НОХД №
1734/2015г.
МОТИВИ
:
Производството по делото е образувано по
внесен обвинителен акт на РП Пазарджик против подсъдимият А.В.К. *** за
престъпление по чл.343б ал.1 от НК, за
това, че на 12.09.2013г. в
гр.Пазарджик е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка
„Фолксваген”, модел „Поло“ с рег. № РА***ВМ, с концентрация на алкохол в кръвта
си над 1,2 на хиляда, а именно 1,34 /едно цяло и тридесет и четири стотни /на
хиляда, установено по реда на Наредба №30/27.06.2001г. - чрез химическа
експертиза №819/13.09.2013 год. на СХЛ при МБАЛ - Пловдив .
Подсъдимият не се признава за виновен по
предявеното му обвинение, като отказва да дава обяснения по делото.
Прокурора поддържа обвинението като пледира за
осъдителна присъда и налагане на наказание при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства .
Защитата
пледира за оправдателна присъда, поради нарушение на процедурата по изследване
наличието на алкохол в кръвта на подсъдимия.
Пазарджишкият районен съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна
следното :
По фактите :
На 12.09.2013г. в гр.Пазарджик св.И.Г. и
колегите му Красимир Нанов, М.Р. служители на РУ на МВР Пазарджик били на
смяна. Към 02.00 часа подс.А.К. управлявал МПС „Фолксваген Поло“ с ДК№ РА ***
ВМ, собственост на фирма „***“ ЕООД гр.Пазарджик. Подсъдимия се движел с автомобила
по ул.“Константин Величков“ в града, когато бил спрян за проверка от св.И.Г.. Св.Г. и колегите му отишли до
автомобила управляван от подсъдимия, за му извършат проверка. Подс.К. бил сам,
при извършената проверка на документите св.Г. и колегите му се усъмнили, че
подс.К. е употребил алкохол и поискали да го изпробват за употреба на алкохол с
„Алкотест Дрегер“, подс.К. обаче отказал да бъде изпробван за употреба на
алкохол. В резултат
на отказа пол. Красимир Натов
съставил на подс.К. АУАН №3301/12.09.2015г. за извършено
нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП., който предвижда санкция за водач на МПС,
който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване употребата на алкохол или упойващи вещества или не изпълни
предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта
му. В изпълнение на чл.2, ал.2 от Наредба №30 от 27.06.2001г., пол. Красимир
Нанов разяснил на подс.К., че може да даде кръвна проба за
лабораторно изследване за употреба на алкохол. В тази връзка съставил талон за
медицинско изследване с указания към подсъдимия, че може да се яви в ЦСМП -
гр.Пазарджик най-късно до 03.00 часа на 12.09.2013г., където да му бъде взета
кръвна проба. Подс.К. получил талона за медицинско изследване
и се явил в указаното време на указаното място. Дадената от него проба била
предоставена в специализираната химическа лаборатория при „МБАЛ – Пловдив” АД
за изготвяне на химическа експертиза. Последната установила съдържание на етилов
алкохол в концентрация 1,34 /едно цяло и тридесет и четири стотни/ на хиляда.
Въпреки,
че подсъдимия прибягнал до лабораторно изследване за
употреба на алкохол, срещу него било издадено НП №003301 от 03.10.2013г на
началника на РУП – Пазарджик за нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП. По жалба на подсъдимия до съда същото било отменено като
незаконосъобразно,
като в решението било отбелязано, че в случая става въпрос за престъпление по
чл.343б ал.1 от НК и следва да се образува наказателно производство срещу подс.А.К.
.
По доказателствата :
Горната фактическа обстановка съдът
възприе възоснова на показанията на св.И.Г. дадени на ДП и допълнени в съдебно
заседание и писмените доказателства по делото – АУАН, талон за медицинско
изследване, протокол за химическа експертиза, протокол за медицинска
експертиза. Съдът кредитира показанията на св.И.Г. дадени на ДП и допълнени в
съдебната фаза на процеса, тъй като същите са непротиворечиви, логични и се
подкрепят от писмените доказателства поделото. По делото липсват доказателства,
които да оборват показанията на св.Г., поради което съдът ги цени като
достоверни и отговарящи на действителността. По отношение на оспорването на
химическата експертиза от страна на защитата съдът счита, че същото е
неоснователно, тъй като заключението на химическата експертиза изготвено от СХЛ
при МБАЛ Пловдив не е било оспорено по административен ред, към момента на издаването
му, а също така съдът не констатира пороци в заключението, които да внасят
съмнение в неговата правилност, поради което съдът цени заключението на
химическата експертиза, като компетентно и безпристрастно изготвено.
От
правна страна :
При така изложената и приета за установена фактическа
обстановка от правна страна съдът намира, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл.343б
ал.1 от НК .
От обективна
страна събраните
доказателства сочат, че на на 12.09.2013г. в гр.Пазарджик е управлявал
моторно превозно средство – лек автомобил марка „Фолксваген”, модел „Поло“ с
рег. № РА***ВМ, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а
именно 1,34 /едно цяло и тридесет и четири стотни /на хиляда, установено по
реда на Наредба №30/27.06.2001г. - чрез химическа експертиза №819/13.09.2013
год. на СХЛ при МБАЛ - Пловдив .
От
субективна страна – подсъдимия е извършил деянието при косвен умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 от НК. Подсъдимият е
съзнавал обществено опасния характер на деянието си, предвиждал е настъпването
на обществено опасните последици и е допускал тяхното настъпване. Знаел, е че
вече е осъждан за подобно престъпление. Същия е употребил алкохол и въпреки
това е управлявал автомобила допускайки, че концентрацията на алкохол е над 1,2
на хиляда.
По отношение на доводите на
защитата ,че е нарушен реда на Наредба № 30 от
27.06.2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо
вещество от водачите на моторни превозни средства, тъй като според защитата липсвала т.н. контролна
проба съдът счита, че същите са неоснователни, тъй като по делото в хода на
съдебното следствие не е била оспорено заключението на химическата експертиза,
същото е било прието като доказателство по съответния ред, поради което
твърденията на защитата се явяват необосновани, тъй като не са подкрепени с
доказателства. В случая липсват каквито и да са доказателства, че е била
нарушена разпоредбата на чл.11 ал.2 от горепосочената наредба от една страна, а
от друга страна не е било оспорено заключението на химическата експертиза по
съответния ред, поради което съдът счита, че в случая е бил спазен реда на
Наредба № 30/2001г., при изследването на кръвта на подсъдимия и доводите на
защитата се явяват неоснователни.
По наказанието :
При
индивидуализацията на наказанието съдът взе предвид разпоредбите на чл.36 ал.1
от НК относно целите на наказанието и чл.54 ал.1 от НК относно неговото
определяне.
Съдът намира, че обществената опасност на
деянието не е висока, тъй като се касае за престъпление, което не е тежко по
смисъла на НК.
Съдът
прецени като сравнително ниска обществената опасност на подсъдимият. Същият не е
осъждан и има добри характеристични данни.
Подбудите за извършване на престъплението се коренят в незачитането на
установения в страната правов ред.
Като смекчаващи наказателната отговорност
на подсъдимия обстоятелства съдът съобрази чистото съдебно минало, добрите
характеристични данни и продължителността на разследването.
При тази
данни и като намери, че в случая по отношение на подсъдимия са налице
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, при което и най-лекото
наказание предвидено в закона се явява несъразмерно тежко съдът при условията
на чл.55 ал.1 т.2 б.“б“ от НК във връзка с чл.42а ал.2 т.1 и т.2 от НК съдът
определи на подс.А.К. наказание пробация при следните пробационни мерки: 1. Задължителна регистрация по настоящ адрес
при честота на явяване два пъти седмично за срок от десет месеца . 2.
Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от десет месеца .
Съдът при превес
на смекчаващите отговорността обстоятелства определи на подс.А.К. наказание
лишаване от право да управлява МПС за срок от една година .
С оглед
изхода на делото съдът осъди подс.А.К. да заплати в полза на държавата
разноските по делото в размер на 25 лв., платими по сметка на ОД на МВР
Пазарджик, както и ДТ в размер на 5 лв. при служебно издаване на изпълнителен
лист.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :