Р Е Ш Е Н И Е № 21
гр. Монтана, 21
януари 2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА, в открито съдебно заседание на 14 януари
2020 г. в състав:
Председател: РЕНИ ЦВЕТАНОВА
при секретаря:
ДИМИТРАНА ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от СЪДИЯ РЕНИ ЦВЕТАНОВА, пети състав,
Адм.д. № 611 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 118 от КСО.
Образувано е по жалба на О.Е. ***,
адрес за призоваване и съобщения: гр. Монтана, ул. "Г***
И*** " № 3а, чрез адвокат Н.Б. против Решение № 2153-11-46 от
25.11.2019 г. на Директора на ТП на НОИ - гр. Монтана, с което е потвърдено
Разпореждане № 2140-11-313 от 14.10.2019 г. на Ръководител НО „Пенсии" при
ТП на НОИ - град Монтана, с което на лицето е отказано отпускането на лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст.
В жалбата твърди, че неправилно
административният орган не е зачел за действителен осигурителен стаж периода на
отбиване на наборна военна служба в частите на Българската армия от 02.10.1971
г. до 26.09.1973 г., позовавайки се на разпоредбата на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР
на КСО, която разпоредба е неприложима. Позовава се на разпоредбата на § 9, ал.
1 от ПЗР на КСО, според която времето, което се зачита за трудов стаж и за
трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г., съгласно
действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по КСО. На
основание цитираната разпоредба, приложение намира чл. 9 от Закона за всеобщата
военна служба в Народна република България (отм.), която изрично признава
редовната военна служба във въоръжените сили от войнишкия състав, за
действителна военна служба. В чл. 9, ал. 7 от КСО изрично е регламентирано, че
за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита периодът на наборна или
мирновременна алтернативна военна служба, за който се внасят осигурителни
вноски за фонд "Пенсии" за сметка на държавния бюджет, като в този
смисъл, категорична била и нормата на чл. 44, ал. 1 от НПОС, която признава за
осигурителен стаж от трета категория времето на наборна военна служба, за която
се дължат осигурителни вноски от републиканския бюджет. В онзи момент волята на
законодателя е била да се приеме времето на военната служба, за действително
отработен осигурителен стаж и по тази причина периодът на наборна служба винаги
е зачитан за трудов стаж при пенсиониране преди приемането на КСО, а по силата
на § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО - и за действителен осигурителен стаж по смисъла на
кодекса след неговото приемане. В резултат на неправилното приложение на
относимите за случая материалноправни разпоредби, касаещи зачитането на периода
на отбиване на наборна военна служба в частите на Българската армия от
01.10.1971 г. до 26.09.1973., административният орган неправилно е приложил и
разпоредбата на чл. 68, ал. 3 от КСО. С прибавяне на времето на редовна военна
служба към приетият от административния орган стаж, към датата на подаване на
заявлението, действителният осигурителен стаж, превърнат към III категория труд
е 15 г., 06 мес. и 10 дни, поради което са налице са всички предпоставки да му
бъде отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 68, ал. 3
от КСО. В съдебно заседание и писмена защита, процесуалният представител на
оспорващия, адв. Н.Б., поддържа жалбата и излага подобни съображения. Счита, че специалната разпоредба на чл. 9, ал.
7 от КСО изисква внасяне на осигурителни вноски, само за фонд
"Пенсии" за сметка на държавния бюджет, а не и лицето да е било
задължително осигурявано, а със създаването на новата т. 12 от § 1, ал. 1 от ДР
на КСО, не отпада правото за зачитане на наборната военна служба за трудов и
осигурителен стаж и в този смисъл е и трайната практика на ВАС.
Ответната страна -
Директорът на РУСО Монтана, чрез юрк К*** в съдебно заседание оспорва жалбата.
Моли съдът да я отхвърли като неоснователна и да потвърди оспореното Решение на
Директора, ведно с разпореждането, което е потвърдено с него. Моли да се има
предвид, че исканата пенсия от О.Е., е по специалния
ред на чл. 68, ал. 3 от КСО, която регламентира случаите, когато лицата не
придобиват право на пенсия по общия ред. В този случай има специално изискване
осигурителния стаж, който притежават лицата от 15 години, който е много
по-малък от изискванията при общия ред, да бъде действително положен от лицата.
Действителният осигурителен стаж е дефиниран в разпоредбата на § 1, т. 12 от ДР
на КСО, която гласи, че действителен осигурителен стаж е времето, през което
лицата са полагали труд, по трудово и служебно правоотношение, за което са
подлежали на задължително осигуряване, за всички социални рискове. Наборната
военна служба се полага по реда на Закона за отбраната и въоръжените сили на РБ
и не е въз основа на възникнало някакво правоотношение между лицето и съответно
работодател, по трудов или по служебен ред. Наборната военна служба е била
задължителна за всички мъже и за нея те не са получавали възнаграждение и не са
били осигурявани по смисъла на КСО. Би следвало да се направи разлика между
действително положен стаж и отбита наборна военна служба. Въз основа на същото
моля да отхвърлите жалбата като неоснователна. Моля да присъдите разноски по
делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Доказателствата по
делото са писмени.
Административен съд
Монтана след като обсъди сочените в жалбата основания във връзка със събраните
по делото доказателства и при служебната проверка за законосъобразност на
административния акт по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК, приема за установено
следното:
Със заявление вх. №
2113-11-898 от 17.09.2019 г. до Директор на ТП на НОИ Монтана, оспорващият е
поискал отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, към което е
приложил удостоверения УП по образец и е посочил, че няма трудова книжка и след
1997 г. да се ползва регистъра.
С Разпореждане № 2140-11-313
от 14.10.2019 г. на ръководител НО „Пенсии” при ТП на НОИ Монтана, на
оспорващия е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст, което Разпореждане е потвърдено с оспореното Решение на Директора на
ТП на НОИ.
За да потвърди издаденото
разпореждане, административният орган приема, че разпоредбата
на чл. 68, ал. 3 от КСО определя, че когато лицата нямат право на пенсия по ал.
1 и 2, до 31 декември 2016 г., те придобиват право на пенсия при навършване на
възраст 65 години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години
действителен осигурителен стаж. От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава
от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на
67-годишна възраст. През 2019 г. възрастта за пенсиониране по тази разпоредба е
навършени 66 години 4 месеца. За придобиване право на пенсия, съгласно
цитираната разпоредба, е необходимо да са изпълнени едновременно цитираните
условия, т.е. навършена определена възраст и определено количество действителен
осигурителен стаж. Към датата на заявлението - 17.09.2019 г. лицето има
необходимата възраст за мъжете през 2019 г., но няма необходимото количество
действителен осигурителен стаж - 15 години, а има -13 години 06 месеца и 15
дни. Позовава се на § 1, т. 12 от ДР на КСО, според който "действителен
стаж" е действително изслуженото време по трудово или служебно
правоотношение, времето, през което лицето е работило по друго правоотношение и
е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт, както и времето,
през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е
внесло дължимите осигурителни вноски. Счита, че трудово правоотношение възниква
единствено въз основа на сключен трудов договор по реда на Кодекса на труда, а служебно
правоотношение - въз основа на административен акт, издаден от държавен орган
за назначаване на служителя. Наборната военна служба възниква въз основа на
Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и няма характер на
държавна служба по смисъла на Закона за държавния служител, тъй като не се
полага труд срещу възнаграждение и няма задължение за осигуряване за всички
социални рискове. Разпоредбата на § 1, т. 3 от ДР на КСО определя, че
"Осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за
която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО, и за
което са внесени или дължими осигурителни вноски. За периода на наборната
военна служба се внасят осигурителни вноски в размера за фонд
"Пенсии" за сметка на държавния бюджет върху минималната работна
заплата към датата на отпускане на пенсията. Осигурителният стаж от 15 години
по чл. 68, ал. 3 от КСО не се влияе от категорията на положения от кандидата за
отпускане на пенсия труд, а от значение е действителната продължителност на
труда (Решение № 15070 от 12.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8929/2014г.),
поради което жалбата му е приета за неоснователна.
По делото са приети
като доказателства още Удостоверение № 0227 от 26 09 1973 г. на Командир
поделение 50430 – Пловдив, опис на осигурителния стаж и възраст, известия за
доставяне.
С Разпореждане от 20.12.2019
г. е разпределена доказателствената тежест между страните и е дадена възможност
на страните да сочат и други доказателства.
При
така изложената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е подадена на 06.12.2019 г., видно от поставения при ТП
на НОИ Монтана щемпел /л. 3/, а Решението е надлежно получена на 29.11.2019 г.,
видно от известие за доставяне /л. 9/, поради което същата се явява подадена в
законоустановения 14 дневен срок. Подадена е от адресата на акта, поради което
се явява подадена и от надлежно легитимирано лице, поради което жалбата е
допустима за разглеждането й по същество.
Съгласно чл. 68,
ал. 3 от КСО - В случай че лицата нямат право
на пенсия по ал. 1 и 2, до 31 декември 2016 г. те придобиват право на пенсия
при навършване на възраст 65 години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко
15 години действителен осигурителен стаж. От 31 декември 2016 г. възрастта се
увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до
достигане на 67-годишна възраст.
Съгласно § 1, т. 12
от ДР на КСО - "Действителен стаж"
е действително изслуженото време по трудово или служебно правоотношение,
времето, през което лицето е работило по друго правоотношение и е било
задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт, както и времето, през
което лицето е подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите
осигурителни вноски.
Съгласно § 9, ал. 1
от ПЗР на КСО - Времето, което се зачита за
трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г.
съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по
този кодекс.
Съгласно чл. 81 от ППЗП /отм./, действащ 71-73 г. – времето на отбиване
на задължителната военна служба - Зачита се за
трудов стаж от III категория изслужената наборна военна служба или приравнената
към нея на курсанти и школници след навършване на пълнолетие до размера на
наборната служба за съответния род войски съгласно действащото законодателство.
Съгласно чл. 1 от ЗВВСНРБ /отм./, действащ 1958-1996 г. -
Военната служба е задължителна за всички граждани съгласно настоящия закон.
Службата във Въоръжените сили е почетно задължение за гражданите на Народна
република България.
Съгласно чл. 9 от ЗВВСНРБ /отм./ - Военната служба във
въоръжените сили се състои от действителна военна служба и служба в запаса. На
действителна военна служба се намират маршалите, генералите, офицерите ... и
всички срочно служещи от сержантския, войнишкия и курсантския състав, които
служат редовната си военна служба във Въоръжените сили.
Безспорно
е между страните, че оспорващият има необходимата възраст, изискуема при
условията на чл. 68, ал. 3 от КСО, а именно: 66 години 4 месеца и 2 дни.
Спорът между
страните, касае единствено дали редовната военна служба представлява
действителен стаж, по смисъла на кодекса, за да бъде зачетен при специалните
условия на чл. 68, ал. 3 от КСО и да бъде отпусната пенсия на лицето.
Предвид
обстоятелството, че разглежданият стаж е
придобит през времето от 02.10.1971 г. до 26.09.1973 г., на основание § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО, неговата
действителност се преценява съобразно действащите до 31 декември 1999 г.
разпоредби. Текстът на чл. 81 от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите
(отм.), действащ към 26.09.1973 г. и 31.12.1999 г., е категоричен, че наборната военна служба се зачита за трудов
стаж от ІІІ категория. Това е така, тъй като военната служба във въоръжените
сили, освен че е била задължителна, е приемана и
за действителна (чл. 1-3 и чл. 9 от Закона за всеобщата военна служба в
Народна република България), т.е. време, което действително е прослужено. Аналогично този въпрос е
разрешен и в КСО, където чл. 9, ал. 7 от КСО
предвижда, че за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита периодът
на наборна или мирновременна алтернативна служба.
По време на военна служба лицата действително не полагат труд по
трудово или служебно правоотношение, но самият законодател е приравнил това време
на времето полагано по такова правоотношение, тъй като същото обективно и
реално е прослужено. Освен това видът и характера на дейността на военната
служба е аналогична и не се различава от дейността, задълженията и отговорностите
по трудово/служебно правоотношение. Самото понятие „служба” само по себе си визира
същността на извършваната дейност и характеризира прослуженият стаж като действителен такъв, което не се променя от
текста на т. 12 на § 1 от ДР на КСО. В случая законодателят чрез
правна фикция, изхождайки от позицията за обществена справедливост и
своеобразна форма на компенсация, създава специално правно положение за лицата
отбивали задължителната военна служба като приема това време за отработено
време на военна служба. След като самият законодател приема, че военната служба
представлява реално прослужено време, то същият този стаж следва да се зачете за
действителен осигурителен стаж при пенсиониране, включително и при условията на
чл. 68, ал. 3 от КСО. Специалното изискване на законодателя в цитирания текст
от кодекса за 15 години ”действителен осигурителен стаж” е свързана с идеята за
действително изслужено време, каквото именно е отбиването на задължителната
военна служба, предвид горните съображения. В горния смисъл са постановени
редица съдебни решения, в това число Решение по адм. д. № 6749/2018 г., Решение
по адм. д. № 5368/2019 г., а цитираното в оспорения акт, Решение на ВАС е
неотносимо, към настоящия случай, поради липса на сходство във фактическите
обстоятелства.
С
оглед на изложеното и предвид изричната разпоредба на чл. 168, ал. 1 от АПК
съдът намира оспореният административен акт за издаден от компетентен орган, в
кръга на неговите правомощия и в съответната форма, но в нарушение на
материалноправните норми, и целта на закона.
Доколкото съдът не може да се произнесе по съществото на спора,
на основание чл. 173, ал. 2 от АПК, то преписката следва да
се върне на административния орган, който да се произнесе по същество на
подаденото от О.Е.Е. заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст, предвид обстоятелството, че с прибавяне на непризнатия стаж, лицето
отговаря на условията на чл. 68, ал. 3 от КСО.
Мотивиран от
горното и на основание чл. 172 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно
Решение № 2153-11-46 от 25.11.2019 г. на Директора на ТП на НОИ
- гр. Монтана, с което е потвърдено Разпореждане № 2140-11-313 от 14.10.2019 г.
на Ръководител НО „Пенсии" при ТП на НОИ - град Монтана, с което е
отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на О.Е.Е..
ИЗПРАЩА преписката на
административния орган за издаване на нов административен акт, в съответния
законов срок и при съобразяване мотивите на настоящото решение по тълкуването и
прилагането на закона.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14 дневен срок пред Върховен
Административен Съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: