№ 198
гр. гр.Велинград, 28.07.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, II - НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесет и осми юли през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от ИВАНКА Н. ПЕНЧЕВА Частно наказателно
дело № 20225210200245 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 243, ал. 5 НПК
Образувано по жалба на Г. АТ. Г., чрез адв. А., против Постановление на
Районна прокуратура Велинград от 01.10.2021 г., с което на осн. чл. 243, ал.
1, т. 1, във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК е прекратено наказателното
производство по ДП № 430/2020г. по описа на РП Пазарджик ТО Велинград и
№ 34/2020 г. по описа на ОСО при ОП Пазарджик, образувано и водено, за
това че в гр. Велинград, на кръстовище на ул. „Св. Св. Кирил и Методий“ и
ул. „Александър Стамболийски“ при управление на МПС-поЛ.йски
автомобил със специален режим на движение с рег. № СВ 1653 КК,
управлявано от мл. автоконтрольор Т.М. К. от РУ Велинград, застрашил /без
удар между двете МПС/ останалите участници в движението, допускайки
средна телесна повреда на Г. АТ. Г. от гр. Велинград, ул. „Лермонтов“ № 19,
който управлявал мотопед марка „Ddeml“ с ДКН РА1391К, престъпление по
чл. 343, ал.1, б. „б“, НК, във вр. чл. 5, ал.1 ЗДвП.
Релевират се оплаквания за незаконосъобразност на атакувания акт и се
иска неговата отмяна. Излагат се съображения, че изводите на прокурора за
липсата на обективните и субективни признаци от състава на престъплението
са неправилни, изградени при неизяснена фактическа обстановка, вследствие
на доказателствена непълнота. Не били извършени всички необходими и
възможни действия по разследваното за попълване на доказателствената
съвкупност. Неправилната интерпретация на фактите водела до неправилни
правни изводи за липса на извършени от водача на поЛ.йския автомобил
нарушения на правилата на ЗДвП. Твърди се, че представителят на
държавното обвинение е бил предубеден при постановяване на обжалвания
акт. Оспорва се заключението на САТЕ в частта за скоростта на движение на
поЛ.йския автомобил. Твърди се, че не са уважени направените от
жалбоподателя доказателствени искания.
Иска се отмяна на обжалвания акт и връщане на делото на прокурора с
1
даване на указания за извършване на действия по разследването.
Жалбата е подадена в срока по чл. 243, ал. 4 НПК, препис от обжалвания
акт е връчен на жалбоподателя на 05.07.2022 г., а жалбата е подадена на
11.07.2022 г., от легитимирана страна-пострадал от престъпление, поради
което е процесуално допустима.
Съдът като се запозна с доводите и възраженията на страните и със
събраните по делото доказателства, констатира следното:
Наказателното производство е образувано по реда на чл. 212, ал. 2 НПК, за
това че на 11.05.2020 г., около 20,00 час в гр. Велинград, на кръстовище,
образувано от ул. „Св. Св. Кирил и Методий“ и ул. „Александър
Стамболийски“ е застрашено /без удар между двете ППС/ движението на
останалите участници, при управление на поЛ.йски автомобил с включена
сигнализация за специален режим на движение с ДК № СВ 1653 КК,
управляван от мл. автоконтрольор Т. К., допускайки причиняването на средна
телесна повреда на Г. АТ. Г. от гр. Велинград, ул. „Лермонтов“ № 19,
управлявал мотопет РА1391К, марка „Daeml“, пресъплени по чл. 343, ал.1, б.
„б“ НК, във вр. чл. 5, ал. 1 ЗДвП.
По делото няма привлечен обвиняем.
За да постанови обжалвания акт, прокурорът е приел следното от
фактическа страна:
На 11.05.2020 г., около 20,00 часа служителите на РУ Велинград мл.
автоконтрольор Т.М. К. и мл. инспектор А.Р. Реджеп, изпълнявайки
задълженията си като смесен автопатрул на територията на гр. Велинград за
времето от 19,00 часа на 11.05.2020 г. до 07,00 часа на 12.05.2022 г., получили
сигнал от ОДЧ за приет във ФСМП Велинград велосипедист, който преди
това бил блъснат при ПТП. За да се извършат неотложни процесуално-
следствени действия, поЛ.йският служител Т. К., който управлявал лекия
автомобил, включил звуков и светлинен сигнал и се отправил към лечебното
заведение. С включена сигнализация за специален режим на движение,
движейки се по ул. „Св. Св. Кирил и Методий“ в посока от кв. Каменица към
кв. Чепино, управляваният от него автомобил навлязъл в кръстовището на
улиците „Св. Св. Кирил и Методий“ и „Александър Стамболийски“ при
светещ червен сигнал на светофарната уредба. По това време по улица
„Александър Стамболийски“ в посока от с. Юндола към ж.п. гарата на гр.
Велинград се движил мотопед Daeml“ с ДКН РА1391К, управляван от
пострадалия Г.Г., за когото светофарната уредба подавала зелен светлинен
сигнал.
Изложил е, че за Г. не са съществували пречки да възприеме подадения от
поЛ.йския автомобил звуков и светлинен сигнал, указващ специален режим
на движение, да спре и да му осигури предимство да премине и да не навлиза
в кръстовището, така както се спрели насрещно движещите се на него по ул.
„Стамболийски“ в посока от ж.п. гарата към с. Юндола два леки автомобила.
Вместо това обаче Г. продължил движението си и за да избегне сблъсък с
2
патрулния автомобил, който през това време преминавал през кръстовището,
полегнал настрани и паднал на пътното платно заедно с мотопеда. От удара
при падането получил травматични увреждания, изразяващи се в контузия на
ляво рамо със счупване на лявата ключица и контузия на левия глезен със
счупване на външния латерален малкопищялен малеол на лявата подбедрица,
представляващи средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 НК.
Приел е, позовавайки са на назначената САТЕ, че водачът на патрулния
автомобил не е могъл да възприеме движението на управлявания от
пострадалия мотопед, поради ограничена видимост за него, но водачът на
мотопеда е могъл да възприеме ако не светлинния сигнал на включения
специален режим на движение поради същата ограничена видимост, то поне
звуковия сигнал и да съобрази скоростта си на движение, да отбие настрани и
да преустанови движението си, както му вменява нормата на чл. 104, ал. 1
ЗДвП, което не е сторил. Приел е и че скоростта на движение на поЛ.йския
автомобил от 42 км./ч. е в рамките на разрешената за населено място при
липса на поставени знаци за ограничаване й.
Изложил е, че поЛ.йският служител К. е спазил изискванията на чл. 92, ал.
1 ЗДвП и поведението му е правомерно.
Формирал е решаващ извод, че водачът на автомобилът със специален
режим на движение не е извършил нарушение на нормативно установените
изисквания на ЗДвП и че причинените травматични увреждания на
пострадалия Г.Г. не са в причинно-следствена връзка с поведението на водача
на патрулния автомобил.
Тези изводи на прокурора се споделят от настоящия съдебен състав. Съдът
намира, че фактическата обстановка е правилно установена. Изводите на
представителя на държавното обвинение са формирани след преценка и
анализ на събраните по делото доказателства, които са достатъчни, напълно
изясняват фактическата обстановка и не се налагат допълнителни действие по
разследването за установяване на обективната истина. Установени и
разпитани са свидетели очевидци, включително и участниците в
пътнотранспортното произшествие. Извършени са оглед на
местопроизшествието и на управляваното от пострадалия моторно превозното
средство. Надлежно приобщени са писмените доказателствени средства-
изготвените докладни записки за настъпилото ПТП л.11-л. 15 и л. 22 и л. 31.
Изготвена е САТЕ, която изяснява механизма на възникналото ПТП между
участниците в движението, разстоянието, от което е било възможно
участниците в ПТП-то да се възприемат взаимно, скоростта на движение на
двете превозни средства в момента на преминаване на кръстовището. С нея е
даден отговор и на въпроса било ли е предотвратимо, респ. при какви условия
падането на мотопедиста. Експертизата е изготвена от Л., специалист от
съответната област, притежаващо необходимата квалификация и
компетентност, без данни, че се намира с разследващия орган с прокурора
или с някой от водачите на превозните средства, които са участници в
3
пътнотранспортното произшествие в родствена връзка, служебна или друга
зависимост, даващи основание да се счита предубеден или заинтересован от
изхода на делото. При изготвяне на експертизата са използвани доказателства
и доказателствени средства, които са непосредствени източници на
информация за релевантни факти от събитието на престъплението.
Анализирани са данните от предадените като веществени доказателства
записи от охранителните камери, поставени на обект на „Минитрансфер
Велингад“ ЕООД, находящ се на кръстовището на улиците „Св. Св. Кирил и
Методий“ и „Александър Стамболийски“ и от протоколите за разпит на
свидетелите Антония Евгениева Димитрова, Мария Павлова Вълкова и
пострадалия Г. АТ. Г.. Заключението е обективно и обосновано и за съда не
възникват съмнения в правилността на изводите на експерта. С него е даден
отговор на всички въпроси за механизма на настъпване на ПТП и на скоростта
на движение на двете превозни средства. По тези съображения съдът намира,
че искането за назначаване на повторна съдебно-автотехническа експертиза е
неоснователно.
Неоснователно е и възражението на Г., че с отказа на разследващия орган
да уважи доказателствените му искания делото е останало неизяснено от
фактическа страна. Искането за назначаване на СТЕ за възпроизвеждане на
записите от обажданията на ЕЕНСП 112 е неоснователно, тъй като лицата,
подали сигнала за инцидента са установени и разпитани, включително и
подателя на анонимния сигнал от тел. номер **********-свидетелката Мария
Павлова Вълкова.
Изготвена е съдебно-медицинска експертиза за установяване на вида на
причинената телесна повреда на пострадалия.
Установява се, че управляваният от свидетеля К. поЛ.йски автомобил е
преминал през кръстовището на двете улици при включен червен за него
сигнал на светофарната уредба. В тази част свидетелските показания са
непротиворечиви, поради което това обстоятелство е безспорно доказано.
По време на преминаването си е бил с включен звуков и светлинен сигнал
за специален режим на движение. В тази насока са показанията на
свидетелите А.Д. Д.К., Т. К. и А.Р.. Съдейки по действията на свидетеля
Койнарев, който е спрял и не е преминал през кръстовището при подаден за
него зелен светлинен сигнал на светофарната уредба и от заключението на
САТЕ, че към момента на реакцията на този водач, той не е имал
техническата възможност да възприеме визуално движещия се от дясно
поЛ.йски автомобил, поради ограничената видимост за него от жилищната
сграда, се налага извод, че водачът е възприел звуковата сигнализация на
включения специален режим на движение и поради това е преустановил
движението си. Това потвърждава показанията на тази група свидетели, че
освен с включен светлинен сигнал поЛ.йският автомобил е бил и с включен
звуков такъв. Ето защо показанията на свидетеля Г. АТ. Г., че звуковият
сигнал на поЛ.йския автомобил не е бил включен остават изолирани и не
4
следва да се кредитират.
При преминаването си през кръстовището на улиците „Св. св. Кирил и
Методий“ и „Александър Стамболийски“ свидетелят Т.М. К. е управлявал
моторно превозно средство със специален режим на движение по смисъла на
чл. 91, ал. 1 ЗДвП, при светещ за него забраняващ сигнал на светофарната
уредба. Това му действие е разрешено и правомерно, ако премине със
скорост, позволяваща му да го направи безопасно, съгласно чл. 92, ал.1, т. 1
ЗДвП. Тази разпоредба е специална и дерогира въведената с чл. 31, ал. 7, т. 1
ППЗДвП забрана за преминаване на червена светлина или навлизане в
кръстовището или на пешеходната пътека.
Според заключението на вещото Л. по назначената САТЕ при навлизане
на поЛ.йския автомобил в кръстовището, движението на мотоциклета не е
било възможно да бъде възприето, поради ограничената видимост от сградата
на Руската църква между тях, но мотоциклетът е могъл да възприеме, че към
кръстовището приближава автомобил със специален режим на движение.
Навлизайки в кръстовището, водачът на поЛ.йския автомобил- свидетелят Т.
К. не е извършил нарушение на чл. чл. 31, ал. 7, т. 1 ППЗДвП. Не е извършил
и нарушение на чл. 92, ал.1, т. 1 ЗдвП, тъй като се е движил с разрешена за
населеното място скорост от 42 км./ч., по това време не е имало навлезли или
навлизащи в кръстовището други превозни средства или пешеходци, които да
възприеме като опасност за движението. Действително, след като вече е
навлязъл в кръстовището е видял, че от дясно на него по улица „Александър
Стамболийски“ се движи мотопед, но нито и бил длъжен, нито е могъл да
предвиди, че неговият водач няма да се съобрази с преминаващия по това
време през кръстовището на автомобил със специален режим на движение и
да изпълни задължението се по чл. 104, ал. 1 ЗДвП при необходимост и да
спре и да му осигури безпрепятствено преминаване. Не е могъл и не е бил
длъжен да предвиди и че водачът на мотопеда ще предприеме действията да
наклони мотопеда настрани и да падне, за да не се удари в поЛ.йския
автомобил, още по-малко е могъл или е бил длъжен да предвиди, че от това
ще настъпят съставомерните общественоопасни последици, предвидени в чл.
343, ал.1, б. „б“ НК, нито техния вид.
Водачът на мотоциклета обаче е могъл да възприеме навлизащото в
кръстовището моторно превозно средство със специален режим на движение,
което се е движило с включена звукова и светлина сигнализация, още преди
навлизането му там. След като е навлязло е видял, че преминава, но въпреки
това не е изпълнил задължението си по чл. 104, ал. 1 ЗДвП да спре и да го
пропусне да премине, което е бил длъжен да изпълни, въпреки светещия
зелен разрешаващ за него сигнал на светофарната уредба. Разпоредбите на чл.
92, ал. 1, т. 1 ЗДвП и чл. 104, ал. 1 ЗДвП, регламентиращи движението на
превозните средства със специален режим на движение по пътищата са
специални по отношение на общите правила за предимство при движение и
при преминаване през кръстовище, поради което водачите са длъжни да се
съобразяват с тях, а не с общите такива.
5
Следователно неизпълнявайки задължението си, като участник в
движението да пропусне движещото се с предимство в случая моторно
превозно средство със специален режим на движение, водачът на мотопеда-
пострадалият Г. АТ. Г. сам се е поставил в ситуация да предприеме
действията да го наклони настрани и да падне, за да не се стигне до сблъсък
между двете превозни средства, от което падане е получил средна телесна
повреда. Ето защо съдът споделя изводите на прокурора, че настъпилите
съставомерни общественоопасни последици изцяло са в причинно-следствена
връзка с действията на пострадалия. Съдът счита, че водачът на автомобила
със специален режим на движение не е извършил нарушение нито на
специалните правила на чл. 92, ал.1, т. 1 и ал. 2 ЗДвП, чл. 47 ЗДвП, нито на
общите по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП, чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Нарушение на чл. 104, ал.
1 ЗДвП е извършил единствено пострадалият Г.Г. и същото е в причинно-
следствена връзка с настъпилата средна телесна повреда. Според
константната съдебна практика, когато при транспортно произшествие
водачът умишлено или непредпазливо причини значителни щети на
собственото си моторно превозно средство или увреди здравето си, деянието
не е съставомерно по чл. 342 и 343 НК. Същественият признак от обективния
състав на тези престъпления е увреждането на имуществото, здравето или
живота да е извършено от дееца на друго Л.. Отношението на дееца към
собствените му вещи, здраве и живот пряко не засяга обществените
отношения, поради което такива действия не са въздигнати като
общественоопасни деяния. С оглед на това следва да се приеме, че деянието, с
което умишлено и непредпазливо се причиняват вреди на здравето му от
самия него или на собственото му моторно превозно средство, не е
съставомерно по чл. 342 и 343 НК / в този смисъл Решение № 10 от 20.II.1989
г. по н. д. № 104/88 г., ОСНК на ВС, което не е изгубило актуалност/.
Ето защо което правилно и законосъобразно представителят на
държавното обвинение е приел, че не е извършено престъпление по чл. 343,
ал.1, б. „б“ НК, във вр. чл. 5, ал. 1 ЗДвП и е прекратил наказателното
производство, на осн. чл. 243, ал1, т. 1, във вр. чл. 24, ал.1, т. 1 НПК.
По тези съображения обжалваното постановление следва да се
потвърди.
Поради гореизложеното, настоящият състав на Районен съд Велинград
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Постановление на Районна прокуратура Велинград от
01.10.2021 г., с което на осн. чл. 243, ал.1, т. 1 НПК, във вр. чл. 24, ал. 1, т. 1
НПК е прекратено наказателното производство по ДП № 430/2020 г. по описа
на РП Пазарджик ТО Велинград и № 34/2020 г. по описа на ОСО при ОП
Пазарджик, водено за престъпление по чл. 343, ал.1, б. „б“ НК, във вр. чл. 5,
ал.1 ЗДвП.
6
Определението подлежи на обжалване и протестиране в 7-дневен срок от
съобщаването му пред Окръжен съд Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
7