М О Т И В И НОХД 43/2011 година
Производството по делото е образувано по повод на
обвинителен акт на Районна прокуратура гр. Средец срещу С.И.С. и А.М.К., с
обвинение в това, че на 26/27.08.2010 година,
в местността “Чабук дере”, в землището на гр. Средец, област Бургаска, в
съучастие по между си като извършители, чрез използване на технически средства
– кирки и лопати, отнели чужди движими вещи - 42,30 метра телефонен кабел тип
МККБ 4х4х1,2+15х4х1,2, на стойност 338 /триста тридесет и осем/ лева, от
владението на “Българска телекомуникационна компания” АД, без съгласието им и с
намерение противозаконно да го присвоят, като С.И.С. е действал при условията
на “повторност” - престъпление по чл. 195 ал. 1 т. 4, 5 и 7, във връзка с чл.
194 ал. 1, във връзка с чл. 28 ал. 1, във връзка с чл. 20 ал. 2 от НК – за С.И.С.
и по чл. 195 ал. 1 т. 4 и 5, във връзка
с чл. 194 ал. 1, във връзка с чл. 20 ал. 2 от НК – за А.М.К..
Предвид наличието на предвидените в Закона основания за провеждане на съкратено
съдебно следствие, беше проведено предварително изслушване на страните, като
производството се разгледа и реши по реда на глава двадесет и седма от НПК.
Прокурорът поддържа обвиненията и за двамата
подсъдими. Предлага на двамата подсъдими да се наложат наказания по около шест
месеца лишаване от свобода, като се приложи разпоредбата на чл. 55 от НК и
изпълнението на наложените наказания бъде отложено за срок от по три години за
всеки от двамата.
Назначеният служебен защитник на подсъдимите
изразява съгласие с прокурора и моли да бъдат наложени наказания в минималния,
предвиден в Закона срок.
Подсъдимите се признават за виновни и признават
изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Дават
съгласието си да не се събират доказателства за тези факти, да не се провежда
разпит на свидетелите и вещото лице и при постановяване на присъдата
непосредствено да се ползва съдържанието на съответните протоколи и
заключението на вещото лице. Изразяват съгласие с искането на защитника.
След преценка на самопризнанията
на подсъдимите, събраните по делото доказателства и изложените факти в
обстоятелствената част на обвинителния акт, съдът приема за установено от
фактическа страна следното :
През лятото на
2010 година двамата подсъдими живеели в гр. Средец, област Бургаска и се
познавали. На 26.08.2010 година, решили да отидат в землището на гр. Средец,
местността “Чабук дере” и да изкопаят телефонен кабел, който знаели, че е
положен там. Около 22.30 часа отишли до мястото, където минавало трасето на
кабела. С носени от тях кирки и лопати започнали да копаят и да вадят от земята
кабела. Около 02.30 часа приключили с копането. Изкопания кабел пренесли в дома
на подс. С.С.. На сутринта на 27.08.2010 година подс. С. обгорил обвивката на
кабела и тръгнал да продаде получената след обгарянето мед на пункт за
изкупуване на цветни метали. По пътя бил спрян от полицейски патрул.
Полицейските служители установили носените медни проводници и извършеното
деяние. С протокол за доброволно предаване подс. С. предал на органите на
полицията носената мед – общо 33 кг.
Отнетия кабел е
бил собственост на “Българска Телекомуникационна Компания” АД. Според назначената
експертиза кабела е бил 42,30 метра -
телефонен кабел тип МККБ 4х4х1,2+15х4х1,2, на стойност 338 /триста тридесет и
осем/ лева. Иззетите от С. обгорени проводници са били 33 кг. на стойността
280,50 лв. /двеста и осемдесет лева и петдесет стотинки/, като скрап. Същите са
били върнати на собственика.
Горната фактическа обстановка се установява от
обясненията на подсъдимите дадени при разследването, свидетелските показания и
писмените доказателства по делото.
Имайки
предвид степента на обществената опасност на деянието и извършителите,
настоящият състав не счита, че случаят е маловажен. Деянието е извършено
при пряк умисъл като форма на вината – Подсъдимите са съзнавали
общественоопасния характер на същото, предвиждали са настъпването на общественоопасните
последици и са искали тяхното настъпване.
С оглед на горната фактическа обстановка съдът счита
за доказано по безспорен и категоричен начин от обективна и от субективна
страна, че подсъдимите са извършили престъплението кражба, в извършването на което са обвинени, като
предварително са се сговорили за извършването му и при извършването на деянието
са използвали технически средства – кирки и лопати, което води до квалификация
на престъплението по чл. 195 ал. 1 т. 4 и 5 от НК. Двамата са преки извършители
на престъплението, пряко са участвали в извършването на изпълнителното деяние,
поради което извършеното следва да се квалифицира и във връзка с чл. 20 ал. 2
от НК.
Видно от приложените свидетелства за
съдимост, двамата подсъдими са осъждани преди извършването на настоящото деяние
:
К. – по НОХД № 7/1996 година по
описа на Районен съд – гр. Средец, като му е било наложено наказание три години
лишаване от свобода, за престъпление по чл. 198 от НК, чието изпълнени е било
отложено за срок от пет години и присъдата е влязла в сила от 25.12.1996
година. Съгласно правилата на чл. 86 от НК, за този подсъдим е настъпила
реабилитация по право и следва да се счита за неосъждан, като осъждането не
влияе на квалификацията на деянието по настоящия процес.
С. – по НОХД № 3/1996 година по
описа на Районен съд – гр. Средец, за същото такова престъпление – кражба, с
наложено наказание шест месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е било
отложено за срок от три години, като присъдата е влязла в сила от 03.02.2006
година. Действително, съгласно чл. 86 от НК и за този подсъдим е настъпила
реабилитация по право и следва да се счита за неосъждан, но съгласно разпоредбите
на чл. 30 и чл. 28 ал. 1 от НК е извършил престъплението при “повторност” по
смисъла на чл. 28 ал. 1 от НК, поради което, спрямо него престъплението следва
да се квалифицира и във връзка с чл. 28 ал. 1 от НК и т. 7 на ал. 1 на чл. 195
от НК.
Във връзка с изложеното съдът призна
подсъдимите за виновни в това, че на 26/27.08.2010 година, в местността “Чабук дере”, в
землището на гр. Средец, област Бургаска, в съучастие по между си като
извършители, чрез използване на технически средства – кирки и лопати, отнели
чужди движими вещи - 42,30 метра телефонен кабел тип МККБ 4х4х1,2+15х4х1,2, на
стойност 338 /триста тридесет и осем/ лева, от владението на “Българска
телекомуникационна компания” АД, без съгласието им и с намерение противозаконно
да го присвоят, като С.И.С. е действал при условията на “повторност” - престъпление по чл. 195 ал. 1 т. 4, 5 и 7, във връзка с чл. 194 ал. 1, във връзка с чл.
28 ал. 1, във връзка с чл. 20 ал. 2 от НК – за С.И.С. и по чл. 195 ал. 1 т. 4 и 5, във връзка с чл.
194 ал. 1, във връзка с чл. 20 ал. 2 от НК – за А.М.К. и им наложи съответни наказания.
При
определяне вида и размера на наказанието за всеки от подсъдимите, съдът взе
предвид относително високата степен на обществена опасност на деянието,
степента на обществената опасност на подсъдимите, пълните самопризнания по
фактическата обстановка, направени от подсъдимите при разследването и в съдебно
заседание, изразеното от тях съжаление за извършеното, оказаната помощ при
разследването за изясняване на цялостната фактическа обстановка и обективната
истина, а също и причините за извършване на престъплението, основна от които –
липсата на средства за препитание и не на последно място разпоредбата на чл.
373 ал. 2 от НПК, поради което определи и наложи наказанията при наличието на
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, с приложение на чл. 55 ал.
1 т. 1 от НК – под най-ниския размер предвиден в Закона, което счете за по
благоприятно за подсъдимите.
Преценяйки
описаното и всички доказателства по делото, настоящият състав намери за
справедливо и че целите на наказанието визирани в чл. 36 от НК ще бъдат постигнати в най-голяма
степен, ако на подсъдимите се наложат наказания по ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА, за всеки от тях, каквито
наказания наложи.
Съдът като съобрази, че и двамата подсъдими са
реабилитирани по право по отношение на извършените преди това престъпления,
счете че са налице основанията за приложение на чл. 66 ал. 1 от НК и след като
прецени, че и по този начин ще бъдат постигнати целите на наказанието, съдът
отложи изпълнението на наказанията за срок от по три години за всеки от
подсъдимите.
Като причини за извършване на деянието следва да
се приемат ниската правна култура на подсъдимите, тежките икономически условия,
свързани с безработицата в страната, липсата на средства за препитание на подсъдимите
и семействата им, а също и стремежа им към лесно облагодетелстване.
Накрая съдът се занима с разноските по делото,
които възложи в тежест на подсъдимите.
Мотивиран от горното,
съдът постанови присъдата.
СЪДИЯ : ………………..