РЕШЕНИЕ
№ 1367
гр. Варна, 18.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ивелина Христова - Желева
при участието на секретаря Силвия Ст. Генова
като разгледа докладваното от Ивелина Христова - Желева Административно
наказателно дело № 20223110203171 по описа за 2022 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на
„ГИК ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД ЕИК *********, седалище и адрес на управление:гр.
Русе, ул. „Розова долина“ 42, с управител С.И.К. против Наказателно постановление №
03-2100169/03.11.2021 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ -
Варна, с което на дружеството е наложено административно наказание „Имуществена
санкция" в размер на 3 000 лева, на основание чл. 416 ал.5 вр. чл. 413, ал.2 от КТ за
нарушение на чл.89, т.5 от Наредба №2 за минималните изисквания за здравословни и
безопасни условия на труд при извършване на строително монтажни работи /обн. ДВ,
бр.37/2004г./.
В жалбата се иска отмяна на НП, като се сочат основания и за приложението на
чл.415в, ал.1 от КТ.
В съдебно заседание въззивната страна, редовно призована се представлява от
процесуален представител, който поддържа жалбата. Моли за отмяна на НП по
отношение на имуществената санкция и за приложение на чл.415 в от КТ. Претендира
и за присъждане на съдебно-деловодни разноски..
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание се представлява от
надлежно упълномощен юрисконсулт. Последният излага становище по делото, че НП
е законосъобразно, моли за неговото потвърждаване и претендира за присъждане на
1
разноски.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
На 20.10.2021г., около служители на Д“ИТ“ – Варна, сред които и св.Н. И.
извършили проверка на строителен обект: жилищна сграда, намиращ се в гр. Варна,
УПИ VII-426, ПИ10135.4505.426, кв.9, по плана на II м.р. ЖК. „Владислав Варненчик“.
Строежът се изпълнявал от възз. дружество „ГИК Инженеринг“ ЕООД и се намирал в
близост до училище. По време на проверката било констатирано, че в обекта е
изградено съоръжение за работа на височина - скеле, на което се намирали работници,
които осъществявали своята дейност. Било установено, че част от стъпките на скелето
били поставени върху случайни и нестабилни опори, изградени от строителни
отпадъци с кръстосани дървени греди, което създавало опасност за инциденти. По
скелето нямало изградена и обезопасителна мрежа. Констатациите на проверяващите
били обективирани и посредством фотоснимки. Поради това св.И. издал акт за спиране
на работата и движението по скелето, с изключение на дейностите по неговото
обезопасяване.
При тези констатации, на 29.10.2021г. против „ГИК Инженеринг“ ЕООД бил
съставен акт за установяване на нарушение, в който било посочено че дружеството в
качеството на работодател е допуснало да се експлоатира изградено съоръжение за
работа на височина - скеле, част от стъпките на което са поставени върху случайни
опори, в строителен обект: жилищна сграда, намиращ се в гр. Варна, УПИ VII-426,
ПИ10135.4505.426, кв.9, по плана на II м.р. ЖК. "Владислав Варненчик“. Било прието,
че нарушението е извършено на 20.10.2021г. в гр.Варна и квалифицирано като такова
по чл.89, т.5 от Наредба №2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни
условия на труд при извършване на строително монтажни работи /обн. ДВ,
бр.37/2004г./. Актът бил съставен в присъствието, предявен и връчен на пълномощник
на управителя на дружеството, който го подписал без възражения.
В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН не били депозирани писмени възражения пред АНО,
а бил представен снимков материал, на който била заснета табела указваща забрана за
използване на скелето.
На 03.11.2021г. административно наказващият орган издал обжалваното НП, с което
възприел фактическите и правните констатации и наложил административно наказание
от вида имуществена санкция в размер на 3 000 лева.
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по
делото доказателства - а именно свидетелски показания на свидетеля Н. И., писмените
и веществени материали - преписката по АНП, вкл.АУАН, протоколи за извършена
проверка, снимков материал, акт за спиране , писма, обратни разписки и др.които съдът
кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.
Като свидетели в хода на съдебното следствие показания даде Н. И.
/актосъставител/, който възпроизвежда пред съда възприятията си от извършената
проверка с нужната конкретика. Показанията на този свидетел са последователни и
логични от една страна, а от друга кореспондират и с приложените по делото писмени
и веществени доказателства, поради което и се кредитират от съда с доверие.
Съдът изцяло кредитира писмените материали, съдържащи се в АНП, не оспорени от
страните и приобщени към доказателства по делото.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
2
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна– лице
спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от
връчване на НП /според приложимата редакция на закона/ и пред надлежния съд – по
местоизвършване на твърдяното нарушение.
Съгласно разпоредбите на чл.416, ал.1 и 2 от КТ и приложените по делото
заповеди, АУАН и НП са издадени от компетентни органи. Съгласно чл. 399 от
КТ цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и
дейности се осъществява от Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" към
министъра на труда и социалната политика. Съгласно чл. 416, ал.5 от КТ НП се
издават от ръководителя на органа по чл.399 или оправомощени от него длъжностни
лица съгласно съобразно ведомствената принадлежност на актосъставителите. Видно
от цитираните по горе разпоредби органът, който може да налага адм. наказания по КТ
е ИД на ИА „Главна инспекция по труда” или оправомощено от него длъжностно лице.
В случая НП е било издадено от директора на Дирекция „ИТ” Варна, който е бил
надлежно оправомощен от ИД на ИА „ГИТ“. В горната насока е приложената по
делото заповед на ИД на „ГИТ“ издадена на 12.01.2010год Видно от т.4 от заповедта с
нея ИД на „ГИД“ е оправомощил директорите на дирекции „ИТ“ да издават НП по
актове съставени от инспектори от „ „ИТ“. Видно от съдържанието на АУАН, същият е
съставен от Н.И., който към момента на съставянето му е работил на длъжността
гл.инспектор в Д“ИТ“-Варна.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1
и 3 от ЗАНН.
АУАН е съставен в присъствието на един свидетел, но това нарушение съдът
намира, че не е съществено, тъй като то не рефлектира пряко върху правото на защита
на наказания субект.
При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не
констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на
нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и
мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени
са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно
индивидуализацията на нарушителя. Отразени са всички данни относно
индивидуализацията на нарушителя – фирмата /наименованието на дружеството/,
адрес и Булстат. Спазено е от страна на административно - наказващия орган на
изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление
да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е
3
извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно
нарушение.
Поради изложеното до тук съдът намира, че в хода на производството не са
допуснати нарушения на процесуалните правила, които да са от категорията на
съществените и които да са ограничили правото на защита на наказаното лице.
От събраните по делото гласни и писмени доказателства съдът намира, че правилно
наказващият орган е приложил материалния закон и е съотнесъл установените
фактически констатации към хипотезата на правната норма. АНО правилно е приел,
че е осъществено нарушение от „ГИК ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД ЕИК ********* на чл.
85, т.5 от Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни
условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи /ДВ, бр. 37/2004г./,
тъй като работодателят не е изпълнил задължението си да не се допуска поставяне на
стъпките на скелетата и платформите върху случайни опори или върху конструктивни
елементи на сградите и съоръженията, когато последните не са оразмерени за целта.
Изложените обстоятелства се установяват от събраните в хода на делото писмени,
гласни и веществени доказателства. По отношение на обстоятелството че АНО не е
изчакал да изтече срока за изпълнение на предписанията, дадени в констативния
протокол и едва ако същите не бъдат отстранени да състави АУАН, настоящият състав
намира, последното за неоснователно, доколкото констативният протокол не е част от
административнонаказателното производството и отразените в него обстоятелства не
обвързват АНО при преценката да започне или не административно наказателното
производство със съставянето на АУАН. Съдът намира, че
административнонаказващият орган правилно е квалифицирал нарушението и го е
санкционирал в съответствие с нормата на чл.413, ал.2 от КТ. Правилно е била
ангажирана отговорността на „ГИК ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД ЕИК ********* в
качеството му на работодател чрез налагане на "имуществена санкция". Това по своята
правна същност е безвиновна отговорност и представлява обективната отговорност на
правния субект за неизпълнение на задължения към държавата, каквото имаме в
конкретния случай и се реализира независимо от конкретния извършител, формата на
вина, степента на обществена опасност на дееца и т. н.
Съдът намира, че в случая не би могла да се приложи разпоредбата на чл.415 „в” от
КТ, доколкото нарушението не е било отстранено веднага, видно от представените от
възз. доказателства. Обстоятелството, че е предприел действия по забрана за
експлоатиране на скелето е било последица от спирането на същото с издаден акт на
компетентен орган от Д“ИТ“. Случаят не е маловажен и по см.чл. 28 ЗАНН. Не са
налице смекчаващи отговорността обстоятелства, които да го отличават по степен на
обществена опасност от обикновените случаи от този род и няма по-ниска степен на
обществена опасност. Напротив, налице са отегчаващи отговорността обстоятелства, а
4
именно допуснати и други нарушения, подробно описани в протокола
№ПР2134545/29.10.2021г., които навеждат на извод, че са били допуснати и други
нарушение на трудовото законодателство свързани с безопасността и здравето на
работниците.
АНО правилно е определил и санкционната норма, тъй като именно в чл.413, ал.2 от
КТ е предвидено наказание за работодател, който не изпълни задълженията си за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко
наказание, каквото имаме в настоящия случай. Наказващият орган е наложил „ГИК
ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД ЕИК ********* „имуществена санкция” в размер на 3 000лв.,
при предвидени законови граници от 1 500лв. до 15 000 лв. За извършеното нарушение,
наказващият орган е наложил имуществената санкция на ЕООД – работодател над
нейния минимален размер, предвиден от законодателя. В действителност в НП липсват
конкретни мотиви за налагането на конкретната санкция. В хода на производството са
събрани доказателства, видно от протокол №ПР2134545/29.10.2021г., за допуснати
други нарушения на трудовото законодателство. АНО обаче не е изложил твърдения
защо е приел, че следва да бъде наложена конкретния размер на санкцията. По
преписката няма доказателства, а и твърдения, жалбоподателят да е бил санкциониран
с други влезли в сила НП. Обстоятелството, че при проверката са констатирани и
др.нарушения на трудовото законодателство има отношение единствено при
преценката дали случаят е маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Предвид това
обстоятелство съдът приема, че конкретното нарушение е първо за въззивника и
намира, че следва да измени наказанието до предвидения в чл. 413, ал.2 от КТ
минимум – 1 500 /хиляда и петстотин/ лева. Тук следва да се посочи, че възз.
дружество в нито един момент не е отрекло извършеното нарушение, напротив
предприело е действия по недопускане експлоатацията на скелето, като е поставило
табели. Ето защо съдът приема, че санкция в минималния размер, предвиден в
санкционната норма, е съответна на допуснатото нарушение и би имала нужния
превантивен ефект спрямо конкретния нарушител. Именно за това и жалбата на възз.
дружество е основателна.
С оглед направеното искане от страните за присъждане на разноски по делото,
съдът установи от правна страна следното:
На основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН (Нов - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от
23.12.2021 г.) в производствата пред районния и административния съд, както и в
касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда
на Административнопроцесуалния кодекс. Нормата е процесуална и е приложима от
23.12.2021 г. Съдът се произнася по разноските сторени по делото, което разглежда,
5
когато страните са поискали това.
Разпоредбата на чл. 63д, ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица
или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда,
ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение
не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда
на чл. 37 от Закона за правната помощ. Нормата на чл. 143, ал.1 от ЗАНН сочи,
че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В разпоредбата на
чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският
процесуален кодекс.
В настоящия случай съдът е констатирал, че са налице основания за изменение на
наложената административна санкция, но не и за отмяна на издаденото НП. Доколкото
разпоредбата на чл. 143, ал.1 от АПК, урежда присъждане на разноски единствено в
хипотезата на отмяна на обжалваното НП, но не и по отношение на изменение на
същото, съдът намира, че в посочения случай следва на основание чл. 144 от
АПК субсидиарно да намери приложение ГПК. В нормата на чл. 78, ал.1 и ал.2 от ГПК
се сочи, че ищецът съотв. ответникът имат право на присъждане на разноските,
направени по делото съразмерно на уважената част от иска.
В контекста на приложението на цитираната разпоредба към конкретния казус, съдът
намира, че следва да уважи претенцията на процесуалния представител на АНО,
съизмеримо с размера изменената част на НП. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП
заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената
дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.
Като взе предвид, че производството по делото не представлява фактическа и правна
сложност, като съдебното заседание е не е продължило повече от обичайното за
подобен род дела, намира, че следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в минималния размер, предвиден в нормата на чл.27е от Наредбата
/изм. - ДВ, бр. 74 от 2021 г., в сила от 01.10.2021 г./, а именно сумата от 80 /осемдесет/
лева. В съответствие с правилото на чл. 78а ал.3 вр. с ал.1 от ГПК, съдът намира, че
следва да присъди заплащане на разноските за юрисконсултско възнаграждение,
намалени пропорционално съобразно изменения размер на административната
санкция, а именно сумата от 40,00 /четиридесет/ лева.
Съизмеримо с размера изменената част на НП следва да се уважи и претенцията на
процесуалния представител на въззивника за заплащане на разноски съставляващи
адвокатско възнаграждение. От съдържанието на приложената разписка в договор за
правна помощ и приложеното пълномощно се установява, че жалбоподателят е
6
възложил на адвокат Стоянова оказването на правна защита и съдействие, изразяващи
се в процесуално представителство пред Районен съд Варна по обжалване на
процесното НП. Договореното адвокатско възнаграждение е в размер на 450 лева и е
заплатено в брой, т. е. разходът е направен съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6
от 06.11.2013 г. по дело № 6/2012 г. на ОСГТК на Върховния касационен съд. От
друга страна съгласно чл.78, ал.5 от ГПК, приложим на основание чл.144 от АПК, ако
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-
малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. В
случая възражение за прекомерност не е направено от процесуалния представител на
директора на Д“ИТ“-Варна и съдът не дължи произнасяне по този въпрос.
Минималните размерите на адвокатските възнаграждения са уредени в Раздел IV от
Наредба № 1 от 7.09.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съгласно Наредбата, в редакцията й от ДВ бр.68 от 31 Юли 2020г., когато
административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е
наложено имуществено обезщетение, възнаграждението за адвокатско възнаграждение
се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно
обезщетението. Съгласно чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата (изм. - ДВ, бр. 2 от 2009 г., изм. -
ДВ, бр. 28 от 2014 г., отм. относно изменението с бр. 28 от 2014 г. с Решение № 13062
от 03.10.2019 г. и Решение № 5419 от 08.05.2020 на ВАС - ДВ, бр. 45 от 2020 г., в сила
от 15.05.2020 г., изм. - ДВ, бр. 68 от 2020 г.) за защита по дела с определен интерес
възнаграждението при интерес от 1000 до 5000 лв. е 300 лв. + 7 % за горницата над
1000 лв. В случая е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в
размер на 3000 лв. и минималното адвокатско възнаграждение, съобразно
горепосочения текст от наредбата е 440 лв. т.е в случая договореният адвокатски
хонорар в размер на 450 лева не е прекомерен. Съразмерно с размера на изменената
част на НП следва да се уважи претенцията на процесуалния представител на
въззивника, като на последния следва да бъдат присъдени съдебните разноски за
адвокатско възнаграждение, намалени пропорционално съобразно изменения размер
на административната санкция, а именно сумата от 225,00 /двеста двадесет и пет / лева.
Водим от горното и на основание чл.63, ал. ал.2, т.4 вр. ал.1 и чл.63д, ал.1 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 03-2100169/03.11.2021 г., издадено от
директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - Варна, с което на „ГИК
ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД ЕИК *********, седалище и адрес на управление:гр. Русе, ул.
7
„Розова долина“ 42, с управител С.И. е наложено административно наказание
„Имуществена санкция" в размер на 3 000 лева, на основание чл. 416 ал.5 вр. чл. 413,
ал.2 от КТ за нарушение на чл.89, т.5 от Наредба №2 за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строително монтажни
работи /обн. ДВ, бр.37/2004г./., като НАМАЛЯВА размера на наложената
„имуществена санкция” от 3 000 /три хиляди/ лева на 1 500 /хиляда и петстотин /
лева.
ОСЪЖДА „ГИК ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД ЕИК *********, седалище и адрес на
управление:гр. Русе, ул. „Розова долина“ 42, с управител С.И. да заплати на Дирекция
„Инспекция по труда“-Варна сумата от 40,00 /четиридесет/ лева , представляваща
юрисконсултско възнаграждение по делото.
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“ –гр.Варна да заплати на „ГИК
ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД ЕИК *********, седалище и адрес на управление:гр. Русе, ул.
„Розова долина“ 42, с управител С.И., сумата от 225,00 /двеста двадесет и пет / лева,
представляваща съдебни разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд- Варна
в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са
изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8