Д О Б Р И Ч К И Я
Т Р А Й О Н Е Н С Ъ Д
Р Е Ш Е Н И Е
№....
гр.Добрич, 15.09.2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Добрички районен съд, наказателна колегия, в публично
съдебно заседание на
четвърти септември две хиляди и седемнадесета година,в
състав:
Съдия - Веселин Стефанов Монов
при участието на съдебен секретар Мария Атанасова,
разгледа А.Н.Д.№549 по описа на ДРС за 2017 година
Производството
е по реда на чл.59, ал.І във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН и е образувано по жалба
на Т.Г.М. ***, с ЕГН ********** против наказателно постановление №16-0851-001326
от дата 28.07.2016 година на Началника на Сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР
– Добрич.
С атакуваното наказателно
постановление за извършени административни нарушения по чл.139,ал.5 от Закона
за движението по пътищата /ЗДвП/, чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП, чл.100,ал.1,т.1 от ЗДвП, чл.150А, ал.1 от ЗДвП и по чл.147,ал.1 от ЗДвП на жалбоподателя са
наложени следните административни наказания:
1/ За нарушение по чл.139,ал.5 от ЗДвП, изразяващо се в управление по
републиканските пътища на ППС за превоз на пътници с 8 или по-малко места с
мястото на водача, на основание чл.179, ал.3,т.4 от ЗДвП е наложено адм.наказание
- „глоба” в размер на 1500 /хиляда и
петстотин/ лева.
2/ За нарушение по чл.139, ал.1, т.1
от ЗДвП, изразяващо се движение с технически неизправно ППС на основание чл.183,
ал.3, т.7 от ЗДвП е наложено адм. наказание „глоба” в размер на 30 /тридесет/
лева.
3/ За нарушение по чл.100, ал.1, т.1
от ЗДвП, изразяващо се в не носене на СУМПС от съответната категория на
основание чл.183,ал.1,т.1,пр.1 от ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на
20 /двадесет/ лева.
4/ За нарушение по чл.150А, ал.1
от ЗДвП , изразяващо се в управление на МПС , без водачът да притежава СУМПС, валидно
за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство на
осн.чл.177, ал.1, т.2, пр.1-во от ЗДвП е наложено адм. наказание „глоба” в размер на 200/ двеста/ лева.
5/ За нарушение по чл.147, ал.1
от ЗДвП, изразяващо се в непредставяне на ППС на задължителен технически
преглед на основание чл.181, т.1 от ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер
на 50 /петдесет/ лева.
С депозираната пред съда жалба се
моли за отмяна на наказателното постановление изцяло като незаконосъобразно и
неправилно, издадено при съществени нарушения на материалния и процесуалния
закон. Оспорват се изцяло фактическите констатации и правни изводи на
наказващия орган, за това, че жалбоподателят виновно е осъществил описаните в
НП административни нарушения.
В съдебно заседание процесуалният представител
на жалбоподателя - адв. А.Д. *** поддържа жалбата, като пледира за частична отмяна
на атакуваното наказателно постановление и по-конкретно в частта му, отнасяща
се за описаните нарушениея в пункт първи ,трети и четвърти. Обосновава
защитната си теза на факта, че при издаването на НП са допуснати съществени
нарушения на материалния и процесуалния закон, които са ограничили правото на
защита на жалбоподателя и са го
поставили в невъзможност да изгради защитната си теза. НП в останалата
му част не се оспорва, като се приемат изцяло фактическите констатации,
отнасящи се описаните в пункт втори и пети адм. нарушения.
Въззиваемата страна излага бланкетно становище във връзка с подадената
жалба, с което се моли същата да бъде оставена без уважение като неоснователна,
а наказателното постановление да бъде потвърдено изцяло като правилно и
законосъобразно.
Съдът, след като подложи на
обстоен анализ и преценка на събраните по делото доказателства, съобразно
обхвата на въззивната проверка, очертан в разпоредбата на чл.314, ал.1 от НПК,
намери за установено следното от фактическа страна:
На 08.07.2016 година, около 12.10 часа жалбоподателят
Т.Г.М. управлявал по гл.път ІІІ -902, в посока на с.Оброчище, обл.Добрич
товарен автомобил „ГАЗ”53А /„бордови”/, с рег.№ В 58-70 СМ и с допустима
максимална маса от 7400 кг. В близост до кръстовището с гл.път ІІІ-90203 тов.автомобил
спрян за проверка от длъжностни лица на МВР—св.Д.С.И. /мл.автоконтрольор при
СПП-Добрич/ и св.М.Р.З. / мл.автоконтроьор от РУ гр.***,обл.***. В хода на извършената
проверка длъжностните лица установили,
че водачът управлява товарния автомобил, без за същия да има заплатена винетна
такса за категорията, към която спада МПС по реда на Закона за пътищата - по
чл.10, ал.1, т.1 от ЗДвП. При проверката е установено още, че товарният
автомобил е технически неизправен, поради това, че двете му задни гуми / задна
лява и задна дясна/ са били износени до състояние на гладкост. Проверяващите поискали
от жалбоподателя да представи свидетелство за управление на МПС от съответната
категория, към която спада товарният автомобил, но такъв така и не им е бил представен.
При огледа на място и прегледа на
документите на автомобила дл.лица установили още, че товарния автомобил не е
бил представен за редовен задължителен годишен технически преглед пред
съответните комисии и компетентни технически лица.
Съобразявайки
тези констатации и допуснати от водача адм. нарушения св.Д.С.И., в качеството
си на компетентно дл.лице, притежаващо съответните властнически правомощия,
съставил на провинилия се водач на място АУАН серия”Г” и бл.№356523/08.07.2016
година. В обстоятелствената част на акта св.И. изложил кратко описание от констатираните
административни нарушения, които са квалифицирани като съставомерни по текста
на чл.139,ал.5 от ЗДвП, чл.139,ал.1,т.1 от ЗДвП, чл.100,ал.1,т.1 от ЗДвП
,чл.150А,ал.1 от ЗДвП и по чл.147,ал.1 от ЗДвП. Към момента на съставянето на АУАН
и неговото предявяване жалбоподателят не е релевирал конкретни обяснения или
възражения във връзка с вменените му във вина адм.нарушения, а напротив вписал,
че няма такива.
Описаната
и възприета от съда фактическа обстановка се установява по безсъменен и категоричен
от събраните в хода на съдебното дирене гласни доказателства - показанията на
актосъставителя Д.С.И. и тези на св.М.Р.З. /очевидец, присъствал по време на
проверката и установяване на адм.нарушения, както и при съставяне на АУАН/. Следва
да се отбележи, че разпитани пред съда посочените свидетели не изложиха конкретни
факти и обстоятелства, отнасящи се за установените нарушения и начина , по
който е извършената самата проверка. Пред съда обаче, същите заявиха
недвусмислено, че поддържат изцяло описаните в АУАН административни нарушения,
както и посочените технически данни за вида
на превозното средство, както времето и мястото, където е била извършена
проверката на провинилия се водач. Съдът отдава избледнелите и заличени спомени
в съзнанието двамата свидетели, отнасящи се до фактите и обстоятелствата, при
които е извършена проверката на факта, че от момента на съставянето на АУАН до настоящия
момент е изминал не малък период от време и най-вече, с оглед спецификата на
извършваната всекидневно рутинна дейност от дл.лица по контрол на движението по
пътищата.
Въз основа на АУАН административнонаказващият
орган е издал атакуваното наказателно постановление №16-0851-001326 от дата 28.07.2016
година, с което ангажирал административно-наказателната отговорност на жалбоподателя
за извършени нарушения по чл.139, ал.5 от ЗДвП, чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП,
чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП , чл.150А, ал.1 от ЗДвП и по чл.147, ал.1 от ЗДвП.
В законоустановеният преклузивен срок по
чл.59, ал.1 от ЗАНН жалбоподателят като легитимирана страна с правен интерес,
оспорва законосъобразността и обосноваността на наказателното постановление,
при което жалбата му се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът
я намира и за основателна единствено, но единствено в частта, отнасяща се до описаните
в НП адм. нарушения по чл.139, ал.5 от ЗДвП / пункт първи/, чл.100,ал.1,т.1 от ЗДвП / пункт трети/ и чл.150А,ал.1 от ЗДвП / пункт четвърти/.
При извършената служебна проверка
на законосъобразността и правилността на атакуваното наказателно постановление,
съобразно обхвата на въззивната проверка, очертан в разпоредбата на чл.314,
ал.1 от НПК, предвид доводите на защитата и събраните по делото доказателства,
настоящият състав намери, че в хода на административнонаказателното
производство, че наказващия орган е допуснал съществени нарушения на приложимия
материален закон и процесуалните правила
по отношение на част от описаните адм. нарушения при издаване на НП. Касае се
за особено драстични нарушения, водещи до ограничаване правото на защита на
санкционирания субект, поставящи го в обективна невъзможност да може да се
брани и изгради защитната си теза в пълен обем срещу вменените му във вина адм.
нарушения. При това, констатираните от съда нарушения на материалния закон и
процесуалните правила не могат да бъдат преодолени и санирани с последващи
изявления от страните в хода на съдебното производство. В какво точно се
изразяват посочените нарушения, обуславящи незаконосъобразността на атакуваното
НП в тази му част, респ. пункт първи, трети и четвърти/:
/ За нарушението по чл.139,ал.5
от ЗДвП- пункт първи от НП/
В обстоятелствената част на наказателното
постановление, като словестно описание на изпълнителното деяние на нарушението в
пункт първи е посочено, че същото се изразява в управление от страна на
жалбоподателя като водач на МПС по републиканските пътища пътно превозно
средство за превоз на пътници с 8 или по-малко места с мястото на водача,
за което не е била заплатена винетна такса по чл.10, ал.1, т.1 от закона за
пътищата. Първоначално обаче, също в НП в уводната му част е посочено като
обстоятелства, че ...”водачът на 08.07.2016 година , около 12.10 часа е
управлявал товарен автомобил –ГАЗ 53А, с рег.№***. Нарушението е
квалифицирано като съставомерно по текста на чл.139,ал.5 от ЗДвП, доколкото с цитираната
разпоредба законодателят допуска движение на определена категория ППС по
републиканските пътища, след заплащане на съответната такса за тях, определена в Закона за пътищата. В
случая обаче, е налице очевидно несъответствие
в описанието на превозното средство, което е от съществено правно значение не
само за дадената правната квалификация на адм.нарушение, но така също и с оглед
прилагане на относимия административнонаказателния закон.Констатираните
от съда очевидни противоречия и несъотвествия при описанието на вида на
превозното средство не са съобразени от наказващия орган при издаване на НП, а
напротив. Същият е игнорирал изцяло направеното от актосъставителя в АУАН ясно
и подробно описание на превозното средство, където ясно е посочено, че се касае
за товарен автомобил ГАЗ-53
„бордови”, а не за пътно превозно средство за превоз на пътници с 8 или
по-малко места с мястото на водача. В подкрепа на извода, че жалбоподателят е
управлявал товарен автомобил „ГАЗ-53”, който спада към друга категория ППС, а
не тази, посочена от наказващия орган в НП, съдим по категоричен начин и от
приложеното по делото писмено доказателство - свидетелство за регистрация част
І / л.21/. След като не е съобразил това очевидно противоречие, отнасящо се до
категорията и вида на превозното средство, наказващият орган неправилно и в нарушение
на относимия административноказателен закон е санкционирал жалбоподателя на
основание чл. чл.179, ал.3, т.4 от ЗДвП. Цитираната санкционна норма е
неотносима към вида на управляваното от жалбоподателя ППС / същата се отнася
водач, който управлява
пътно превозно средство по републиканските пътища, за което не е заплатена
винетна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от
Закона за пътищата, или на превозното средство е залепен винетен стикер с
графично оформление, което е различно от одобреното,при управление на ППС,
предназначено при управление
на пътно превозно средство за превоз на пътници с 8 или по-малко места с
мястото на водача, пътни превозни средства, предназначени за превоз на товари,
и/или пътни превозни средства, предназначени за превоз на пътници и товари, с
технически допустима максимална маса не
повече от 3,5 тона, както и пътните превозни средства от тази група с
повишена проходимост/. При това, освен неправилното
прилагане на относимата административнонаказателната норма за
конкретното нарушение, наказващият орган е санкционирал жалбоподателя с
адм.наказание „глоба” в размер на 1500 лева , какво не се предвижда по закон / наказанието за посоченото нарушение е
„глоба” в размер на 300 лева!/
От изложените правни съждения следва,
че освен наличие на обективно несъотвествие между словестното описание на превозното
средство, за което е прието, че е извършено
нарушението от водача, налице е друго съществено нарушение - неправилно прилагане
на приложимия административнонаказателен
закон, доколкото наложената адм.санкция е несъответна на посочената в закона
санкция и е със значително по-висок размер от нея. Посочените съществени нарушения
на материалния закон и процесуалните правила, при неправилното прилагане на
административнонаказателния закон и определяне размера на адм.наказание
несъмнено поставят в обективна невъзможност санкционирания субект да разбере,
за какво нарушение е ангажирана отговорността му, по кой текст и от кой закон
следва да отгаваря административнонаказателно. Съдът приема, че при тези
обстоятелства, предвид допуснатите съществени несъотвествия и нарушения на
материалния закон и процесуалните правила наказателното постановление в частта,
отнасяща се за нарушението посочено в пункт първи следва да бъде отменено като незаконосъобразно
и неправилно.
/ За описаното в пункт втори
нарушение по чл.139,ал.1,т.1 от ЗДвП/
Правилно и законосъобразно
наказващият орган е ангажирал административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя за извършено адм.нарушение по чл.139,ал.1,т.1 от ЗДвП, след като е
установил, че същият е управлявал въпросния товарен автомобил с 2 броя износени
до гладкост гуми /задна лява и задна дясна/. В случая, наказващият орган е
съобразил и конкретно обстоятелство, че описаното адм.нарушение е безспорно
установено, доколкото към момента на съставяне на АУАН и предявяването му, а
така също и по-късно в законосутановения 3-дневен срок, пред него не са
постъпили некакви възражения от страна на
водача. Дадената от наказващия орган правна квалификация съдът споделя изцяло,
доколкото с разпоредбата на чл.139, ал.1,т.1 от ЗДвП се установява задължение
за водачите, движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат
технически изправни. Очевидно е, че в нашия случай с АУАН е установено по
безсъмнен начин, че управлявания от жалбоподателя товарен автомобил е бил с
износени до гладкост 2 броя задни гуми, което налага еднозначен извод, че
въпросното ППС е било технически неизправно.Управлявано в това технически неизправно състояние МПС е
поставяло в опасност и останалите участници в движението.
За процесното нарушение по
чл.139,ал.1,т.1 от ЗДвП правилно и законосъобразно е ангажирана отговорността
на жалбоподателя на основание чл.183, ал.3, т.7 от ЗДвП , като му е наложено
адм.наказание „глоба” в размер на 30 /тридесет/ лева. С конкретно посочения от
законодателя размер на адм. наказание „глоба” на практика е изключена всякаква
възможност да се подлага на коментар този въпрос.
/По отношение на описаните в пункт трети и четвърти адм.нарушения
- съответно по чл.100,ал.1,т.1 от ЗДвП и чл.150А ,ал.1 от ЗДвП/
С описаното в пункт трети от НП
адм.нарушение жалбоподателят е привлечен към административнонаказателна
отговорност за това, че не е носил свидетелство за управление на МПС от
съответната категория, което не е представил при проверката пред
контролните органи. Или с други думи, изпълнителното деяние се изразява в „не
носене на СУМПС от съответната категория”. Нарушението е квалифицирано като
съставомерно по текста на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, който гласи, че„водачът на
моторно превозно средство е длъжен да носи свидетелство за управление на
мотороно превозно средство от съответната категория и контролния талон към
него. Необяснимо защо и в логическо противоречие с първоначално описаното
нарушение в пункт трети, жалбоподателят е привлечен към
административнонаказателна отговорност и за извършено от него нарушение по
чл.150А,ал.1 от ЗДвП /посочено е в пункт четвърти на НП/, което се изразява в това,
че същият е управлявал МПС, без да притежава свидетелство за управление,
валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство.
Ангажирането на отговорността на водача едновременно за две взаимно изключващи
се адм.нарушения - по чл.100,ал.1,т.1 от ЗДвП и по чл.150А,ал.1 от ЗДвП, в
посочените от законодателя хипотези е правно неиздържано и обективно
невъзможно. И това е така, доколкото
е обективно невъзможно водачът да бъде санкциониран , че не носи
свидетелство за управление на МПС от съответната категория, а от друга страна да
бъде наказан , че управлява МПС, без да
да притежава издадено свидетелство за управление валидно за категорията, към
която спада управляваното от него превозно средство. От легалния прочит и
анализ на описаните от законодателя хипотези става ясно, че водачът или поначало
има издадено СУМПС от съответна категория и когато не е изпълнил задължението
си да го носи заедно с контролния талон, той следва да оотговаря по
административен път / в хипотезата на
чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП/, или въобще няма издадено СУМПС за категорията, към
която спада управляваното от него превозно средство.Ето защо, ангажирането на
административно-наказателната отговорност на жалбоподателя едновременно и по
двата текста от Закона – по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и чл.150А, ал.1 от ЗДвП е
изцяло незаконосъобразно и неправилно, при условие, че е обективно невъзможно
осъществяване едновременно от едно лице и на двете нарушения, така както са
описани в ЗДвП.
Допуснатите нарушения на материалния
закон и процесуалните правила при издаването на НП от наказващия орган са особено
съществени, доколкото ограничават неговото право защита на нарушителя и го
поставят в обективна невъзможност да организира своята защита, като разбере за
какво нарушение е привлечен да отговаря, по кой текст и от кой закон следва да
се брани и да гради защитната си теза.
В този смисъл, съдът намира за
необходимо да подчертае, че за да предизвика целените с издаването му правни
последици, наказателното постановление трябва да съдържа от напред не само определен
в закона минимален обем иформация. Безусловно това са данните, фактите и
обстоятелствата, които следва да съдържа наказателното постановление, съобразно
императива на чл.57 от ЗАНН.Същевременно,
в постановлението следва да се съблюдава изискването за обосноваване и
мотивиране на обвинителната, което се явява една от гаранциите за неговата
законосъобразност и обоснованост. Касае се за гаранции, които законът е
установил за защита на правата и правно защитените интереси на физ.лица и ЮЛ - страни
в административнонаказателното производство. С излагането на мотивите се
довеждат до знанието на адресата съображенията, по които административнонаказващият орган е пристъпил
към налагане на конкретно административно наказание. Това всъщност подпомага
лицето, чиято юридическа отговорност е ангажирана в избора на защитните
средства и въобще при изграждане на защитната теза срещу такива актове. В
разглеждания случай, с описаните в пункт трети и пункт четвърти нарушения изцяло незаконосъобразно е ангажирана
отговорността на жалбоподателя, доколкото се касае едновременно извършени две взаимноизключващи
се административни нарушения. По изложените съображения, съдът приема, че
наказателното постановление следва да бъде отменено в частта, отнасяща се до
описаните в пункт трети и пункт четвърти
адм. нарушения - съответно по чл.100, ал.1, т.1 отЗДвП и по чл.150А, ал.1
от ЗДвП. По изложените съображения за съда не възниква задължение да коментира относно правното основание и размера
на адм. наказания, наложени по посочените
нарушения.
/ По отношение описаното в пункт
пети нарушение по чл.147,ал.1 от ЗДвП/
С наказателното постановление на жалбоподателя
е вменено във вина и извършено административно нарушение по чл.147,ал.1 от ЗДвП,
изпълнителното деянието на което се изразява не представяне на управляваното
от него ППС на задължителен годишен технически преглед. Действията на
наказващия орган по привличане отговорността на жалбоподателя по този текст от
ЗДвП се явяват законосъобразни и
правилни. От легалния прочит на цитираната норма е видно, че регистрираните моторни превозни средства и
теглените от тях ремаркета, с изключение на пътните превозни средства на
поделенията на въоръжените сили, мотопедите и пътните превозни средства с
животинска тяга, подлежат на задължителен периодичен преглед за проверка на
техническата им изправност. В закона изрично се сочи, че условията и редът за извършване на прегледа на превозните средства, с
изключение на мотопедите, самоходните машини, колесните трактори и ремаркетата,
теглени от тях, се определят с наредба на министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията съгласувано с министъра на вътрешните
работи. От събраните
по делото доказателства съдим по несъмнен и категоричен начин, че към момента
на извършване на проверката от контролните органи, управлявания от жалбоподателя
товарен автомобил „ГАЗ” 53 , с рег.№ *** не е бил преминал задължителен годишен технически
преглед. Относно установеното адм.нарушение водачът не е дал никакви обяснения пред
проверяващите, а напротив. С подписването на АУАН без възражения и обяснения от
негова страна, той на практика е декларирал волеизявление, че е наясно с
установеното от проверяващите органи адм.нарушение по чл.147,ал.1 от ЗДвП,
изразяващо се в това, че товарният автомобил не е бил преминал към този момент задължителен
годишен технически преглед.
Относимата санкционна норма е
приложена правилно от наказващият орган, който е наложил на водача на основание
чл.181,т.1 от ЗДвП адм. наказание „глоба”
в размер на 50 /петдесет/ лева. При определяне размера на адм. наказание е
съобразена тежестта на нарушението, както и съвкупно установените други
адм.нарушения и произтичаща от тях опасност за останалите участници в
движението. Ето защо, определянето на наказанието „глоба” в самия максимум
предвидне в закона се явява обосновано и правилно. По изложените съображения НП
в тази му част, отнасяща се за описаното в пункт пети административно нарушение
по чл.147,ал.1 от ЗДвП следва да бъде потвърдено изцяло, като правилно и
законосъобразно.
Водим от гореизложените правни съображения
съдът намира, че наказателното постановление следва да бъде потвърдено като
законосъобразно и правилно единствено в частта, отнасяща се за описаните в
пункт втори и пети адм.нарушения, съответно по 139,ал.1,т.1 от ЗДвП и
чл.147,ал.1 от ЗДвП. В останалата му част наказателното постановление следва да
се отмени, като незаконосъобразно и издадено при съществени нарушения на приложимия
материален закон и процесуалните правила.
Предвид гореизложеното и на основание
чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
П О Т В Ъ Р Ж Д А В А наказателно постановление
№16-0851-001326 от дата 28.07.2016 година на Началника на Сектор „Пътна
полиция” към ОД на МВР - Добрич в частта, с която на Т.Г.М., с ЕГН:********** за
извършено административно нарушение по чл.139,ал.1,т.1 от Закона за движението
по пътищата на основание чл.183, ал.3, т.7 от Закона за движението по пътищата
е наложено адм.наказание „глоба” в размер на 30 /тридесет / лева, както и за
извършено нарушение по чл.147, ал.1 от Закона за движението по пътища, за което
на основание чл.181,т.1 от Закона за движението по пътищата е наложено адм.
наказание „глоба” в размер на 50 / петдесет/ лева.
О Т М Е Н Я наказателно постановление №16-0851-001326
от дата 28.07.2016 година на Началника на Сектор „Пътна полиция” към ОД на
МВР-Добрич в частта, с която на Т.Г.М., с ЕГН: ********** за извършено
административно нарушение по чл.139, ал.5 от Закона за движението по пътищата
на основание чл.179, ал.3,т.4 от Закона за движението по пътищата е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева;
за извършено адм.нарушение по чл.100,ал.1,т.1 от Закона за движението по пътищата
на основание чл.183,ал.1,т.1, пр.1-во от ЗДвП е наложено адм.наказание „глоба”
в размер на 20 /двадесет/лева; за извършено адм.нарушение по чл.150А,ал.1 от
Закона за движението по пътищата на основание чл.177,ал.1, т.2, пр.1-во от
Закона за движението по пътищата е
наложено адм.наказание „глоба” в размер на 200 /двеста/ лева.
Осъжда Т.Г.М., с ЕГН: **********
да заплати сторени в хода на съдебното производство разноски в размер на 58.58
лв./ петдесет и осем лева и петдесет и осем стотинки/ по сметка на
РС-гр.Добрич.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от уведомяването на
страните пред Административен съд-гр.Добрич, по реда на глава ХІІ от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия :