Р Е Ш Е Н И Е
гр. В., 17.05.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИ РАЙОНЕН СЪД, НО,
1-ви състав, в публично заседание на седемнадесети април две хиляди и осемнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: В. БОЗОВА
при участието на
секретаря Р. М.
като разгледа докладваното
от съдията
н.а.х.д.№147/2018
г. по описа на ВрРС
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.59-63 ЗАНН
Образувано е по жалба на „Гранд
Лес” ЕООД, с. Г.М., с управител Т.И., против
Наказателно постановление /НП/ №06-000929/22.01.2018 г. на Директора на
Дирекция „Инспекция по труда” - В., с което на основание чл.416, ал.5, вр. чл.414,
ал.3 КТ, на дружеството–жалбоподател е наложено административно наказание “имуществена
санкция” в размер на 2000,00 лв. за нарушение по чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 КТ.
В жалбата се твърди, че НП следва
да се отмени, тъй като не са налице доказателства за вмененото нарушение.
Заявява се, че е налице граждански договор, а не трудово правоотношение, при
което и при подробно изложение в защита на застъпената теза, се прави искане за
отмяна на атакувания санкционен акт.
В с.з. жалбоподателят,
редовно призован, не се представлява.
Въззиваемата страна – Д „ИТ” - В., се представлява от юрк. М. К.,
която оспорва жалбата и аргументирайки правилност и законосъобразност на
атакуваното НП, прави искане жалбата да се остави без уважение.
Врачански районен съд, като
прецени събраните по делото доказателства и наведените доводи, приема за установено
от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
На 14.12.2017 г., към 15:00
часа, св. В. П. ***, извършила проверка на обект за премахване на застрашващи
опасни дървета при отсечката К.-Д.-Б., който се изпълнявал от „Гранд Лес“ ЕООД.
По време на проверката установила, че на обекта работят 5-6 работници, облечени
в работно облекло и жилетки, един от които И.А.. Лицето А.декларирало, че е
наето да работи в обекта с работно време от 08 до 16 часа с трудово възнаграждение
30 лв. на ден и че не е получило писмен трудов договор. Във връзка с
констатираното, на дружеството-жалбоподател била извършена и документална
проверка. При проверката на документи, не бил представен трудов или друг
договор за И.А..
За установеното бил съставен
протокол за извършена на 14.12.2017 г. и 18.12.2018 г. проверка, в който са
отразени установените обстоятелства. Непосредствено след това, на 10.01.2018
г., св. В. П. съставила АУАН №06-000929, в
който е посочено, че като на 14.12.2017 г., дружеството не е уредило
отношенията си по предоставяне на работна сила с И.А. чрез сключването на писмен
трудов договор, то е осъществило нарушение по чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 КТ. Актът е съставен в присъствието на управителя на дружеството, предявен е на
последния и същият не е вписал възражения.
В срока по чл.44, ал.1 КТ
срещу съставения АУАН е постъпило възражение, в което е изтъкнато, че лицето е
било в обекта по силата на гражднски
договор.
Въз основа на така съставения
акт, при идентично описание на фактическата обстановка, на 22.01.2018 г. е
издадено обжалваното НП, с което нарушението е квалифицирано като такова по чл.62,
ал.1, вр. чл.1, ал.2 КТ и на основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.3 КТ на
жалбоподателя е наложено административно наказание “имуществена санкция” в
размер на 2000,00 лв.
Така изложената фактическа
обстановка се установява въз основа показанията на св. В. П., които съдът
кредитира като логични, последователни и незаинтересовани; Протокол за
извършена на 14.12.2017 г. и 18.12.2017 г. проверка; Декларация, попълнена
собственоръчно от лицето И.А. и др. приложени по делото писмени материали. От
показанията на св. В. П. се установява времето и мястото на извършената
проверка, както и направените констатации – същата лично е извършил проверка на
жалбоподателя и е констатирала, че на 14.12.2017
г. в обекта е
престирало труд лицето И.А., който не е имал
сключен трудов договор. Показанията на свидетелката са в унисон със събраната
по делото доказателствена маса, от която е видно, че трудовото правоотношение с
лицето И.А. не е сключвано и че то очевидно е полагало труд в обекта, по повод
на което е и попълнената от него декларация. Съдът кредитира в цялост
доказателствената маса по делото като счита, че същата е непротиворечива по
отношение на подлежащите на доказване релеванти факти. Доколкото обаче
установената по делото фактология е безпротиворечива по отношение на
релевантните за доказване факти, съдът намира по-подробното обсъждане на
доказателствата за не необходимо и обременяващо съдебния акт.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира от ПРАВНА СТРАНА следното:
Жалбата е подадена в
установения в чл.59, ал.2 ЗАНН 7-дневен срок, от надлежна страна и срещу
подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради което се явява процесуално допустима и следва да се
разгледа по същество.
Разглеждайки
жалбата по същество, по аргумент на чл.314, ал.1 НПК, вр. чл.84 ЗАНН,
независимо от посочените от жалбоподателя основания, съдът изследва правилното
приложение на материалния и процесуалния закон. При тази проверка настоящата
инстанция констатира, че АУАН е съставен при спазване на предвидената в чл.40 и
чл.43 ЗАНН процедура и съдържа предвидените в чл.42 ЗАНН реквизити.
Наказателното постановление е изготвено съгласно изискванията на чл.57, ал.1 ЗАНН и в него не се установяват пороци от външна страна, като описаното нарушение
кореспондира изцяло с посоченото в АУАН. И АУАН и НП са издадени от компетентни
органи, като в тях достатъчно подробно са описани обстоятелствата, при които е
извършено нарушението, начина на констатиране на същото, подробно и точно е
описана правната му квалификация, както и кой текст от кой закон е нарушен.
Описанието така както е направено по никакъв начин не накърнява правото на
нарушителя да разбере срещу какво именно нарушение да организира защитата си.
АУАН и НП са съставени в сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 ЗАНН.
Изследвайки
материалноправната законосъобразнот на НП, настоящата инстанция счита, че правилно
отговорността на жалбоподателя е ангажирана по чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 КТ,
тъй като съгласно сочените норми отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като
трудови правоотношения и трудовият договор се съставя в писмена форма. Не могат
да се възприемат за основателни твърденията, че лицето е било в обекта по
силата на граждански договор, тъй като по делото не се съдържат каквито и да е
доказателства за сключен такъв. Отделно от това, видно от попълнетата от лицето
И.А. на мястото на проверката декларация, същият е заявил, че е с работно време
от 08 до 16 час наличието на трудово правоотношение, а не гражданско правно
такова. За тези си изводи съдът съобрази това, че при трудовият
договор се дължи работна сила и работникът или служителят е несамостоятелен -
той е подчинен на изискванията и разпорежданията на работодателя по отношение
на работно време, трудова дисциплина и т.н., а при гражданския договор се цели
постигането на резултат за определено време, но в условията на самостоятелност –
т.е. без работно време и подчиненост на работодател. Ето защо съдът пирема, че
в разглеждания случай отношенията с И.А., доколкото са уговорени с дневно
трудово възнграждение и работно време, са трудовоправни, а съгласно чл.61,
ал.1 КТ трудовият договор се сключва с работника или служителя преди
постъпването му на работа, която норма има императивен характер. При това съдът
приема, че административно-наказателната отговорност на дружеството трябва да
бъде ангажирана, тъй като от обективна страна е реализиран състава на чл.62,
ал.1, вр. чл1., ал.2 КТ.
Въпросът за субективната
страна на нарушението не следва да бъде обсъждан, тъй като съгласно чл.83 ЗАНН
отговорността на едноличния търговец е обективна и безвиновна. При това не
следва да се прави анализ за липсата, респективно наличието на вина у
представляващия дружеството или у други лица, свързани с осъществяване на дейността
му, нито да се определя нейната форма.
Правилно наказващият орган е
приложил и санкционната норма на чл.414, ал.3 КТ, тъй като именно в тази норма
е предвидено налагането на санкция в размер от 1500 до 15000 лв. на
работодателя, който наруши разпоредбите на чл.61,
ал.1, чл.62, ал.1 или 3 и чл.63, ал.1 или 2 КТ. Съдът приема, че наложената
санкция в размер на 2000 лв. е обоснована, съответстваща на извършеното и
адекватна санкционна мярка. При тези доводи НП като правилно и законосъобразно,
следва да се потвърди, а жалбата, като неосновтелна, да се остави без уважение.
Така мотивиран и на
основание чл.63, ал.1 ЗАНН съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №06-000929/22.01.2018
г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – В., в което на основание
чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.3 КТ, на „Гранд Лес” ЕООД, с. Г.М., е наложено
административно наказание “имуществена санкция” в размер на 2000,00 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.
В. в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е
изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: