Р
Е Ш Е Н И Е № 260171 / 28.9.2020г.
гр.
П., 28.09.2020
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД П.,
Гражданско отделение, I
състав, в открито заседание на седемнадесети септември, две хиляди и двадесета
година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАЙЛО КОЛЕВ
При
секретаря Лили Добрева, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 971
по описа на ПРС за 2019г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано по искова
молба на „Топлофикация П.“ АД срещу Г.Б.П.,
заменен в процеса от универсалните си правоприемници Н.П., И.П. – К.и Б.П., с
която са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове за
признаване на установено в отношенията между страните, че ответниците дължат на
ищцовото дружество разделно по 1/3 -та от общата сума в размер на 769,10 лева, представляваща стойността
на доставена, но незаплатена топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден
имот, находящ се в гр. *** за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г., ведно със
законната лихва за забава върху главницата, считано от подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 24.10.2018 г. до
окончателното й изплащане, както и сумата в размер на 52,67 лева, представляваща законна лихва за забава върху месечните
задължения за периода 09.07.2017 г. до 15.10.2018 г., за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 7350/2018
г. по описа на Районен съд П..
Ищецът твърди, че между него и ответника
в качеството му на потребител-клиент за битови нужди съществува облигационно
правоотношение с предмет покупко-продажба /доставка/ на топлинна енергия,
възникнало по силата на закона и регулирано от публично известни общи условия,
чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват насрещната страна, без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че процесният недвижим имот се
намира в топлоснабдена сграда. Сочи, че съгласно Общите условия през процесния
период е изпълнил задълженията си и е доставил до имота на ответника топлинна
енергия, отчетена и разпределена от фирмата за дялово разпределение. Твърди, че
от своя страна купувачът не е изпълнил насрещното си задължение за заплащане на
дължимата цена на топлинната енергия за исковия период и на падежа, нито към
момента на депозиране на заявлението. Счита, че с изтичане на края на месеца,
следващ този на доставката и поради неизпълнението си, съгласно чл. 41, ал. 1
от приложимите Общи условия ответникът като потребител дължи и обезщетение за забава
в размер на законната лихва, възлизаща на заявената сума.
С оглед на изложеното моли съда да уважи
така предявените искове. Претендира разноски.
В съдебно заседание поддържа така изложеното
в исковата молба.
В законоустановения срок по чл. 131, ал.
1 ГПК ответниците оспорва да са пасивно материално легитимирани по предявените
искове, тъй като нямат качеството потребител. Не се спори по въпросите за
доставка и размер на исковата претенция.
В съдебно заседание се поддържа така
направеното оспорване.
Съдът,
след като прецени събраните по делото релевантни за спора доказателства и
обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и
правна страна:
Районен съд П. е сезиран с обективно,
кумулативно съединени положителни установителни искове, разглеждани по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал.
1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Предмет на доказване по делото е парично
вземане на ищеца, произтичащо от договор за доставка на топлинна енергия, сключени
с ответника. Настоящото производство е предназначено да стабилизира ефекта на
издадената заповед за изпълнение за вземането в хипотезите на чл. 415, ал. 1,
т. 1 и 2 ГПК и същата да влезе в сила. Съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК искът се
смята предявен от датата, на която е подадено заявлението за издаване на
заповед за изпълнение. Ето защо, предмет на това исково производство може да
бъде само вземането, предявено със заявление в заповедното производство.
Процесното вземане следва да съвпада с вземането в заповедното производство по
юридически факт, от който е възникнало, по страни, вид, падеж и размер. В
противен случай искът ще бъде недопустим. В настоящия случай се установи, че
вземанията, предмет на иска и вземането, за което е издадена заповед за изпълнение
в рамките на заповедното производство изцяло съвпадат, поради което предявеният
иск е процесуално допустим.
При релевираните в исковата молба
твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на
следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на
действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия, регулирано
от публично известни Общи условия; 2) продавачът да е доставил топлинна енергия
в твърдяното количество на купувача, за която се дължи посочената в исковата
молба сума. По акцесорния иск за обезщетение за забава е необходимо да бъде
установено изпадането на ответника в забава и размера на търсеното във връзка с
това обезщетение.
Според задължителните разяснения, дадени
с ТР № 2/17.05.2018 г. по т. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, правоотношението по
продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в
специалния Закон за енергетиката (ЗЕ) като договорно правоотношение,
произтичащо от договор, сключен при публично известни общи условия, предложени
от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Преценката относно наличието
на качеството потребител/клиент на топлинна енергия за битови нужди по
отношение на ответника следва да се прави съгласно разпоредбите на Закона за
енергетиката и Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди
от „Топлофикация – П.“ ЕАД. Последните
имат обвързваща сила за страните по взаимоотношенията, възникнали във връзка с
производство и доставка на топлинна енергия при спазване разпоредбата на чл.
150 от ЗЕ.
Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ, страна
(купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е
клиентът/потребителят на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и
„битовият клиент“, който според легалното определение в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ (ДВ,
бр. 54 от 17.07.2012 г.), е клиент, който купува енергия за собствени битови
нужди. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. § 190 от ДР на ЗЕ „клиенти/потребители
на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение.
По делото са приети Общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация – П.“ ЕАД от 29.04.2008
г., действали през процесния период. Тези правила уреждат взаимоотношенията
между страните относно продажбата на топлинна енергия за битови нужди между
ищцовото дружество и всички потребители на топлинна енергия, присъединени към
топлоснабдителната мрежа на територията на гр. П.. В конкретния случай,
отношенията то така действащите общи условия се уреждат от специален закон –
ЗЕ, поради което редът в ТЗ и ЗЗД, където се изисква писмено приемане на общите
условия е неприложим. Поради това договорът се счита сключен при определените
от дружеството общи условия от момента, в който потребителят бъде присъединен
към топлопреносната мрежа и започне да потребява топлинна енергия от същата.
Съгласно чл. 34 ал. 1 от Общите условия,
купувачът е длъжен да заплаща дължимите
се суми на доставената топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. При неплащане в този срок и на основание чл. 86,
вр. чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД длъжникът, в качеството си на потребител, изпада
в забава и дължи заплащането на обезщетение в размер на законната лихва, без да
е необходимо изрично волеизявление на ищеца в този смисъл.
При тази правна рамка, съдът дължи
произнасяне по конкретно твърдените права и факти, както и по възраженията,
релевирани от страните по делото.
В настоящия случай между страните не е
спорно, че сградата, в която се намира процесният жилищен имот, е присъединена
към топлопреносната мрежа. Не са спорни и обстоятелствата относно реалната
доставка на топлинна енергия за исковия период на посочената от ищеца стойност.
Спорно между страните е единствено обстоятелството дали ответникът има
качеството „потребител“ на топлинна енергия.
В процесния случай ищецът, който носи
доказателствената тежест да установи всички факти, пораждащи твърдяното от него
право, не е ангажирал доказателства, че
ответниците са собственици или титуляри на вещно право на ползване в
топлоснабдената сграда, както и че между страните е налице друго, изрично
договорно основание. По делото са представени единствено изявления на трето
лице – В.Г.П. - подадена от нея Декларация по чл. 14 ЗМДТ, в която като
съсобственик е посочен именно деклараторът. Представен е НА за договорна
ипотека, в която Г.П. като пълномощник на В.Г.П., участва в производството пред
нотариуса. Представено е и удостоверение за наследници на В.Г.П., като
единствен такъв е посочен Г.П.. От друго прието по делото доказателство – също
удостоверение за наследници, се установява, че ответниците са универсални
правоприемници на Г.П..
Представеният с исковата молба частен,
свидетелстващ и неподписан, но заверен документ, озаглавен „извлечение от сметка“
не носи факти, които обвързват съда, дори и по отношение на авторството.
Съдът намира, че тези документи не
установяват с необходимата за процеса яснота и пълнота, че соченият като
длъжник (ответник в настоящото производство) е пасивно материално легитимиран
да отговаря по предявения иск. Представените документи не изхождат от първоначалния
ответник, нито настоящите, като единствено се установява, че те са наследници
по закон на Г.П., а той на В.Г.П.. Без наличието на неоспорими доказателства,
че последният е бил собственик на процесния имот, за да се заключи, че ответниците
като универсални правоприемници на наследника участват в собствеността с
конкретна квота, не се доказва и съществуването на валидна облигационна връзка
между страните като необходима предпоставка, пораждаща спорното материално
право.
При тези данни и доказателства, предвид
непроведеното от ищеца пълно главно доказване на релевантните за спора факти и
обстоятелства, дължимо в процеса /чл. 154, ал.1 ГПК/, и отнасяне на
неблагоприятните последици от недоказването в негова вреда, се налага извод за
недоказаност на предявения иск за главница, поради което същият следва да бъде
отхвърлен. Предвид неоснователността на главната претенция, неоснователна се
явява и акцесорната претенция за заплащане на обезщетение за забава за
релевирания в исковата молба период.
По
разноските:
Ищецът е претендирал разноски, но при
този изход от спора такива не му се дължат.
При този изход от спора на основание чл.
78, ал. 3 ГПК право на разноски имат ответниците, които са претендирали и
доказали такива по 100,00 лева за всеки един от тях за процесуално
представителство
В светлината на гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от „Топлофикация-П.“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., ж. к. Мошино, ТЕЦ
„Република“ срещу Н.И.П., ЕГН **********, И.П. – К.,
ЕГН ********** и Б.Г.П. ЕГН **********, с която са предявени обективно
кумулативно съединени установителни искове за признаване на установено в
отношенията между страните, че ответниците дължат на ищцовото дружество
разделно по 1/3 -та от общата сума в размер на 769,10 лева, представляваща
стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за битови нужди за
топлоснабден имот, находящ се в гр. *** за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г., ведно със
законната лихва за забава върху главницата, считано от подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 24.10.2018 г. до
окончателното й изплащане, както и сумата в размер на 52,67 лева,
представляваща законна лихва за забава върху месечните задължения за
периода 09.07.2017 г. до 15.10.2018 г., за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. №
7350/2018 г. по описа на Районен съд П., като неоснователни.
ОСЪЖДА на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК „Топлофикация-П.“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. П., ж. к. Мошино, ТЕЦ „Република“ ДА ЗАПЛАТИ на Н.И.П.,
ЕГН ********** сума в размер на 100,00
лева, разноски в настоящото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Топлофикация-П.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. П., ж. к. Мошино, ТЕЦ „Република“ ДА ЗАПЛАТИ на И.П.
– К., ЕГН **********
сума в размер на 100,00 лева, разноски в настоящото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Топлофикация-П.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. П., ж. к. Мошино, ТЕЦ „Република“ ДА ЗАПЛАТИ на Б.Г.П. ЕГН **********сума в размер на 100,00 лева,
разноски в настоящото производство.
Решението може да бъде обжалвано в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд П..
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на
страните.
СЪДИЯ_________________