Присъда по дело №268/2022 на Районен съд - Свиленград

Номер на акта: 9
Дата: 7 юни 2022 г. (в сила от 23 юни 2022 г.)
Съдия: Кремена Тодорова Стамболиева Байнова
Дело: 20225620200268
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 12 май 2022 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 9
гр. Свиленград, 07.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Кремена Т. Стамболиева Байнова
СъдебниНаталия Димитрова Сюлеменчева

заседатели:Тодорка Димитрова Киришева
при участието на секретаря Ренета Н. И.
и прокурора Ст. Ант. Ст.
като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова Наказателно
дело от общ характер № 20225620200268 по описа за 2022 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Ж. К. Д., роден на ************** година в
град Свиленград, област Хасково, българин, български гражданин, живущ в
село Георги Добрево, област Хасково, без образование, но може да полага
подпис, неженен, ЕГН **********, осъждан, ЗА ВИНОВЕН в това, че на
03.01.2022 година в град Любимец, област Хасково, противозаконно отнел
чуждо моторно превозно средство - лек автомобил марка „Фолксваген”,
модел „Пасат” с държавен peгистрационен № Х 11 33 ВР, на стойност 1
646.94 лв., от владението на собствениците Тр. К. Ив. от град Любимец,
област Хасково и Й. Хр. Ив. от същия град, без тяхно съгласие с намерение да
го ползва, като отнемането е извършено при условията на чл. 195, ал. 1, т. 2 и
т. 4 от НК - автомобилът не е бил под постоянен надзор и чрез използване на
техническо средство (оригинален контактен ключ на автомобила), като е
последвала повреда на превозното средство, изразяваща се в одирания по
повърхностите на предна броня, преден ляв калник, предна лява врата, задна
1
лява врата, заден ляв калник и задна броня, деформация на преден ляв калник
и загуба на тас на предно ляво колело, всичко на обща стойност 428 лв. и
деянието е извършено повторно - престъпление по чл. 346, ал. 2, т. 1, т. 2 и т.
3, вр.ал. 1, вр.чл. 195, ал. 1, т. 2 и т. 4, вр.чл. 28, ал. 1 от НК, поради което и на
основание чл. 346, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 3, вр.ал. 1, вр.чл. 195, ал. 1, т. 2 и т. 4,
вр.чл. 28, ал. 1, вр.чл. 54, ал. 1, вр.чл. 39, ал. 1 от НК го ОСЪЖДА на
наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 15 (петнадесет) месеца,
като на основание чл. 58а, ал. 1 от НК НАМАЛЯ така определеното наказание
„ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” с една трета като ОПРЕДЕЛЯ окончателния
размер на наказанието „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” на 10 (десет) месеца,
което да изтърпи ЕФЕКТИВНО.
На основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС, ПОСТАНОВЯВА
наказанието „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” да се изтърпи при първоначален
„общ” режим.
На основание чл. 346, ал. 4 от НК, кумулативно предвиденото
наказание „Лишаване от право да се управлява моторно превозно средство”
не се налага, тъй като подсъдимият е неправоспособен водач.
ПРИЗНАВА подсъдимия Ж. К. Д., роден на ************** година в
град Свиленград, област Хасково, българин, български гражданин, живущ в
село Георги Добрево, област Хасково, без образование, но може да полага
подпис, неженен, ЕГН **********, осъждан, ЗА ВИНОВЕН в това, че на
03.01.2022 година в град Любимец, област Хасково, отнел чужди движими
вещи - употребяван мобилен телефон марка „Самсунг”, модел „SM – G388F”
с имей: 354201/07/408168/4, на стойност 90 лв. и пари – сумата от 150 евро,
равняваща се на левова равностойност в размер на 293.37 лв. или всичко на
обща стойност 383.37 лв., от владението на Тр. К. Ив. от град Любимец,
област Хасково, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги
присвои, като случаят е немаловажен и деянието е извършено повторно -
престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 7, вр.чл. 194, ал. 1, вр.чл. 28, ал. 1 от НК,
поради което и на основание чл. 195, ал. 1, т. 7, вр.чл. 194, ал. 1, вр.чл. 28, ал.
1, вр.чл. 54, ал. 1, вр.чл. 39, ал. 1 от НК го ОСЪЖДА на наказание
„ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 15 (петнадесет) месеца, като на
основание чл. 58а, ал. 1 от НК НАМАЛЯ така определеното наказание
„ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” с една трета като ОПРЕДЕЛЯ окончателния
размер на наказанието „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” на 10 (десет) месеца,
2
което да изтърпи ЕФЕКТИВНО.
На основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС, ПОСТАНОВЯВА
наказанието „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” да се изтърпи при първоначален
„общ” режим.
На основание чл. 23, ал. 1 от НК, НАЛАГА за изтърпяване едно общо
наказание по двете осъждания, а именно: наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА” за срок от 10 (десет) месеца, което да изтърпи ЕФЕКТИВНО.
На основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС, ПОСТАНОВЯВА така
определеното общо наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 10
(десет) месеца да се изтърпи при първоначален „общ” режим.
Не прилага разпоредбата на чл. 24 от НК.
На основание чл. 59, ал. 2, вр.ал. 1, т. 1 от НК, от така определеното на
подсъдимия Ж. К. Д. общо наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок
от 10 (десет) месеца, ПРИСПАДА времето, през което същият е бил задържан
със Заповед по ЗМВР за срок от 24 часа, считано от 03.01.2022 година, с
Постановление за задържане съгласно чл. 64, ал. 2 от НПК, считано от
04.01.2022 година и с Определение № 4/06.01.2022 година по ЧНД № 8/2022
година на Районен съд – Свиленград, с което е взета мярка за неотклонение
„Задържане под стража”, считано от 06.01.2022 година.
На основание чл. 68, ал. 1 от НК, ПРИВЕЖДА наложеното на
осъдения Ж. К. Д., роден на ************** година в град Свиленград,
област Хасково, българин, български гражданин, живущ в село Георги
Добрево, област Хасково, без образование, но може да полага подпис,
неженен, ЕГН **********, осъждан, общо наказание по НОХД № 666/2021
година по описа на Районен съд – Свиленград, „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”
за срок от 8 (осем) месеца ДА БЪДЕ изтърпяно изцяло, ефективно и преди
общото наказание, определено по НОХД № 268/2022 година по описа на
Районен съд – Свиленград.
На основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС, ПОСТАНОВЯВА общото
наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”, наложено по НОХД № 666/2021
година по описа на Районен съд – Свиленград, да се изтърпи при
първоначален „общ” режим.
На основание чл. 59, ал. 2, вр.ал. 1, т. 1 от НК, от приведеното на Ж. К.
Д. в изпълнение общо наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от 8
(осем) месеца, ПРИСПАДА времето, през което същият е бил задържан със
Заповед по ЗМВР за срок от 24 часа, считано от 14.03.2021 година и с
3
Постановление за задържане съгласно чл. 64, ал. 2 от НПК, считано от
15.03.2021 година до 17.03.2021 година, включително.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК, ОСЪЖДА подсъдимия Ж. К. Д.,
роден на ************** година в град Свиленград, област Хасково,
българин, български гражданин, живущ в село Георги Добрево, област
Хасково, без образование, но може да полага подпис, неженен, ЕГН
**********, осъждан, ДА ЗАПЛАТИ по Републиканския бюджет
направените по делото разноски в общ размер на 255.45 лв. (двеста петдесет и
пет лева и четиридесет и пет стотинки), представляващи направените такива
за изготвяне на Оценъчна автотехническа и Оценъчна експертизи, вносими по
сметка на ОДМВР – Хасково, както и по Бюджета на съдебната власт
държавна такса в размер на 5 лв. (пет лева), при служебно издаване на
Изпълнителен лист, вносима по сметката на Районен съд - Свиленград.
ПОСТАНОВЯВА компакт диск, съдържащ записи от охранителни
камери от бензиностанция „ШЕЛ – Любимец - Изток”, да остане приложен по
делото и след изтичане срока на съхраняване на делото да се унищожи.
ПОСТАНОВЯВА да се върнат на собственика им – Тр. К. Ив. от град
Любимец, ул.„Опълченска” № 2, област Хасково или на упълномощено от
него лице, мобилен телефон марка „Самсунг”, модел „SM – G388F” с имей:
354201/07/408168/4 и банкнота с номинал 10 лв.
Присъдата подлежи на Жалба и Протест в 15-дневен срок, считано от
днес пред Окръжен съд - Хасково.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
4

Съдържание на мотивите



М О Т И В И
към ПРИСЪДА № 9 от 07.06.2022 година
по НОХД № 268/2022 година на Районен съд – Свиленград

С Обвинителен акт (ОА) по Досъдебно производство (ДП) № 3/2022
година по описа на РУ – Свиленград, преписка с вх.№ 24/2022 година по
описа на Районна прокуратура – Хасково, С.С. – Прокурор при Районна
прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград повдига
обвинение на Ж. К. Д., роден на ************** година в град Свиленград,
област Хасково, българин, български гражданин, живущ в
************************, понастоящем в Затвора – Стара Загора, без
образование, но може да полага подпис, неженен, ЕГН **********, осъждан,
за това че на 03.01.2022 година в град Любимец, област Хасково,
противозаконно отнел чуждо моторно превозно средство (МПС) - лек
автомобил марка „Фолксваген”, модел „Пасат” с държавен peгистрационен №
*******, на стойност 1 646.94 лв., от владението на собствениците Тр. К. Ив.
от град Любимец, област Хасково и Й. Хр. Ив. от същия град, без тяхно
съгласие с намерение да го ползва, като отнемането е извършено при
условията на чл. 195, ал. 1, т. 2 и т. 4 от НК - автомобилът не е бил под
постоянен надзор и чрез използване на техническо средство (оригинален
контактен ключ на автомобила), като е последвала повреда на превозното
средство, изразяваща се в одирания по повърхностите на предна броня,
преден ляв калник, предна лява врата, задна лява врата, заден ляв калник и
задна броня, деформация на преден ляв калник и загуба на тас на предно ляво
колело, всичко на обща стойност 428 лв. и деянието е извършено повторно -
престъпление по чл. 346, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 3, вр.ал. 1, вр.чл. 195, ал. 1, т. 2 и
т. 4, вр.чл. 28, ал. 1 от НК и за това че на 03.01.2022 година в град Любимец,
област Хасково, отнел чужди движими вещи - употребяван мобилен телефон
марка „Самсунг”, модел „SM – G388F” с имей: 354201/07/408168/4, на
стойност 90 лв. и пари – сумата от 150 евро, равняваща се на левова
равностойност в размер на 293.37 лв. или всичко на обща стойност 383.37 лв.,
от владението на Тр. К. Ив. от град Любимец, област Хасково, без негово
съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като случаят е
немаловажен и деянието е извършено повторно - престъпление по чл. 195, ал.
1, т. 7, вр.чл. 194, ал. 1, вр.чл. 28, ал. 1 от НК.
В съдебно заседание подсъдимият Ж. К. Д. и служебния му
защитник – адвокат Д.Т., заявяват, че признават изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на ОА, като дават съгласието си в хода на съдебното
следствие да не се събират доказателства за тези факти. Молят за определяне
на наказание „Лишаване от свобода”, което да в размер на 1 година и 3
1
месеца преди редукцията.
В хода на съдебното следствие подсъдимият Д. заявява, че разбира в
какво е обвинен, признава се за виновен в извършването на посочените в ОА
деяния, заявява, че е наясно с последиците от проведеното съкратено съдебно
следствие и е съгласен с тях. В последната си дума подсъдимият изразява
съжалението си по отношение на случилото се и искрено се разкайва.
Участващият по делото Прокурор С.С. поддържа обвинението, така
както е предявено с ОА. Изразява становище същото да е безспорно доказано
от обективна и субективна страна, при изцяло потвърдена фактическата
обстановка от събраните доказателства в хода на процеса, както и установени
съставомерните – обективни и субективни признаци на вменените
престъпления по възведените правни квалификации, така също и тяхното
извършване и авторството им в лицето на подсъдимия. Поради това,
Прокурорът пледира за признаването му за виновен и осъждането му, като му
бъдат наложени предвидените в чл. 346, ал. 2 от НК и в чл. 195, ал. 1 от НК
наказания, които да се индивидуализират при условията на чл. 54 от НК, а
именно: Лишаване от свобода за срок от по 1 година и 3 месеца, които след
редукцията по чл. 58а от НК, да изтърпи ефективно при първоначален „общ”
режим като се приспадне времето на предварителното му задържане и при
приложението на чл. 23 от НК. Предлага разноските за експертизите да се
възложат на подсъдимия, компакт дискът да остане приложен по делото, а
мобилният телефон и парите да се върнат на собственика им.
Производството в съдебната си фаза протече по реда на
диференцираната процедура на глава ХХVІІ от НПК – съкратено съдебно
следствие в хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК, при изрично изразено
съгласие от подсъдимия и неговия защитник в открито съдебно заседание,
след разпоредено от Съда предварително изслушване на страните на
основание чл. 370, ал. 1 от НПК. Поради това разглеждането на делото, по
посочения особен процесуален ред се явява процесуално допустимо, с оглед
наличие на предпоставките по чл. 370 от НПК и изрично изразено съгласие от
привлечения подсъдим, като същото и Съдът уважи, след изслушването на
страните, постановявайки нарочен Съдебен акт за провеждане на съкратено
съдебно следствие във фактически състав на цялостно признание на фактите
от обстоятелствената част от ОА, без да събират доказателства за тях. Т.е. на
основание чл. 372, ал. 4, вр.чл. 371, т. 2 от НПК, Съдът, след като взе
предвид, че самопризнанията на подсъдимия се подкрепят от събраните в ДП
доказателства, с Определение обяви, че ще ползва самопризнанията, без да
събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на ОА.
Съдът, обвързан от процесуалната норма на чл. 373, ал. 3 от
НПК, обсъждайки направеното от подсъдимия индивидуално самопризнание
в хипотезата на чл. 372, ал. 4, вр.чл. 371, т. 2 от НПК - пълно признание на
всички факти от обстоятелствената част на ОА, приема за установено от
фактическа страна, следното, така както и се твърди в същия:
2
Видно от приложената актуална Справки за съдимост с рег.№ 627 от
дата 17.05.2022 година, издадена от Бюро за съдимост при Районен съд -
Свиленград, подсъдимият е осъждан три пъти – първият път като
непълнолетен за кражба като му е наложено наказание „Пробация” с двете
задължителни мерки за срок от 6 месеца; вторият път отново като
неполнолетен е осъден за престъпление по чл. 346, ал. 2, т. 1 и т. 3, вр.ал. 1,
вр.чл. 195, ал. 1, т. 4 от НК като му е наложено наказание „Пробация” с двете
задължителни мерки и Безвъзмезден труд в полза на обществото и третият
път е осъден за престъпление по чл. 346, ал. 2, т. 1, вр.ал. 1 от НК и за
престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 7, вр.чл. 194, ал. 1, вр.чл. 28, ал. 1 от НК като
му е определено едно общо наказание „Лишаване от свобода” за срок от 8
месеца, което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено с изпитателен срок
от 3 години.
Видно от приложената в кориците на ДП Декларация за семейно и
материално положение и имотно състояние, подсъдимият няма доходи, не
притежава недвижими имоти, МПС, ценни книжа, дялове в дружества и
парични средства по банкови сметки.
Съгласно Характеристична справка, изготвена от Мл.ПИ В.К. –
служител на Участък – Любимец при РУ - Свиленград, подсъдимият има
криминалистическа и съдебна регистрации, криминалнопроявен е, движи се и
контактува с криминалнопроявени лица, склонен е към извършване на
противообществени деяния и нарушения на обществения ред.
Подсъдимият Ж. К. Д. живее в село ****************, но често
посещава град Любимец, област Хасково и в частност ромската махала на
града.
На 02.01.2022 година, вечерта, Ж. К. Д. е в дома си в село
************* с компания като употребяват алкохол. Около 23.40 часа
всички от компанията, заедно с Ж. Д. тръгват пеша за град Любимец, където
пристигат малко след полунощ на 03.01.2022 година. Докато се движат в
града, подсъдимият и свидетелят А. Г. А. проверяват паркираните по улиците
автомобили дали са отключени, тъй като имат желание да откраднат нещо от
тях или да ги управляват. Стигайки до лек автомобил марка „Фолксваген”,
модел „Голф” с държавен регистрационен № ************, собственост на
свидетеля И. П. Т., паркиран на улица „Преслав”, те установяват, че вратата
на багажника не е заключена и може да се отвори. А. взема от автомобила
червена на цвят тонколона марка „JBL” и слънчеви очила марка „Пума”,
както и няколко монети на обща стойност около 2 лв., които в последствие са
предадени с Протокол за доброволно предаване на полицейски служител в
Участък Любимец.
Около половин час по-късно, компанията стига до процесния
автомобил марка „Фолксваген”, модел „Пасат” с държавен peгистрацонен №
********, собственост на свидетелите Тр. К. Ив. и Й. Хр. Ив.. Автомобилът е
паркиран на улица „Опълченска” пред дома им с № * и е с отключени врати,
както и с контактен ключ на стартера. Ж.Д. предприема управлянието на
3
МПС като останалите от компанията се качват също в автомобила и потеглят
около 01.20 часа към град Свиленград по автомагистрала (АМ) „Марица”.
Междувременно на задната седалка на автомобила свидетелите К. К. Д. и А.
намират мъжка чанта - собственост на свидетеля И., в коята откриват сумата
от 150 евро като евровите банкноти са с различен номинал. Сумата предават
на подсъдимия, както и намерения в мъжката чанта мобилен телефон марка
„Самсунг”.
Малко след 02.00 часа пристигат в град Свиленград, където от
денонощен магазин подсъдимият купува цигари и обменя част от еврото, след
което с автомобила, управляван от подсъдимия, компанията потегля за град
Харманли, като спират на бензиностанция „ШЕЛ – Любимец – Изток”, за да
заредят гориво.
Пътувайки към град Харманли по АМ „Марица” подсъдимият
отклонява вниманието си, пускайки музика, като губи контрол над
управлението на процесния лек автомобил, в резултат на което настъпва
пътнотранспортно произшествие - блъска се в лявата мантинела, намираща се
в лявото полуплатно за движение на АМ „Марица”, като на МПС са
причинени материални щети - одирания по повърхностите на предната броня,
предните ляв калник и лявата врата, задната лява врата, задния ляв калник и
задната броня, деформиран преден ляв калник и тасът на предното ляво
колело е загубен на пътя.
В Харманли компанията, заедно с подсъдимият, стоят малко, след
което потеглят за град Любимец като автомобилът е управляван отново
от подсъдимия.
Около 03.20 часа пристигат в град Любимец като подсъдимият се
опитва да паркира автомобила по същия начин и на същото място, откъдето
по-рано го е взел, но не успява. Напускайки автомобила подсъдимият взема
останалите пари в български лева, както и остатъка от сумата в евро, които не
е похарчил, както и процесния мобилен телефон. Малко по-късно закупува
хранителни стоки, след което компанията продължава да върви пеша към
село Георги Добрево.
На същата дата с Протокол за доброволно предаване Ж. Д. предава
доброволно процесния мобилен телефон и банкнота с номинал 10 български
лева.
Назначени са и са извършени Оценъчна автотехническа и Оценъчна
експертизи, от Заключенията на които става ясно, че стойността на
нанесените щети по лекия автомобил възлизали на 428 лв., а пазарната
стойност на същия е 1 646.94 лв. и че пазарната стойност на процесния
мобилен телефон е 90 лв.
По делото се извършени множество процесуално-следствени
действия: оглед на местопроизшествие, огледи на веществени доказателства,
разпити на множество свидетели, изискани са и са приложени документи,
направени са искания по Закона за електронните съобщентия до мобилните
4
оператори и са получени отговори, назначени са и са извършени Оценъчна
автотехническа и Оценъчна експертизи и т.н.
В хода на ДП подсъдимият се признава за виновен, съжалява за
стореното и дава обяснения относно механизма на извършеното от него
престъпление. В съдебната фаза на процеса също се признава за виновен, като
изразява пред настоящия Съдебен състав съжалението си и искреното си
разкаяние по повод на случилото се.
Събирането и проверката на доказателствените средства се извърши
по реда и при условията на чл. 371, т. 2, вр.чл. 373, ал. 3 от НПК. Изведената
въз основа на тях фактическа обстановка, която Съдът изложи, е безспорно и
несъмнено установена, за което се цени направеното в съдебно заседание
самопризнание от подсъдимия, подкрепено от приложените към ДП и
приобщени по надлежния ред - чл. 283, вр.чл. 373 от НПК писмени
доказателства и доказателствени средства, както и гласните доказателства –
свидетелски показания. Писмените доказателствени източници, ценени от
Съда, включват: Протоколи за доброволно предаване, Докладни записки,
Протоколи за оглед на местопроизшествие, ведно с Албуми, Протокол за
оглед на веществени доказателства, ведно с Албум, Свидетелство за
регистрация – част I и част II, Заключения по Оценъчна автотехническа и
Оценъчна експертизи, Експертна справка за извършено изследване на
дактилоскопна следа, Справка за правоспособност и наложени
административни наказания на подсъдимия, Справка за нарушител, Писма от
мобилните оператори, Справка за съдимост, ведно с Бюлетини и Писма,
Характеристична справка, Декларация за семейно и материално положение и
имотно състояние и др., приобщени към доказателствения материал чрез
прочитането им по реда на чл. 283 от НПК. Кръгът на гласните доказателства,
обхваща показанията на свидетелите, разпитани в хода на ДП, а именно: Тр.
К. Ив., Й. Хр. Ив., И. П. Т., И. Т. И., А.Д. У., К. К. Д., П. М.П., А.Г.А., Д.Р. Б.,
И.А.Ж. и К.Г. П., всички те материализирани в съответни Протоколи за
разпит на свидетели. Същите Съдът кредитира изцяло с доверие, поради
липсата на противоречия в тях, систематиката им, корелацията и взаимното
им допълване, подкрепени и от данните, съдържими се в писмените
доказателствени източници, така и с оглед начина на формирането им.
Описаната фактическа обстановка относно времето, мястото, механизмът на
изпълнителните деяния, както и тяхното авторство са доказани пряко от
направеното самопризнание на подсъдимия по чл. 371, т. 2 от НПК, което се
подкрепя от доказателствата, събрани на ДП и надлежно приобщени към
делото по реда на чл. 283 от НПК, а именно: показанията на свидетелите,
Справка за съдимост, Протокол за оглед на местопроизшествие, Протоколи за
оглед на веществени доказателства и др.
Съдът възприе като достоверни и изчерпателни показанията на
свидетелите Тр. К. Ив. и Й. Хр. Ив., приобщени в тази инстанция като
доказателства, макар и същите да се явяват пострадали от деянията, тъй като
това a priori не е индиция за недостоверността на твърденията им. Фактите и
5
обстоятелствата, включени в предмета на доказване по чл. 102 от НПК могат
да бъдат установени с всички допустими доказателствени средства, като нито
едно от тях не се ползва с предварително определена доказателствена сила.
Показанията на пострадалото лице са важен източник на преки доказателства
и не могат да бъдат игнорирани само поради евентуалната им
заинтересованост от изхода на делото, както и поради претърпяните вреди от
престъплението. Настоящият състав кредитира показанията на пострадалите
лица като обективни, безпристрастни и логически последователни. Не е
налице индиция за недостоверност на показанията им.
Обясненията на обвиняемия, дадени на фазата на ДП, макар и кратки
и схематични, също се възприеха от Съда за достоверни, тъй като
кореспондират и се подкрепят от останалите доказателства и доказателствени
средства от ДП - кредитирани, поради което липсват основания изложеното
от тях да се счита обективно невярно.
Съдебният състав, възприема изцяло и кредитира Заключенията по
извършените Оценъчна автотехническа и Оценъчна експертизи, тъй като са
извършени от вещи лица – специалисти с необходимата квалификация и
знания, включени в Списъка на специалистите, утвърдени за вещи лица от
Комисията по чл. 401, ал. 1 от Закона за съдебната власт за 2022 година за
съдебния район на Окръжен съд – Хасково и на Административен съд –
Хасково, липсват индиции за предубеденост, а от формална страна
изготвените писмени Заключения обективират необходимите данни, ползвани
за оценка на процесните вещи и фактически констатации, поради което се
явяват обосновани и аргументирани, в съответствие и кореспондиращи с
фактите по делото и останалите доказателства, с оглед което не възникват
каквито и да е съмнения за тяхната правилност. Липсват и обратни
доказателства, опровергаващи констатациите и Заключенията на вещите
лица, поради това Съдът намира за обосновани, аргументирани и правилни
експертизите и ползва същите при формирането на фактическите и правните
си изводи.
Що се отнася до писмените доказателства, те не се оспориха по
своето съдържание и/или истинността им, не се констатираха от Съда и техни
недостатъци от външна, формална страна на документите, поради което те се
кредитираха за достоверни. А онези от тях, представляващи официални
документи и/или доказателствени средства по смисъла на НПК за
извършените процесуално-следствени действия – огледи и експертизи,
съответно имат необходимите реквизити, съставени са от компетентни органи
и по предвидения процесуален ред, в този смисъл същите са редовни и годни
такива, валидно удостоверяващи ги. Частните документи, също не се
оспориха по своето съдържание и следва да бъдат ценени относно
възпроизведените факти в тяхното съдържание, доколкото и са относими и
необходими за преценката на личността на подсъдимия, от тук и релевантни
за индивидуализацията на следващите се наказания.
6
Доказателствата, приобщени по делото, включително и гласните, са
събрани по съответния ред, условия и в съответната форма. Същите са
безпротиворечиви, логични, взаимно кореспондиращи и допълващи се,
поради което Съдът ги кредитира изцяло. Липсват противоречия, които да
налагат, обсъждането им от Съда, извън вече изложения аргумент за
безпротиворечивостта им. Поради изложеното и Съдът прие, че направеното
от страна на подсъдимия признание относно всички релевантни факти по
обвинението, кореспондира и се подкрепя от събраните
безпротиворечиви доказателства, като на основание императивните
разпоредби на чл. 373, ал. 2 и ал. 3 от НПК, ползва това самопризнание за
изграждането на фактически и правни изводи при постановяване на
Присъдата.
Въз основа на гореизброените и обсъдени писмени и гласни
доказателства се формираха фактическите и правните изводи относно
времето, мястото и изпълнителната форма на деянията и техният механизъм
на извършване, както и авторството.
В случая няма спор по фактите.
Няма спор и по дадените правни квалификации на деянията на
подсъдимия.
При така изяснената фактическа обстановка и установените
факти, изведени в хипотезата на чл. 373, ал. 3 от НПК, Съдебният състав
достигна до единствено възможния и несъмнен извод, че с действията си
подсъдимият Ж. К. Д. е осъществил състава на престъплението по чл. 346,
ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 3, вр.ал. 1, вр.чл. 195, ал. 1, т. 2 и т. 4, вр.чл. 28, ал. 1 от НК
и на престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 7, вр.чл. 194, ал. 1, вр.чл. 28, ал. 1 от
НК.
Както вече бе посочено съвкупната преценка на установените по
делото факти, изведени въз основа на анализа на събраните доказателства по
делото, обосновава категорично правно съждение, да е доказано
извършването на престъпленията - предмет на обвинението и тяхното
авторство. С деянията си подсъдимият Ж. К.Д. е осъществил, както от
обективна, така и от субективна страна, престъпния състав по чл. 346, ал. 2, т.
1, т. 2 и т. 3, вр.ал. 1, вр.чл. 195, ал. 1, т. 2 и т. 4, вр.чл. 28, ал. 1 от НК и
престъпния състав по чл. 195, ал. 1, т. 7, вр.чл. 194, ал. 1, вр.чл. 28, ал. 1 от
НК.
От обективна страна – на 03.01.2022 година в град Любимец, област
Хасково, Ж. К. Д. противозаконно е отнел чуждо МПС - лек автомобил марка
„Фолксваген”, модел „Пасат” с държавен peгистрационен
№*****************, на стойност 1 646.94 лв., от владението на
собствениците Тр. К. Ив. и Й. Хр. Ив., двамата от град Любимец, област
Хасково, без тяхно съгласие с намерение да го ползва, като отнемането е
извършено при условията на чл. 195, ал. 1, т. 2 и т. 4 от НК - автомобилът не е
бил под постоянен надзор и чрез използване на техническо средство
7
(оригинален контактен ключ на автомобила), като е последвала повреда на
превозното средство, изразяваща се в одирания по повърхностите на предна
броня, преден ляв калник, предна лява врата, задна лява врата, заден ляв
калник и задна броня, деформация на преден ляв калник и загуба на тас на
предно ляво колело, всичко на обща стойност 428 лв. и деянието е извършено
повторно и на същите дата и място е отнел чужди движими вещи -
употребяван мобилен телефон марка „Самсунг”, модел „SM – G388F” с имей:
354201/07/408168/4, на стойност 90 лв. и пари – сумата от 150 евро,
равняваща се на левова равностойност в размер на 293.37 лв. или всичко на
обща стойност 383.37 лв., от владението на Тр. К. Ив. от град Любимец,
област Хасково, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги
присвои, като случаят е немаловажен и деянието е извършено повторно.
Т.е. първото престъпление е осъществено от обективна страна чрез
противозаконно отнемане на владението на чужда движима вещ, без
съгласието на нейния собственик с намерение да бъде противозаконно
ползвана. От обективна страна предмет на престъплението е чужда движима
вещ, която не е нито собствена, нито във владение на подсъдимия и за
отнемането й е липсвало съгласие от страна собственика. Изпълнителното
деяние е отнемането на веща чрез действие, което се изразява в прекратяване
на фактическата власт върху нея от страна на собственика и установяване на
фактическа власт от подсъдимия. Безспорно се установи, че веща не
принадлежи на подсъдимия, а на свидетелите Т. и Й. И.и, поради което е
„чужда” по смисъла на закона. Налице е форма на изпълнителното деяние –
отнемане на чуждо МПС от владението на другиго. От обективна страна
безспорно се установи, че подсъдимият, чрез своите действия, е отнел чуждо
МПС, с намерение да го ползва – да се разходи с него из град Любимец, град
Свиленград и град Харманли. По този начин е прекъснал владението върху
посочената вещ, установявайки трайна фактическа власт върху нея чрез
запалването на автомобила и потеглянето с него. Безспорно е и намерението
му да ползва същата, а не да я свой, доколкото след установяването на
фактическата власт я е употребил по предназначение. Престъплението е
довършено предвид осъщественото от подсъдимия отнемане на МПС. Ето
защо Съдът намира за безспорно установено авторството на първото деяние
на подсъдимия по така възведеното му обвинение.
Фабричният контактен ключ, използван за запалване на лекия
автомобил, обосновава приложението на чл. 195, ал. 1, т. 4, предложение
второ от НК. Техническо средство е всяка създадена от човек вещ, която се
ползва за отнемане на самата вещ - ключ, шперц, ножици за рязане на тел и
др.п. Съгласно установената съдебна практика техническо средство са и
ключовете, независимо дали са обикновени, или секретни; подправени, или
оригинални; откраднати, намерени; предназначени, или случайно са се
оказали годни. За да е налице този квалифициран случай е нужно
техническото средство да бъде ползвано по предназначение, какъвто е и
настоящият случай. Визираният предмет – ключ, съществено е улеснил
8
подсъдимия при осъществяване на престъплението, тъй като използването му
е било по начин, по който е могъл да го осъществи. Поради така изложеното,
отчитайки трайната и непротиворечива съдебна практика в тази насока,
Съдът прие, че този предмет представлява вещ, послужила за извършване на
първото от престъпните деяния. Т.е. използването на техническо средство
(ключ) при извършване на деянието от подсъдимия определя същото като
такова извършено при условията на чл. 195, ал. 1, т. 4, предложение второ от
НК и обосновава квалификацията на първото деяние като такава по смисъла
на чл. 346, ал. 2, т. 3 от НК.
Вещта - предмет на първото престъпление, е оставена на обществено
доверие – на открито място, до което е налице свободен достъп. След като
процесният лек автомобил - предмет на престъплението, е бил оставен
паркиран на улица в град Любимец, то същият е бил без постоянен надзор
надзор въпреки че е в населено място, но е на улицата и без да е бил
заключен, наблюдаван или пазен от някого, което обстоятелство определя
деянието като такова извършено при условията на чл. 195, ал. 1, т. 2 от НК и
обосновава квалификацията на деянието като такава по смисъла на чл. 346, ал.
2, т. 3 от НК.
Първото деяние е правилно квалифицирано като такова по чл. 346,
ал. 2, т. 1, предложение първо от НК, тъй като след противозаконното
отнемане на МПС и при управлението му, на лекия автомобил са били
причинени повреди, в резултат на противоправната деятелност на
подсъдимия, които вреди са подробно описани по-горе в настоящото
изложение и са в резултат на реализирано пътнотранспортно произшествие
като процесният автомобил се е блъснал в крайпътна мантинела на АМ
„Марица”. Съдебната практика приема, че „последвала” е всяка настъпила
повреда по време на отнемането, при ползването или изоставянето на
превозното средство, като в настоящия случая същата е причинена на МПС
по време на неговото управление.
Първото престъпление, извършено от подсъдимия Д. правилно е
квалифицирано като престъпление, извършено при повторност по смисъла на
чл. 28, ал. 1 от НК, тъй като настоящото деяние е извършено от Д. след като
са е бил осъден с влезли в сила Присъди за друго такова престъпление преди
да е изтекъл петгодишния срок по чл. 30, ал. 1 от НК от изтърпяването на
наложеното му наказание по предишен Съдебен акт - с Присъда № 260014 от
20.04.2021 година по НОХД № 187/2021 година на Районен съд - Свиленград,
влязла в сила на 06.05.2021 година, за извършено на дата 20.08.2020 година
престъпление по чл. 346, ал. 2, т. 1 и т. 3, вр.ал. 1, вр.чл. 195, ал. 1, т. 4, вр.чл.
63, ал. 1, т. 3 от НК, на Д. е определено наказание „Пробация” за срок от 1
година с двете задължителни пробационни мерки и Безвъзмезден труд в полза
на обществото и с Присъда № 14 от 21.10.2021 година по НОХД № 666/2021
година на Районен съд - Свиленград, влязла в сила на 06.11.2021 година, за
извършено на дата 14.03.2021 година престъпление по чл. 346, ал. 2, т. 1 от
НК, на Д. е определено наказание „Лишаване от свобода” за срок от 8 месеца,
9
което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за срок от 3 години, като е
определено едно общо наказание за това престъпление и за престъплението
кражба, а именно: Лишаване от свобода” за срок от 8 месеца, което на
основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за срок от 3 години.
Второто от осъществените деяния от обективна страна е свързано
с противозаконно отнемане владението на чужди движими вещи, без
съгласието на техния собственик и с намерение да бъдат противозаконно
присвоени.
Процесното второ деяние, извършено от подсъдимия Д.
представлява немаловажен случай. При обсъждането и решаването на
въпроса дали е налице „маловажен случай” по смисъла на чл. 93, т. 9 от
Допълнителната разпоредба на НК следва да се вземат предвид не само
обстоятелствата относно обществената опасност на деянието, но и
обстоятелствата относно обществената опасност на дееца. С оглед данните за
личността на посочения подсъдим, които го характеризират като лице с
висока степен на обществена опасност, с вече формирани трайни престъпни
наклонности, криминално проявен, проявяващ склонност към извършване на
противообществени прояви, демонстриращ пълно незачитане на чуждата
собственост, престъпна упоритост и целенасоченост за постигане на
съставомерния резултат, и квалифициращите признаци на състава на
престъплението, то същият безспорно представлява немаловажен случай.
Второто престъпление, извършено от подсъдимия Д. правилно е
квалифицирано като престъпление, извършено при повторност по смисъла на
чл. 28, ал. 1 от НК, тъй като настоящото деяние е извършено от Д. след като е
бил осъдени с влезли в сила Присъди за друго такова престъпление преди да е
изтекъл петгодишния срок по чл. 30, ал. 1 от НК от изтърпяването на
наложеното му наказание по предишни Съдебни актове - с Определение №
350 от 01.11.2019 година по НОХД № 744/2019 година на Районен съд -
Свиленград, влязло в сила на 01.11.2019 година, за извършено на
05/06.10.2019 година престъпление по чл. 197, т. 1, вр.194, ал. 1, вр.чл. 63, ал.
1, т. 4, вр.чл. 20, ал. 2 от НК, на Д. му е наложено наказание „Пробация” за
срок от 6 месеца с двете задължителни пробационни мерки, което е
изтърпяно на 08.05.2020 година и с Присъда № 14 от 21.10.2021 година по
НОХД № 666/2021 година на Районен съд - Свиленград, влязла в сила на
06.11.2021 година, за извършено на дата 14.03.2021 година престъпление по
чл. 195, ал. 1, т. 7, вр.194, ал. 1, вр.чл. 28, ал. 1 от НК, на Д. е определено
наказание „Лишаване от свобода” за срок от 8 месеца, което на основание чл.
66, ал. 1 от НК е отложено за срок от 3 години, като е определено едно общо
наказание за това престъпление и за престъплението по чл. 346 от НК, а
именно: Лишаване от свобода” за срок от 8 месеца, което на основание чл. 66,
ал. 1 от НК е отложено за срок от 3 години.
Предвид изложеното като пълнолетно вменяемо лице, което не е
притежавало фактическа власт върху предметите на престъпленията,
10
подсъдимият Д. е годен субект на престъпленията, за които са му повдигнати
обвинения.
От субективна страна инкриминираните деяния са извършени от
подсъдимия виновно, при пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, хипотеза
първа от НК. Подсъдимият е разбирал свойството и значението на
извършеното и е могъл да ръководи постъпките си. Съзнавал е
общественоопасния характер на деянията, предвиждал е техните последици и
от волева страна е целял тяхното настъпване. Подсъдимият е действал с
ясното съзнание, че тези движими вещи не му принадлежат и са чужди, но
въпреки това ги е отнел и ползвал, респ. присвоил, като е целял именно това.
Т.е. съзнавал е, че с деянията си ще лиши от фактическа власт
собствениците/собственика на чуждите вещи, предвиждал е преминаването
на вещите в негова фактическа власт за определено време и е целял да
установи тази власт върху предмета на престъплението с цел ползването й,
което е сторил управлявайки я в избрана от него посока, без правно
основание (налице е специалната цел), респ. предвиждал е преминаването на
вещите в негова фактическа власт и е целял да установи тази власт върху
предмета на престъплението с цел последващо разпореждане без правно
основание.
По делото категорично и безспорно са доказани фактическите
действия по отнемане и ползване, респ. своене на чуждите движими вещи,
осъществени от страна на подсъдимия, от тук и несъмнено установено е
авторството на престъпленията.
Подсъдимият Ж. К. Д. е роден на ************** година в град
Свиленград, област Хасково, с ЕГН **********. Български гражданин е от
български проиход. Живее в ************************, понастоящем е в
Затвора – Стара Загора. Без образование е, но може да полага подпис. Не е
женен. Осъждан е. Не работи.
При определяне вида и размера на наказанията на подсъдимия за
всяко от двете престъпления, Съдът се съобрази с двата основни принципа на
наказателноправната ни система, а именно принципът на законоустановеност
и принципът на индивидуализация на наложеното наказание.
Съгласно първият принцип на наказателноправната ни система за
всяко едно от двете извършени от подсъдимия престъпления се предвижда
наказание „Лишаване от свобода” от 1 година до 10 години. Съставът на
престъпленията има специален минимум, което не позволява замяната на
наказанието „Лишаване от свобода” с друг вид наказание при приложението
на чл. 55 от НК.
При индивидуализацията и конкретизацията на наказателната
отговорност на подсъдимия, Съдът се съобрази с обществената опасност на
деянията и дееца, мотивите за извършване на престъпленията, степента и
формата на вината, както и всички смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства по смисъла на закона. Съдът взе предвид като смекчаващи
11
вината обстоятелства че с признаването си за виновен, направено на ДП и на
съдебната фаза на практика изразява и своята критичност към
противоправното си поведение, което смекчава вината му, тежкото му
финансово и социално състояние и липсата на доходи (същият е безработен и
не притежава движимо и недвижимо имущество), ниската стойност на
последвалата повреда на превозното средство и на откраднатите вещи
(сравнена с минималната работна заплата за страната за 2022 година в размер
на 650 лв. съгласно ПМС № 331/26.11.2020 година), с обясненията си
съдейства за разкриване на обективната истина, изразеното съжаление и
искрено разкаяние, липсата на наложени административни наказания и
принудителни административни мерки, младата му възраст и изразеното
желание за в бъдеще да спазва правомерно поведение. Отчете се и факта, че е
израснал и расте без бащина грижа и обич (видно от данните в Справката за
съдимост и в Характеристичната справка); а като отегчаващи вината
обстоятелства се взеха предвид осъжданията му, лошите характеристични
данни, че е управлявал МПС без да е правоспособен водач и начина на
извършване на деянията – в тъмната част на денонощието. Следва да се
отчетат и следните обстоятелства – подсъдимият явно не е получавал, респ. не
получава обществена подкрепа. Образователното му ниво също може да се
свърже с очаквания за трайна заетост.
Обществената опасност на деянията не е завишена предвид
механизмът на извършване на инкриминираните деяния, за които не се иска
особена сръчност и умения, тъй като ключове на автомобила са били
поставени на стартера и автомобилът е бил отключен и в него са били
оставени мобилния телефон и парите и предвид ниската стойност на
последвалата повреда на превозното средство и на откраднатите вещи. За
разлика от нея общестеваната опасност на дееца е завишена педвид
изложеното по–горе относно личността му.
Причини за извършване на престъпленията са ниското правно
съзнание и култура на подсъдимия, недобрият му социален статус и
незачитането на установения в страната правен режим и неприкосновеността
на собствеността на физическите и юридическите лица, незачитане
спокойствието на гражданите, липса на морални задръжки, недобрият му
социален статус и липсата на доходи, с които живее и се издържа.
Делото протече по реда на съкратеното съдебно следствие и
следователно наказанието следва да се определи по чл. 58а, ал. 1 от НК – най-
напред по общите правила и след това да се намали с една трета. Така
изброените по-горе смекчаващи отговорността обстоятелства обаче не са
многобройни, нито пък някое от тях е изключително, за да обоснове
приложението на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК. Деянията, извършени от
подсъдимия, разкриват една значително завишена степен на обществена
опасност, която е била взета предвид от законодателя при определянето на
вида и размера на предвидените за този вид престъпление наказания.
Поначало престъпленията по чл. 346 от НК и по чл. 195 от НК са с висока
12
степен на обществена опасност. В конкретния случай не са били проявени от
дееца особена изобретателност или находчивост. С оглед на така
коментираните обстоятелства, имащи значение за размера на отговорността,
както и предвид разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК относно
задължителното приложение на чл. 58а от НК, при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства и съобразявайки се с естеството на конкретните
такива, при незавишена обществено опасност на деянията и завишена такава
на дееца и вземайки предвид факта, че са налични квилифициращи признака
на престъпленията, Съдът постанови Присъдата си, с която призна
подсъдимия за виновен за престъпленията, за които му е повдигнато
обвинение и му наложи справедливи наказания при условията на чл. 54, ал. 1
от НК в размери малко над минималните, предвидени в Особената част на
НК, а именно – за всяко от двете престъпления „Лишаване от свобода” за
срок от 15 месеца, като на основание чл. 58а, ал. 1 от НК намали размерите на
тези наказания с една трета и определи окончателните размери на наказанията
„Лишаване от свобода” в размер на 10 месеца, които наказания подсъдимият
следва да изтърпи ефективно, предвид неприложимостта на чл. 66 от НК
(осъждан е на наказание „Лишаване от свобода” за престъпление от общ
характер към датата на деянието) и тъй като за постигане на целите на
наказанието и за поправянето на посочения подсъдим е необходимо да
изтърпи наказанията ефективно. По-нататъшно намаляване на тези размери
се явява неоправдано от гледна точка на защитата на обществения интерес.
Наказанията следва да бъдат изтърпяни при първоначален „общ” режим на
основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС, тъй като не са налице предпоставките
на ал. 1, т. 2 и т. 1 на чл. 57 от ЗИНЗС.
Както вече бе посочено, Съдът в настоящия си състав намира, че не
са налице предпоставките за налагане на наказания при условията на чл. 58а,
ал. 4, вр.чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, за да преценява дали приложението му е по-
благоприятно за дееца, тъй като не са налице многобройни или изключителни
смекчаващи вината обстоятелства, когато и най–лекото предвидено в чл. 346,
ал. 2 от НК и чл. 195, ал. 1 от НК наказание („Лишаване от свобода” в размер
от 1 година до 10 години) е несъразмерно тежко, предвид наличието на
квилифициращи признаци на престъпленията.
Съгласно чл. 346, ал. 4 от НК в случаите на предходните алинеи
Съдът постановява и Лишаване от право да се управлява МПС. Подсъдимият
не притежава такова право обаче, поради което същото наказание не следва
да му се налага – в този смисъл е Постановление № 1 от 17.01.1983 година по
н.д.№ 8/1982 година, Пленум на ВС.
В случая, предвид съотношението на идеална съвкупност между
двете престъпления - осъществени с едно изпълнително деяние, налице са
основанията, предвидени в чл. 23 от НК, поради което Съдът определи на
подсъдимия едно общо за изтърпяване наказание, явяващо се най-тежкото
измежду наложените му, а именно „Лишаване от свобода” за срок от 10
месеца. Съдът счита, че така определеното общо наказание „Лишаване от
13
свобода” е достатъчно досежно размера и по отношение на подсъдимия не
следва да се прилага разпоредбата на чл. 24 от НК, съобразявайки
обществената опасност на личността му, времето през което е извършено
деянието, едновременно осъществяващо състав на две престъпления и
установените смекчаващи отговорността обстоятелства. От друга страна няма
такова искане от страна на Районна прокуратура – Хасково, Териториално
отделение - Свиленград. На следващо място Съдът намира, че не следва да
увеличи така определеното общо наказание по реда на чл. 24 от НК, тъй като
имайки предвид целите на наказанието и водейки се от принципните правила
за най-благоприятното за подсъдимия съчетание, счита че така определеното
общо наказание „Лишаване от свобода” за срок от 10 месеца ще е достатъчно,
с оглед постигане целите на наказанието в чл. 36 от НК, поради което не
следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 24 от НК. Отделно от това
следва да се посочи, че константната съдебна практика приема, че
при кумулиране само на две наказания „Лишаване от свобода” не следва да се
прилага нормата на чл. 24 от НК и не следва да се увеличава определеното
общо наказание, тъй като по този начин се лишава от смисъл института на
„определяне на общо наказание” и практически се стига до резултат,
равнозначен на поотделно изтърпяване на всяко от
двете кумулирани наказания. Така определеното общо наказание следва да
бъде изтърпяно при първоначален „общ” режим на основание чл. 57, ал. 1, т.
3 от ЗИНЗС, тъй като не са налице предпоставките на ал. 1, т. 2 и т. 1 на чл. 57
от ЗИНЗС.
На основание чл. 59, ал. 2, вр.ал. 1, т. 1 от НК, следва да се зачете
времето, през което същият е бил задържан със Заповед по ЗМВР за срок от
24 часа, считано от 03.01.2022 година, с Постановление за задържане
съгласно чл. 64, ал. 2 от НПК, считано от 04.01.2022 година и с Определение
№ 4/06.01.2022 година по ЧНД № 8/2022 година на Районен съд –
Свиленград, с което е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража”,
считано от 06.01.2022 година до привеждане на Присъдата в изпълнение, като
1 ден задържане следва да се зачите на 1 ден Лишаване от свобода.
Така индивидуализираното по вид и размер общо наказание, ще
въздейства в достатъчна степен върху личността на подсъдимия като
предизвика положителни промени в съзнанието му и го мотивира към
правомерно поведение в бъдеще, без с тази по-малка по обем принуда да се
намалява ефективността на наказателната репресия, съответна на целите на
индивидуалната превенция. В случая наказанието би допринесло със своята
неизбежност, а не толкова със строгостта си, като с него подсъдимият ще бъде
предупреден, че подобно поведение не може да бъде толерирано, а само
наказвано, едновременно с което ще му даде възможност да преосмисли
напълно извършеното. Съдът се надява с това да се повиши чувството му за
отговорност и гражданско правосъзнание, за да не допуска занапред подобни
престъпления на законовия ред. От друга страна определеното при
горепосочените съображения общо наказание на подсъдимия, Съдът намира
за една адекватна на извършените престъпления санкция и прецени за
14
необходимо, достатъчно и справедливо за постигане целите на наказателната
репресия и преди всичко с оглед превъзпитанието и подготвянето за
общественополезен труд на подсъдимия, както и за постигане на генералната
превенция, а именно: да се поправи и превъзпита подсъдимия към спазване на
законите и добрите нрави, да се въздействува предупредително върху него и
да му се отнеме възможността да върши други престъпления, да се
въздействува възпитателно и предупредително върху другите членове на
обществото.
Относно приложението на чл. 68, ал. 1 от НК:
Налице са предпоставките на чл. 68, ал. 1 от НК за привеждане в
изпълнение на наказанието, определено на подсъдимия Ж. К. Д. по НОХД №
666/2021 година по описа на Районен съд – Свиленград, а именно: „Лишаване
от свобода” за срок от 8 месеца, тъй като подсъдимият Д. е извършил в
определения изпитателен срок умишлено престъпление от общ характер, за
което му е наложено наказание „Лишаване от свобода”. Това наказание
следва да бъде изтърпяно изцяло, ефективно и преди наказанието, определено
по настоящото НОХД № 268/2022 година на Районен съд – Свиленград.
Наказанието „Лишаване от свобода” за срок от 8 месеца следва да бъде
изтърпяно при първоначален „общ” режим, тъй като умишлените
престъпления по настоящото дело са извършени в изпитателния срок на
условно осъждане, за което е постановено отложеното наказание да се
изтърпи отделно, но сборът от двете наказания (по НОХД № 268/2022 година
и по НОХД № 666/2021 година) не надвишава 2 години. Следва да се
приспадне времето, през което подсъдимият е бил задържан по посоченото
дело.
Относно разноските:
По предявеното обвинение подсъдимият бе признат за виновен, като
при този изход на наказателното дело и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК,
Съдът го осъди да заплати направените по делото разноски, от които по
Републиканския бюджет – сумата от 255.24 лв. – разноски от ДП, вносими по
сметка на ОДМВР - Хасково, съответно и по Бюджета на съдебната власт –
държавна такса от 5 лв. в случай на служебно издаване на Изпълнителен лист,
вносима по сметката на Районен съд – Свиленград.
Относно веществените доказателства:
По делото следва да остане приложен компакт диска, съдържащ
записи от охранителни камери, който да се унищожи след изтичане на срока
на съхранение на делото; а мобилният телефон марка „Самсунг” и банкнота с
номинал 10 лв. следва да се върнат на собственика им – Тр. К. Ив. или на
упълномощено от него лице, тъй като не са били предназначени или
послужили за извършване на умишленото престъпление и не са вещ, предмет
или средство на престъплението, притежаването на което е забранено.
Мотивиран от гореизложеното Съдът постанови Присъдата си.
15



РАЙОНЕН СЪДИЯ:

(Кремена Стамболиева)












16
Съобщи за изтекли лични данни