушаването на
разпоредбата на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП, като жалбата се отхвърли в
останалата и част.
При
този изход на спора, частично основателна е претенцията на жалбоподателя за
разноски, като за него разноските представляват внесена държавна такса, както и
ефективно платено адвокатско възнаграждение в размер от 600 лв. Претенцията за
разноски в размер от 120 лв., които представляват такса за изготвяна на
становище от трето лице, е неоснователна, доколкото тези разноски не са
направени въз основа или в изпълнение на процесуален акт на съда.
Водим от изложеното, Административният
съд – В. Търново, шести състав,
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №20-1275-000765 от 7.12.2020 на началника на сектор
„Пътна полиция“ при Областна дирекция на МВР – Велико Търново в частта и, с
която е разпоредено временното спиране от движение на МПС до отстраняване на
неизправността, описана в заповедта като неизправно шумозаглушително
устройство.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.-М.И.Г. ***, ЕГН ***********
против останалата част от заповед за прилагане на принудителна административна
мярка №20-1275-000765 от 7.12.2020 на началника на сектор „Пътна полиция“ при
Областна дирекция на МВР – Велико Търново.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР –
Велико Търново, да заплати на С.-М.И.Г., ЕГН ***********, разноски по делото от
305 /триста и пет/ лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :