Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Велинград, 12.03.2020
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД ВЕЛИНГРАД, на двадесет и четвърти февруари две
хиляди и двадесета година в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАНКА ПЕНЧЕВА
при секретаря Павлина Матушева
като разгледа докладваното
от съдия Пенчева наказателно административен характер дело № 422 по описа за
2020 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Стил и Уют“
ЕООД, ЕИК ********* против Наказателно постановление № 431269 - F475363/23.04.2019 г. на Началника
отдел „Оперативни дейности“ - Пловдив в Централно управление на НАП, с което
на жалбоподателя, за нарушение на чл. 39, ал. 7 от Наредба Н-18
от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти и
изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които
извършват продажби чрез електронен магазин, във вр.
чл. 118, ал. 4, т. 1 ЗДДС, е наложено
наказание „имуществена санкция“ в размер на 500 лв., на осн. чл. 185, ал. 2, вр.ал. 1 от ЗДДС.
Релевират се
доводи за материална и процесуална незаконосъобразност на наказателното
постановление и се иска неговата отмяна.
Твърди се, че в нарушение на чл. 17 ЗАНН
извършените при проверката на органите по приходите от жалбоподателя
няколко нарушения не са разгледани от административнонаказващия
орган в едно производство.
Счита, че в резултат на неправилно
интерпретиране на установените факти са формирани незаконосъобразни правни изводи относно
осъществен състав на нарушение.
В съдебно заседание жалбоподателят, поддържа жалбата. Излага пространни
възражения за незаконосъобразността на обжалвания акт.
Органът, издал наказателното постановление,
чрез юрисконсулт Трифонов, счита жалбата за неоснователна и моли наказателното
постановление да бъде потвърдено.
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН /наказателното
постановление е връчено на жалбоподателя
на 26.06.2019 г., а жалбата е подадена
на 03.07.2019 г./, от лице с правен интерес да го обжалва, поради което е
процесуално допустима.
След като обсъди събраните по делото
писмени и гласни доказателства, съдът намира за установено следното:
При извършена проверка за спазване на
данъчното и осигурителното законодателство на 21.02.2019г., на търговски обект
по см. на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС - „Вили Уют“, находящ
се в к.к. „Цигов чарк“,
стопанисван от „Стил и Уют“ ЕООД,
служителите на ТД НАП Пловдив- актосъставителят
старши инсп. по приходите С.Е.С., в присъствието на
свидетеля Р.О.С., установили, че
наличната в обекта книга за дневни финансови отчети за 2019 г. за въведеното в
експлоатация фискално устройство „TREMOL ZM-KL-VL“,
рег. № в НАП 4023465, ИН ZK053213
и ИН на ФП 50114590, не е
прошнурована, дните без регистрирани продажби не се отбелязват в книгата за ДФО
и не са вписани на първата страница номерата на касовите бележки от кочан.
Книгата за дневните финансови отчети се съхранявала в обекта и жалбоподателят
е започнал да я води на 16.02.2019 г. За
констатациите от проверката е съставен
Протокол за извършена проверка № 0397143 от 21.02.2019 г., подписан от
управителя на жалбоподателя и
проверяващите.
Обектът на контрол
представлявал Вилно селище с няколко къщички
и в местността „Цигов чарк“ на Язовир Батак,
стопанисвано от „Стил и Уют“ ООД. В момента видимо не работел, нямало
посетители, но по настояване на проверяващите, които се представили за туристи,
им била отдадена стая за нощувка от лицето Т. Г. Т., съпруг на управителката на дружеството. За
наетото помещение проверяващите заплатили на Т. сумата от 30 лв.
Съобразно установеното е прието, че с невписването
в книгата за дневните финансови отчети за дните, през които не са регистрирани
продажби, че няма регистрирани продажби, подлежащи на регистрация, дружеството
е осъществило състав на нарушение на чл.
39, ал. 7 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г.
За извършеното административно
нарушение на данъчното законодателство
на „Стил и Уют“ ЕООД бил съставен АУАН № F 475363
от 06.03.2019 г., за това че в
качеството си на лице по чл. 3 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. на Министъра на
финансите за регистриране и отчитане
чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват
продажби чрез електронен магазин, не е
изпълнило задължението си да вписва в книгата за дневните финансови отчети дните, в които не са регистрирани продажби/сторно операции, подлежащи на регистрация, с текст "няма регистрирана продажба/сторно операция" за съответната дата, удостоверено с
подпис, с което е нарушил разпоредбите на чл. 39, ал. 7 на Наредба Н-18
от 13.12.2006 г., във вр. с чл. 118, ал. 4 , т. 1 ЗДДС. Срещу акта е подадено възражение
от управителя на дружеството, с доводи че нарушението е несъставомерно,
предвид че към момента на проверката обекта не е работещ.
Въз основа на акта е издадено обжалваното
наказателно постановление, с което на жалбоподателя, е наложено административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на 500 лв. на осн.
чл. 185, ал. 2 ЗДДС, във вр. чл. 185, ал. 1 ЗДДС. И в двата акта фактическите обстоятелства във връзка с
извършване на деянието и дееца са
отразени по идентичен начин. По идентичен начин е посочена нарушената
разпоредба.
При така установената фактическа
обстановка, се налагат следните правни изводи
Актът за установяване на нарушение
№ F 475363
от 06.03.2019 г и обжалваното
наказателно постановление са издадени от органи оправомощени
съобразно чл. 7, ал. 1, т. 4 и т. 3, ЗНАП във вр. със
Заповед № ЗЦУ-ОПР-17 от 17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП /т. 2.1
и т.1.1/, във вр.
чл. 193, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС, в сроковете по чл. 34 ЗАНН.
Въпреки това в административнонаказателното
производство е допуснато съществено процесуално нарушение, което е довело до
опорочаването му от самото начало и до незаконосъобразност на издаденото НП. Видно е, че приложения по административнонаказателната
преписка АУАН не е подписан от актосъставителя,
а съдържа подпис единствено на свидетеля по акта. Съгласно чл.36 ал.1 ЗАНН
административно наказателното производство започва със съставяне на акт за
установяване на нарушението, а чл.43 ал.1
определя, че същият следва да бъде подписан от актосъставителя,
поне един от посочените свидетели и от нарушителя. Следователно административнонаказателното производство като съвкупност
от последователни действия по установяване на нарушението, откриване на
нарушителя, определяне и налагане на наказанието, както и неговото изпълнение, в
настоящият случай е опорочено с
неподписване на акта за установяване на административно нарушение от актосъставителя. Това нарушение е съществено и се следва да
се приравни на липсата на АУАН. Последния като официален документ по смисъла на
чл.93 т.5 от НК ,чрез подписа на актосъставителя служи
като доказателство, че е издаден по
установения ред и форма от длъжностно лице в кръга на службата му или от
представител на обществеността в кръга на възложената му функция. Неподписания
АУАН не може да обуслови целените от закона правни последици и да постави началото
на административно наказателното производство. Не може да се прецени дали
посоченият като актосъставител действително е издал
същия и да се прецени компетентността му.
Юридическият
ефект на АУАН може да се прояви само ако е редовно съставен. Само валидно
съставеният АУАН е годен да осъществи присъщите на тази категория актове констатираща,
обвинителна и сезираща функции. Предвид характера и значението на
АУАН да обезпечи по-нататъшното надлежно развитие на административнонаказателното
производство, неподписването му от съставителя представлява съществено
нарушение, опорочаващо самото административнонаказателно
производство. С предвиденото в чл.43 ал.1 от ЗАНН изискване АУАН да е подписан
от съставителя и поне от един от свидетелите, посочени в него и да се предяви
на нарушителя да се запознае със съдържанието му и да го подпише, подписът на актосъставителя е възприет като част от производството по
съставянето на АУАН, независимо от посочването в него на собственото, бащиното
и фамилното име на съставителя и длъжността му, изброени като задължителни
реквизити на АУАН в чл.42 т.1 от ЗАНН. Неподписването на акта от неговия
съставител води до такова съществено нарушение във формата му, което би могло
да се приравни на липса на издаден акт. Въпросното нарушението е съществено. Тази
нередовност не може да се отстрани по реда на чл.53 ал.2 от ЗАНН, предвид че в
разглеждания случай допуснатата нередовност на АУАН - неподписването му от актосъставителя, е съществена и не би могла да се „санира” след предявяването на АУАН на нарушителя, а и в
случая не е. Подписът служи за
удостоверяване авторството на документа и следва да се счита, че липсата му е
равнозначна на непосочване на името на съставителя. Това препятства
възможността съдът да извърши проверка дали
АУАН е издаден от компетентно лице. Порокът във формата на АУАН не може да бъде
отстранен в съдебното производство по обжалване на наказателното постановление
чрез показанията на актосъставителя, че той е авторът
на документа. С оглед изложеното, допуснатото нарушение е достатъчно основание
издаденото въз основа на неподписан, а оттам и недействителен АУАН, наказателно
постановление да бъде отменено. Поради санкционния характер на производството
по ЗАНН, в тежест на административнонаказващия орган
е да проведе законосъобразна процедура, започнала и завършила със
законосъобразни актове, въз основа на които да докаже обективираните
в тях твърдения с валидни доказателства, като
е ирелевантно дали неподписването на акта се
дължи на технически пропуск.
Така допуснатото съществено процесуално
нарушение е достатъчно основание за отмяна на наказателното постановление, без
да се разглежда неговата материална законосъобразност.
Независимо от това следва да се посочи,
че разпоредбата на чл. 39, ал. 7 от Наредба
Н-18/13.12.2006 г. вменява задължение на лицата по чл. 3, да вписват в книгата по ал. 5 за дните, в
които не са регистрирани продажби/сторно операции,
подлежащи на регистрация, се с текст "няма регистрирана продажба/сторно операция" за съответната дата, удостоверено с
подпис, в случаите в които търговския обект се извършва дейност. В случая
обаче, между страните е безспорно
обстоятелството, в подкрепа на което са и представените по делото писмени и
гласни доказателства, че обектът е в ремонт и през месец януари 2019г. не е
работил, т.е. в него не е извършвана търговска дейност изобщо, поради което за
търговеца не съществува задължението по чл. 39, ал. 7 от Наредба Н-18 от
13.12.2006г.
По тези съображения, настоящият състав на Районен
съд Велинград, счита, че обжалваното наказателно постановление е
незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Съобразно
изхода на спора, на осн. чл. 63, ал. 3 ЗАНН, във вр. чл. 143, ал. 1 АПК, във вр.
чл. 144 ГПК на жалбоподателя се дължат разноски в производството за процесуално
представителство. Искането е своевременно заявено- в хода на съдебните прения.
Плащането на претендираното възнаграждение, в размер
на 150,00 лв. е удостоверено от
представения по делото-л. 32 „Договор за
правна защита и съдействие“, поради което претенцията на страната се явява
основателна и доказана и следва да бъде уважена.
По тези съображения, настоящият състав
на Районен съд Велинград
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление 431269-F 475363/23.04.2019 г. на Началника отдел „Оперативни
дейности“-Пловдив в Централно управление на НАП, с което на
„Стил и Уют“ ЕООД, ЕИК ********* за нарушение на чл. 39, ал.7 от Наредба Н-18
от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти и
изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които
извършват продажби чрез електронен магазин, във вр.
чл. 118, ал. 4, т. 1 ЗДДС, е наложено
наказание „имуществена санкция“ в размер на 500 лв., на осн. чл. 185, ал. 2, вр.ал. 1
от ЗДДС.
ОСЪЖДА,
на осн. чл. 63, ал. 3 ЗАНН, във вр.
чл. 143, ал. 1 АПК, във вр. чл. 144 ГПК, Национална
агенция за приходите да заплати на „Стил и уют“ ЕООД, ЕИК
*********, сторените в производството по а. н. дело № 422/2019г. по описа на
Районен съд Велинград разноски за процесуално представителство в размер на 150,
00 лв. / сто и петдесет лева./.
Решението подлежи на обжалване пред
Административен съд Пазарджик, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението до страните за постановяването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ
Иванка
Пенчева